Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 724 18.05.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ-ти административен състав,
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Русева
при
секретаря И. Г.,
като разгледа
докладваното от съдията Русева административно дело № 2550 по описа на съда за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 9б ЗМДТ вр.чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба по
жалба на Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, уточнена с молба вх.№ 1813/17.02.2021 г.,
против Ревизионен акт № 21/02.03.2017 г., издаден от началник отдел „Контрол и
принудително събиране“ в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“
при Община Бургас и от гл.експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама“ при Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-25934/15 от 07.08.2017
г. на кмета на Община Бургас, с който спрямо жалбоподателя са установени като
дължими публични общински вземания – данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. в общ размер на
31 051,39 лв., от които 23 431,18 лв. главница и 7 620,21 лв.
лихви.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон. Излага доводи, че ревизията е извършена повърхностно, че за същите
задължения ревизионният акт частично се дублира с издаден АУЗД №
1448/26.02.2015 г., предмет на оспорване по адм.дело № 2214/2016 г. по описа на
АдмС Бургас. Сочи също, че през периодите, за които са начислени задълженията,
имотите не са били ползвани. Твърди, че актът е издаден при неизяснена
фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез
процесуалния си представител. Ангажира доказателства, претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – кмет на Община Бургас, оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Претендира отхвърляне на жалбата
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на жалбоподателя. В случай, че съдът уважи жалбата,
ответникът моли да не бъде осъждан за разноски, тъй като счита, че с поведението
си не е станал повод за завеждане на делото.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С нот.акт за собственост на
недвижим имот /л.221-л.224/ № 77/17.04.2012 г. на нотариус И. К.при БРС,
жалбоподателят Г.Д.Н., заедно с М.Д.А., Л.С.П. и К.С.А. са признати за
собственици на следните недвижими имоти в гр. Бургас, кв. „Акациите“, ул.
„Ангеларий“ № 37, а именно: сграда с идентификатор 07079.659.316.1 по КККР на
гр. Бургас, сграда с идентификатор 07079.659.316.2 по КККР на гр. Бургас,
сграда с идентификатор 07079.659.316.3 по КККР на гр. Бургас, сграда с идентификатор
07079.659.316.4 по КККР на гр. Бургас и сграда с идентификатор 07079.659.316.5
по КККР на гр. Бургас, като жалбоподателят е признат за собственик на 1/3 ид.ч.
от посочените сгради.
По силата на нот.акт за
собственост на недвижим имот № 107, том І, дело № 73/31.05.2016 г. на нотариус И.
К.при БРС /л.202-л.203/, жалбоподателят Г.Д.Н. е признат за собственик на
поземлен имот с площ от 6218 кв.м., с идентификатор 07079.659.316 по КККР на
гр. Бургас, с адрес на поземления имот гр. Бургас, Ангеларий № 37, трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване - за спортна зала.
На 20.09.2012 г.
жалбоподателят е подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 8297/20.09.2012 г.
/л.206-л.213/ за облагане с данък върху недвижими имоти за сграда, находяща се
в гр. Бургас, ул. „Ангеларий“ № 37А, кв. „Акациите“, като е посочил, че се
легитимира като собственик на същата по силата на наследство/делба и нот.акт №
77/17.04.2012 г.
С Акт за установяване на задължения
по декларация /АУЗД/ № АУ001448/26.02.2015 г. /л.172-л.173/, на осн.чл.11 ЗМДТ
и чл.64 ЗМДТ са установени задължения на
жалбоподателя, в качеството му на собственик, за данък върху недвижими имоти и
за такса битови отпадъци за 2012 г., 2013 г. и за 2014 г. съгласно декларация
вх.№ ДК14008297/20.09.2012 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Ангеларий“ № 37. Жалбоподателят е оспорил частично по административен и съдебен
ред този АУЗД и производството по същия е приключило с влязло в сила съдебно
Решение № 2009/21.11.2019 г. по адм.д. № 1750/2019 г. по описа на АдмС Бургас,
с което е отменен АУЗД № АУ001448/26.02.2015 г. в частта, с която са установени
задължения на жалбоподателя за периода 2012 г., 2013 г. и 2014 г. за такса
битови отпадъци в общ размер на 10 965 лв. и лихва за просрочие в размер
на 1 803,07 лв.
