Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 12.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.06. 2019 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: НАНКА КОЕВА
като разгледа докладваното от съдията
ТАНЕВА
В. търг.дело № 1163 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е решение № 85/08.02.2019 г.,
постановено по гр. дело
№ 1394/2018 г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени предявените от
”А.С.В.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.*** против Л.В.Ц.,
с ЕГН-********** *** искове, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.240 от ЗЗД, чл.86 и
чл.92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите: 606.76 лв.
главница, 45.38 лв. договорна лихва от 19.03.2015 г. до 16.07.2015 г., 45.00
лв. такса разходи, 294.93 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение
от 19.03.2015 г. до 16.07.2015 г., 189.71 лв. обезщетение за забава от
19.03.2015 г. до 16.07.2015 г. и законната лихва върху главницата от 30.03.2018
г. до изплащане на вземането, по договор за паричен заем №2251446/19.02.2015
г., сключен между „И.А.М.“ АД и Л.В.Ц., за което е издадена заповед
№494/05.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№863/2018 г. по описа
на PC –К., като неоснователни и недоказани.
Въззивникът “А.С.В.” ЕАД излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност, като счита, че цесията е надлежно съобщена
на длъжника. Моли, да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и
да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
В законния срок е
постъпил отговор на въззивната жалба подаден от адв. Г.А., като особен
представител на Л.В.Ц. против решението на първоинстанционния съд. Счита подадената
въззивна жалба изцяло за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а
решението на РС К. – потвърдено. Претендира за присъждане на възнаграждение за
изготвянето и подаването на отговор на въззивната жалба на “А.С.В.” ЕАД, както
и за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът “А.С.В.” ЕАД
твърди в исковата молба, че на 01.10.2015 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между него и „И.А.М.“ АД по силата на което вземането на „И.А.М.“ АД
произтичащо от договор за паричен заем №2251446/19.02.2015г., било прехвърлено
в негова собственост, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. А.С.В.“ АД /понастоящем А.С.В.“
ЕАД/, ЕИК:*** е правоприемник на А.С.В.“ ООД, с ЕИК:*********. „И.А.М.“ АД
упълномощило „А.С.В.“ АД /понастоящем „А.С.В.“ ЕАД/ в качеството си на цесионер
по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД до длъжника Л.В.Ц. било изпратено от „И.А.М.“ АД чрез „А.С.В.“ ЕАД
уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/2251446/06.10.2015 г. за станалата продажба,
чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника,
посочен в договор за паричен заем №2251446/19.02.2015 г. Писмото се върнало в
цялост, отбелязване в обратната разписка, че получателят се преместил на друг
адрес. До ответника било изпратено второ писмо
изх.№УПЦ-С-ИАМ/2251446/10.05.2018 г. чрез куриер на настоящия адрес на
длъжника, посочен в договора, с обратната разписка към товарителница №67810717,
но писмото се върнало в цялост, с отбелязване, че получателят не е намерен.
Уведомлението по чл.99 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение и можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това
твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. Предвид това фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установяло, че
задължение не било погасено /определение №987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г.
на ВКС, IV т.о. и решение №173/15.04.2014г. по гр.д.№788/2013г. на ВКС
т.о./.Твърди, че на 19.02.2015 г. „И.А.М.“ АД като заемодател сключил с Л.В.Ц.
като заемател договор за паричен заем с №2251446, в съответствие с разпоредбите
на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на
договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума от 700 лв.
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът
отпускал кредит се уреждали от договора и Общите условия към него.
Предоставянето на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя,
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на заемателя да заплати погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал
да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 760.83 лв. Договорната лихва по кредита била уговорена
от страните в размер на 60.83 лв. Съгласно договора за паричен заем, заемателят
се задължил да върне кредита в срок до 16.07.2015 г., на 21 равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 36.23 лв., с падеж на първата погасителна
вноска- 26.02.2015 г. и падеж на последната- 16.07.2015 г. С подписването на
договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го уведомил подробно
за всички клаузи от договора, съгласявал се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. В договора било предвидено, в случай че заемателят забави заплащането
на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с
повече от 30 календарни дни, да дължи на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен
период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можело да надхвърлят 45.00 лв. Предвид това, на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв. Съгласно клаузите на
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на изисквания: да
представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв., да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали
договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Заемателят не представил на заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното, поради което му
начислили неустойка за неизпълнение в размер на 345.24 лв., за която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер
на 16.44 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била
в размер на 52.67 лв. На основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 20.03.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, в размер на 189.71 лв., като съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия
паричен заем като с внесената от него суми в размер на 159 лв., били погасени:
неустойка за неизпълнение- 50.31 лв., договорна лихва- 15.45 лв. и
главница-93.24 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска-16.07.2015 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Така
непогасена част от задължението на ответника Л.В.Ц., като заемател по договора
за заем на физическо лице, сключен на 19.02.2015 г. с №2251446 било: главница- 606.76 лв., договорна лихва- 45.38
лв., неустойка за неизпълнение- 294.93 лв., обезщетение за забава-189.71 лв. и
такса разходи- 45.00 лв. или общо сумата от 1181.78 лв. По подадено заявление
по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д.№ 863/2018 г. по описа на Районен съд –
К. и издадена заповед за изпълнение срещу Л.В.Ц. за всички дължими суми по
договора за паричен заем №2251446 от 19.02.2015 г. Той не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правният
интерес от подаването на искова молба. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника Л.В.Ц., ЕГН-**********, че
съществува вземане на „А.С.В.“ ЕАД, за сумите: 606.76 лв. главница, 45.38 лв.
