Присъда по дело №289/2023 на Районен съд - Карнобат

МОТИВИ към НЧХД № 289 / 2023 г.

Съдебното производство е образувано по тъжба от Д.С.Б. с постоянен
адрес: гр. ****, ул. **** против М.С.Г. от гр. ****, община ****, област
Бургас, ул. ****ска комуна № 16, за извършено престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
След запознаване с частната тъжба, съдът е установил, че същата
отговаря на изискванията посочени в чл. 81, ал. 1 – ал. 3 от НПК и е подадена
в законовия срок пред съд, родово и местно компетентен да я разгледа.,
поради което и е дал ход на същата, като я е разгледал в открито съдебно
заседание.
Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа
обвинението и пледира за признаване на подсъдимата за виновна и
освобождаването и от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78 а от НК в минимален размер от
1000 лева. Претендира осъждането на подсъдимата да заплати направените от
тъжителката разноски по делото в настоящата инстанция в размер на 600 лева
адвокатско възнаграждение.
Подсъдимата М.С.Г., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът е счел, че по настоящото съдебно производство, което е
образувано за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и
явяването на подсъдимата не е задължително, отсъствието на същата няма да
затрудни разкриването на обективната истина, подсъдимата е редовно
призована, не е посочила уважителни причини за неявяването си и е
изпълнена процедурата по чл. 247в, ал.1 НПК или са налице процесуалните
предпоставки посочени в чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК делото да бъде разгледано
в отсъствието на подсъдимата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На 20. 08. 2023 година през деня, свидетелят Г.Д.Д., който към този
момент е живеел на семейни начала с подсъдимата Г. и имат общо дете с нея,
е тръгнал с частната тъжителка Б. и двете и деца към с. Свети Влас, където по
това време е работил съпруга на частната тъжителка Б.- свидетелят Д.П.Б..
1

Двете двойки са били приятелски семейства и често са си помагали, събирали
и са били в много добри отношения. Свидетелят Д. е желаел да разговаря със
св. Б. по лични причини. Пътували с автомобила на частната тъжителка Б.,
като освен тях в автомобила са пътували и двете деца на частната тъжителка.
По време на пътуването, подсъдимата Г. се е обадила по телефона на св. Д. за
да го попита къде е и след като същия и е казал, че пътуват към Свети Влас с
частната тъжителка, тя не му е повярвала и е поискала същия да направи
снимки и да и ги изпрати. Св. Д. е направил снимка на тъжителката и децата и
и я изпратил на подсъдимата , а същата започнала да качва снимката във
социалните мрежи Фейсбук и Истаграм. Обвинила тъжителката, че е взела
мъжа и за да се виждат тайно и имат връзка. Св. Б. е разговарял с нея и се
опитал да я убеди, че това не е така и са при него по други причини, но тя
отказала до го приеме. Била е помолена да свали снимките от социалните
мрежи, но тя не ги свалила веднага, а едва на другия ден. Уговорили са се
вечерта да се видят на детските площадки на „Малинката“. Около 20, 50 часа
тъжителката е била на детските площадки с двете си деца, като там са били
св. Д. и подсъдимата Г.. Според св. Д. са се опитали да разговарят със
подсъдимата, но отново са се скарали, като същата е започнала да отправя на
висок глас обиди към частната тъжителка, „курва долна“, „мастия“, „боклук
долен“, „замазвала й очите, за да ходи с мъжа й да му яде хуя“, „била
любовница на мъжа й, ходила с целия град и се ебяла за пари, хората я знаели
каква е курва“, която е присъствала и е възприела отправените към нея обиди.
Обидите също така са били възприети от свидетелят Г.Д.. Според показанията
на същия, на площадката е имало много хора, „най малко сто човека“, но не се
сочи нито един от тях, както и не е направен опит да бъде установен друг
човек освен тъжителката и св. Д., който да е присъствал, чул обидите и да е
възприел същите. За случая частната тъжителка е разказала на съпруга си и
по неговите показания след този случай се е чувствала „наранена, накърнена,
обидена, разстроена и е плакала с часове“.
От приложената към делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимата не е осъждана.

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ИЗВОДИ

Съдът изследва внимателно всички събрани доказателства, но все пак
следва да се има предвид, че единият от свидетелите се намира в приятелски
отношения с частната тъжителка и съпруга и, а другия е неин съпруг, поради
което показанията на същите следва да бъдат приемани и ценени с оглед
незаинтересоваността на свидетеля и в съответствие с останалите
доказателства и житейската логика. Достоверността на едни или други
доказателства се определя от тяхната последователност, убедителност,
вътрешна и спрямо другите доказателства непротиворечивост.
2

По тази причина съдът цени показанията на свидетелите Д. и Б., понеже
по делото не са представени други доказателства или възражения, не са
направени доказателствени искания от подсъдимата и същата не е оспорила
изложеното в частната тъжба след като я е получила лично и въпреки това не
е дала отговор на същата, не е изложила възражения и не е направила
искания.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема,
че подсъдимата М.С.Г. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК-обида, като на 20. 08. 2023
година, около 20, 50 часа, в гр. ****, област Бургас, на детската площадка
„Малинката", парк, заключен между: изток - ул. Иван Рилски, запад - ул.
Екзарх Антим I, север - ул. Гоце Делчев и юг - ул. Христо Смирненски, е
казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.С.Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. ****, в нейно присъствие-
„курва долна“, „мастия“, „боклук долен“, „замазвала съм й очите, за да
ходя с мъжа й да му ям хуя“, била съм любовница на мъжа й, ходила съм
с целия град и съм се ебяла за пари, хората ме знаели каква съм курва“.
Непосредствен обект на престъплението обида са обществените
отношения свързани с неприкосновеността на личното достойнство,
самооценката на пострадалия за собствената му лична и обществена ценност.
В настоящият случай съдът намира, че от обективна страна са налице
всички признаци на престъплението обида- пострадала от престъплението е
конкретно физическо лице, което е способно да възприема обидните изрази,
както и да има чувство за лична чест и достойнство.
Употребените изрази „курва долна“, „мастия“, „боклук долен“,
„замазвала й очите, за да ходи с мъжа й да му яде хуя“, „била любовница на
мъжа й, ходила с целия град и се ебяла за пари, хората я знаели каква е
курва“, безспорно са нецензурни и уронват доброто име на човека,
включително и собствената му оценка за него самия. Същите са били
възприети от частния тъжител пряко и непосредствено. Също така безспорно
тези изрази имат унизителен характер с оглед на приетите в обществото
морални норми и и отразяват възприети от обществото отрицателни качества
на пострадалата. Въпросните изрази са казани в присъствието на частната
тъжителка, която ги е възприела и същите са накърнили чувството и за лично
достойнство и самооценка, което е довело до отрицателни душевни
преживявания за същата.
Престъплението е довършено с факта на изричането на унизителните
думи и изрази в присъствието на частната тъжителка и възприемането им от
нея.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата Г. при пряк
умисъл- подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
3

предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала те
да настъпят. Казвайки въпросните думи и изрази, които безспорно са
унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка, в нейно
присъствие, подсъдимата е съзнавала, че същите ще бъдат възприети от
частната тъжителка и са унизителни за нейната чест и достойнство, но
въпреки това ги е казала, като е целяла те да бъдат възприети от частната
тъжителка и да накърнят нейното чувство за чест и достойнство.
Причина за извършване на престъплението от страна на Г. е ниското
правосъзнание на подсъдимата.
Съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 78 а от НК,
подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, по следните съображения: за престъплението
извършено от подсъдимия се предвижда наказание глоба от хиляда до три
хиляди лева, същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени
имуществени вреди.
Съдът счита, че с оглед извършеното деяние, ниската степен на
неговата интензивност, проявената ревност, сравнително младата възраст на
подсъдимата и характера на защитените обществени отношения, на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден от
закона размер, а именно глоба от 1000 лева, както и не следва да наложи
предвиденото като възможност наказание “обществено порицание“.
Съдът намира, че в настоящият случай не е осъществен претендирания
от частната тъжителка и повереника и, квалифициран състав на престъпление
по чл. 146, ал. 1 от НК, а именно обида нанесена публично- чл. 148, ал. 1, т. 1
от НК. Това е така, понеже въпреки, че обидата е нанесена на публично
място, каквото безспорно е детска площадка „Малинка“ в гр. ****, по делото
не са събрани доказателства, че въпросната обида е станала достояние на по
широк кръг от хора. Въпреки, че според показанията на св. Д., на площадката
е имало много хора- не по малко от сто човека, което според настоящият съд е
невъзможно с оглед размерите на площадката и часа на извършване на
деянието- непосредствено преди настъпване на тъмната част на денонощието
и факта, че е работен ден, това обстоятелство не е доказано по безспорен
начин. Не е доказано колко от присъстващите хора са чули казаните от
подсъдимата обиди, колко са ги възприели и съответно са довели до
отрицателна оценка у тях относно личността, честа и достойнството на
частната тъжителка Б..
Съгласно константната практика на ВС- наказателна колегия, изложена
в Решения: № 51 / 19. 02. 1980 г. по н. д. № 26 / 80 г. на ІІ н. о.; № 737 / 16. 12.
1974 г. по н. д. № 700 / 74 г. на ІІ н. о.; № 270 / 17. 05. 1975 г. по н. д. № 213 /
75 г. на ІІ н. о. и № 102 / 24. 02. 1976 г. по н. д. № 59 / 76 г. на І н. о.,за да се
квалифицира обидата като публична е достатъчно обидните думи и изрази да
4

са казани пред повече от две- три лица, които не само да са присъствали, но и
тези лица лично да са чули и възприели обидните думи и изрази.
В случая такива лица не са установени с изключение на свидетелят Д.,
което не може да обоснова публичността на казаните от подсъдимата обиди.
По тази причина съдът счита, че подсъдимата Г. на основание чл. 304 от НПК
следва да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК , съдът
осъди подсъдимата Г. да заплати: на частната тъжителка направените по
делото съдебни разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение
от претендираните 600 лева за адвокатско възнаграждение с оглед
оправдаването и по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	8
Дата:	26 септември 2023 г. (в сила от 12 октомври 2023 г.)
Съдия:	Георги Тодоров Добрев

Дело:	20232130200289
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 август 2023 г.

Присъда по дело №289/2023 на Районен съд - Карнобат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите