О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20. 06. 2014 год. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ окръжен съд, Гражданско отделение
В закрито заседание
На 20 юни 2014 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар Д. С.
Като разгледа
докладваното от съд. А. ДИМИТРОВА
Търг. дело № 9 по описа за 2014 год.,
За да се произнесе
взе предвид :
Производството
е по реда на чл. 374, ал.1 ГПК, вр. чл. 129 ал.3 и чл. 130/ ГПК.
Делото е
образувано по искова молба подадена от
„Уникредит лизинг” ЕАД със седалище гр. София, против ЕТ” А.А.”*** и ф.лице А.Д.А. ***, с която обективно и субективно
са съединени няколко установителни искови претенции на обща стойност 71 488.95
лв., впоследствие намалени на сумата 25 372.57 лв. ( л. 104 от делото), предявени
по реда на чл. 422/ ГПК, вр. чл. 415/ ГПК, представляващи сбор от: 1/.
просрочена главница с ДДС за период от 02.01.2009 г. до 16.09.2009 г. в размер
на 8897.40 лв.; 2/. просрочена възнаградителна лихва с ДДС за период от
02.02.2009 год. до 16.09.2009 год. в размер на
2941.26 лв.; 3/ неустойка за
забава по чл. 30 ал.1 б.А от договор за финансов лизинг за период от 01.01.2009 г. до 16.09.2009 г. в
размер на 2193.40 лв.; 4/. други просрочени задължения за период от 07.10.2008 г. до 16.09.2009
г. в размер на 3794.25 лв.; 5/.
мораторна лихва върху задълженията по
т.1,2 и 4 в размер на 7 546.26 лв. за периода от 17.09.2009 г. до 31.01.2014
г.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с първия от ответниците ЕТ „А.А.” ( лизингополучател) договор за финансов
лизинг на ППС от 01.10.2008 год., по който се задължил да
придобие в собственост лек автомобил и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение и при
всички други условия на сключения между
тях договор.
Като обезпечение за редовното и точно
изплащане на всички суми по договора, в това число неустойки и лихви за забава,
лизингополучателят издал запис на заповед, авалиран от ф.л. А.А. – втори ответник по делото. Твърди
се, че ищцовото дружество изпълнило основното си задължение да предаде
лизинговия обект на лизингополучателя, но ответника не изпълнил задължението си
за плащане в срок на лизинговите вноски, което наложило предсрочно прекратяване
на договора и връщане на лизинговия обект.
Записа на заповед бил предявен на
издателя и авалиста, но тъй като плащане не последвало, въз основа на него е
образувано заповедно производство, по което на ищеца е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 71488.95 лв., представляваща
неплатен остатък от парично задължение по процесния запис на заповед, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане, и направените в заповедното производство
разноски: 1429.78 лв. държавна такса и 1164.89 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е издадена срещу издателя на записа на заповед и
авалиста, като е ангажирана солидарната им отговорност. Твърди се още, че т.к.
ответниците по делото са подали в срок възражение по реда на чл. 414/ ГПК, е
налице правен интерес от установяване по
отношение на същите, че те дължат на ищеца солидарно и неограничено сумата 25 372.57
лв., представляваща неизплатена част от парично задължение по запис на заповед
№ 85552, издаден на 01.10.2008 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.07.2013 год. - до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в заповедното
производство.
Установено е, че заповедното
производство е образувано по заявление на ищеца, който в т.9 е посочил размера
на паричното вземане – 71 488.95 лв., произтичащо от процесния запис на
заповед, а в т.14 от заявлението е посочено, че същият е издаден за сумата 48 432.75
евро, и предвид частичните плащания, към настоящия момент лизингодателят дължи посочената в т. 9 сума.
От договора за финансов лизинг се
установява, че лизингополучателят се задължил да издаде и предаде на
лизингодателя като обезпечение за
редовното и точно заплащане на всички суми по договора, както и на сумите по
договорените неустойки и лихви за забава, валиден запис на заповед, платим на
предявяване и без протест - чл. 19(15) от договора. С изречение второ е
предвидено, че сумата по записа на
заповед трябва да е равна на лизинговата цена с включен ДДС, намалена с
платените при сключване на договора встъпителна вноска и следващи месечни
вноски. Съгласно чл.5 (1) лизинговата
цена на обекта е посочена в Приложение №
1, като лизингополучателят заплаща встъпителна вноска, такси за обслужване на
лизинговия договор, разходи за предварително финансиране, ДДС върху главниците
на всички вноски, следващи месечни лизингови вноски и остатъчна стойност на
обекта. В чл.2 от Приложение № 1 е посочена лизингова цена 45414.73 евро без включен ДДС ( л. 26 от делото).
Записа на заповед, послужил като
основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, както е посочено в него, обезпечава вземането на
лизингодателя за сумата
48 432.75 евро ( 94443. 86 лв. по курс на евро/ лев – 1.95 лв.),
която сума се равнява на главница + възнаградителна лихва, видно от
погасителния план ( л. 29 от делото), съгласно който общо задълженията по
договора възлизат на сумата 94726.22 лв. – главница, лихва и ДДС, без встъпителната
вноска. Следователно, той не обезпечава вземанията на ищеца за неустойки и
лихви за забава, каквато е постигнатата договореност с чл. 9.13 от договора, и това е логично, т.к. към датата на
подписването му тези вземания са с неопределен размер. Необезпечени със записа
на заповед са и претендираните с исковата молба
други просрочени задължения ( застрахователни премии и платени данъци и
такси за 2009 год.), които към датата на подписване на записа на заповед също не са
установени по размер.
Имайки предвид обстоятелството, че заповедта
за изпълнение е издадена за сума по
запис на заповед, обезпечаващ вземането
на ищеца само за лизинговата цена ( главница
+ възнаградителна лихва) и факта, че с исковата молба в тази сума са
включени неустойки, лихви за забава и просрочени други задължения, по искане на
ответника в писмения отговор съдът е оставил без движение исковата молба и е
дал възможност на ищеца да изясни обстоятелствата в исковата молба като: 1/.
посочи какъв е характера на сумата 71488. 95 лв., заявена като цена на
предявения иск, за който е издадена заповед за незабавно изпълнение - дали се касае за дължими лизингови вноски по погасителния план
до прекратяването на договора за финансов лизинг, която включва главница,
лихва, ДДС, като всяко перо се посочи по размер и да се изложат обстоятелства
относно периода, за който се претендира същата; 2/. посочи в цената на иска включена ли е
неустойка, на какво основание и на каква стойност се претендира, каква е
лизинговата цена на обекта и на каква стойност са платените от
лизингополучателя месечни лизингови вноски до 16.09.2009 год., с оглед постигнатата договореност по
чл.30 ал.1 т.”в” от договора за финансов лизинг; 3/. посочи върху кои
задължения претендира законна лихва за забава за периода от дата 17.09.2009 г.
до 31.01.2014 г. и представи справка за изчисляването й ; 4/. посочи сумата 71488.95
лв., за която е направено искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед как точно е формирана, с оглед твърдението в
заявлението по заповедното производство, че лизингополучателя е извършил
частични плащания, т.е. да посочи размера на извършените частични плащания,
които той е приспаднал от стойността на
издадения запис на заповед, както и кои от исковите претенции са
включени в този размер; 5/. представи справка по чл. 366/ ГПК, която съдържа
необходимите изчисления за определяне размера на всеки иск поотделно, съобразно
горните указания.
На ищеца е съобщено, че в
противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще
бъде прекратено.
По
делото е постъпила молба вх. № 1554/ 14.04.2014 год. от адв. П. като пълномощник на ищеца, в която общия размер на предявения иск е
определен на сумата 25 372.57 лв., а перата, от които се определя същата
са останали непроменени по характера си и по размер – така както са били
посочени в първоначалната искова молба. В тази молба ищецът не е изпълнил
указанията на съда да посочи размера на извършените частични плащания, които
той е приспаднал от стойността на
издадения запис на заповед, както и кои от исковите претенции са
включени в този размер, като и не е посочил сумата на забавеното плащане по чл.
30 ал.1 б.”А” от договора, с оглед твърдението, че неустойката се претендира
именно по този текст, а не по чл. 30 ал.1 б”В” – при разваляне на договора по
вина на лизингополучателя. Поради непосочване размера на извършените частични
плащания, исковата молба е неясена относно начина по който се определя размера
на претендираната главница,
възнаградителна лихва и неустойка.
Горните
нередовности в исковата молба, които не са отстранени в дадения срок, са
основание за връщането й и прекратяване на производството по делото.
Независимо от горното обстоятелство, след като
се запозна с доводите на страните и направените
от ищеца уточнения, съдът намира, че предявеният
иск е недопустим предвид начина, по който е формирана общата цена на исковите
претенции. Видно е, че се касае за вземания, които са различни от паричното вземане на ищеца, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение въз основа за запис на
заповед, който, предвид изложените по- горе съображения, обезпечава единствено
плащането на лизинговата цена по сключения договор. Тези вземания се различават
както по основание така и по размер.
Постоянната
и непротиворечива е съдебната практика, която приема че в производството по чл. 422/ ГПК предмет на предявения иск е дължимостта на вземането по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение, т.к. се касае за специален установителен
иск, който е своеобразно продължение на заповедното производство при направено
възражение от длъжника, че не дължи по нея. ( Р № 50/ 29.06.2012 год. по гр. д.
№ 716/ 2011 год., ІV г.о. ВКС, Р № 171/ 24.04.2012 год. по гр. дело № 801/ 2011
год., ІV г.о. ВКС, О № 81 по ч. т. дело № 60/ 2013 год. на БАС и др. ) .
Ищецът в заповедното производство е посочил фактическите обстоятелства, които са от значение за
възникването и съществуването на вземането му и те са, че то произтича от запис на заповед, издаден в
негова полза. Този запис на заповед, обаче, както се посочи по- горе обезпечава вземането му само за лизинговата
цена по договора за лизинг, но не и вземания за неустойки, мораторни лихви и
други просрочени задължения, които съгласно чл. 19.15 изречение второ от
договора не са включени в обхвата на издадения запис на заповед и това е
логично, т.к. към момента на издаването му – 01.10.2008 год. те не са
неустановени по размер. Ето защо тези вземания недопустимо са включени в цената на иска,
предявен в производството по чл. 422/ ГПК, т.к. с тях се променя материалноправната характеристика на вземането
– предмет на заповедното производство. Претенциите за тези вземания не могат да
бъдат установени в настоящето производство, т.к. както се посочи, предмет на
този иск е установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна
съществуването на вземането му по издадената заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417/ ГПК. В контекста на гореизложеното, недопусмитостта на иска следва и
от факта, че заповедта за изпълнение е издадена за сумата 71 488.95 лв., а с исковата молба се претендира установяване на
вземане по нея в размер на 25 372.
57 лв., без да са посочени причините, водещи до тази съществена разлика.
И тъй като съдът е длъжен да следи служебно за
допустимостта на иска във всяко положение на делото, настоящето производство следва да се
прекрати.
Водим от
горните съображения, Ямболският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 9/ 2014 год. по описа на ЯОС,
поради недопустимост на предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: