Решение по дело №5330/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 09.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                                МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова –Младенова в.гр.дело № 5330 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13052 от 15.01.2020г. по гр.д.  № 68456/2018г. по описа на СРС, 120-ми състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 411 от КЗ от  „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******** срещу З. „Д.Ж.и  З.“ АД, ЕИК ******** за заплащане на сумата от 296.74 лв. главница, представляваща неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка „Каско“ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44012131706711/2017г. , причинена на л. а. „Мерцедес МЛ 270“ рег. № ********, причинени при ПТП на 17.03.2017г. в гр. София,, ведно със законната лихва  от датата на предявяване на исковата молба  до основателното й изплащане. С обжалваното решение ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника направените съдебни разноски в размер на 435 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори К.Ч.и Б.В.чрез процесуалния представител адв. С.П.. В жалбата се твърди, че процесното решение на СРС е неправилно, необосновано, като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. От тях е несъмнено установен механизмът на настъпилото ПТП и обстоятелството, че щети са нанесени само по автомобила застрахован в ищцовото дружество, който е бил вече  навлязъл в кръстовището. Несъмнено е установено, че водачът на другия автомобил навлиза втори в кръстовището, при което е ударил в задната част пострадалото превозно средство. Механизмът на настъпване на ПТП се установява и от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно която при маневра  десен завой за включване в движението водачът на л. а „Мазда“  не пропуска движещо се по пътя МПС, при което удря другия автомобил. Сочи, че доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност напълно изясняват  причините за настъпване на ПТП и дават възможност да се достигне до извода, че вина за него има водачът на лекия автомобил „Мазда“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното като като неправилно и необосновано в неговата цялост и да бъде уважен предявения иск.  Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият – ответник „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законните му представители, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.М.оспорва въззивната жалба. Твърди, че в обжалваното решение съдът подробно и задълбочено е изследвал всички релевантни обстоятелства, за да отхвърли изцяло исковите претенции. В отговора на исковата молба е направено възражение за наличие на съпричиняване от страна на водача на упредения автомобил. Поради изложеното моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на законоустановения обсег на дължим въззивен контрол настоящият състав на съда приема обжалваното решение да е валидно, както и допустимо, а релевираните с въззивната жалба доводи за неговата неправилност намира за основателни.

          Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

          Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******** с искова молба, с която срещу ответника „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******** е предявен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 296.74 лева, ведно със законната лихва от подаване исковата молба. В исковата молба се твърди, че във връзка с реализирано на 17.03.2017 г. ПТП ищецът е изплатил по застраховка "Каско" застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за увреденото МПС марка "Мерцедес", модел МЛ 270, с ДКН ********. Увреждането било причинено по вина на водача на лек автомобил „Мазда“, модел 323, с ДКН ******. който при извършване на маневра десен завой за включване в движението  удвя движещия се по този път МПС. В изпълнение на договорното задължение по договора "Каско" ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 281.74 лв. Освен това е направил обичайни разноски в размер на 15 лв. за определяне на застрахователното обезщетение.

           По делото не е спорно, а и от представената застрахователна полица № 440117211001560/2017 се установява, че между ищеца и В.Д.П.е бил сключен договор за застраховка "Каско" за МПС – "Мерцедес", модел МЛ 270, с ДКН ********, да срок от една година, считано от 21.01.2017г. до 20.01.2018г. Установено, че за настъпилото застрахователно събитие  и нанесените вреди в ищцовото дружество е  образувана преписка за щета с № Т174401213109308, по която за повредите на застрахования автомобил е определена щета в размер на 281.74 лв.

Безспорно е установено по делото и че към датата на настъпването на процесното ПТП  ответникът е застраховател по сключената застраховка "Гражданска отговорност"  със собственика на лек автомобил „Мазда“, модел 323, с ДКН ****** -  С.Б.Б.. Правоотношението е възникнало по силата на застрахователна полица №  BG /30.116001922778, издадена на 13.07.2016г. , със срок на действие една година, считано от 18.07.2016г. до 17.07.2017г. вкл.  

          По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.03.2017 г., от който се установява, че на 17.03.2017 г. е осъществено ПТП между МПС марка "Мерцедес", модел МЛ 270, с ДКН ********. управлявано от В.Д.П.и лек автомобил малка „Мазда“, “, модел 323, с ДКН ******. управлявано от Д.Н.В.. В протокола е посочено, че  при завой на дясно за включване в движението по ул. „Проф Кирил Попов“ в гр. София, лекия автомобил „Мазда“ удря движещия се по тази улица лек автомобил „Мерцедес“.  От водачите на двете МПС е изготвена схема на механизма на настъпилото ПТП, посочени са щетите по автомобилите. В констативния протокол е отразена забележка от водача на лекия автомобил „Мазда“, че на кръстовището няма знаци, указващи кой от двамата е с предимство.

