Решение по дело №16494/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4188
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20215330116494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4188
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330116494 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Топлофикация – София“ ЕАД против Г. Т. Б. и Д. Т. Б. се твърди, че Г.
П. Ч., в качеството си на собственик, е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. С оглед настъпилата смърт на посоченото
лице следвало да се ангажира отговорността на наследниците му, за консумираната и
неизплатена топлинна енергия. Позовава се ищецът на чл.63, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че ответниците не са упражнили
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ /чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо тях Общите условия били влезли
в сила, като същите били одобрени от ДКЕВР с решение от 2016г., публикувани били във в-
к „Монитор“, в сила от 10.07.2016г. Твърди се, че в топлоснабдения имот е използвана
топлинна енергия за абонатен номер *** през процесния период от месец май 2018г. до
месец април 2019г., както и услугата за дялово разпределение за същия период, като
задълженията не били погасени. Направено е искане за осъждане на ответниците да заплатят
сумата от 962.34 лв., от които 800.47 лв. главница – стойност на незаплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащането й, както и сумата от 129.82 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
19.05.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на 25.74 лв. за периода май
2018г. – април 2019г., и сумата от 6.31 лв. лихва за забава за периода от 01.07.2018г. до
19.05.2021г. Претендирани са направените по делото разноски.
С уточняваща молба от 15.09.2021г. е посочено, че от всеки от ответниците се претендират
1
по ½ от посочените суми.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Г. Т. Б., в който сочи, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Не бил наясно кога е починало лицето
Г. Ч.. Потърсил сведения от роднини и установил, че починалият е бил първи *** на майка
му В. Д. Б.а, като не бил встъпвал в брак, нямал деца, нямал братя и сестри, нито живи
възходящи, поради което наследяването било по чл.8, ал.4 ЗН. *** на ответника починала
като вдовица, като при откриване на наследството на Г. Ч. същата била единствен жив
наследник по закон, но тя никога не била проявила воля за приемане на наследството от ***
си, нито отказ от същото, тъй като не била узнала за кончината му. Ответникът също не бил
приемал наследството на покойната си майка – нито формално, нито чрез конклудентни
действия, като направил отказ от наследството на майка си. Поради което прави искане да се
прекрати производството по отношение на него.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника Д. Т. Б., със становище за
нередовност на исковата молба. Не било посочено каква е връзката на ответника с
починалото лице. Счита, че са налице предпоставки за съединяване на делото с друго дело
пред СРС, касаещо друг отчетен период за консумирана топлинна енергия. Изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за изтекла
погасителна давност относно претендираните вземания. Оспорва да има качеството на битов
клиент и потребител на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва предоставяне на
услуги. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор № ***/03.06.2020г., сключен между „Топлофикация София"
ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител,
по силата на който е възложено извършването на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост или в сграда с повече от
един клиент в гр.София, по Приложение № 1 към договора.
Видно от водена кореспонденция между ищеца и Столична община, по писма от
11.09.2019г. и 30.09.2019г., Г. Ч., ЕГН ********** е закупил ап.*** на ***г. по заповед №
ДИ ***г.
Представено е удостоверение за идентичност на недвижими имоти, издадено от ГИС София,
както и договор от 26.07.2002г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажна
собственост с адрес ***, както и списък на етажните собственици.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София.
Видно от удостоверение за наследници на Г. П. Ч., поч. на ***г., законни наследници на
починалото лице са Г. Т. Б. и Д. Т. Б., от всеки от които по молба от 15.09.2021г. ищцовото
дружество претендира по ½ част от процесните суми.
2
Видно от удостоверение за наследници на В. Д. Б.а, поч. на ***г., законни наследници на
починалото лице са Г. Т. Б. и Д. Т. Б., нейни синове.
Представено е удостоверение, издадено от Районен съд Пловдив по ч.гр.дело № 12310 по
описа на съда за 2021г., за вписан отказ от наследство на Г. Т. Б. от наследството, оставено
от В. Д. Б., поч. на ***г.
Представени са от ищеца фактури за абонатен номер № ***, издадени за периода
31.05.2018г. – 31.07.2019г., както и протокол от 16.05.2019г. за неосигурен достъп до имота.
Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което общо
дължимата сума за ТЕ за процесния обект е 800.56 лв., от които за сградна инсталация 72.96
лв., за отопление 12.16 лв., за БГВ 715.44 лв.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което от
представените документи няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия
за абонатен номер *** за имот в *** на Г. П. Ч.. За периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. за
абонатен номер *** дължимите суми за топлинна енергия по пера е в общ размер на 800.57
лв. Лихвата за забава е в размер на 143.56 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
На първо място съдът намира за основателни наведените с отговора на исковата молба
възражения от Г. Т. Б. за липса на пасивна легитимация да отговаря по предявените искове.
Пасивната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за валидно провеждане на
гражданския процес, съответно за валидност на постановения в този процес съдебен акт. От
представените към отговора на исковата молба писмени доказателства е видно, че лицето е
законен наследник - син на В. Д. Б.а, поч. на ***г. - първа ***ка на починалия Г. П. Ч..
Ответникът Г. Б. е направил отказ от наследството, оставено от В. Д. Б., вписан видно от
удостоверение на ПРС по ч.гр.дело № 12310 по описа на ПРС за 2021г. С вписване на
валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици,
изразени в заличаване на наследственото правоприемство. Ответникът Г. Б. не само е
престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството. Следователно, доколкото последният се
е отказал от наследството на починалия му праводател, същият се изключва от числото на
наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и
задълженията, възникващи във връзка с наследството. Поради това ответникът не е
надлежна страна и производството спрямо него следва да бъде прекратено.
От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че процесният
недвижим имот в *** е придобит от Г. Ч., ЕГН ********** на ***г. Видно е, че Г. П. Ч. е
починал на ***г., като с исковата молба се претендират неплатени суми за доставена
топлинна енергия за периода май 2018г. – април 2019г. Претенцията е срещу законен
наследник на лицето – Д. Т. Б., син на починалата В. Д. Б., първа ***ка на починалото лице.
От представените писмени доказателства може да се направи извод, че ответникът е
собственик на недвижимия имот, за който е начислена топлинна енергия. Съгласно чл.153,
3
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от клиентите. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните по делото.
В случая от този ответник се претендира ½ от стойността на топлинната енергия, доставена
в процесния апартамент, за периода май 2018г. – април 2019г. Съдът намира обаче, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Установява се, че на 26.07.2002г. между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с
адрес *** е сключен договор, по силата на който дружеството е приело да извършва
индивидуално измерване на потреблението за топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Съобразно договореното по чл.2.4. договорът се
сключва за срок от 2 години или до 26.07.2004г. Няма твърдения, нито ангажирани
доказателства договорът да е удължен автоматично с още една година, още по-малко същият
да е действащ към процесния период – 2018-2019г. Представен е по делото и договор при
Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл.139в от Закона за енергетиката между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“
ЕООД, по силата на който на второто дружество е възложено извършването на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост
или в сграда с повече от един клиент в гр.София по Приложение № 1 към договора, но този
договор е сключен на 03.06.2020г., като влиза в сила съобразно договореното в него на
01.05.2020г., тоест след процесния период, приключващ през месец април 2019г. Съгласно
чл.139б ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на
чл.139а, за извършване на услуга дялово разпределение. Според императивната разпоредба
на чл.139б, ал.2 от ЗЕ, изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост и
съгласно ал.3 за резултатите от избора писмено да уведомят топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. Тъй като по делото доказателства в тази насока не са
ангажирани следва да се приеме, че не е доказано изборът на фирма за извършване на
услугата дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД да е извършен съгласно
изискванията на чл.139 ЗЕ. При това положение съдът намира, че отчитането на
топлоенергията не е извършено надлежно, не се установява доставената топлинна енергия и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
От служител на „Техем сървисис“ ЕООД са съставени и протоколите за неосигурен достъп
4
до процесния имот на дати 09.05.2019г. и 16.05.2019г., като по изложените вече
съображения за липса на доказателства за избор на това дружество съгласно изискванията
на закона следва да се приеме, че липсата на достъп не е надлежно удостоверена, съответно
не е доказано по делото основанието за служебно начисление по Наредба № 16-334/2015г. за
топлоснабдяването.
При този изход на делото на ответника Д. Б. следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения списък
по чл.80 ГПК на лист 117 от делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, със
законен представител *** срещу Г. Т. Б., ЕГН ********** от *** искове за осъждането му за
заплащане на сумата от 481.17 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и 17 ст./, от които
400.23 лв. главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода май 2018г. до
април 2019г. за абонатен № ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до изплащането й, 64.91 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 19.05.2021г., 12.87 лв. сума за дялово разпределение за периода май 2018г.
до април 2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до изплащането й, 3.16 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, със законен представител *** против
Д. Т. Б., ЕГН ********** от *** искове за осъждането му за заплащане на сумата от 481.17
лв. /четиристотин осемдесет и един лева и 17 ст./, от които 400.23 лв. главница – стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода май 2018г. до април 2019г. за абонатен № ***,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
изплащането й, 64.91 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021г., 12.87
лв. сума за дялово разпределение за периода май 2018г. до април 2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, 3.16 лв.
мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, със законен представител *** да заплати на Д.
Т. Б., ЕГН ********** от *** сумата от 300 лв. /триста лева/ направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6