Разпореждане по дело №441/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 126/26.09.2014 г., постановено по гр.д. № 273 по описа за 2014 г., М районен съд е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на З. М. О. от с.Б., О. К. срещу М. А. Т. от с.с., като е задължил М. А. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранил е на същата да приближава жилището на З. М. О. за срок от 8 месеца и й е наложил глоба в размер на 200 лв. Със същото решение М. А. Т. е осъдена да заплати по сметка на РС – Момчилград д.т. в размер на 30 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата З. М. О., която го обжалва чрез процесуалния си представител, в частта, с която на М. А. Т. е наложена мярка за защита от домашно насилие – забрана да приближава жилището на З. М. О. за срок от 8 месеца. В жалбата се излагат съображения, че М. А. Т. живее и работи в Р. Т. като учителка и само през летните месеци посещава дома на жалбодателката. Поради тази причина мярката била формална и нямало да попречи на М. Т. отново да осъществи домашно насилие. Моли съда да измени решението на М. районен съд в обжалваната му част, като увеличи размера на така определената мярка за защита от домашно насилие – забрана на М. А. Т. да приближава жилището на З. М. О. от 8 месеца на 12 месеца. В съдебно заседание въззцивницата, представлявана от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Недоволна от решението на М. районен съд е останала и въззивницата М. А. Т., представлявана от процесуалния си представител, която го обжалва като незаконсъобразно и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че от разпитаните по делото свидетели се установявало по категоричен начин, че домашното насилие било предизвикано и причинено не от М. А. Т., а от З. М. О.. Първоинстанционният съд постановил решението само въз основа на декларацията на молителката и въз основа на показанията на ответната страна, които били заинтересовани и не присъствали на инцидента. Съдът не допуснал като доказателство видеозапис, както и фоноскопска експертиза на записа, с което допуснал процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение на М. районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли молбата на З. М. О. за издаване на заповед за защита от домашно насилие. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител, поддържа жалбата си.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбите са допустими, като подадени от лица, имащи правен интерес. По същество жалбата на З. М. О. е неоснователна, а жалбата на М. А. Т. е частично основателна.

Решението на М. районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, подадена от З. М. О. е основателна и правилно е била уважена от М. районен съд. От събраните по делото доказателства се установява извършването на домашно насилие от страна на въззивнцата М. А. Т., изразяващо се в причинените на З. М. О. телесни увреждания. Разпитаните по делото свидетели установяват твърдените в молбата за защита от домашно насилие факти и обстоятелства. Така, свидетелите С. А. Х. и Х. А. посочват, че са видели пострадалата непосредствено след инцидента, като същата имала кръв по лицето и била с раздърпани дрехи. Твърденията на молителката се подкрепят и от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 191/2014 г. с дата 04.08.2014 г., съгласно което при прегледа на З. М. О. са били установени две ивицовидни охлузвания на кожата на лявата буза с размери 5/0.3 см. и 2.5/0.5 см., с розово-червен цвят, разположени на нивото на околната здрава кожа, подобно охлузване на кожата в областта на дясната буза с размери 1.5/0.5 см., както и синкаво кръвонасядане с размери 1/1 см. В тази връзка съдът не приема твърденията на въззивницата М. А. Т., че може да е одраскала майка си, когато се защитавала от нейното нападение. Видно от съдебномедицинското удостоверение З. О. има наранявания на двете бузи, които изключва същите да са били причинени по непредпазливост, както твърди М. Т.. Също така твърденията й, че била удряна от пострадалата с обувка по лицето, което било почервеняло, се опровергават от представеното от същата съдебномедицинско удостоверение № 199/2014 г. с дата 08.08.2014 г., видно от което по тялото М. Т. се установява кръвонасядане на лявата мишница. За такова увреждане въззивницата не споменава в обясненията си пред първоинстанционния съд, като твърди, че са й били причинени други увреждания по лицето. Що се отнася до показанията на свидетелите М. Т. - съпруг на М. А. и Т. Т. - неин син, то те не опровергават останалите доказателства и не водят до различен от направения извод за осъществено домашно насилие. Впрочем, очевидно е желанието на тези свидетели да оневинят своята съпруга и майка, омаловажавайки нейното поведение. Ето защо от съвкупният анализ на събраните по делото доказателства следва извода за извършено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.

За така установения акт на домашно насилие са необходими и достатъчни мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗЗДН, а именно заõължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие и глоба в размер на 200 лв., както правилно е било постановено от първоинстанционния съд. Що се отнася до наложената мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН - забрана за приближаване жилището на пострадалата за срок от 8 месеца, то същата е неподходяща с оглед обстоятелството, че М. А. Т. живее и работи постоянно в Р. Т. и посещава Република България за около 10 дни през летните месеци. Освен това наложените мерки - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие и глоба в размер на 200 лв., са адекватни и напълно достатъчни, за да се постигнат целите на закона и да се предотвратят бъдещи неправомерни действия.

Поради това обжалваното решение на М. районен съд и издадената въз основа на него заповед в частта относно наложената мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН - забрана за приближаване жилището на пострадалата за срок от 8 месеца е неправилно е като такова следва да бъде отменено. В останалата му част решението е обосновано и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото М. А. Т. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за въззивната инстанция в размер на 15 лв.

Водим от изложеното и и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 126/26.09.2014 г., постановено от М. районен съд по гр.д .№ 273 по описа за 2014 г. на същия съд и издадената въз основа на решението заповед за защита с дата 26.09.2014 г., В ЧАСТТА им, с която е наложена мярка за защита в полза на З. М. О. от с.Б., О.К., с ЕГН * срещу М. А. Т. от с.Б., О.К., с ЕГН *, а именно: забрана на М. А. Т. от с.Б., О.К., с ЕГН * да приближава жилището на З. М. О. от с.Б., О.К., с ЕГН * за срок от осем месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Момчилградския районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА на М. А. Т. от с.Б., О.К., с ЕГН * да заплати по сметка на К. окръжен съд държавна такса за въззивната инстанция в размер на 15 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН.

Председател:

Членове:1. 2.