договорна лихва от 19.03.2015 г. до 16.07.2015 г., 45.00 лв. такса разходи за
събиране на просрочени вземания, 294.93 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение от 19.03.2015 г. до 16.07.2015 г., 189.71 лв. обезщетение
за забава от 20.03.2015 г. до датата на подаване на заявлението, по договор за
паричен заем, и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението до изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното
и настоящото производства.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника адв.А., счита
иска за допустим, но неоснователен. Сключеният между Л.В.Ц. и кредитора „И.А.М.“
АД договор за кредит попадал в обхвата на ЗПК, в неговата редакция с последни
изменения към ДВ бр.61/25.07.2014г.- арг. чл.9, вр. чл.1 вр. чл.4, ЗПК. Счита
сключеният между „И.А.М.“ АД и ответника Л.В.Ц. недействителен по смисъла на
чл.22 от ЗПК, защото не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от ЗПК - не били посочени ясно и разбираемо условията за прилагане на лихвения
процент. В чл.2, т.6 на процесния договор бил посочен фиксиран годишен лихвен
процент по заема - 40.00%, но заемополучателят не би могъл да разбере какъв е
конкретният лихвен процент, приложим към неговите вноски, уговорени на седмица.
Посочен бил годишен лихвен процент, от който не ставало ясно по какъв начин се
отразявал в размера на погасителните вноски. Не би следвало, а и законът, с
изискването си да бъдат посочени условията на прилагане на лихвения процент не
допускал, заемателят да извършва математически изчисления, чрез които да установи каква част от седмичната погасителна
вноска се отнася към главницата и каква - към лихвата. В т.3, 4 и 5 от чл.2 на
договора били предвидени 21 погасителни вноски, при размер 36.23 лв. В чл.4,
ал.2 обаче, било предвидено възможно добавяне към погасителната вноска на
16.44лв. неустоечен платеж, т.е. промяна в размера на погасителната вноска, в
хипотезата на ал.2 от чл.4 от договора. Предвидената неустойка за непредставяне
на обезпечение и механизмът на добавяне към погасителната вноска се явявали
практически обстоятелство, водещо до промяна размера на самата погасителна
вноска, което променяло и съдържанието на погасителния план. Счита, че
включването в текста на договора на елементи от съдържанието на погасителен
план, изискващи заемополучателят да приложи математически изчисления и сам да
определи размера на погасителната си вноска, включително сам да оцени
наличието/липсата на условието по ал.1 от чл.4 и така да си самоначисли
неустойката към размера на месечната вноска, представлявало нарушение на
изискването на т.11, погасителният план да бъде изготвен от кредитора и
предоставен от заемодателя. В договора не се съдържала информация за наличието
на извънсъдебни способи за решаването на спорове - общото посочване „с
преговори и по взаимно съгласие“ не представлявало указание за наличието на
конкретните извънсъдебни способи, а Комисията за защита на потребителите се
сочила само като контролен орган. Към договора не били приложени Общи условия,
които да съставлява неразделна част от него. Всяка страница от общите условия
трябвало да бъде подписана от страните. Нямало данни такива да са били връчени
на длъжника от кредитора „И.А.М.“ АД при сключването и подписването на договора
от 19.02.2015 г. Предвид изложеното процесният договор се явявал
недействителен, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.11, т.24
и чл.11, ал.2 от ЗПК, следствие на което трябвало да бъдат приложени
последиците на чл.23 от ЗПК, като отговорността на заемателя да бъде ангажирана
единствено по отношение на чистата стойност на кредита, без претендираните
лихви или други разходи по кредита. Предвид недействителността на договора,
изцяло били неоснователни искът по чл.86 от ЗЗД в общ размер от 235.09 лв. и искът с правно основание чл.92, ЗЗД относно
неустойка в размер от 294.93 лв., която противоречала на добрите нрави. В
мотивите на т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС било възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които била договорена,
влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Уговорената между страните неустойка
при непредставяне на обезпечение (какъвто е случая с чл.4, ал.2 от договора за
кредит) излизала извън присъщата й обезпечителна функции. При договора за
потребителски кредит, вредите за кредитора били свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между
страните неустойка не обезпечавала възстановяването на вредите от неизпълнение
на същинското задължение, а възможни такива, произхождащи от непредставянето на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, поради което безпечението
имало цел, различна от тази на неустойката. От неизпълнението на задължение за
представяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размера на която
да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този си вид, уговорката за
неустойка по чл.4, ал.2 от договора за кредит се явявала неустойка за неизрядно
обезпечение т.е. ако се стигнело до неизпълнение на задължението за връщане на
дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й, кредитора ще се
удовлетвори от имуществото на длъжника, което служило за общо обезпечение, с
оглед правилото на чл.133 от ЗЗД. В хипотезата, при която длъжникът изпълни
точно задължението си за връщане на заетата сума, респ. лихвата към нея, но
поради непредставяне на обезпечението, предвидено в ал.2, ще дължи неустойка
дори и да изряден платец. Неоснователен се явявал и искът за заплащане на
допълнителни разходи в размер на 45.00 лв., поради твърдяната недействителност
на договора. Изцяло недоказан по размер се явявал и искът по чл.240 от ЗЗД,
доколкото се претендирала сума от 606.76 лв., която е по-малка от сумата по
чл.2 от договора за заем, от което следвало да се заключи, че ответникът е
извършвал плащания. Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана по
размер исковата претенция, както по отношение на главницата и акцесорните
вземания, така и по отношение на претенцията за разноски. В случай, че искът
бъде частично уважен, разноските да се присъдят съразмерно с уважената част.
От събраните по делото доказателства преценени
по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№863/2018
г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е
издадена заповед №494/05.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Л.В.Ц., с ЕГН-**********, за сумите: 606.76 лв.
главница, 45.38 лв. договорна лихва от 19.03.2015 г. до 16.07.2015 г., 45.00
лв. такса разходи, 294.93 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение
от 19.03.2015 г. до 16.07.2015 г., 189.71 лв. обезщетение за забава от
19.03.2015 г. до 16.07.2015 г. и законната лихва върху главницата от 30.03.2018
г. до изплащане на вземането, както и 75 лв. разноски по делото, от които: 25
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока
по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът предявява иска за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.
От договор за
паричен заем №2251446/19.02.2015 г., подписан от „И.А.М.“ АД като заемодател и
от ответника Л.В.Ц. като заемател се установява, че заемодателят предоставя в
собственост на заемателя сумата от 700 лв., а заемателят се задължава да върне
сумата, при годишен процент на разходите 49.20%, годишен лихвен процент 40 %,
общ размер на плащанията 760.83 лв., на 21 седмични погасителни вноски, всяка
от 36.23 лв., с посочени в чл.2, т.5 на договора дати на плащане на всяка
погасителна вноска. В чл.4, ал.1 на договора е уговорено в 3-дневен срок от
датата на сключването му заемателят да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер
- заемодателя, която също да отговаря на условия посочени в договора, като в
ал.2 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение заемателят дължи
неустойка в размер на 345.24 лв. В чл.8, ал.1 и ал.2 на договора, страните
уговорили при забава на заплащането на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране,
изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори като на заемателя ще дължи заплащане на
заемодателя такса разходи в размер на 9лв., които се начисляват и за всеки
следващ 30-дневен период, през който има погасителни вноски, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лв. а в ал.3 – че
заемателят дължи и законната лихва за всеки ден забава. В чл.10 на договора
страните уговорили правото на заемодателя по всяко време да прехвърли правата
си по договора на трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето
лице, в чл.11, ал.1 заемателят се съгласил да получава на електронния се адрес,
посочен в договора всякакви електронни изявления и документи от заемодателя във
връзка с договора, а в ал.2, че всички изпратени електронни изявления и
документи на електронната поща ще се считат за узнати от заемателя в деня на
получаването им. В процесния договор за заем няма данни за приложими общи
условия към него, с които ответникът да е запознат.
От заверени копия на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и
„А.С.В.“ ООД /понастоящем „А.С.В.“ ЕАД/ и от Приложение №1 от 01.10.2015 г. към
него и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД е видно,
че вземането на „И.А.М.“ АД, произтичащо от договор за паричен заем
№2251446/19.02.2015 г. със заемател Л.В.Ц., е прехвърлено на ищеца. С
пълномощно от 09.09.2015 г. „И.А.М.“ АД е упълномощило „А.С.В.“ в качеството си
на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. да уведоми
от името на „И.А.М.“ АД всички длъжници за извършената цесия във връзка със
задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД. До ответника е изпратено
от „И.А.М.“ АД чрез „А.С.В.“ ЕАД уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/2251446/06.10.2015
г. за извършената продажба, чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне
на посочения в договора постоянен адрес, което видно от приложеното известие за
доставка с писмото е върнато с отбелязване „получателят се е преместил на друг
адрес“ /л.18 и л.19/. Изпратено е второ писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/2251446/10.05.2018
г. до Л.В.Ц. за извършената цесия чрез куриерска служба „Лео Експрес“ на
посочения в договора за паричен заем настоящ адрес, но видно от товарителницата
същото е върнато като невръчено с отметка, че „лицето не е намерено на адреса“.
От служебната справка в НБДН по ч.гр.д.№863/2018 г. по описа на РС-К.
регистрираният постоянен и настоящ адрес на Л.В.Ц. от 2000 г. е гр.К., **.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът
възприема. Съгласно заключението по процесния договор за паричен заем
ответникът е извършил три плащания както следва: на 19.02.2015 г.-53 лв., на
05.03.2015 г.-53 лв. и на 13.03.2015 г.-53 лв., с които кредиторът е погасил
93.24 лв. от главницата, 15.45 лв. от лихвата, 50.31 лв. от неустойката като
остатъкът от задължението по договора е в общ размер 992.07 лв. в т.ч. 606.76
лв. главница, 45.38 лв. договорна лихва, 294.93 лв. неустойка и 45 лв. такса
разходи. Лихвата за забава за периода 20.03.2015 г.- 31.05.2018 г. е 186.85 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „И.А.М.“ АД
е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор
за паричен заем. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „И.А.М.“
АД е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата от 700 лв., като
срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми.
Съгласно
заключението по процесния договор за паричен заем ответникът е извършил три
плащания както следва: на 19.02.2015 г.-53 лв., на 05.03.2015 г.-53 лв. и на
13.03.2015 г.-53 лв., с които кредиторът е погасил 93.24 лв. от главницата,
15.45 лв. от лихвата, 50.31 лв. от неустойката като остатъкът от задължението
по договора е в общ размер 992.07 лв. в т.ч. 606.76 лв. главница, 45.38 лв.
договорна лихва, 294.93 лв. неустойка и 45 лв. такса разходи. Лихвата за забава
за периода 20.03.2015 г.- 31.05.2018 г. е 186.85 лв.
Впоследствие
вземанията по процесния договор за паричен заем са валидно прехвърлени на „А.С.В.“
ЕАД по силата на договор за цесия от 16.11.2010 г., ведно с приложение
№1/01.10.2015г. към него, сключен с „И.А.М.“ АД.
Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От
представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „И.А.М.“ АД с договор
за цесия от 16.11.2010 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за
вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е
въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая
цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. Цесионерът е изпратил съобщение за извършената
цесия, но същото не е достигнало до длъжника. Обстоятелството, че пратката не е
потърсена от получателя не е автоматично свързано с настъпването на
неблагоприятни правни последици за последния, а именно приемане, че е налице
редовно връчване на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга,
подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
"Български пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение
на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави
писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в
пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена
фикция, че непотърсената пратка е връчена.
Действително
в процесния договор за паричен заем
№2251446/19.02.2015 г. страните не са уговорили уведомления, покани и други
документи да се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени до
адресите за кореспонденция, изпратени на посочените в договора адреси, като
заемателят се задължава да уведоми кредитодателя при промяна на данните в срок
от 3 дни.
За да е
в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената
договорна клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено
редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил
кредитора за новия си адрес. В настоящия случай тази хипотеза не е налице, тъй
като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.
При
липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита,
че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема,
че не е налице фингирано връчване на съобщения.
Въззивният
съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията,
произтичащи от договор за паричен
№2251446/19.02.2015г. чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията
на назначения особен представител на ответника.
Процесуалното представителство може да произтича от
закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор,
а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална
правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е
законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР №/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / т. см. т. 7 от ТР6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
сключения договор от 07.11.2014 г. за прехвърляне на вземания, а и след като
особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради това въззивният съд намира, че извършеното с договор
от 16.11.2010 г. прехвърляне на вземания няма действие по отношение на Л.В.Ц., тъй
като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т.
е не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо „А.С.В."
ЕАД няма качеството на кредитор на ответника Л.В.Ц..
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/08.02.2019 г., постановено по гр. дело №
1394/2018 г. по описа на Районен съд – К..
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.