На 03.08.2016 г.
жалбоподателят е подал заявление до директора на Дирекция „МПДТР“ при Община
Бургас /л.155-л.156/, с което е поискал извършване на ревизия относно
установените му задължения за местни данъци и такси, с мотив, че не се
отразяват по партидата му извършвани от него плащания за погасяване на
задълженията, и се дублират задължения.
Извършването на ревизия е
възложено на осн. чл.112 и чл.113 ДОПК със Заповед № 21/31.10.2016 г. на
началник отдел КПС „Румяна Иванова“, като със заповедта са определени в
съответствие с чл.9б вр.чл.112 и чл.113, ал.1 ДОПК служителите, които да
извършат ревизията, а именно: С.Г. В. – гл.експерт и ръководител на ревизията,
и С. А. К. – гл.инспектор, както и видовете задължения, а именно – данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2011 г. – 2015 г., както и
данък върху превозните средства за същия период. Заповедта за възлагане на
ревизията е връчена на жалбоподателя на 03.11.2016 г. /л.153-л.154/. В хода на
ревизията е изготвен ревизионен доклад № 21/09.01.2017 г. от назначения екип от
ревизори /л.63-л.77/. Обследвани са били задълженията на жалбоподателя за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2011-2015 г., в качеството
му на собственик на 1/3 ид.ч. от процесните 5 бр. сгради, построени в поземлен
имот с площ от 6218 кв.м., с идентификатор 07079.659.316 по КККР на гр. Бургас,
с адрес на поземления имот гр. Бургас, Ангеларий № 37, а именно – като
собственик на 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.659.316.1 по КККР на
гр. Бургас, сграда с идентификатор 07079.659.316.2 по КККР на гр. Бургас,
сграда с идентификатор 07079.659.316.3 по КККР на гр. Бургас, сграда с
идентификатор 07079.659.316.4 по КККР на гр. Бургас и сграда с идентификатор
07079.659.316.5 по КККР на гр. Бургас.
Ревизията е приключила с
издаването на оспорения в настоящото производство Ревизионен
акт № 21/02.03.2017 г., издаден от Р.Г.И. - началник отдел „Контрол и
принудително събиране“ в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“
при Община Бургас, възложител на ревизията, и от ръководителя на ревизията С.Г.
В., гл.експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при
Община Бургас – компетентни органи съгласно разпоредбите на чл.9б вр.чл.4, ал.5 ЗМДТ и чл.119, ал.2 ДОПК /л.32-л.41/. Със същия спрямо жалбоподателя са
установени като дължими публични общински вземания – данък върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. в
общ размер на 31 051,39 лв., от които 23 431,18 лв. главница и
7 620,21 лв. лихви. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на
08.03.2017 г. и в законоустановения срок същият е подал жалба срещу него до
кмета на Община Бургас /възражение от 13.03.2017 г., приложено на л.29-л.31/.
Решаващият орган по чл.9б ЗМДТ вр.чл.4, ал.5 ЗМДТ и чл.152, ал.2 ДОПК – кмет на
Община Бургас, е потвърдил оспорения ревизионен акт с Решение № 94-01-25934/15
от 07.08.2017 г. /л.9-л.11/.
В хода на ревизията на
решаващия орган е било служебно известно, а и са били представени доказателства
за това, че на 24.04.2017 г. е била входирана в деловодството на Окръжен съд
Бургас искова молба, подадена от Община Бургас против жалбоподателя Г.Д.Н., М.Д.А.,
Л.С.П. и К. С. П., с която е било поискано от съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищецът Община Бургас е собственик както на
недвижимия имот с идентификатор 07079.659.316 по КККР на гр. Бургас, така и на
построените в него сграда с идентификатор 07079.659.316.1 по КККР на гр.
Бургас, сграда с идентификатор 07079.659.316.2 по КККР на гр. Бургас, сграда с
идентификатор 07079.659.316.3 по КККР на гр. Бургас, сграда с идентификатор
07079.659.316.4 по КККР на гр. Бургас и сграда с идентификатор 07079.659.316.5
по КККР на гр. Бургас /л.21-л.27/. В тази връзка и с оглед висящия спор за
собственост по отношение на земята и сградите на ул. „Ангеларий“ № 37, на
04.05.2017 г. е постановена Заповед за спиране на производството № 1057 от
кмета на Община Бургас /л.19-л.20/, като органът е изложил мотиви, че изходът
от гражданския спор има връзка с материалната законосъобразност на акта,
предвид нормите на чл.11 ЗМДТ и чл.64 ЗМДТ, които определят кръга на
задължените лица за процесните задължения за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци.
Независимо от заповедта за спиране на
ревизионното производство, решаващият орган кмет на Община Бургас е постановил
своето Решение № 94-01-25934/15 от 07.08.2017
г. преди да приключи гражданският спор за собственост. Същият е приключил с
влязло в сила съдебно решение № 233/18.06.2019 г. по гр.д. № 597/2017 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, с което е уважен предявеният от Община Бургас
против жалбоподателя Н., М. Д. А. и К.С.А. иск по чл. 108 ЗС, като ответниците
са осъдени да предадат на ищеца Община Бургас владението на собствения й
поземлен имот с идентификатор 07079.659.316 по КККР на гр. Бургас, ведно с
построените в него сгради с идентификатори с №№ 07079.659.316.1,
07079.659.316.2, 07079.659.316.3, 07079.659.316.4 и 07079.659.316.5 по КККР на
гр. Бургас, като Н. *** владението върху сгради с идентификатори с №№
07079.659.316.1 и 07079.659.316.2, М. А. – владението върху сграда с
идентификатор 07079.659.316.3, а К.С.А. – върху
сгради с идентификатори с №№ 07079.659.316.4 и 07079.659.316.5. Със същото съдебно
решение, като последица от уважения ревандикационен иск, съдът е отменил като
неверни констативните нотариални актове за собственост с № 107, том І, дело №
73/31.05.2016 г. на нотариус И. К.при БРС и с № 77/17.04.2012 г. на нотариус И.
К.при БРС, от които е черпил правата си настоящият жалбоподател.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 156, ал.1 от
ДОПК - препис от решението на кмета на
Община Бургас от 07.08.2017 г. е връчен на жалбоподателя на 14.08.2017 г.
/погрешно изписана дата в разписката 14.07.2017 г. – л.8 от делото/, а жалбата
е подадена чрез решаващия орган на 28.08.2017 г. от лице, имащо правен интерес
от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е
осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл.156,
ал.2 от ДОПК вр.чл.9б ЗМДТ.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган на основание чл.119, ал.2 от ДОПК вр.чл.9б ЗМДТ вр.чл.4, ал.1 вр.ал.3 и ал.4 ЗМДТ, след надлежно възложена ревизия, съгласно
чл. 112 и чл. 113 от ДОПК вр.чл.9б. Мотивиран е подробно, като
неразделна част от него е и ревизионният доклад, съдържащ фактическите
констатации и съображения на екипа. Не се установяват съществени нарушения на
процесуалния ред за издаване на акта, които да опорочават фактическите и
материалноправни изводи на органа по приходите. Доказателствата, послужили за
издаването му, са събрани по предвидения в ДОПК ред.
Ревизионният акт, обаче, е
издаден при неправилно приложение на материалния закон.
Правното основание за издаването на процесния ревизионен акт е в чл.11 ЗМДТ и в чл.64 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно ал.2 на чл.11 ЗМДТ, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Според разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМДТ, в приложимата й редакция /ДВ бр.119/2002 г., в сила от 01.01.2004 г., таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право – от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62. Тоест, както задължението за данък върху недвижими имоти, така и това за такса битови отпадъци, е за собственика на имота, респ. сградата.
