Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 015
гр.Пловдив, 03.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ-ти състав, в открито заседание
на..двадесети януари…през…две хиляди и двадесет и първа година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Величка
Белева
при участието на
секретаря……Мила Тошева……..разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №324 по описа за 2020
година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение
№26/12.02.2020г., постановено по търг. д. №76/2019г. по описа на окръжен съд
Пазарджик, ответникът З. „О.“ АД, ЕИК ... е осъден да заплати
на Ж.Г.Н., ЕГН ********** сумата в размер на 18 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от
20.07.2017г. с делинквент М.Р.С., управлявал лек автомобил, марка
„К.“, модел „С.“ рег. №..., ведно със законната лихва за забава от 05.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
като е отхвърлен искът за разликата над 18 000лв. до
претендираните 70 000лв., като неоснователен. Отхвърлен
е искът на Ж.Г.Н. срещу З. „О.“ АД за заплащане на сумата
от 153лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди /платени лекарства/, настъпили от ПТП от 20.07.2017 г. с
делинквент М.Р.С., управлявал лек автомобил, марка „К.“, модел „С.“
рег. №..., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като неоснователен. З.
„О.“ АД е осъдено да заплати на Ж.Г.Н. сумата
от 674.81лв., представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Ж.Г.Н. е осъдена да
заплати на З. „О.“ АД, сумата
от 2 762.54лв., представляващи разноски - адвокатско
възнаграждение и депозит, съразмерно на отхвърлената част от иска, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК. З. „О.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд – Пазарджик сумата от 771.31лв. -
разноски за производството /държ. такса и депозит/, съразмерно на
уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК, както и 5лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане
на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението е
обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – З. „О.“ АД в
частта, с която исковата претенция е уважена. Жалбоподателят счита, че
решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо
място се възразява срещу възприетата от първоинстанционния съд степан на съпричиняване
от страна на пострадалата, а именно – 1/3. Счита, че приносът на пострадалата
за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в непоставяне на
обезопасителен колан, е в по-висока степен, а именно 75%. Въведено е оплакване,
че в мотивите на първоинстанционното решение не е обсъдено въведеното от
страната възражение за отговорността на водача на лек автомобил „Р. К.“, който
също е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.24 ал.2 от ЗДвП. На
следващо място се позовава на нарушение на принципите на справедливост,
визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по отношение определения размер
обезщетение за неимуществени вреди.Твърди се, че по делото не е установено
наличието на претърпени болки и страдания, със значителна продължителност и
интензитет, съответстващи на определения от съда размер на обезщетението. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263
ал.1 и ал.2 от ГПК от насрещната страна – Ж.Н., е постъпил отговор на
въззивната жалба и насрещна въззивна жалба, обективирани в едно писмено
изявление. В същото се съдържа оспорване на въззивната жалба, подадена
от З. „О.“ АД. Изразено е конкретно несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата,
съответно – определената степен на съпричиняване. В тази насока се твърди, че
изводите на първоинстанционния съд са основани единствено на заключението от
СМЕ, което не е категорично, че пострадалата е била без поставен обезопасителен
колан. Твърди се и че неправилно са коментирани доказателства, които не са
приобщени към делото, а именно – обясненията на водача на лекия автомобил – М.
С., дадени в качеството му на подсъдим в наказателното производство. Според
заявеното във въззивната жалба искане, се иска отмяна на решението в частта, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен или да бъде определен по-нисък
размер съпричиняване – 10% или 20%, съответно – да бъде уважена исковата
претенция за неимуществени вреди изцяло или да бъде присъдено обезщетение в
по-висок размер. Претендират се сторените по делото разноски.
В подадения от З.
„О.“ АД отговор на насрещната въззивна жалба, същата се оспорва изцяло.
С подадената
въззивни жалби, насрещна въззивна жалба и отговор на същите, не се предявяват
доказателствени искания.
В хода на
въззивното производство, поради настъпила смърт на жалбоподателката по
насрещната въззивна жалба – Ж.Г.Н., на основание чл.227 от ГПК, с определение
№260013/25.09.2020г., същата е заличена като страна по делото и на нейно място
е конституирана В.Г.А. – дъщеря и Г.Г.Н. - син. Съгласно представеното
удостоверение за наследници Ж.Н. е оставила като наследник и съпруг – Г. С. Н.,
но поради отказ от наследство – съгласно удостоверение по ч.гр.д №722/2020г. на
РС Пещера, вписан с решение №526/29.06.2020г., същият не е конституиран като
страна в производството. Съгласно удостоверение по ч.гр.д. №1078/2020г. по
описа на РС Пещера, с решение №260069/06.10.2020г. е вписан отказ на Г.Г.Н. от
наследството на Ж.Н., поради което същият е заличен като страна по делото. При
това положение въззивното производство е продължило само с участието на
новоконституираната страна В.Г.А..
Процесуалните представители
и на двете страни предявяват възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон.
Въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на
обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.
Същото е
постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищцата в
първоинстанционното производство – Ж.Г.Н., е изложил фактически твърдения за
наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 20.07.2017г. в гр. С., на бул. „С.“, в
посока от ул. „О.“ към бул. „Б. ш.“, ищцата пътувала в такси – лек
автомобил марка „К.“, модел „С.“ рег. №..., управляван от водача М.Р.С., който
поради неспазена дистанция и несъобразена скорост удря предходно движещ се лек
автомобил марка „Р.“, модел „К.“ рег. №..., който рязко намалил скоростта си.
От удара пострадала ищцата, която била транспортирана до УМБАЛ „Ц. Й. – И...“,
където били установени, че претърпяла травматични наранявания. По-късно, в
УМБАЛ „Е.“ – П. се установило, че ищцата има пневмоторакс и счупване на 3-то,
4-то и 5-то ребро по аксиларната линия. След катастрофата пострадалата се
преместила да живее при дъщеря си в гр. П., която й помагала да се обслужва
ежедневно, тъй като ищцата не била в състояние да се обслужва сама. Болките
били много силни и постоянни, което наложило прием на силни болкоуспокояващи.
Болките били интензивни в продължение на 6-8 месеца, но се проявявали и
впоследствие при промяна на климатичните условия. Позовава се на образувано по
случая досъдебно производство и наказателно – съдебно производство - НОХД
№12606/2018г. на Софийски районен съд, приключило със споразумение, с което
виновният водач е осъден условно. Отговорността на ответника се ангажира с
наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, по застрахователна полица №... от ... г. По
повод на процесното ПТП при ответното дружество била образувана Щета
№...-...-...-..., по подадено искане на 05.12.2018г. По така заявената
претенция застрахователят предложил обезщетение в размер на 2 000лв., с
което ищцата не се съгласила. Искането, с което е сезиран съдът, е да се
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв. за претърпени
болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
/Предявен е и иск за обезщетение на имуществени вреди, който иск е отхвърлен и
в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила/.
В представения в
срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З. „О.“
АД е оспорил така предявения иск. Възраженията по основателността на иска
за неимуществени вреди, поддържани с въззивната жалба, се свеждат до
прекомерност на претендираното обезщетение и значителна степен на
съпричиняване, посочени по-горе.
От събраните по
делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за
репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда,
тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в
първоинстанционното производство са елементите от фактическия състав на чл.432,
ал.1 от КЗ: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания. Съгласно заключението от приетата при
първоинстанционното разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза вследствие на процесното ПТП Ж.Н. е получила
повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на двете колена с
подкожни хематоми в областта на двете подбедрици, фрактури на 3,4,5 и 6-то
ребра вдясно. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно
поведение на водача на лек автомобил – такси, марка „К.“, модел „С.“ рег.
№... – М. С., който, на 20.07.2017г., нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.23 ал.1 от ЗДвП - като водач на таксито не се движел
на такова разстояние от движещия се пред него л. а. марка „Р.“, модел „К.“,
рег. № ..., с водач Г. С., което да му позволи да избегне удряне в него, когато
намали скоростта или спре рязко. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед одобрено
споразумение по реда на чл.384 ал.1 от НПК от 20.11.2018г. по НОХД №12606/2018г.
на СРС, имащо правните последици
на влязла в сила присъда, съгласно чл.383 ал.1 от НПК.
Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1
от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – застрахователна полица №... от ...г.
Спорното в
настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени във въззивната
жалба на жалбоподателя - ответник, е досежно размера на дължимото обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди и – с оглед оплакванията, развити
във въззивната и насрещната въззивна жалба - наличието, както и степента на
съпричиняване.
Отчитайки
функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и
размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда
на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ
пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася
вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и
писмени доказателства и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при
първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която, като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.
При
първоинстанционното разглеждане на делото, като свидетел и разпитана В.А. –
дъщеря на Ж.Н., която е депозирала показания, че след инцидента ищцата е бил
със силно влошено физическо за продължителен период от време, изпитвала е силни
болки вследствие фрактурата на ребрата, въпреки непрекъснатия прием на
болкоуспокояващи лекарства, не е била в състояние да се обслужва сама и изцяло
е зависела от грижите на дъщеря си. Тези гласни доказателства обаче не могат да
бъдат ценени понастоящем, тъй като във въззивното производство В.А. притежава
качеството на страна в процеса.
Конкретни и
категорични данни относно характера на уврежданията, интензитета на търпените
болки и страдания се съдържат в заключението от комплексната експертиза в медицинската й част. Съгласно
заключението, дадено от вещото лице д-р П. – съдебен лекар, специалист по
ортопедия и травматология, повърхностната травма на окосмената част на главата има
оздравителен процес около 7-10 дни, контузията на двете колена – около 3
седмици, фрактурите на ребрата в случая при наличието на остеопороза, костното
срастване е малко забавено и оздравителният процес е приключил за около 6
седмици. Лечението при описаните травматични повреди е консервативно при липса
на усложнения, каквито в случая не са констатирани. Състои се от обезболяващи
средства, криотерапия, покой. Само при диагностициране на усложнения се
прилагат хирургични методи на лечение, но в случая не са констатирани
усложнения и не се е наложило хирургична намеса. Оздравителният период
обаче е бил възпрепятстван, поради съпътстващи заболявания на ищцата и с оглед
напредналата й възраст.
При съобразяване с
конкретния обем преживени болки и страдания от ищцата – посочени по-горе и преценени
като обективен критерий, продължителността на оздравителния процес;
съобразявайки факта, че към момента на инцидента ищцата е била в напреднала
възраст – на 81 години, на която възраст оздравителните процеси и то за
конкретния тип увреждания /фрактури/ протичат по – затруднено, настоящата
инстанция намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението – 27 000лв. е справедлив еквивалент на претърпените от Ж.Н.
болки и страдания. В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя –
ответник, че посоченият размер на обезщетение за неимуществени вреди е завишен
и е определен от окръжния съд без да е установено наличието на претърпени болки
и страдания, със значителна продължителност и интензитет, съответстващи на
определения от съда размер на обезщетението. Следва да се посочи, че насрещната
въззивна жалба по отношение размера на определеното обезщетение се
характеризира с бланкетност, независимо, че заявеното с насрещната въззивна
жалба искане е претенцията да бъде уважена в пълен размер, то същата съдържа
конкретни доводи за неправилност на решението само досежно изводите за наличие
на съпричиняване и степента на съпричиняване.
Следващият спорен
въпрос е наличието на съпричиняване, съответно - степента на съпричиняване за
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, каквото възражение
застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от КЗ.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалата се
сочи, че ищцата е пътувала в лекия автомобил, без поставен
обезопасителен колан.
Относно механизма
на процесното ПТП, относим и към въведеното възражение за съпричиняване, се
съдържат данни в приетата при първоинстанционното разглеждане на делото
комплексна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице механизмът на ПТП е
следният: Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на
20.07.2017г. в светлата част на денонощието, при добра видимост, в гр.
С., на бул. „С.“ на прав пътен участък. Лек автомобил „Р.“, управляван от
Г. В., се движел по бул. „С.“ по средата на пътната лента със скорост около 50
км/ч., когато в един момент водачът възприел частично изрязано асфалтовото
покритие на пътното платно за полагане на нов асфалт и намалил скоростта на
движение на около 10-15 км/ч. В този момент движещият се отзад на дистанция от
около 7-8 метра със скорост от 35-40 км/ч. в колона таксиметров автомобил „К.“,
въпреки реакцията на водача за спиране, се удря с предната си част в задната
част на лекия автомобил „Р.“. Пострадалата ищца е пътувала на задна дясна
седалка на таксито, седейки с тяло леко завъртяно наляво, с изнесено дясно рамо
напред. Експертизата е категорична в заключението си, че не са констатирани
типични наранявания по тялото на пострадалата, получаващи се при правилно
поставен предпазен колан, с какъвто е бил снабден легият таксиметров автомобил
„К.“. Категорични са и разясненията, дадени от вещото лице – съдебен лекар в
съдебно заседание, че тежките увреждания – фрактури, не биха настъпили при
поставен обезопасителен колан /биха настъпили други увреждания, напр. леки
охлузвания на кожата/. В този смисъл неоснователно е оплакването, съдържащо се
във насрещната въззивна жалба, че изводите на първоинстанционния съд са
основани единствено на заключението от СМЕ, което не е категорично, че пострадалата
е била без поставен обезопасителен колан. Освен че съдържа категоричност по
отношение на въпроса – била ли е пострадалата с поставен предпазен колан, а
именно – че такъв не е бил поставен, заключението е компетентно изготвено и не
е оспорено от страните. Несъстоятелно е и оплакването, че неправилно са
коментирани доказателства, които не са приобщени към делото, а именно –
обясненията на водача на лекия автомобил – М. С., дадени в качеството му на
подсъдим в наказателното производство. За да обоснове извод, че пострадалата е
пътувала в лекия автомобил без предпазен колан, първоинстанционният съд не е
коментирал обяснения на водача на МПС, дадени в наказателното производство.
Напротив – категоричния си извод относно спорния и релевантния са спора факт,
първоинстанционният съд правилно е извел и от показанията на самата ищца,
дадени в качеството й на свидетел в досъдебното производство – протокол за
разпит на свидетел от 10.11.2017г. /„Не бях с поставен предпазен колан.“/. Тези
показания, представляващи извънсъдебно признание на страната за неизгодни за
нея факти, притежават съответната доказателствена стойност.
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. А с оглед описаното поведение на ищцата – непоставянето на предпазен
колан, безспорно, същата е създала условия и конкретно е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. По отношение поведението на водача на лекия автомобил,
както се посочи, същият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл.23 ал.1 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Съпоставимо това поведение на водача на МПС с поведението на ищцата, която не е
спазила задължението си на пътник в моторно превозно средство, регламентирано в
разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДВ - пътниците в моторни превозни средства,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, то
степента на съпричиняване, като поведение, при липса на което крайният
вредоносен резултат би бил предотвратен, не е в по-висока степен от виновното
поведение на водача на лекия автомобил, както се твърди във въззивната жалба на
жалбоподателя ответник. Приносът на пострадалото лице за настъпване на
вредоносния резултат, с оглед гореописаното му поведение – непоставяне на
предпазен колан, при поставяне на какъвто вредите – счупване на четири ребра,
не биха настъпили, следва да бъде определен в съотношение 1/3, както правилно е
приел и първоинстанционният съд.
По изложените съображения, като е присъдил обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в размер на 18 000лв., при отчитане на
посочената степен на съпричиняване, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение.
Относно
оплакването на жалбоподателя - ответник, че в мотивите на първоинстанционното
решение не е обсъдено въведеното от страната възражение за отговорността на
водача на лек автомобил „Р. К.“, който, според жалбоподателя, също е нарушил
правилата за движение по пътищата, следва да се посочи, че действително
първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение, но повдигнатият въпрос е
неотносим към настоящия спор. Това е така, тъй като в действащата нормативна
уредба – чл.499 ал.7 от КЗ, е ясно разписано разпределението на отговорността и
уреждане на отношенията при т.н. независимо съизвършителство, когато
обезпечително-гаранционната отговорност за чужди противоправни действия /от
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“/ следва да се поеме при
наличие на деликтна отговорност на повече от един причинител на вредоносния
резултат. Специалната пасивна солидарност по смисъла на чл.499 ал.7 от КЗ,
почиваща на плоскостта на общата солидарна отговорност по смисъла на чл.53 от ЗЗД, е уредена като
материалноправна привилегия за кредитора, една от проявните форми на която е
възможността да преследва не всички длъжници и да търси солидарното им
осъждане, а да претендира цялото обезщетение от един застраховател. В отношенията
между кредитор, от една страна, и солидарни длъжници, от друга, дългът е един. Това означава, че
доколкото ищецът може да отблъсне едно правоизключващо възражение на ответника,
претендирайки от него целия дълг, защото законът – чл.499 ал.7 от КЗ му
позволява това, то именно по силата на същата законова норма, ответникът може
да реализира регресните си права към останалите пасивно отговорни
застрахователи, в случай, че е налице основание за това.
По изложените
съображения въззивната жалба и насрещната въззивна жалба се явяват
неоснователни, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
По разноските,
сторени във въззивното производство:
Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателят -
ответник З. „О.“ АД 972лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС в полза на А.
д. Х. Т. и И., ведно с доказателства за извършено плащане /както и 360лв. – ДТ,
които разноски, предвид неуважаването на подадената от страната въззивна жалба,
не следва да се преценяват/. Тъй като не е упоменато друго, следва да се
приеме, че така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за
осъщественото процесуално представителство по двете въззивни жалби – по равно
или по 405лв., без ДДС. При това положение заявеното от жалбоподателя - ищец
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде преценено съобразно обжалваемия
материален интерес по въззивната жалба, подадена от самия жалбоподател – ищец,
с оглед нейната неоснователност. Този обжалваем материален интерес е 9 000лв. Определено съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е
780лв. При това положение жалбоподателят – ищец следва да заплати на
жалбоподателя – ответник разноски по делото в размер на 486лв. – адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС.
Неоснователно е и
възражението на З. „О.“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено в полза на адв. Б. от новоконституираната страна В.А.. Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК то е в размер на
2 630лв. – заплатено при подписване на пърномощното, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие. Тъй като не е упоменато друго,
следва да се приеме, че така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение
е за осъщественото процесуално представителство по двете въззивни жалби – по
равно или по 1 315лв. При това положение заявеното от жалбоподателя -
ответник възражение по чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде преценено съобразно
обжалваемия материален интерес по въззивната жалба, подадена от самия
жалбоподател – ответник, с оглед нейната неоснователност. Този обжалмваем
материален интерес е 18 000лв. Определено съгласно разпоредбата на чл.7
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е 1 070лв.
Претендираното адвокатско възнаграждение надвишава незначително определения от
Наредбата минимум, като се съобразява и че производството пред въззивната
инстанция е протекло в три съдебни заседания.
Водим от
изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №26/12.02.2020г.,
постановено по търг. д. №76/2019г. по описа на окръжен съд Пазарджик, в частта,
с която З. „О.“ АД, ЕИК ... е осъдено да заплати на Ж.Г.Н., ЕГН
********** – починала в хода на производството и на нейно място
конституирана В.Г.А., сумата в размер на 18 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от
20.07.2017г. с делинквент М.Р.С., управлявал лек автомобил, марка
„К.“, модел „С.“ рег. №..., ведно със законната лихва за забава от 05.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
като е отхвърлен искът за разликата над 18 000лв. до
претендираните 70 000лв.; З. „О.“ АД е осъдено да заплати
на Ж.Г.Н. сумата от 674.81лв., представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска; Ж.Г.Н. е осъдена да
заплати на З. „О.“ АД, сумата
от 2 762.54лв., представляващи разноски - адвокатско
възнаграждение и депозит, съразмерно на отхвърлената част от иска; З. „О.“
АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата
от 771.31лв. - разноски за
производството /държ. такса и депозит/, съразмерно на уважената
част от иска, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК,
както и 5лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД,
ЕИК ... да заплати на В.Г.А., с ЕГН **********, конституирана на мястото
на починалата страна – Ж.Г.Н., направените разноски във въззивното
производство в размер на 1 315лв.
ОСЪЖДА В.Г.А., с
ЕГН ********** да заплати на З. „О.“ АД, ЕИК ... направените разноски във
въззивното производство в размер на 486лв.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: