№ 1101
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720106146 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. К. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 7412/2013 г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 2061,57
лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012
г. включително, ведно със законна лихва от 31.10.2013 г. до окончателното плащане,
514,93 лева законна лихва за забава в периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г. и 151,53
лева разноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано
и.д. № 90/2014 г. по описа на С.Д., което било прекратено на 11.08.2018 г. с
отбелязване, че последното действие по изпълнение е от м. март 2014 г. Твърди, че въз
основа на същия изпълнителен лист на 22.06.2021 г. е образувано и.д. № 1905/2021 г.по
описа на С.Б.. Намира, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по
давност поради изтичане на законоустановения период.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че вземането по
издадения в рамките на ч.гр.д. № 7412/2013 г. по описа на Районен съд Перник
изпълнителен лист е погасено по давност.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок.
В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа вече изложеното.
Ответникът оспорва предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
1
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. За прекъсването на
давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е
влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от
пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
По делото се установи, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист,
2
заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. № 7412/2013 г. по
описа на Районен съд Перник и решение, постановено по гр.д. № 4848/2014 г. по описа
на Районен съд Перник за сумите, посочени в исковата молба, поради което на
основание 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години. Решението е
влязло в сила на 28.02.2015 г. Следващото прекъсване не е доказано, въпреки
признанието на ищеца в тази насока, но същият сочи по ранна дата на образуване на
изпълнително производство (2014 г.) и последно действие, водещо до прекъсване на
давността – м. март 2014 г. Ищецът е посочил и че е образувано изпълнително дело на
22.06.2021 г., но това било след изтичане на погасителната давност.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост, тъй
като погасителната давност е изтекла най – късно на 26.06.2020 г., дори да се приеме,
че през 2014 г. е образувано изпълнително дело.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (110 лева). За
процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 420,00 лева, което също следва да бъде присъдено.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу А. И.
К., ЕГН ********** за сумата от 2061,57 лева главница за неплатена топлинна енергия
в периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно със законна лихва от
31.10.2013 г. до окончателното плащане, 514,93 лева законна лихва за забава в периода
от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г. и 151,53 лева разноски, за които в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д.№ 7412/2013 г., по описа на Районен
съд Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на А. И. К. сумата от 530,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
3
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4