          По повод настъпилото застрахователно събитие при ищецовото дружество е била образувана преписка по щета № Т174401213109308. Към преписката са приложени опис заключение за щета № Т174401213109308 от 20.03.2017г. калкулация по претенция, преводно нареждане от 03.07.2017г., с което е заплатено застрахователно обезщетение по щета Т174401213109308 в размер на 281.74 лв. Представена е регресна покана  от 07.07.2017г.  за доброволно изпълнение на регресна претенция изпратена до ответника за заплащането на сумата от 281.74лв.. изплатено обезщетение по щета Т174401213109308, както и 15 лв. ликвидационни разходи. Приложено е по делото и отказ от 08.09.2017г. от страна на ответното дружество за заплащане на  претендираните от ищеца суми.

          По делото е разпитан в съдебно заседание на 4.043.2019г. водачът на лек автомобил „Мазда“  - Д.Н.А.като участник в процесното ПТП /л. 91 от делото/. Свидетелят посочва, че за да се включи в движението по главния път извършва завой на дясно на „Т“ –образно кръстовище. При извършване на маневрата автомобилът, който управлявал от този свидетел бил ударен от джип в задната лява част. Свидетелят твърди, че протоколът е съставен няколко дни по-късно и в него липсвала  схема. Сочи, че по управлявания от нея  лек автомобил „Мазда“ нямало никакви повреди, само била обърната малко ламарина, но без да уточнява в коя част. Повредата в другия автомобил била в областта на задната дясна джанта. 

По делото е разпитан и водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ – В.Д.П./л. 105 от делото/. Свидетелят посочва, че на 17.03.2017т. около 19 часа се движел със скорост от 10-15 км/час в колона  по ул.  „Проф. Кирил Попов“. Тя била една от главните улици в квартала, по която се движели и превозни средства на градски транспорт. В нея се вливало движението от няколко улици, за да се излезе на булевард „Симеоновско шосе“. При подминаване на кръстовище с улица „Пъстър свят“ управляваният от него автомобил бил ударен в задна дясна гума  и в заден калник от лек автомобил, управляван от жена. Двамата водачи след като установили, че щетите по лекия автомобил „Мерцедес“ са в частта на задна дясна гума и десет калник, а на другия участник в ПТП само в областта на предна броня, съставили протокол и го подписали.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля Петров като вътрешно непротиворечиви, хронологични, съответстващи с отразеното в подписания от двете страни констативен протокол и на заключението на назначената по делото експертиза. Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява механизмът на настъпилото ПТП. На 17. 03.2017г. при маневра на десен завой за включване в движението по ул. „Проф. Кирил  Попов“ водачът на лек автомобил „Мазда“ не пропуска движещия се по тази улица лек автомобил „Мерцедес“, в резултат на което е настъпил ударът между тях. Съгласно заключението на вещото лице щетите на лекия автомобил „Мерцедес“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.03.2017г. ПТП. От  същото заключение се установява, че стойността на щетите, по средни пазарни цени нанесени на МПС марка "Мерцедес“ към датата на произшествието възлизат на 507.66 лв.

      При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:  Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

          Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ по застраховка "Каско"; 2) Валидно възникнало правоотношение по договор за имуществена застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното дружество; 3) Заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователят по имуществено автомобилно застраховане - "Каско" и 4) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане /чл. 45 ЗЗД/ - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди.

        Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.

        По делото е установено несъмнено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увредения автомобил, застрахователно отношение между ответника и деликвента по застраховка "Гражданска отговорност". От съвкупния анализ на събраните гласни доказателство и заключението на автотехническата експертиза е установено настъпване на ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, в срока на застрахователно покритие.  Съдът кредитира изцяло заключението в частта, в която е описан механизма на извършване на процесното ПТП, което е в логична връзка със събраните доказателства.

         Доказани са и настъпването на събитие, което се определя като ПТП и че от това ПТП са настъпили вреди за застрахованото по имуществена застраховка "Каско" МПС марка "Мерцедес", модел "МЛ 270ЦДИ". От това следва, че по делото е доказано е настъпването на вреда и причинно-следствената връзка с противоправното деяние от страна на водача на лекия автомобил „Мазда“. Обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП се установяват от изявленията на водачите на участвалите в него автомобили, удостоверени в съставения от тях двустранен констативен протокол  от 17.03.2017г., в който подробно са описани механизма на настъпилото ПТП, както и настъпилите щети, приет като писмено доказателство по делото. Протоколът е съставен по надлежния ред от участниците в ПТП, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1 ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени. Изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в посочения размер се установява от представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане и не е спорно между страните

            Относно оспорване от ответното дружество на механизма на настъпване на процесното произшествие, посочен в протокола за ПТП, съдът намира следното: Съгласно  константната практика на ВКС когато оспореният факт, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава./ в този смисъл в.ж. Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията К.Н., Решение №71/16.08.2017 по дело №60343/2016 на ВКС, ТК, II т.о., докладчик съдията К.М./. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП е удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В настоящия случай протоколът не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на настъпване на ПТП, но този механизъм се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно – автотехническата експертиза.

         С оглед наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение спорен между страните остава въпросът - при какво съотношение на противоправно поведение на водачите на двата автомобила е настъпило застрахователното събитие /ПТП/. С оглед противоправността на поведение /доколкото при наличие на останалите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, вината се предполага / чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ на водачите следва да се определи и размера на обезщетението дължимо от застрахователя по застраховка "гражданска отговорност", доколкото той отговаря при виновно и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.

         Въззивният съд намира, че изводите на СРС, че от събраните по делото доказателства не е установено безспорно виновно поведение на водача на застрахованото при ответника превозно средство марка "Мазда" са неправилни. При така установения механизъм на ПТП съдът намира, че водачът на л. а. марка "Мерцедес", движейки се по главен път, не е нарушил правила на ЗДвП за разлика от водача на т. а. марка "Мазда",  който при маневра "десен завой" не е пропуснал движещите се по пътя в чието движение са включва, превозни средства. В нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, водачът на лекия автомобил „Мазда“  преди да извърши маневрата завиване надясно за да навлезе по главен път, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се по главния път и продължил движението си без да спре и по този начин е предизвикал настъпване на ПТП.

       От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като логични последователни и взаимнодопълващи се  - разпита на свидетеля Петров, заключението на съдебно-технческата експертиза, съдът намира, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован в ответното дружество, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите по процесния автомобил вреди и увреждания на здравето на пострадалия ищец. Не се споделя възражението на ответника, че в настоящия случай не е налице доказано виновно поведение на водача на лекия автомобил „Мазда“, който сам в разпита заявява, че целта на извършваната от нея маневра е да се включи в движението по главния път. Съгласно трайната съдебна практика, почиваща на разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, при ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на увреждането, неговата вина се предполага. Следователно, налице е оборима законова презумпция, при която се обръща тежестта на доказване или ответникът - застраховател следва да обори презумпцията за вина на делинквента, като същият не е ангажирал доказателства в тази насока.  С оглед изложеното и при липсата на ангажирани от ответника доказателства в противен смисъл, следва да се приеме, че водачът Д.Н.В.-А.е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици и да ги предотврати, съобразявайки скоростта си на движение и реакциите си с пътна обстановка.

Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина не е успешно оборена от ответника,  следователно фактическият състав на непозволеното увреждане е доказан. По силата на сключената застраховка „Гражданска отговорност“ ответникът покрива риска от реализиране деликтната отговорност на застрахования за причинени на трети лица вреди, поради което след като отговорността на последния е несъмнено доказана от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства, събрани от първоинстанционния съд, е доказана в своето основание, то и обусловената от нея отговорност на ответника – застраховател следва да бъде ангажирана. Предвид изложеното настоящият състав счита, че предявеният иск по чл. 411 от  КЗ е основателен и в противоречие с извода на първоинстанционният съд. Тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат, то обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, което да уважи исковата претенция като основателна и доказана.

Недоказано остава възражението на ответника за съпричиняване от водача на увредения автомобил. От събраните по делото доказателства се установява, че лекия автомобил се е движел с ниска скорост по главен път, бил е отминал пресечката, по която се е движел лекия автомобил „Мазда“ и е нямал възможност да  предотврати настъпилото ПТП.  С оглед на което съдът приема, че водачът на процесния автомобил се е съобразил с пътните условия и не е налице съпричиняване на ПТП-то.

          Настоящият състав намира за основателен претендирания от въззивника-ищец  размер на застрахователното обезщетение. Съгласно чл. 410 от КЗ, с плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Не се спори между страните, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените имуществени вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила, застрахователно обезщетение в размер на сумата от 281.74 лв. Следователно съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото.

          Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ/.

 Заплатеното от ищеца обезщетение на имуществено застрахования му клиент от 281.74 лева е в границите на средната пазарна стойност на нанесените щети, определена от заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза и е в границите на застрахователната сума по договора „Каско“ от  507.66 лв, като е несъмнено установено, че същият е направил и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Следователно искът на ищеца се явява изцяло основателен в предявения размер на главницата. Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено изцяло в частта, в която искът е бил отхвърлен за целия размер на исковата претенция, която подлежи на уважаване. 

         Съобразно този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски за въззивното производство се поражда само в полза на въззивника – ищец „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********. На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна дължи на ищеца разноски за първата инстанция размер на 690 лв. и за въззивното производство – 385 лв. представляващи заплатена такса за въззивно обжалване и платен адвокатски хонорар.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

   Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ решение № 13052 от 15.01.2020г. по гр.д.  № 68456/2018г. по описа на СРС, 120-ми състав състав като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и  З.“ АД, ЕИК ********  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И.да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** Б на основание чл. 411 от КЗ сумата от 296.74 лв., от които 281.74 лв. - изплатено застрахователно обезщетение на възникнало регресно право на застраховятеля по застраховка „Каско“ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № Т174401213109308 от 20.03.2017г., причинена на л. а. „Мерцедес МЛ 270“ рег. № ********, причинени при ПТП на 17.03.2017г. в гр. София, и 15 лв.- ликвидационни разноски, ведно със законната лихва  от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и  З.“ АД, ЕИК ********  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И.да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 690 лв., представляваща разноски за първата инстанция и сумата от 385 лв. представляваща разноски във въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.