Р Е
Ш Е Н
И Е №260061
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 29.04.2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
При секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА.................................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........Т.д.№146
от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т.Г.М. ЕГН **********
***,чрез адв.Н.В. ,ДАК,адрес ***,офис * срещу ЗАД“**“,ЕИК
**,със седалище и адрес на управление гр.С.,**,р-н „В.“,ул.“Св.С.“№7 ,ет.5 с
цена на иска 45 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 1 843,60
лв.-обезщетение за имуществени вреди,причинени от ПТП от 06.05.2019г.,с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ,чл.45 и сл.от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Искът е допустим,родово и местно
подсъден на Добрички окръжен съд.
В исковата молба се излага
следното:
На 06.05.2019г. ищцата заедно със синовете си Р. и Г.ходила до
гр.К. с л.а.“Ж. А.“с ДК№**.Около 21.00-21.30 ч. ,когато станало тъмно тръгнали
да се връщат ,като автомобила управлявал Р..Г.седял на първата седалка в дясно
,а ищцата на задната зад шофьора.И тримата били с поставени предпазни колани.
Малко след разклона за с.Плачи Дол,обл.Добричка,по главен път ІІ-71,преди гр.Добрич ищцата
видяла фаровете на насрещно движещ се автомобил срещу тях и последвал
удар.Непосредствено преди удара пострадалата се подпряла инстинктивно на
предната седалка и почувствала силни болки.
При ПТП пострадали и тримата
возещи се в автомобила,като ищцата най-сериозно.Ръката й била подута още преди
да стигне до болницата.
Съгласно съставени протокол за ПТП
,автомобилът блъснал пострадалите е л.а.“Р. Л.“ с ДК№ **,управляван от М.Р.Р. и е със
застраховка „Гражданска отговорност „в ответното дружество.Полицата е с номер **със срок на валидност до 20.01.2020г.
По случая е образувано досъдебно
производство №120/2019г.по описа на Второ |РПУ
при ОД на МВР Добрич.След внасяне на обвинителния акт е образувано АНХД
№573/2020г.,по което водачът на застрахования автомобил е признат за виновен.
При прегледа на ищцата в Спешна
помощ е установено,че дясната ми лъчева кост е счупена и ръката й е гипсирана.
На 14.05.2019г. ищцата отишла на
контролен преглед и лекарят заявил,че счупената кост не е наместена
правилно,поради което се налага да бъде извършена операция.
На 16.05.2019г. ищцата била приета
в Ортопедично отделение и под обща
анестезия й била извършена операция-открито наместване с вътрешна фиксация,радиус и улна.
На практика ръката на ищцата била
счупена наново и наместена,като е
поставена остеофиксация със заключваща плака на дистален радиус и винтове.Била й поставена шина,която
трябвало дълго време да стои на ръката.
При последващи
прегледи се установило ,че са налице данни за стеснение на сухожилното
влагалище на трети пръст на дясната ръка,поради което и усещала болки в
неговата основа.
Лечението на ищцата продължило в
дома й и ЛФК терапия.
На 20.08.2019г. било установено туморно
образувание по дорзалната повърхност на дясна предмишница.
На 17.09.2019г. ищцата отново
постъпила в болница в Ортопедично отделение и на 18.09.2019г. й била направена
нова операция за отстраняване на овална туморна формация,която за щастие след направеното
хистологично изследване се оказала доброкачествена-липом.
Всички тези прегледи и двете
операции се отразили изключително тежко на състоянието на ищцата като
цяло,както физически,така и психически.Особено тежко възприела наличието на
туморно образувание ,тъй като докато не се получили
хистологичните изследвания смятала,че е злокачествено-рак.
Невъзможността да си си служи с
дясната ръка,която за нея е основна довело до голям стрес у пострадалата и притеснения дали изобщо ще боже да си служи
нормално с нея ,както преди.
Не можела да се облече,да се
изкъпе нормално,да върши обичайната си ежедневна дейност,което често я
депресирало,защото вместо да помага се налагало на нея да й помагат,а понякога
и за най-елементарни домашни дейности.Това довело и до ограничаване на
социалния й живот.Не й било комфортно да излиза,за се среща с други хора или да
я посещават в дома й.
Известно време се страхувала да се
вози с автомобил.Постоянно имала усещането,че насрещно движещите се автомобили
навлизат в нейната лента и че отново ще настъпи катастрофа.
Предявена е претенция към
ответното дружество,но от там й било отгово**,че
липсват необходимите документи за определяне на обезщетение.След приключване на
наказателното производство ищцата представила исканите документи,но ответното
дружество определило без да го заплати обезщетение от 7 500 лв.-за
неимуществените вреди,които са нищожна сума за претърпените от нея болки и
страдания ,както и 1 544,40 лв.-обезщетение за имуществени вреди,които
също не са изплатени.
Това поражда правния интерес на
ищцата да претендира исковите суми,ведно със законна лихва за забава,считано от
датата на увреждането -06.05.2019 г.до окончателното изплащане по
задължителната застраховка ГО.
В срок от ответника е подаден
писмен отговор,в който е направено възражение за местна неподсъдност на делото
на Добрички окръжен съд по правилата на чл.105 от ГПК.
Възражението е счетено от съда за
неоснователно,с мотиви изложени в определението по чл.374 от ГПК
В отговора се оспорва
основателността на иска,със следните съображения.
Оспорва се размера на предявения
иск-той се явява неоснователно завишен и прекомерен,както и в противоречие с
принципа за справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва се обстоятелството,че
всички причинени на ищцата телесни увреждания са в следствие от претърпяното
ПТП.
Твърди се,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния
резултат.Не може да се игнорира факта,че първоначално проведеното лечение е
некачествено,поради което е извършена повторна оперативна
интервенция.Допуснатата лекарска грешка не може да бъде вменена във вина на
застрахователя.
Твърди се,че другия участник в ПТП
също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат-съпричиняване
,което не е изследвано в наказателното производство.
На следващо място ,според
ответника е налице и друг факт на съпричиняване от
ищцата,а именно ,че тя се е возила без поставен предпазен колан.Вследствие на
това тялото й се е движело свободно из купето на автомобила,поради което
получава и съответното нараняване.
Оспорва се твърдението на
ищцата,че всички описани в исковата молба вреди са настъпили вследствие на
ПТП,което е претърпяла,както и твърденията в исковата молба за
продължителността на претърпените болки и страдания.
Поддържа се,че предложеното от
ответното дружество обезщетение напълно покрива действително претърпените от
ищцата вреди,а процесното събитие не трябва да се
превръща в средство за неоснователно обогатяване на страната.
Акцесорият
иск за присъждане на мораторна лихва също е
неоснователен,предвид неоснователността на главния иск,а също и поради
това,че ответното дружество не е
изпаднало в забава.
В допълнителна искова молба ищецът
уточнява следното:
На първо място следва да се изясни
твърдението на ответника,че пострадалата се е возила в товарен автомобил,което
не отговаря на изложеното в исковата молба.Също неточно е посочено името на
пострадалата Ф.-очевидно се касае за техническа грешка.В допълнителния отговор
това обстоятелство се изяснява.
Оспорват се всички възражения
,изложени в отговора на ответника.
Постъпил е и допълнителен отговор
от ответника по делото,в който се поддържат всички възражения и оспорвания
,направени с първоначалния отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните
поддържат изразените от тях становища в исковата молба,допълнителната искова
молба,отговора и допълнителния отговор.
Окръжният съд,като се запозна с
писмените и гласни доказателства по делото и заключенията на изслушаните съдебно
медицинска и съдебно автотехническа експертиза и
имайки предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК,приема за установено следното:
По настоящото дело е прието АНХД
№573/2020г. по описа на РС гр.Добрич.По цитираното дело е постановено Решение
№201 от 02.07.2020г. ,с което водачът на л.а. марка „**“,модел „**“,рег.№**е
признат за виновен в това,че на 06.05.2019г. по път ІІ-27,непосредствено до
разклона за помпена станция „Приморци“,при управление на МПС,негова собственост
е нарушил правилата на чл.20 ал.2 от ЗДвП,чл.42 ал.1 ,чл.42 ал.2,чл.43 от ЗДвП
,при което е причинил по непредпазливост на Т.Г.М. средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на долния край на дясната лъчева кост
/закрито/,довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за
период от около 2-3 месеца,поради което му е наложено административно наказания
глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца.Решението е влязло в сила на 18.07.2020г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд,който разглежда
гражданските последици от деянието,относно това,дали деянието е извършено,неговата
противоправност и виновността на дееца.На влезли в
сила присъди се приравняват от съдебната практика и влезли в сила решения по
административно наказателни производство,които имат същата доказателствена
стойност.
Безспорно установено по делото е,че
за автомобила,с който е причинено ПТП е налице валиден договор за сключена с
ответника по делото застраховка „Гражданска отговорност“,съгласно представената
по делото застрахователна полица **,валидна от 21.01.2019г. до 20.01.2020г.
Представен е протокол за оглед на
местопроизшествие ,съставен на 06.05.2019г. и КП за ПТП с пострадали лица от 06.05.2019г.,скица и заключения на автотехническа експертиза по ДП №120/2019 г.на Първо РУ
Добрич,както и медицинска документация във връзка с приемането и лечението на
пострадалата при катастрофата ищца.
Отправена е претенция за
изплащане на обезщетение до ответника по делото,на което с писмо изх.№ЦУ
99-4233/30.09.2019г. е отгово**,че се отказва
изплащане на обезщетение ,тъй като не са представени пред застрахователя
изисканите с писмо изх.№ ЦУ
99-2950/02.07.2019г. допълнителни документи ,установяващи безспорността на
претенцията.
По делото е изслушана комплексна
съдебно автотехническа и медицинска експертиза,от
която се установява,че на 06.05.2019г.,около 22 ч. на път
ІІ-27,гр.Добрич-гр.Балчик е настъпило пътнотранспортно произшествие,при което е
последвал удар между л.а. „Р. Л.“,с ДК№ **,управляван от М.Р. *** и л.а. „Ж. А.“ Рег.№ ** ,управляван от Р. М. Р.от
гр.Добрич,вследствие на което на ищцата по делото са причинени телесни увреждания и материални щети по двата автомобила.Съдът
не коментира подробно механизма на произшествието , тъй като е обвързан от констатациите на наказателния съд,относно противоправното
поведение на водача на автомобила и вината му за настъпване на произшествието.
Вследствие на катастрофата ищцата е
получила следните телесни повреди-счупване на долния край на лъчева
кост.Направена е гипсова имобилизация.При амбулаторен
преглед е установена вторична дислокация и пострадалата е насочена към
оперативно лечение.На 17.05.2019г. ищцата е оперирана,извършено е открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация,радиус и улна.Под рентгеноскопичен контрол е направена репозиция
и метално остеофиксация със заключваща плака за дистален радиус и съответни по размер винтове.Пациентката е
изписана в добро общо състояние.Проведена и физиотерапия,като към 10.07.2019г.
е констатирана палпаторна и спонтанна болка в
областта на гривнената става и мястото на фрактурата,с ограничения на
активните и пасивните движения в областта на китката и пръстите.Вследствие на
проведените прегледи при ортопед е открито доброкачествено образувание на съединителната и други меки тъкани на дясна
предммишница.Извършена е операция за отстраняване на
туморното образувание,но както обяснява в съдебно заседание вещото лице
откритото туморно образувание няма връзка с претърпяната фрактура.
И двете вещи лица са на
становище,че пострадалата е била с предпазен обезопасителен
колан,което се потвърждава и от свидетелските показания по делото.Ако тя би
била без поставен колан ,тялото й би се движило свободно в купето ,а това би
довело и до други наранявания.Няма наранявания от поставен предпазен колан ,но
това не винаги е задължително.По тези съображения възражението за съпричиняване на вредоносните последствия от произшествието
не може да се приеме за доказано от ответника по делото,в чиято доказателствена тежест е да установи това.
От разпита на свидетелите по
делото се установява следното:
Като свидетели са разпитани
двамата сина на пострадалата,един от които св.Р.Р.е
шофирал ,а св.Г.Р.се е возил на предната седалка до шофьора.
Според двамата свидетели винаги преди тръгване на автомобила,те всички
са поставяли предпазните си колани ,както е било и в случая на катастрофата.Сблъсъка бил
неочакван и се случил много бързо.Още като излязла от колата майката на
свидетелите имала силни болки в ръката,тя стояла в неестествено
положение-надолу и била цялата
изтръпнала.В болницата й бил поставен гипс,който стоял около една седмица.След
извършен контролен преглед се оказало ,че костта не е зараснала правилно и се налага операция.След
като отново махнали гипса ръката била подута.Наложила се втора операция,която е
направена през месец септември.През това време ищцата се притеснявала за
състоянието на ръката си,дали ще може да работи.За ежедневните нужди й помагал
синът й св.Г.**-помагал й да се облича,чистел и изпълнявал всички домашни
задължения.След първата операция пострадалата не можела да движи пръста си.До
месец септември всички обичайни грижи за дома били поети от свидетеля.Семейството
се издържа от бащата на свидетелите.Пострадалата е работела преди катастрофата
инцидентно-ходела да помага на приятелки,а след катастрофата вече не работела.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира,че са налице основанията на чл.432 ал.1 от КЗ за
ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество за обезщетяване на
вредите,претърпени от ищцата при процесния пътен
инцидент.Налице са виновно и противоправно поведение
на водача на л.а. Р. ,който е управлявал л.а. „Р. Л.“ с рег.№**.Вследствие на
това е причинена и катастрофата,при която е пострадала ищцата. Полученото
счупване на дясната лъчева кост на ръката на пострадалата е причинило болки и
страдания ,изразяващи се в притеснения,страхове и безпокойство за състоянието
на ръката й.Налични са били болки в ръката,които са продължили два-три месеца
след произшествието.Направената й операция допълнително е повлияла върху
психическото и физическото й състояние. Притесненията,че
сина й трябва да се грижи за нея и домакинството са се отразили негативно върху
психиката й.
След преценка на тежестта на
полученото увреждане,необходимостта да бъде извършена операция за правилното
заздравяване на ръката,причинените притеснения и страхове ,вследствие на
травмата ,които са продължили повече от половин година,както и икономическата
обстановка в страната,включително нивата на застрахователно покритие ,съдът
намира,че справедливия размер на обезщетението ,което следва да бъде определено
за ищцата е сумата от 20 000 лв.Не се доказа изплащането на сумата от
7 500 лв.от страна на застрахователя,поради което съдът не я приспада от
обезщетението.Не се доказа и твърдяното съпричиняване,нито
,че усложненията от травмата с в резултат на неправилно проведено лечение.За
сумата над 20 000 лв.,до предявения размер от 45 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Що се отнася до прететнцията за имуществени вреди в размер на 1 843 лв.-представени са фактури ,издадени от МБАЛ ДОБРИЧ АД,съответно за
избор на екип,медицински изделия ,запис на диск на рентгенографско
изследване ,потребителска такса ,които са във връзка с лечението й и според
вещото лице са необходими за успешното му провеждане.Като основателен и доказан
искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му размер.
Лихва за забава се дължи от датата
на отказа на застрахователя да изплати претендираното
обезщетение,а именно 30.09.2019г. до
окончателното заплащане на присъдените по делото главници.
На ищеца се дължи присъждане на
дължимите разноски по делото,съобразно на уважената част от иска.На основание
чл.38 от ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Н.В. ,ДАК адвокатски хонорар в размер на 876,66 лв.
Съобразно на отхвърлената част от
иска ответникът също има право на разноски.Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответното дружество сумата от 1 728,00 лв.съдебно деловодни
разноски,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за
експертиза.
По сметка на ДОС следва да се
заплати от ответното дружество държавна такса върху уважената част от иска,от
която ищецът е освободен , в
размер на 873,74 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“**“,ЕИК **,със седалище
и адрес на управление гр.С.,**,р-н „В.“,ул.“Св.С.“№7 ,ет.5 да заплати на Т.Г.М.
ЕГН ********** *** сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания ,причинени от ПТП на 06.05.2019г.,ведно
със законна лихва ,считано от 30.09.2019г.до окончателното изплащане на
главницата,както и сумата от
1 843,60 лв./хиляда осемстотин четиридесет и три лева и шестдесет
ст./-обезщетение за имуществени вреди-стойност на закупени във връзка с
лечението на ищцата медицински материали и услуги,ведно със законна лихва
,считано от 30.09.2019г.до окончателното изплащане на сумата,на основание чл.52
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
20 000 лв.,до претендирания размер от
45 000 лв.-за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗАД“**“,ЕИК **,със седалище
и адрес на управление гр.С.,**,р-н „В.“,ул.“Св.С.“№7 ,ет.5 да заплати на адв.Н.В.-***,адрес на кантората ул.“Д-р **“№*,ет.*,офис *
сумата от 876,66 лв./осемстотин
седемдесет и шест лева и шестдесет и
шест ст./-адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Т.Г.М. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД“**“,ЕИК
**,със седалище и адрес на управление гр.С.,**,р-н „В.“,ул.“Св.С.“№* ,ет.*
сумата от 1 728 лв./хиляда седемстотин двадесет и осем лева/-сторени
съдебно деловодни разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД“**“,ЕИК **,със седалище
и адрес на управление гр.С.,**,р-н „В.“,ул.“Св.С.“№* ,ет.* да заплати на
Добрички окръжен съд сумата от 873,74 лв./осемстотин седемдесет и три лева и
седемдесет и четири ст./държавна такса върху уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: