№ 431
гр. Плевен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря М.И.И.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Гражданско дело №
20224400100015 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на
„БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт Х.М.
против Е. Р. М. от с. *********, с която са предявени искове по реда на чл.
422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на Банката по
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 649/2021 г. по описа на ПлРС.
В ИМ Банката - ищец твърди, че на 09.07.2019 г. между Банката, в
качеството на кредитодател и ответника Е. Р. М., в качеството на
кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление
/наричан за краткост Договора/, по силата на който кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв., който е
усвоен от кредитополучателя, като Договорът е сключен за срок от 120
месеца, т.е. до 09.07.2029 г.. Твърди се, че съгласно т. 8 от Договора кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора е 5,60 % годишно, т.е. 0,02 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент /РЛП/, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1
ден до 2 години“ в размер на 0,180 %, който при отрицателна стойност
1
приема стойност нула и фиксирана преференциална добавка в размер на 5,420
%. Твърди се, че лихвеният процент се променя при промяна на РЛП при
предпоставките посочени в Общите условия /ОУ/ на Банката, неразделна част
от Договора, като минималният лихвен процент по кредита не може да бъде
по-малко от фиксираната надбавка от 5,420 %.. Твърди се, че съгласно чл.
18.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска договорения лихвен
процент се увеличава с надбавка в размер на 10 процентни пункта, а при
допусната забава над 90 дни, отстатъкът по кредита става предсрочно
изискуем. Твърди се също, че съгласно Погасителния план, неразделна част
от Договора кредиполучателят е следвало да заплаща ежемечно на 15-то
число погасителна вноска в определен размер, като за периода от 15.07.2019
г. до 15.01.2020 г. кредитополучателят не е заплатил дължимите погасителни
вноски в общ размер от 2 156,67 лв. и кредитът не е обслужван. Твърди се, че
Банката е упражнила правото си по чл. 19.1 от ОУ да обяви кредитът за
предсрочно изискуем, за което е подготвена покана - уведомление изх. № 11-
20-01963/28.10.2019 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК чрез залепване на 03.12.2019 г., като изискуемостта на вземането
е настъпила на 16.01.2020 г. . В ИМ се твърди също, че по подадено на
05.02.2020 г. заявление от Банката пред РС - Плевен е образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на ПлРС и заявлението по чл.
417 от ГПК е уважено, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 06.02.2020 г. против ответника за сумите, както следва:
сумата от 29 903,40 лв., представляваща главница, сумата от 845,04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 16.01.2020 г.,
сумата от 34,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
23.07.2019 г. до 16.01.2020 г., сумата от 149,53 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г., сумата от
120 лв. – разходи при изискуем кредит, законната лихва върху главницата,
считано от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 621,04 лв. за
държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 213/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *********
при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, но въпреки положените усилия за
връчване на призовките за доброволно изпълнение ответникът не е намерен
на адреса си и заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по ГПК.
2
Твърди се, че при тези обстоятелства на Банката е указано да предяви срещу
длъжника установителен иск за вземането по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК,
което породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си
по исков съдебен ред. С ИМ при условие на евентуалност се прави заявление
за предсрочна изискуемост на кредита, в който случай ИМ да се счита за
покана за изпълнение, които ответника следва да заплати и съответно от
връчването й да се счита изпаднал в забава. Твърди се, че в този случай ИМ
има характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията на Банката за предсрочно изискуемата главница и
датата на връчването й следва да се счита за дата на предсрочната
изискуемост на кредита.
Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да
постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, като присъди в полза на ищеца направените по делото
разноски.
По делото в срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника по молбата особен представител адвокат Й. Д. от
ПлАК. Особеният представител възразява, че ответникът не дължи
претендираните суми по Договора, като оспорва ответникът да е усвоил
паричната сума по кредита. Възразява, че кредитът е обявен надлежно за
предсрочно изискуем на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК чрез връчване на писмено уведомление на длъжника, като според
особения представител от представените по делото писмени доказателства не
се установява длъжникът да е узнал за писменото уведомление на Банката.
Възразява връчването на ИМ на особения представител да има за последица
пресрочна изискуемост на кредита, тъй като същият няма връзка с ответника
и не може да му предаде за връчването на книжата. Възразява срещу размера
на претендираните парични суми, като счита, че от изложеното в ИМ не става
ясно как са определени претендираните суми за главница и лихви. Възразява,
че Договора е нищожен, като сключен в противоречие с чл. 21 и чл. 22 от
ЗПК, съдържащ нищожни клаузи и сключен в противоречие с добрите нрави.
Възразява, че се касае за потребителски кредит, сключен в нарушение на
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като
договорът е сключен при използване на шрифт по-малък от 12 и липсват:
конкретно /а не бланкетно/ посочване на условията за прилагането лихвения
3
процент по кредита, посочване на годишния процент на разходите /ГПР/ и
начина на формирането му, респ. кои разходи са включени в него, общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, липсва ясно разписана методика за изчисляване на
формиране на ГПР по кредита. Възразява, че клаузата на договора относно
размера на възнаградителната лихва е нищожна съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като договорения размер на
лихвата е прекомерен и уговорен в нарушение на принципа на справедлиност
и на добрите нрави. Възразява при условие на евентуалност, че с оглед
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при обявяване на договора за потребителки
кредит за недействителен потребителят дължи връщане само на чистата
получена сума, но не и възнаградителна лихва и други разходи по кредита.
В о.с.з. Банката – ищец не се представлява, но чрез депозираните
писмени становища от юрисконсулт С. П. се установява, че ищецът поддържа
предявените искове и претендира и направените по делото разноски.
Представя списък на разноските за заповедното и исковото производство.
Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител
адвокат Й. Д. от ПлАК се представлява от същия и поддържа депозирания
отговор и изложените в него възражения.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява
съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече
изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист,
издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени
няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено
съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно
съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за
родовата и функционална подсъдност на спора.
При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът
4
„БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт Х.М. е
предявил против Е. Р. М. обективно комулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, които са допустими, и следва да
бъдат разгледани по същество. Същите са предявени от активно
легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 649/2020 г. по
описа на ПлРС против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по
заповедта за незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415
ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово подсъден
на окръжен съд.
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, предявени от „БАНКА ДСК” ЕАД,
гр. София против Е. Р. М. за установяване съществуването на вземанията на
Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК № 370/06.02.2020 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 649/2021
г. по описа на ПлРС общо за сумата от 31 052,24, както следва:
Иск за сумата от 29 903,40 лв., представляваща дължима главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането;
Иск за сумата от 845,04 лв., представляваща дължима договорна лихва
за периода от 15.07.2019 г. до 16.01.2020 г.;
Иск за сумата от 34,27 лв., представляваща дължимо обезщетение за
забава за периода от 23.07.2019 г. до 16.01.2020 г.;
Иск за сумата от 149,53 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г.,
Иск за сумата от 120 лв., представляваща направени разходи при
изискуем кредит.
Не се спори между страните, а видно и от приложеното към
доказателствата ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на ПлРС, че Банката – ищец е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на
05.02.2020 г. в ПлРС против ответника като длъжник, към което като
документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните книги
по сметка по договор за текущо потребление от 09.07.2019 г. , договор за
кредит за текущо потребление от 09.07.2019 г. между ищеца и ответника,
5
ведно с Общи условия, погасителен план и приложения № 2 и № 3, заявка за
ползване на преференциален лихвен процент от ответника, покана -
уведомление изх. № 11-20-01963/28.10.2019 г., ведно с писмени доказателства
от ЧСИ за връчването й. Установява се, че въз основа на заявлението и
представените със същото документи ПлРС е издал заповед за незабавно
изпълнение № 370 от 06.02.2020 г. по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на съда, с
която разпоредил на ответника да заплати на Банката – ищец парични суми,
както следва: сумата от 29 903,40 лв., представляваща главница, сумата от
120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, сумата от 845,04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 16.01.2020 г.,
сумата от 34,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
23.07.2019 г. до 16.01.2020 г., сумата от 149,53 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 621,04 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение като е посочил, че вземанията на Банката
произтичат от извлечение от счетоводните книги към 04.02.2020 г., издадено
въз основа на договор за текущо потребление от 09.07.2019 г.. Установява
се, че на 12.02.2020 г. Банката – ищец е снабдена с изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на ПлРС.
Установява се от представените по делото покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 202075604001213/2020 г. по описа на
ЧСИ Ц.Н., рег. № ********* на КЧСИ и район на действие ОС Плевен, че
след като длъжникът е потърсен на адреса, на който е адресно регистриран е
събрана информация, че лицето отсъства и не живее на територията на с.
*********.
Установява се, че с разпореждане № 263232/03.12.2021 г. по ч.гр.д. №
649/2020 г. ПлРС на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК е указал на Банката –
заявител да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК
против длъжника и е спрял изпълнението по изпълнително дело №
202075604001213/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н.. Съобщението до заявителя с
указанията на съда е връчено на 11.12.2021 г., а ИМ е подадена на 07.01.2022
г. /с п.к. от 06.01.2022 г./ в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
6
С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответника произтичат от
неизпълнението на задължението му на кредитополучател по договор за
текущо потребление от 09.07.2019 г., в тежест на ищеца е да докаже, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е налице изискуемо парично вземане в претендираните размери
за главница, лихви за забава, санкциониращи лихви и разноски, произтичащо
от неизпълнение на задължението на ответника по посочения договор за
кредит. В тежест на Банката – ищец е да докаже, че към тази дата са били
налице основанията на чл. 18 от Общите условия на договора за кредит и
същият е станал предсрочно изискуем, както и че предсрочната изискуемост е
обявена на кредитополучателя. С оглед направените от особения
представител на ответника възражения относно шрифта на Договора и
неравноправните клаузи на Договора, в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът е индивидуално договорен между страните по смисъла на закона и
шрифта му отговаря на законовите изисквания. В тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнявал задълженията си по Договора като е погасявал на
падежа всяка от договорените вноски по кредита или че е погасил изцяло
задълженията си по Договора до датата на приключване на съдебното дирене
в исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков
кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в
предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно връщане
на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си
състояние.
Установява се от представените с ИМ от ищеца по делото договор за
кредит за текущо потребление от 09.07.2019 г. между ищеца и ответника,
ведно с Общи условия, погасителен план и приложения № 2 и № 3 /л. 8-16, л.
18/ и заявка за ползване на преференциален лихвен процент от ответника /л.
7
17/, че след подаване на писмена заявка от ответника за предоставяне на
платежен пакет „ДСК Рау+“ на 09.07.2019 г., на същата дата ищецът „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. София е предоставил на ответника Е. Р. М., в качеството на
кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лева със
срок на издължаване 120 месеца /10 години/, считано от датата на
усвояването му. Видно от Договора и погасителния план към него, че
падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихви е 15 –
то число на месеца, а срока за погасяване е от 15.07.2019 г. до 09.07.2029 г.,
като на 09.07.2019 г. кредитополучателят е следвало да заплати сумата от
204,50 лв. за такса по кредита. Установява, че страните по Договора за кредит
са постигнали съгласие кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на Договора е 5,60 % годишно или 0,02 % на
ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент /РЛП/,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ в размер на
0,180 %, който при отрицателна стойност приема стойност нула и фиксирана
преференциална добавка в размер на 5,420 % при изпълнение на Условията
по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към
Договора, наричани в Договора Условията. Установява се, че страните са
договорили при нарушаване на Условията кредитополучателят да губи
правото си да ползва преференции изцяло или частично и лихвеният /ЛП/ се
увеличава чрез увеличаване съгласно Условията, като максималният размер
до който може да достигне е променливият ЛП, приложим по стандартни
потребителски кредити в размер на РЛП към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,2 %. В Договора е посочено, че
стойността на индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се
публикуват на посочената интернет страница на БНБ, като е посочен начина,
по който информацията е достъпна за потребителя. Установява, че страните
по Договора за кредит са постигнали съгласие ЛП по кредита да се променя
при промяна на РЛП при предпоставките посочени в Общите условия /ОУ/ на
Банката, неразделна част от Договора, като минималният ЛП по кредита не
може да бъде по-малко от фиксираната надбавка от 5,420 %. и при
отрицателна стойност на РЛП същият приема стойност нула. Установява се,
че съгласно Договора годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на
8
6,23 % и се променя при предпоставките, предвидени в ОУ. Установява се, че
съгласно т. 18 от Договора кредитополучателят заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката по извършвани
услуги на клиенти, наричана за краткост Тарифата. Установява се, че
съгласно т. 20 от Договора неразделна част от него са ОУ за предостявяне на
кредити за текущо потребление ва физически лица и Тарифата /Приложение
№ 3/, които кредиполучателят е получил и приел при подписване на
Договора.
Установява се от приложените ОУ,че съгласно чл. 18.1 от ОУ при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата
определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорения ЛП + надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, които не се прилагат в случай, че кредитополучателят погаси
дължимата месечна сума в срок до 7 –я ден от падежната дата. Установява се,
че съгласно чл. 18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият неогасен отстатък на главницата става
предсрочно изискуем и тази последица настъпва автоматично, а ако законът
го изисква след уведомление до кредитополучателя , изпратено до последния
посочен от него адрес за кореспонденция. Установява се ,че съгласно чл. 18.2
от ОУот датата на изискумост на кредита на краен падеж /крайният срок на
издължаване на кредита/ или предсрочна, целият непогасен остатък от
главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до окончателно
погасяване на задължението, вкл. и по принудителен ред. Установява се ,че
съгласно чл. 19.1 от ОУ Банката има право да превърне целият кредит в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на на уговорените
погашения по лихва и/или главница.
Установява се от приложените Условията по програма ДСК Престиж
Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Дговора, наричани в
Договора Условията, че същите са подписани от ответника в качеството на
кредотополучател, като в същите са посочени преференциалните условия за
различните кредити и потребители.
Установява се от Погасителния план, неразделна част от Договора,
подписан от ответника в качеството на кредотополучател, че страните са
уговорили издължаването на кредита да се извърши чрез 120 вноски, от които
9
119 вноски в размер на 331,57 лв. и една последна в размер на 132,23 лв.,
всяка от които включваща главница, лихви и съответната част от годишната
такса за управление и обслужване на кредита.
Установява се от представената по делото покана – уведомление от
28.10.2019 г. от Банката до ответника, връчена му чрез залепване на
уведомление от ЧСИ В.С. на входната врата на адреса на ответника на
03.12.2019 г. , че Банката - ищец е уведомила ответника, че поради забава в
погасяване на задълженията му по договора за банков кредит от 09.07.2019 г.,
отпуснат в размер на 30 000 лв., отчитан по посочена сметка и на основание
предвидените условия, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Установява се, че с писмо с изх. № 18.12.2019 г. от ЧСИ Банката била
уведомена, че ответникът не е намерен на посочения в договора и адрес,
съвпадащ с постоянния му и настоящ адрес, по данни на баба му живее и
работи в Гърция и след залепване на уведомлението и изтичане на срока за
получаване на книжата поканата до същия не е връчена.
Установява се от представената справка НОИ и ЦКР, изготвена от
служител на Банката - ищец, че при извършена справка за трудови договори
на ответника се установява, че същият е бил служител на „*********“, гр.
София през периода от 17.12.2018 г. до 01.11.2019 г..
Установява се от заключението на вещото лице В. В./ л.79-99/, което не
е оспорено от страните и като компетентно изготвено съдът възприема, че
кредитът по договора за кредит е усвоен на датата на сключване на договора
чрез превод на сумата от 30 000 лв. по посочена в договора разплащателна
сметка на кредитополучателя, както и че на същата дата кредитополучателят
се е разпоредил със средствата по кредита. Установява се, че по договора за
кредит е постъпила една парична сума в размер на 124,60 лв. на 15.07.2019 г.
и други плащания не са правени от кредитополучателят. Вещото лице
установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
ПлРС - 05.02.2020 г. са налице 7 непогасени в пълен размер вноски по
кредита, от които първата вноска с падеж 15.07.2019 г. е частично непогасена
само по отношение на дължимата главница в размер на 202,47 лв., а
останалите шест в размер на по 325,70 лв. или общо непогасените
падежирали вноски по кредита към този момент са в размер на 2 156,67 лв.,
включващи главница в общ размер на 1 339,70 лв. и лихви в общ размер от
10
816,97 лв.. Вещото лице установява, че към датата на изготвяне на
заключението – 26.06.2022 г. при съобразяване на погасителния план към
договора за кредит падежиралите вноски за периода 15.07.2019 г. до
15.06.2022 г. са в общ размер от 11 578,76 лв., от които главница в общ
размер от 7 320,13 лв. и лихви в общ размер от 4 258,63 лв.. Вещото лице
установява, че непогасената главница към 05.02.2020 г. е в размер на
29 903,40 лв., от която главница по падежирали вноски в общ размер от
1 339,70 лв. и предсрочно изискуема главница в общ размер от 28 563,70 лв..
Вещото лице установява, че същата сума е дължима и към датата на изготвяне
на заключението поради липса на извършени плащания от
кредитополучателя. Вещото лице установява, че за периода от 09.07.2019 г.
до 16.01.2020 г. вкл. Банката е начислила договорна лихва в размер на 873,04
лв.. Вещото лице установява в табличен вид промяната на лихвения процент
по кредита на базата на променливата стойност на референтния лихвен
процент, като видно от заключението, че лихвеният процент по кредита е бил
най- висок при сключваването му и в последствие размерите му са били по-
ниски. Вещото лице установява, че погасената лихва е в размер на 28 лв.,
дължима за периода от 09.07.2019 г. до 15.07.2019 г., както и че с
единствената частична вноска по кредита е погасена частично главница в
размер на 96 лв.. Вещото лице установява, че непогасената договорна лихва
за периода от 09.07.2019 г. до 16.01.2020 г. е в размер на 845,04 лв.. Вещото
лице установява, че за периода от 09.07.2019 г. до 17.01.2020 г. Банката е
начислила обезщетение за забава в размер на 34,27 лв., което не е погасено.
Установява, че за периода от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г. начислената
законна лихва върху цялата дължима главница от 29 903,40 лв. е в размер на
149,53 лв., а начислените заемни такси са в размер на 320 лв.. Установява, че
съгласно т.11 от Тарифата на Банката за одобряване на кредит за текущо
потребление в размер над 25 000 лв. до 40 000 лв. се начислява такса в размер
на 200 лв., а съгласно т. 5 от същата Тарифа за разходи за изискуем кредит се
начислява такса в размер на 120 лв..Установява, че посочената в заявлението
такса е именно таксата по т. 5 от Тарифата. Вещото лице установява, че по
образуваното изпълнително дело срещу ответника не са постъпили парични
суми, като общият размер на дължимите суми от ответника съвпада с тези по
заявлението по чл. 417 от ГПК и заповедта по чл. 417 от ГПК и е в общ
размер от 31 052,24 лв.. По задачите поставени от съда вещото лице
11
установява, че към датата 17.12.2020 г. размерът на дължимите суми от
ответника е общо 32 520,93 лв., към датата 17.01.2021 г. размерът на
дължимите суми от ответника е 32 399,67 лв., а към датата 28.03.2022 г.
дължимите суми от ответника са в общ размер от 35 297,86 лв., като към
всяка от датите вещото лице е посочило размера на падежираната и
предсрочно изискуема главница, договорната лихва и обезщетението за
забава и в табличен вид в приложенията към заключението е онагледило
начина, по който са формирани сумите.
Установява се от допълнителното заключение на вещото лице В. В.
/л.173-180/, което не е оспорено от страните и като компетентно изготвено
съдът възприема, че за периода от 09.07.2019 г. до 17.01.2020 г. договореният
лихвен процент е намален и не е увеличаван, стойността на референтния
лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“е
променян 2 пъти в посока намаляването му, както и начина по който се е
формирал лихвения процент по кредита като сбор от референтния лихвен
процент и постоянната надбавка от 5,42 %.
Установява се от заключението на вещото лице инж. К. Т. /л. 165-171/,
което не е оспорено от страните и като компетентно изготвено съдът
възприема, че в оригиналите на договора за кредит за текущо потребление от
09.07.2019 г. , