№ 471
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500856 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е въз основа на подадени въззивни жалби от двете страни в производството.
Въззивна жалба вх.№ 902551/21.05.2021г. е подадена от ответника СТ. Д. К., действащ
чрез адв. Б.К., АК Благоевград срещу Решение № 904225/14.05.2021г., постановено по
гражданско дело № 2667/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта с която е уважена
молбата подадена от А.К. и спрямо ответника са наложени мерки по Закона за защита от
домашно насилие и глоба в размер на 200 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради нарушение на материалния закон.
Излага се, че производството по делото е образувано от молителката през месец октомври
2019г., по което време същата е била ответник по висящо между нея и жалбоподателя К. гр.
дело № 2423/2019г. по описа на РС Благоевград, за предоставяне на родителските права и
определяне на режим на контакти спрямо малолетното дете на страните Д.К.. Твърди се, че
същото дело било инициирано от бащата К. след като молителката ограничила контактите
на същия с детето и предявила претенции към него за заплащане на издръжка на детето за
минало време. Поддържа се довод, че мотивът за завеждане на настоящото производство за
налагане на мерки по ЗЗДН е именно то да бъде използвано като „оръжие“ срещу К., заради
делото за родителските права, както и заради наказателните производства водени между
страните, в които молителката К. е подсъдима. Твърди се, че в хода на гр.д.№ 2423/2019г.
между страните било постигнато споразумение с което били уредени въпросите относно
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето. Посочва
се, че по настоящото дело молителката е ангажирала трима свидетели, само един от които е
бил очевидец на срещата им на 12.09.2019г. – г-жа Румяна Спасова, възпитател в детската
градина, която категорично е отказала да се яви в съдебната зала. Поддържа се, че от
показанията на другия свидетел Ш., от заключенията на вещите лица, както и от приетите
по делото писмени доказателства категорично се опровергават твърденията на молителката
1
посочени в молбата за извършено психическо и емоционално насилие спрямо нея.
Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства, които да опровергават
съдържанието на декларацията по ЗЗДН, като в тази връзка се твърди, че ако е било налице
насилие на процесната дата от страна на К. спрямо молителката К., то както персонала на
детската градина, така и полицейските служители посетили сигнала са щели да предприемат
необходимите мерки за нейната защита. Сочи се в жалбата, че издадената от съда заповед за
незабавна защита е използвана от молителката превратно, като инструмент, чрез който
целенасочено да бъде ограничено правото на бащата на личен контакт с детето, без да се
държи сметка за правата на самото дете. Твърди се, че от разпита на свидетелите за датата
12.09.2021г. и от заключенията на вещите лица е установено, че единствената вина която
може да се вмени на ответника е че е искал да си види детето, като в нито едно от събраните
по делото доказателства не се съдържат категорични данни от които да е видно, че на тази
дата е извършен акт на домашно насилие спрямо детето или молителката. Сочи се, че
правилно РС Благоевград е установил, че страните по делото са във влошени отношения,
което е довело до фактическата им раздяла, но дори и да се направи извод, че поведението
на К. на процесната дата е създало негативни емоции у К., която също е разговаряла с него
на висок тон, същото не може да се квалифицира като домашно насилие. Прави се искане
решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което молбата на А.К. за защита по реда на ЗЗДН да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна, като бъде отменена издадената въз основа на
първоинстанционното решение заповед за защита. Претендира се присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата
А.К..
Въззивна жалба вх.№ 902602/03.06.2021г. е подадена и от молителката А.К., в качеството й
на майка и законен представител на детето Д.С. К., чрез пълномощника адв. Г.Г., САК,
против решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена молбата за
налагане на мерки по реда на ЗЗДН спрямо малолетното дете. Излага се в жалбата, че
решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо
място, се твърди, че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални
нарушения на пар.1 ЗЗДН, във връзка с чл.146, ал.1 от ГПК, доколкото не е изготвил доклад
по делото, особено що се отнася до разпределението на доказателствената тежест в процеса.
На следващо място се излага, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства, а избирателно е обсъдил същите, като е преиначил думите на свидетеля И.А.
и си е позволил да й припише думи, които не е казала. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционния съд не е обсъдил в пълнота показанията на свид. А., чието експертно
мнение кореспондира в пълна степен с фактите и обстоятелствата изложени в молбата за
защита и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, досежно последиците от акта на домашно
насилие осъществен от ответника спрямо молителката в присъствието на детето, а именно,
че след процесната дата детето когато чуе за баща си внезапно избухва в силен истеричен
плач. Обстоятелството, че детето не се чувства комфортно в присъствието на баща си,
разстройва се, когато го види или чуе за него след 12.09.2019г. се твърди, че се установява и
от изводите на вещите лица по СПЕ. Поддържа се, че тези установени по делото
обстоятелства не са обсъдени в решението на първоинстанционния съд. Навежда се, че
необсъждането от съда в цялост на представените в първоинстанционото производство
относими към предмета на делото доказателства, досежно спорните факти, както и всички
доводи и възражения на страните, представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като се цитира съдебна практика в горната насока. На
следващо място се поддържа, че съдебния акт е и неправилен поради противоречие с
материалния закон – чл.2, ал.2 от ЗЗДН. Излага се, че според цитираната норма, когато
насилието е извършено в присъствието на дете, последното ex lege придобива качеството на
пострадал, като първата инстанция не е направила разграничение между акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и този по чл.2, ал.2 от ЗЗДН. Заявява се в жалбата,
че не следва да бъдат споделени неправилните фактически и правни изводи на районния съд
за неустановяване от молителката Д. на твърдяното домашно насилие спрямо нея. Поддържа
се, че в производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от
2
домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, като в
случаите когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3
от ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Сочи се, че процесната
декларация представена по делото е годно доказателствено средство, като съдържа
подробни данни за извършителя на домашното насилие, както и за самия акт на същото по
време, място и начин на извършване, като същата се ползва с материална доказателствена
сила и в тежест на ответника е оборването й. Поддържа се, че не може да се приеме, че е
налице акт на домашно насилие спрямо А.К., съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН и същевременно да
не е налице такъв по отношение на детето Д.К. по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, още повече
че не е спорно по делото, че детето е присъствало на акта. За пълнота на изложеното е
посочено, че дори да се приеме, че следва да бъдат доказвани последиците за детето, което
не е изискване на закона, то такива безспорно са установени по делото от експертното
мнение на д-р И.А. и изводите на вещите лица по СПЕ и становищата на социалните
работници от Д“СП“ Благоевград. С оглед изложеното, се поддържа, че след като не е
анализирал задълбочено и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до
правни изводи за неоснователност на молбата за защита по отношение на детето,
първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което се
иска да бъде отменено в обжалвана част, като вместо него бъде постановено решение, с
което да бъде уважена молбата за защита на малолетната молителка и спрямо ответника да
бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. С жалбата не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия С.К.. В
отговора е изложено, че подадената жалба е допустима, но наведените с нея основания за
неправилност и нарушения на материалния и процесуалния закон са неоснователни и
необосновани. Излага се, че е правилен извода на първата инстанция, че случилото се на
12.09.2019г. не представлява насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо детето Д.К.. Сочи
се, че от събраните по делото доказателства категорично е доказано, че не е налице каквото
и да било морално укоримо поведение от страна на бащата, като са налице конфликтни
отношения между страните, в това число и поведение във връзка с упражняване на
родителските права, които обаче по съществото си не могат да се квалифицират като актове
на домашно насилие. Твърди се, че по делото е доказано, че емоционалното поведение на
бащата е резултат от недопускането му да осъществява режим на лични контакти с детето.
Излага се, че възраженията във въззивната жалба почиват единствено на мнението на св. А.,
като правилно съдът е съобразил и обсъдил в детайли заключенията на приетите експертизи,
които са категорични, че няма данни от които да се приеме, че поведението на бащата е
повлияло или допринесло за състоянието на детето. Поддържа се, че по делото са събрани
категорични доказателства, които сочат на упражнен психически и емоционален тормоз от
страна на молителката спрямо бащата, който се е отразил върху състоянието на детето. Сочи
се, че от събраните по делото доказателства, не са налице данни от които да се направи
извод, че на процесната дата следобед е извършен акт на домашно насилие спрямо детето
или майката от страна на ответника. Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлена като
неоснователна подадената въззивна жалба от молителката като законен представител на
детето. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят С.К. се явява лично и с
пълномощник, като поддържа подадената въззивна жалба. По същество пледира за отмяна
на решението, в частта с която са му наложени мерки за защита от домашно насилие.
Жалбоподателката А.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Д.К., не се явява, не се представлява.
Пред въззивната инстанция е проведен разпит на един свидетел Р. К., като са приобщени и
нови писмени доказателства, във връзка с нововъзникнали след подаване на жалбата
обстоятелства, съобразно чл.266, ал.2, т.2 от ГПК.
Въззивния съд намира, че подадените жалби са допустими, същите са подадени в срока по
чл.17, ал.1 от ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство, които имат правен
интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
3
Съдът намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
За произнасяне по основателността на жалбите съдът, въз основа на събраните
доказателства и закона, приема за установено следното:
РС Благоевград е бил сезиран от А.С. К. в лично качество и като майка и законен
представител на малолетната си дъщеря Д.С. К. с молба за защита от домашно насилие
срещу СТ. Д. К..
В молбата са изложени твърдения, че ответника е баща на детето, и че молителката и
последния са живели на съпружески начала от 2009г. до 06.01.2019г., когато същия ги
изгонил от жилището. Излага се, че ответника имал агресивно поведение към молителката
далеч преди раздялата им, като са посочени в молбата конкретни случай на осъществени
спрямо молителката актове на осъществено домашно насилие в периода от месец октомври
2017г. до месец септември 2019г.
Молителката е твърдяла в молбата, че на 12.09.2019г. към 17.00 часа отишла да вземе
детето си от детска градина „С.Б.“, като ответника вече бил там с майка си и баща си. В
колата му, която била паркирана пред детската градина стояла любовницата му А.С.. Излага
се, че молителката видяла, че ответника дърпал детето за ръката, като същата не искала да
върви с него, плачела и се дърпала, а майка му и баща му вървели плътно зад него и детето.
Когато молителката се приближила детето и подало ръка и в този момент С.К. започнал да
крещи обръщайки се към молителката „Ти си луда! Ти си ненормална! Ти не си добре!
Върви да си пиеш хапчетата! Къде ходиш да се жалваш, долна лъжкиня! Къде са ти
медицинските! Къде са ти доказателствата! Нямаш ограничителна заповед срещу мен!
Извади я! Къде е! Насила ще взема детето! Не ме интересува, че реве! Нищо му няма! Ще му
мине! Сочи се, че тези обиди и заплахи С.К. отправил към молителката в присъствие на
детето, както и в присъствие на родители и учители и деца в двора на детската градина.
Сочи се, че в този момент К. успяла да позвъни на 112 и да потърси съдействие.
Излага се, че след този акт на агресия тя и детето живеят в непрекъснат страх, че
ответника може да позвъни на вратата и да нахлуе в дома им, страхуват се че сцената в
детската градина може да се повтори. Сочи се, че детето е споделило, че се срамува да ходи
на детска градина и да си говори с другите деца. Поддържат се твърдения, че още същата
вечер около 23.30 ч. както и на другия ден, ответникът публикувал във фейсбук страницата
на ЦДГ № 2 обидни думи за молителката, както и записи, които я злепоставят и не
отговарят на истината, тъй като са манипулирани.
Посочва се, че на 26.09.2019г. по време на родителската среща ответника не изчакал края
на същата и излязъл като си позволил да отиде в залата при децата, като госпожата
споделила на молителката, че детето Д. се разтреперила още като го видяла.
Заявено е, че с поведението си на 12.09.2019г. ответникът е извършил акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо молителката и детето й, изразяващ се в
психическо и емоционално насилие чрез отправени към нея в присъствие на детето обидни
думи, закани и заплахи. Сочи се, че същите се отразяват изключителни негативно и тежко
както на молителката, и особено на детето.
Предвид изложеното е направено искане да бъдат наложени спрямо ответника мерки за
защита по реда на ЗЗДН, а именно да бъде задължен същия да се въздържа от извършване
на домашно насилие, да му бъде забранено да приближава молителката и детето, жилището
в което живеят тя и детето, находящо се в Благоевград, ж.к.“Е.“ бл.43, вх.В, ет.2, ап.10,
местоработата й, детската градина, която посещава детето.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в която молителката е
декларирала под страх от наказателна отговорност, че на 12.09.2019г. около 17,00 часа в
двора на ЦДГ № 2 „С.Б.“ Благоевград, в присъствие на детето Д.К., на родители, учители и
деца, С.К. баща на детето, осъществил по отношение на молителката и детето й акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН изразяващ се в упражняване на същото лице
спрямо молителката и детето на психическо и емоционално насилие – чрез отправени към
нея обидни думи, закани и заплахи, а именно „Ти си луда! Ти си ненормална! Ти не си
добре! Върви да си пиеш хапчетата! Къде ходиш да се жалваш, долна лъжкиня! Къде са ти
медицинските! Къде са ти доказателствата! Нямаш ограничителна заповед срещу мен!
4
Извади я! Къде е! Насила ще взема детето! Не ме интересува, че реве! Нищо му няма! Ще му
мине!
От представеното удостоверение за раждане се установява безспорния факт, че страните по
делото са родители на малолетното дете Д.К..
Не е спорно, че детето е било записано и е посещавало детска градина № 2 С.Б.
Благоевград през учебната 2019/2020г.
Към молбата на молителката са представени медицински свидетелства, болнични листове и
амбулаторни листа, и жалби, които касаят период 2017г. – 2019г., и са неотносими към
установяване на релевантните факти касателно дата 12.09.2019г., когато се твърди, че е
извършен акта на домашно насилие.
От изготвената справка по АСУД на РС Благоевград е установено, че срещу ответника К.
няма други образувани граждански дела по ЗЗДН. Установено е, че същия не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение, както и че не е осъждан.
По делото са приобщени жалби подадени от ответника през лятото на 2019г. до Отдел
„Закрила на детето“, в които същия е сигнализирал за ограничените му контакти с детето му
Д.К.. Приобщена е преписка от 01 РУ на МВР образувана по жалба на С.К. от която се
установява, че с разпореждане на полицейски орган е разпоредено на А.К. да не се
саморазправя и отправя закани и обидни думи към лицето С.К. и негови близки.
От приобщената справка от Национална система 112 за 2019г. се установява, че и двете
страни са подавали сигнали, като на 12.09.2019г. в 16,19ч. е подаден сигнал от лице
представящо се като госпожа А.К..
От извадки от централизирана информационна система за документооборот на 02 РУ
Благоевград се установява, че са регистрирани жалби и от двете страни относно неспазване
на мерки за защита от домашно насилие и неспазване на мерки за осъществяване на лични
отношения с детето. По отношение на процесната дата няма данни за подадена жалба от
молителката срещу ответника за извършено домашно насилие.
По делото е проведен разпит на свидетелката И.А., във връзка със здравословното
състояние на детето Д.К..
По делото са изготвени комплексни съдебно - психологически психиатрични експертизи,
заключенията по които са приобщени по делото, от които се установява, че не са налице
нарушения в процесите на паметта, интелекта, мисленето, емоционалното реагиране,
възприятно – представната сфера, поради което е изложено, че освидетелствания С.К. е
психично – клинично здрав и не страда от същинско психическо заболяване. Излага се, че до
изготвяне на експертизата може да се приеме, че поведението на С.К. не представлява
заплаха за детето му Д.К.. Не се установява наличието на психопатологични проблеми от
освидетелствания С.К., които се отразяват или биха могли да се отразят върху
емоционалния статус и поведенчески изяви на дъщеря му. По отношение на молителката в
експертното заключение е прието, че към момента на изследването същата е клинично
психично здрава, като отказът и да предоставя детето Д.К. на нейния баща и
възпрепятстването на контактите им представлява заплаха от развитие на синдром на
родителско отчуждение у детето.
По делото е приобщено и заключение по изготвената психологична експертиза по
отношение на детето Д.К.. От същото се установява, че за случилото се на 12.09.2019г. пред
ДГ „С.Б.“ респективно предходната проява на агресия от страна на К. на 06.01.2019г. няма
обективни факти, които да потвърдят, че именно случилото се на тези дати е повлияло на
психическото и емоционално състояние на детето. Вещото лице е посочило, че поради
констатирания елективен мутизъм у малолетната, не може да се приеме, че случаите на
конкретно посочените дати са причина или са повлияли на състоянието й. На следващо
място в експертното заключение е отразено, че предвид състоянието на детето, вещото лице
е приело, че с поведението си – крясъци, заплахи, обиди, коментирано пред обществото и
детето поведение и двамата родители утежняват тревожността на детето. Елективния
мутизъм у Д. не се проявява конкретно към бащата или майката, това е разстройство, което
може да се приеме като социална фобия, като поотделно с родителите си Д. говори без
белези на емоционално – психическа травма. Вещото лице е констатирало, че поведението
5
на малолетната до момента разкрива сериозни предпоставки за риск от процеси, които да
повлияят трайно върху нормалното психо – физическо съзряване и формиране на нейната
личност. Към момента на експертизата Д.К. живее при майка си, към която е привързана до
степен на страхови изживявания от раздяла. Към бащата има данни за синдром на
родителско отчуждение /срещите баща - дете са прекъснати и възпрепятствани, като
вещото лице на това основание е приело, че е налице груба проява на манипулация.
Съдът кредитира изготвените заключения от вещите лица като пълни компетентни и
обосновани.
В хода на производството пред първата инстанция е проведен разпит на един свидетел –
св.Ш., която не е присъствала на твърдяната дата и място описани в молбата. От
показанията на същата не се установява какъв конфликт е възникнал при взимането на
детето в детската градина между неговите родители, нито какво е било състоянието на
майката, съответно на детето в резултат на него.
По делото са приобщени като доказателства протокол от 18.02.2021г. по гр.дело №
2423/2019г. по описа на РС Благоевград, с който е одобрена постигната спогодба между
страните по настоящото дело относно упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете, местоживеенето му и режима на лични контакти между бащата и
детето.
Пред въззивната инстанция са приети като доказателства Определение №122 от
09.06.2021г. и заповед за незабавна защита № 7 от 09.06.2021г. издадена по гр.д.№
1238/2021г. по описа на РС Благоевград, с които са постановени мерки за закрила, като е
задължен извършителя А.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие
/психически, емоционален тормоз спрямо С.К. и малолетната им дъщеря Д.К..
Приобщена като доказателство е присъда № 93525 от 19.04.2021г. постановена по гр.дело
№ 2292/2019г. по описа на РС Благоевград, и мотиви към нея, с която е призната
подсъдимата А.К. за виновна, затова, че в периода от 23.06.2019г. до 18.07.2019г. в
Благоевград при условията на продължавано престъпление е казала на С.К. унизителни за
честта и достойнството му неща, в негово присъствие, като на 23.06.2019г. в Благоевград, в
телефонен разговор е отправила към С.К. обидни думи и изрази „глупак, долен мръсен
боклук, мъжка курва, мръсно долно копеленце, кучи син, както и го е напсувала с думите
„еби си майката" и на 18.07.2019г. в Благоевград в телефонен разговор е отправила към
С.К. обидните думи и изрази „кучи син, ти се курволясваш нагоре, надолу, курва“ и го е
напсувала с думите „еби си майката“, като е осъществила състава на престъплението по
чл.146, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, във връзка с чл.146,
ал.1 от ГПК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. Присъдата е потвърдена с решение № 183/11.10.2021г.
постановено по Внчхд № 527/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград.
Пред въззивната инстанция, с оглед липсата на разпределение на доказателствената тежест
в процеса от първата инстанция и съобразно постановките на Тълкувателно решение №
2/2019г. на ОСГК на ВКС са събрани гласни доказателства от свидетелката Р. Е.. От
показанията се установява, че същата е пряк свидетел на твърдения в молбата акт на
домашно насилие. Свидетелката излага, че заедно със съпруга си на 12.09.2019г. е дошла от
гр.Троян за да се види с внучка си Д.К.. Отишли заедно с ответника К., неин син в детската
градина, като изчакали пред детската градина докато изведат децата на двора, защото им
раздавали книжки. Детето отишло при баща си, той я хванал за ръка и решили да излязат на
тротоара. Свидетелката установява, че в този момент срещу тях идвала майката, която с
телефон в ръка викала полиция. Майката хванала детето за ръка и го извъртяла зад гърба си
и започнала да крещи: „сега ще видите вие, нямате право да идвате тук“ . Свидетелката сочи,
че помолила А.К. да спазват добрия тон, но тя продължила да крещи. Молителката заедно с
детето тръгнали към пясъчниците в двора на детската градина, като С.К., като видял че носи
книжката на детето се върнал за да я върне на детето. Тогава дошла полицията, като
молителката отново на висок глас започнала да вика „ те нямат право да идват тук“.
Свидетелката сочи, че полицейските служители изслушали и двете страни. Установява, че
между страните не са водени разговори в двора на детската градина в нейно присъствие.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К., като съобрази възможната
6
заинтересованост, съобразно чл.172 от ГПК, но намира, че същите са в синхрон с останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, Окръжен съд Благоевград приема следното от
правна страна:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде
установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се
във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата – чл.2 от ЗЗДН.
Съобразно общите правила на чл.154 от ГПК приложими и в производството по ЗЗДН,
съгласно пар.1 от ЗР на ЗЗДН доказателствената тежест да установи обстоятелствата на
които основава молбата си за защита от осъществено спрямо него домашно насилие е на
молителя. В тази връзка молителката в настоящото производство е представила декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства установяват по
безспорен начин влошени взаимоотношения между страните в производството, но не и по
несъмнен начин осъществен конкретен акт на домашно насилие спрямо молителката.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно
насилие. В това производство е недопустимо да се разглеждат и разрешават спорове,
породени от други отношения между страните по делото, както и да се разглеждат и
обсъждат доказателства за твърдени актове на домашно насилие настъпили извън
преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН.
Между страните в производството с оглед всички събрани по делото доказателства се
установи, че е налице конфликт, но не се доказа действие на насилие от жалбоподателя на
твърдяната дата и място по отношение на молителката А.К., което по смисъла на чл.2 от
ЗЗДН да представлява акт на домашно насилие и да обоснове необходимостта молителката
да бъде защитена.
От правна страна съдът приема, че не са налице предпоставките при които законът
предвижда налагане на мерки за закрила срещу домашно насилие. За квалифицирането на
даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН изисква той да се
изразява под формата на физическо, психическо, емоционално или сексуално насилие, в
това число и принудително ограничаване на личната свобода и личните права.
Молителката, която носи доказателствена тежест в процеса не проведе успешно пълно и
главно доказване на твърденията си, от което да следва категоричния извод за осъществен
спрямо нея акт на домашно насилие от ответника К.. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „емоционално насилие“, но като такова могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице –
пораждат отрицателни за него емоции и /или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербално насилие
изразяващо се отправяне на заплахи, в унижение, предизвикване на страх и други.
Закона за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена
категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки
взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство,
наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те
биват извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат
да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят
изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3 от ЗЗДН/.
Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък
дерогира общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на
основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е.
молителката следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от
ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин
на извършване на деянието.
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 от ЗЗДН, останаха
недоказани. Независимо от представената декларация, съдът намира, че нейното
7
удостоверително изявление е опровергано от събраните гласни доказателства на свид. Р. К.,
от които по един категоричен начин се установи, че ответника не е извършил акт на
психическо насилие на процесната дата спрямо молителката А.К..
Следва да се отбележи, че предметните предели на производството обхващат обследване на
твърдяния акт на домашно насилие с посочената фактическа конкретизация, а не изобщо
наличието на усложнени междуличностни взаимоотношения между страните.
Преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, сочат на извод, че
липсват доказателства по отношение на молителката А.К. да е упражнено физическо или
психическо или друг вид домашно насилие на процесната дата, или да е направен опит за
такова. Съобразно твърденията в молбата, същото не е извършено в домашна страна, а
напротив твърди се, че е осъществено в двора на детската градина и то пред множество
свидетели. От страна молителката не са ангажирани никакви други доказателства извън
декларацията, които да потвърдят нейното удостоверително изявление. Не е установено на
процесната дата, служителите на Полицията които са посетили адреса, да са констатирали
извършен акт на домашно насилие спрямо молителката. Не са ангажирани и гласни
доказателства на лицата, които е твърдяно в молбата, че са присъствали за да установят
извършено насилие.
Следва да се отбележи, че така описаното деяние в декларацията съдът намира, че
обективно не представлява акт на домашно насилие. Същото не представлява нито
емоционално насилие, нито психически тормоз. Желанието на ответника да осъществи
контакт с детето си, съдът намира, че не може да бъде тълкувано като акт на домашно
насилие. С оглед на това не би могло да се приеме, че на посочената дата е осъществен акт
на домашно насилие. Обстоятелството, че един баща, заедно с неговите родители е
осъществил контакт с детето си в детската градина във време, когато спрямо него не са
действали никакви ограничителни мерки по никакъв начин не може да бъде възприето като
акт на домашно насилие. Установено е по делото, че на срещата между родителите, майката
е тази която е предизвикала конфликта, като още при влизането си в двора на детската
градина същата по телефона е извикала полиция, без никаква причина и провокация от
страна на ответника. Същата е започнала да крещи, като е отправила закани към ответника
и неговите родители „сега ще видите вие, нямате право да идвате тук“ .
Съдът намира, че от всички събраните по делото доказателства, е установена една
безспорна фактическа обстановка, а именно, че на процесната дата ответникът С.К. е
отишъл в детската градина, която посещава детето му за да го види, тъй като от месец май
контактите му с детето са били ограничени от майката, – в тази насока са приети като
доказателства двете жалби на ответника до Д“СП“ Благоевград. Същия е осъществил среща
с детето, в който момент молителката е пристигнала в двора на градината и е хванала детето
за ръка и го е разделила от неговия баща. Между тях е възникнал словесен спор относно
правото на бащата да осъществява контакт с детето.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по
делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за
осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо
поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да
се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН; същото да е
извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
В случая е налице морално укоримо поведение и на двете страни. Събраните за целта
доказателства установяват конфликтни отношения между молителката К. и ответника,
породени след раздялата им във връзка с режима на лични отношения на ответника с детето
и по скоро отказа на майката да дава възможност на бащата да осъществява лични контакти
с детето. По делото липсват обаче доказателства, които да обосноват извод за реализиран
спрямо молителката К. акт на домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН на процесната дата. Конфликтните отношения между страните, във
връзка с упражняването на родителските права и личните отношения на бащата с детето, по
съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Предназначението на последния е осигуряване на закрила на
пострадали от домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентираната в
8
чл. 4 от специалния закон ред, страните да уреждат отношенията си по осъществяване на
контакти с детето или ограничаването на същите.
Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със сезиращите
съда фактически твърдения, обуславят изводите, че в конкретния случай акт на домашно
насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо А.К., от
страна на ответника на процесната дата, не е извършен. Твърденията в молбата бяха
опровергани от събраните по делото доказателства.
Безспорно е установено по делото, че отношенията между страните са изключително
влошени. Не се установява обаче на процесната дата ответникът да е станал повод за
конфликта и да е извършил спрямо молителката акт на психическо и емоционално насилие.
В тази насока молителката не е ангажирала никакви доказателства от които да се направи
извод, че същата е била обидена, наскърбена, изплашена, стресирана заплашена и т.н..
Същевременно дори да се приеме само въз основа на декларацията, че са отправяни обидни
реплики, между родителите на детето Д., съдът счита, че установената по делото словесната
агресия действително засяга човешкото достойнство, но в конкретния случай и на двете
страни по делото, а не само на молителката, поради и което не може да се установи, че
спрямо молителката в присъствието на детето са извършени сочените актове на психическо
и емоционално насилие.
Съществуващите между страните разногласия и конфликти макар и неприятни, са
обичайни и често срещани в ситуация, подобна на тази в която се намират молителката и
ответника, в резултат на раздялата между тях и спора относно осъществяване на контакти с
детето. Не всеки конфликт или възникнало неразбирателство по даден повод, между страни,
които са били във фактическо съпружеско съжителство може да се квалифицира като
домашно насилие. За да е налице насилие по смисъла на закона, ответникът следва да
извършва действие /акт/, директно насочен срещу физическата, духовната или икономическа
сфера на пострадалия и да му причинява неимуществени вреди. Описаните от молителката
действия не може да се квалифицират като домашно насилие обуславящо нужда от защита
по ЗЗДН, а свидетелстват единствено за възникнал спор относно детето на страните и
личните контакти с него. Санкциите по ЗЗДН не следва да се прилагат като средство за
разрешаване на семейни въпроси и неразбирателства, нито като наказание на ответника при
всеки възникнал спор с молителя, тъй като това е извън обхвата и целта на закона и каквато
е действителната цел, която се преследва в случая.
Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се
превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с
дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани
самоцелно. Съществуват други правни способи за разрешаване на възникнали проблеми
между родителите на детето по повод осъществяване режима на лични отношения между
бащата и детето.
С мерките по ЗЗДН се посяга върху конституционно гарантирани права на личността,
което налага преди издаването на ограничителна заповед с такива мерки актовете на
домашно насилие да са безспорно доказани. В противен случай вместо да предостави
закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни
ограничения на човешките права и до злоупотреба с права.
Предвид изложеното и на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение, в частта с която е уважена молбата на молителката А.С. К. и спрямо
ответника СТ. Д. К., с ЕГН ********** са наложени мерки за защита от домашно насилие,
като му е наложена и глоба, и в частта за разноските, с която С.К. е осъден да заплати на
молителката сумата от 400 лв., и в полза на РС Благоевград сумата от 417,70 лв. следва да
бъде отменено. Молбата за налагане на мерки за защита на молителката А.К. от домашно
насилие извършено на 12.09.2019г. спрямо С.К. като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Съдът намира, че въззивната жалба подадена от молителката в качеството й на майка и
законен представител, в частта с която е отхвърлена молбата за защита по отношение на
детето, е неоснователна. Предвид приетото от въззивния съд, че липсва извършен акт на
домашно насилие спрямо молителката А.К., не са налице предпоставките на закона за
9
постановяване на мерки за защита на детето, което е присъствало на процесната дата при
срещата между страните. С оглед приетото по горе относно неоснователността на молбата за
защита, решението в тази му част по съображения различни от изложените от първата
инстанция следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН молителката следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер на 25,00
лв. и сумата от 417,70 лв. разноски за вещо лице пред първата инстанция.
Предвид изхода от въззивната проверка, в полза на жалбоподателя С.К. следва да бъдат
присъдени направените пред двете инстанции разноски в размер на 600,00 лв., от които
400,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 200,00 лв.
остатък от дължимото заплатено адвокатско възнаграждение от първата инстанция,
съобразно представените договори за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН, във връзка с чл.271, ал.1 от ГПК,
Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 904225/ 14.05.2021г. постановено по гр.д.№2667/2019г. по описа на
РС Благоевград, в частта с която е уважена молбата на молителката А.С. К. и спрямо
ответника СТ. Д. К., с ЕГН ********** са наложени мерки за защита от домашно насилие,
като му е наложена и глоба, и в частта с която С.К. е осъден да заплати на А.К. сумата от
400,00 лв. разноски по делото, и в частта с която С.К. е осъден да заплати в полза на съда
сумата от 417,70 лв. разноски за вещо лице, като неправилно и незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.С. К., с ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от
домашно насилие спрямо ответника С.К. по повод осъществен акт на домашно насилие
12.09.2019г. в 17.00 ч. в двора на ЦДГ № 2 „С.Б.“, като неоснователна.
Потвърждава решение № 904225/ 14.05.2021г. постановено по гр.д.№2667/2019г. по описа
на РС Благоевград, в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлена молбата за защита
по отношение на детето Д.К..
ОСЪЖДА А.С. К., с ЕГН ********** да заплати на СТ. Д. К., с ЕГН ********** сумата от
600,00 /шестстотин лева/ лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА А.С. К., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград,
сумата от 25,00 /двадесет и пет лева/ лв. представляваща дължима държавна такса и сумата
от 417,70 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от 17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10