В случая, предвид приключилия спор по
гр.д. № 597/2017 г. на Окръжен съд Бургас и постановеното по него решение, се
установява, че собственик на процесния поземлен
имот с идентификатор 07079.659.316 по КККР на гр. Бургас, както и на построените в него сгради с
идентификатори с №№ 07079.659.316.1, 07079.659.316.2, 07079.659.316.3,
07079.659.316.4 и 07079.659.316.5 по КККР на гр. Бургас, е Община Бургас, а не
жалбоподателят Н.. Следователно, същият няма качеството на задължено лице по
чл. 11 ЗМДТ и по чл.64 ЗМДТ, т.е. не дължи данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за процесния период 2011-2015 г. За този период същият се е
легитимирал като собственик на имотите с констативни нотариални актове за
собственост с № 107, том І, дело № 73/31.05.2016 г. на нотариус И. К.при БРС и
с № 77/17.04.2012 г. на нотариус И. К.при БРС, които титули за собственост
обаче са приети от ОС Бургас за неверни и са отменени със сила на пресъдено
нещо. Решението на ОС Бургас по гр.д. № 597/2017 г. има установително действие
по отношение на собствеността върху имотите и в отношенията между страните със
сила на пресъдено нещо установява, че собственик на процесните земя и сгради е
Община Бургас. Както е посочено и в мотивите на Решение № 6687/08.06.2015 г. по
адм.д. № 13498/2014 г. на ВАС, VІІ отд., силата на пресъдено нещо е правна последица на съдебното решение.
Решението на гражданския съд се зачита на основание чл. 297 от ГПК от съда,
който го е постановил, от всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на
всеки държавен или общински орган да възприеме като свое съдебното установяване
и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН,
като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен
със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или
общински орган се произнася. В същите мотиви е коментирано, че законът не
предвижда извършване на ревизия, когато за имота е налице спор за собственост,
защото данъчният орган не решава спорове за собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, като издаденият РА се отмени изцяло като незаконосъобразен, тъй като е
издаден при неправилно приложение на материалния закон.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК вр.чл.9б ЗМДТ, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1 410 лв., от
които заплатена държавна такса по жалбата в размер на 10 лв., 900 лв. заплатен
в брой адвокатски хонорар и 500 лв. – разноски за експертиза.
В с.з. на 27.01.2020 г.
процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност
на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съдът намира това възражение
по чл.161, ал.2ДОПК вр.чл.9б ЗМДТ
за неоснователно, тъй като материалният интерес по делото е в размер на 31 051,39
лв., а съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски
хонорар по административно дело с такъв материален интерес възлиза на 1 464,54
лв.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата, че същият не
следва да носи отговорност за разноски, тъй като не е станал с поведението си
повод за завеждане на настоящото дело. Напротив, настоящото производство е
инициирано именно в резултат на противоправното поведение на ответника кмет на
Община Бургас, в качеството му на решаващ орган, тъй като същият е бил сезиран
с жалбата на Н. против издадения вече ревизионен акт и в рамките на своите
правомощия съгласно чл. 9б ЗМДТ вр.чл.4, ал.5 ЗМДТ е имал възможност да упражни
административен контрол за законосъобразност на акта и да приложи правилно
материалния закон, като отмени обжалвания РА. Вместо това, решаващият орган го
е потвърдил, като дори не е изчакал приключването на спора по гр.д. № 597/2017
г. по описа на Окръжен съд Бургас, въпреки че е знаел за неговата висящност и
въпреки че е спрял по тази причина по-рано ревизионното производство до
неговото приключване. Ето защо, с поведението си ответникът по жалбата е дал
повод за завеждане на настоящото дело и следва да понесе отговорността за
разноските в производството, в съответствие с разпоредбата на чл. 161, ал.1 ДОПК вр.чл.9б ЗМДТ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК вр.чл.9б ЗМДТ, Административен съд– град Бургас, двадесет и трети състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д.Н.
с ЕГН ********** ***, Ревизионен акт №
21/02.03.2017 г., издаден от началник отдел „Контрол и принудително събиране“ в
Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас и от гл.експерт
в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас,
потвърден с Решение № 94-01-25934/15 от 07.08.2017 г. на кмета на Община
Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Н., да заплати
на Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, направените
по делото разноски в размер на 1 410 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: