№ 12
гр. Сливен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230201412 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от В. К. К. с ЕГН
********** от гр. София, против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К № 9766251 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.
189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява в с.з.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата
страна, в което се изразява становище по съществото на делото, моли
издаденият електронен фиш да бъде потвърден, прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и моли да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.04.2024 год. в 14,31 часа в обл. Сливен, път I-6, км. 363+500 при
въведено ограничение за движение извън населено място със знак „В26“ с
означение 60 километра максимално допустима скорост за движение, с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 насочено към гр. София,
било заснето движение на лек автомобил „ХОНДА ЦРВ“ с рег. № *****, със
скорост от 84 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К № 9766251, в който като нарушител бил вписан собственика,
на когото е регистрирано МПС - В. К. К. от гр. София (л. 14 от делото). В
издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ К/6526032 на 01.06.2023 год., както и че за констатираното нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева.
От приложените по делото заверени копия от Решение № 26/14.02.2023
год. по АНД № 1219/2022 год. по описа на РС – Ямбол, Решение №
39/01.06.2023 год. по КАНД № 40/2023 год. по описа на Административен съд
– Ямбол, от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6526032 на ОД
на МВР – Ямбол и справка от АИС АНД се установява, че същият е влязъл в
сила на 01.06.2023 год. и на жалбоподателят било наложено административно
наказание „Глоба“ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (л. 53 – 57,
л. 37 - 39 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от
2
13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е
предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.),
издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за
ползването им.
В настоящия случай видно от представените по делото писмени
доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно:
било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M 584,
одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по
надлежния ред (л. 26 и л. 9 от делото) и е бил попълнен протокол за
използването на мобилно АТСС за контрол (л. 8 от делото). Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба, съгласно която
мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи
трябва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и
документирано със снимка, е отменена с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от
16.01.2018 год. Поради което към датата на извършване на нарушението –
18.04.2024 год., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е приложима.
Освен това с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е отменена й разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
3
движение чрез автоматизирани технически средства или системи.
От приложеното към преписката копие на клип № 22802, безспорно се
установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от
разрешената, а именно 87 км./ч., като с електронния фиш е приспаднат
толеранс от 3 %. С оглед на това съдът намира, че възражението в жалбата на
жалбоподателя, че не е взета в предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е неоснователно. Ето защо съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената
административнонаказателна отговорност.
Съгласно § 4, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Безспорно се установи, че нарушението извършено на 18.04.2024 год. е в
условията на повторност, тъй като на 01.06.2023 год. е влязъл в сила
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6526032 на ОД
на МВР – Ямбол, с което жалбоподателят е наказан за същото по вид
нарушение, а именно за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Възраженията на жалбоподателя посочени в жалбата, че атакуваният акт
не съдържал данни за имената и длъжността на лицето, което го издава и не
съдържал дата на съставянето му, са неоснователни. Обжалваният електронен
фиш съдържа всички данни посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
(в този смисъл Решение № 1997/04.11.2024 год. по КАНД № 340/2024 год. по
описа на СлАС).
Възражението в жалбата на жалбоподателя, че била налице неяснота при
описанието на точното място на извършване на нарушението е неоснователно.
В издадения електронен фиш е посочено, че мястото на нарушението е обл.
Сливен, път I-6, км. 363+500, като в приложеното копие от клип № 22802
изрично е конкретизирано мястото на нарушението като са посочени GPS
координати (в този смисъл Решение № 37/07.03.2019 год. по КАНД № 4/2019
год. по описа на СлАС).
4
Възражението на жалбоподателя посочено в жалбата, че не е спазено
изискването на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е неоснователно.
Съгласно цитираната разпоредба местата за контрол с АТСС се определят въз
основа на анализ съобразно пет изчерпателно изброени показатели, в това
число – участъците с концентрация на ПТП. В настоящия казус не подлежи на
съдебен контрол как и по какъв начин е било определено мястото за контрол с
АТСС. Безспорно е установено от събраните по делото писмени
доказателства, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
нарушението на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е нарушил
забраната за превишаване на максимално допустимата скорост за движение
извън населеното място (в този смисъл Решение № 666/23.06.2023 год. по
КАНД № 688/2023 год. по описа на Административен съд – Бургас, Решение
№ 39/01.06.2023 год. по КАНД № 40/2023 год. по описа на Административен
съд – Ямбол и Решение № 51/13.03.2020 год. по КАНД № 16/2020 год. по
описа на Административен съд – Стара Загора).
Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, който съдържа всички необходими
реквизити по ЗДвП.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на
допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди
атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, като законосъобразен.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение
и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д
от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
5
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно
разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С оглед гореизложеното
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К № 9766251 на ОД на МВР – Сливен, с който на В. К. К. с
ЕГН ********** от гр. София, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал.
4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. К. К. с ЕГН ********** от гр. София, да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6