Определение по дело №441/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 145
Дата: 2 септември 2019 г.
Съдия: Емилия Василева Петкова
Дело: 20191010600441
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                             гр. София, 02.09.2019г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Петкова ВНЧД №441 по описа на АСНС за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по Закона за европейската заповед за разследване (ЗЕЗР).

         С Разпореждане от 21.08.2019г. на Зам. председател на Софийски апелативен съд е отказано образуване на производство пред САС по постъпила в този съд Европейска заповед за разследване от 16.08.2019г., издадена от старши Кралски прокурор Д.Л.при Кралската прокуратура и Дж. Зани – Окръжен съдия от Съд „Снеърбрук Краун Корт“ – гр. Л., в която се иска провеждането на разпити чрез видеоконферентна връзка на трима свидетели по дело, чието разглеждане започва в съдебната му фаза на 02.09.2019г. Свидетелите са Б.И.П. , имаща постоянен и настоящ адрес в РБългария в гр. Б., обл. В., ул. „Л.“ №35; М.В.М., с постоянен и настоящ адрес *** и Н.И.М., с постоянен адрес в РБългария в гр. Ихтиман, ул. „Роса“ №10 и настоящ адрес ***.

В Разпореждането от 21.08.2019г. на Зам. председателя на САС е визирано, че съобразно чл. 9  ал.1 т.2 от ЗЕЗР, компетентен да проведе процедурата  по чл. 11 от ЗЕЗР, респ. – да изпълни Европейската заповед за разследване, е Софийски градски съд, доколкото един от свидетелите живее на територията на гр. София. Зам. председателят на САС с посоченото Разпореждане е отказал да образува производство пред Апелативния съд – гр. София по постъпилата ЕЗР, и я е изпратил по компетентност на Софийски градски съд.

С Разпореждане от 23.08.2019г. на съдия от СГС по НЧД №3470/2019г., съдебното производство е било прекратено, тъй като съдията е счел, че сред престъпленията, за които е издадена ЕЗР, освен трафик на хора, незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества, кражба и закана с убийство, е включено и участие в организирана престъпна група, поради което е изпратил Европейската заповед за разследване по компетентност на Специализирания наказателен съд.

С Разпореждане от 29.08.2019г. по НЧД №3113/2019г. съдия от Специализирания наказателен съд е приел, че тъй като с Европейската заповед за разследване се иска провеждането на разпити на свидетели чрез видеоконферентна връзка, то на основание чл. 474 ал.3 от НПК Европейската заповед за разследване следва да бъде изпълнена от Апелативния специализиран наказателен съд. Съдията от СНС е приел още, че действително едно от престъпленията, за които се води наказателното производство във В., е такова, свързано с участие в организирана престъпна група. В разпореждането си от 29.08.2019г. съдията от СНС е счел, че тъй като досъдебното производство по делото в Кралство В. е било проведено от съвместен екип за разследване по чл. 476 ал.3 от НПК, то това изключва издаването на Европейска заповед за разследване, съобразно чл. 4 ал.1 изр. последно от ЗЕЗР, поради което приложими са нормите на НПК относно исканите разпити чрез видеоконферентна връзка.

Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с издадената от компетентен орган на Кралство В. Европейска заповед за разследване и с останалите материали по ВНЧД №441/2019г. по описа на АСНС, намира следното:

Съвместен екип за разследване може да бъде създаден и да извършва процесуално-следствени действия само и единствено във фазата на досъдебното производство. Видно от съдържанието на Европейската заповед за разследване от 16.08.2019г., независимо, че същата е издадена от Кралски прокурор, респ. – е потвърдена от Окръжен съдия, същата касае съдебно-следствени действия по наказателно производство, за което ясно е посочено в ЕЗР, че ще започне на 02.09.2019г. в Съда „Снеърбрук Краун Корт“ в гр. Л.. Разпитите на тримата свидетели, живеещи на територията на РБългария, се искат именно в хода на съдебното производство пред посочения Л.ски съд. С оглед на това, съвместният разследващ екип, създаден между В. и България, вече е изпълнил своето предназначение, задачи и функции на досъдебното производство, което, видно от издадената ЕЗР, към настоящия момент е приключило.

В нормата на чл. 4 ал.1 предл. последно от ЗЕЗР се има предвид хипотеза, при която на досъдебното производство, при положение, че същото се осъществява от съвместен екип за разследване, не се издава ЕЗР, и това е логично, тъй като издаването й е безпредметно при положение, че е създаден съвместен разследващ екип. След като наказателното производство премине обаче в съдебната фаза на наказателния процес, съвместен екип за разследване не е допустим, тъй като той се създава и действува само на досъдебното производство. Това е видно от разпоредбата на чл. 476 ал.3 от НПК, където са визирани органите, участвуващи в екипа, и това са органи на досъдебното производство (прокурори и разследващи органи).

В разглеждания казус, изрично в Европейската заповед за разследване и в съпроводителното писмо към нея, компетентният орган от издаващата държава е посочил, че на 02.09.2019г. делото започва в Съда „Снеърбрук Краун Корт“ в гр. Л. и именно за съдебната фаза са поискани разпитите на тримата свидетели чрез видоеконферентна връзка, поради което е очевидно, че нормата на чл. 4 ал.1 предл. последно от ЗЕЗР в случая е неприложима. Именно поради това и съдебният орган от Кралство В. е издал Европейска заповед за разследване. В противен случай исканите процесуално-следствени действия щяха да бъдат извършени от съвместния разследващ екип, създаден на досъдебното производство от български и британски разследващи органи.  

От друга страна, Законът за Европейската заповед за разследване (обн. в Д.В., бр. 16 от 20.02.2018г.), е специален спрямо общите разпоредби на НПК. С неговото влизане в сила отношенията, свързани с международното правно сътрудничество между държавите-членки на ЕС, транспонирали в законодателството си Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и Съвета на ЕС от 03.04.2014г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ, L130/1 от 01.05.2014г.), се уреждат и развиват по регламентирания в този закон ред. Чл. 471 и следващите от НПК (в това число и посочената в Разпореждането от 29.08.2019г. на СНС разпоредба на чл. 474 ал.3 от НПК), се отнасят, първо – до хипотеза, при която е налице отправена молба за правна помощ, а не Европейска заповед за разследване до компетентните български правосъдни власти, и второ – тези норми продължават да действуват, когато молбата за правна помощ изхожда от държава извън Европейския съюз или от такава, която не е транспонирала в законодателството си посочената по-горе Директива.

Освен това, в чл. 28 от Закона за европейската заповед за разследване изрично е предвидено, че именно органът по чл. 9 ал.1 от ЗЕЗР осъществява и изпълнението на Европейска заповед за разследване, в която се иска разпит на свидетели чрез видеоконферентна връзка.

Поради това Апелативният специализиран наказателен съд счита, че при издадена Европейска заповед за разследване, същата следва да бъде изпълнена (след признаването й) от лимитативно посочените в чл. 9 ал.1 от ЗЕЗР органи от съдебната власт, които, съобразно чл. 9 ал.1 т.2 от ЗЕЗР, в съдебното производство са: съответният окръжен или военен съд, в чийто район се иска извършването на съответното съдебно-следствено действие, или специализираният наказателен съд. Апелативният специализиран наказателен съд, изобщо апелативните съдилища, са изключени от кръга на компетентните да признаят и изпълнят Европейска заповед за разследване по чл. 9 от ЗЕЗР.

В тази насока е и трайно утвърдената и еднозначна съдебна практика на ВКС на РБ, който, в производства по спорове за компетентност (подсъдност) за изпълнение на Европейски заповеди за разследване, безусловно застъпва становището, че копметентните съдилища са тези, изчерпателно посочени в нормата на чл. 9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕЗР, а не Апелативните съдилища. В такъв смисъл са Определение №135 от 09.11.2018г. по ЧНД №1104/2018г. на ВКС, 1-во н.о., Определение №68 от 16.05.2019г. по ЧНД №469/2019г. на ВКС, 1-во н.о., Определение №22 от 18.02.2019г. по ЧНД №173/2019г. на ВКС, 2-ро н.о и др.

Предвид изложеното, АСНС намира, че съдебното производство по ВНЧД №441/2019г. следва да бъде прекратено, а делото – изпратено на компетентния да признае, респ. – изпълни Европейската заповед за разследване орган, посочен в чл. 9 ал.1 т.2 от ЗЕЗР – Специализирания наказателен съд. На основание чл. 14 от ЗЕЗР СНС следва незабавно да уведоми издалия ЕЗР орган на Кралство В. за постъпилата при него Европейска заповед за разследване.

         Водим от горното и на основание чл. 9 ал.1 т.2 от ЗЕЗР, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

        

         ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД №441/2019г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд.

         ИЗПРАЩА  делото на компетентния орган по чл. 9 ал.1 т.2 от ЗЕЗР – Специализирания наказателен съд.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                        СЪДИЯ:

.