Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, .....10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 2022 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.12.2020 г. по гр.д. №
38338/2018
г. на СРС, I ГО,
36 състав „З.А.Д.Д.Б.Ж.и З.” АД е осъдено да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, на
основание чл. 411 КЗ, сумата 449 лева, представляваща изплатеното от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № 44012311704335
за ПТП, настъпило на 19.06.2017г. в гр. Стара Загора, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ответника „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД, с оплаквания за неговата неправилност, поради
необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е определил размера на регресното вземане на
ищеца. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства, включително от
изслушаните първоначална и повторна съдебно - автотехнически експертизи, се
установява, че уврежданията върху преден десен калник, странично дясно
огледало, предна броня, лайсна предна броня и предна дясна врата, не са настъпили
вследствие на процесното ПТП. Сочи, че в причинна връзка с процесното ПТП са
единствено щетите върху преден ляв калник и ляв фар, чиято възстановителна
стойност възлиза на сумата 595. 13 лв. Моли съда да отмени решението в неговата
цялост, евентуално – частично, като отхвърли предявения иск изцяло или над
размера от сумата от 44. 03 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „ДЗИ - О.З.” ЕАД в депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че претърпените
увреждания върху автомобила се установяват от изслушаните по делото експертизи,
в които не били включени повредите върху боята, налични към датата на ПТП. Моли
съда да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната
жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Производството е образувано по предявен
от „ДЗИ - О.З.” ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „З.А.Д.Д.Б.Ж.и
З.“ АД да заплати сумата 449 лева, представляваща регресно вземане от изплатеното
от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по
щета № 44012311704335 за ПТП, настъпило на 19.06.2017г. в гр. Стара Загора,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 11.06.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
В подадения отговор на исковата молба по
чл. 131 от ГПК ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД е оспорил, че всички повреди
върху застрахования при ищеца лек автомобил, за които е било изплатено
обезщетение, са настъпили в резултат на процесното ПТП.
По делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е320“ с peг. № *******; в срока на застрахователно покритие
по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. №*******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило пътно-транспортно
произшествие; в изпълнение на договорното си задължение по имуществената
застраховка ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на 985. 10 лева, както и че е поканил ответника да му заплати сумата от
1000. 10 лева - застрахователното обезщетение, ведно с 15 лева ликвидационни разходи,
а ответникът е заплатил същата частично до размера от 551. 10 лева.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че процесното пътно-транспортно произшествие е
причинено по вина на застрахования при ответника водач. При определяне на вида
и стойността за възстановяване на настъпилите по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е320“ с peг. № ******* повреди, е кредитирал заключението на
назначената по делото повторна съдебна автотехническа експертиза на вл. Й..
Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до същия размер. Съгласно цитираната разпоредба, предпоставките за
предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Наведените от въззивника доводи се
съсредоточават единствено върху естеството и стойността на щетите върху
застрахования при ищеца лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е320“ с peг. № *******.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно приетия от
първоинстанционния съд механизъм на процесното ПТП, който следва да бъде
съобразен от настоящия състав, а именно: на 19.06.2017г., около 14:40 часа, в
гр. Стара Загора, на бул. „Свети Патриарх Евтимий“ водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с peг. № ******, движещ се в лявата лента за движение, с посока от ул.
„Граф Игнатиев“ към ул. „Генерал Столетов“, предприема завой надясно, навлиза в
съседната пътна лента без да пропусне движещия се по нея лек автомобил „Мерцедес
Е320”, с peг. № *******, поради което реализира ПТП. След съприкосновението
между двата автомобила, лекият автомобил „Мерцедес Е320” се отклонява надясно и
се удря в контейнер за смет.
В приетото от СРС заключение на
повторната съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. Й.,
е посочено, че вследствие на процесното произшествие при застрахования при
ищцовото дружество автомобил, са били увредени калник преден ляв, предна броня,
фар ляв, странично огледало дясно, като стойността, необходима за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени, е в размер на 1161. 90 лв.
Заключението на вещото лице не е било оспорено от страните и е било прието от
районния съд. Същото, като обективно и компетентно изготвено, следва да бъде кредитирано и от
настоящата инстанция. От страна на въззивника не са изложени доводи,
обосноваващи неговата неправилност. Посочените повреди съответстват напълно на
приетия пред първата инстанция механизъм на произшествието – мястото на
съприкосновение върху застрахования при ищеца лек автомобил се намира в
неговата предна лява част, където са концентрирани по-голяма част от щетите -
преден ляв калник, предна броня, ляв фар. Вещото лице е посочило, че тези
повреди, с оглед характера и разположението им, напълно отговарят на удар с
друго превозно средство. След първоначалния удар, лек автомобил „Мерцедес Е320“
се отклонил вдясно и се е ударил в контейнер за смет, в резултат на което е
било повредено и неговото дясно огледало. Обстоятелството, че увреждането на
дясното огледало на автомобила не е било посочено при съставяне на протокола за
ПТП не изключва само по себе си наличието на тази щета, доколкото за
настъпването ѝ са налице други доказателства. Протоколът за ПТП няма за цел да опише
подробно и изчерпателно всички повреди върху участвалите в произшествието
автомобили. Следва да се посочи също така, че вещото лице не е взело предвид
щетите върху предна дясна врата и преден десен калник, нито районният съд е
съобразил същите при определяне на размера на регресното вземане, поради което
оплакванията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Противен извод не следва и от
заключението на приетата първоначална САТЕ. Вещото лице е изследвало естеството
и стойността на повредите в два варианта – спрямо посоченото в протокола за ПТП
и спрямо уведомление за щета на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, като и в двата варианта е
приел, че посочените повреди отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм
на произшествието. Посочената стойност на щетите върху автомобила в размер на
771. 18 лв. касаят единствено първия вариант на заключението, като в другата
разглеждана хипотеза, възстановителната стойност е дори по-висока от приетата
от повторната експертиза – 1 237. 76 лв.
Като по-обстойно изготвено и ползващо се
с по-висока степен на конкретика, заключението по повторната съдебна
автотехническа експертиза следва да бъде кредитирано при формирането на
изводите на съда относно увредените детайли и стойността нужна за
възстановяването им от 1161. 90 лв. Тази стойност е по-висока от заплатеното на
застрахования по имуществената застраховка обезщетение от 985. 10 лв. С оглед изложеното,
за ищеца е възникнало регресно вземане по чл. 411 от КЗ за изплатените от него
парични средства, заедно с обичайните ликвидационни разноски от 15 лв. или
вземане в общ размер на 1000. 10 лв. След като бъде съобразено извършеното от
ответника частично плащане от 551. 10 лв., непогасената част от вземането
възлиза на пълния предявен размер от 449 лв., за заплащането на който
ответникът следва да бъде осъден. Върху тази сума се дължи и законна лихва от
датата на исковата молба - 11.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС-потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските: при този изход на делото, право на
разноски има въззиваемият - ищец, на който следва да бъдат присъдени разноски в
доказан и заплатен размер от 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Наведеното
от въззивника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно доколкото адвокатското възнаграждение е в минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 38338/2018 г. на СРС, I ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА
„З.А.Д.Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК*********да заплати на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 360 лв. с ДДС – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.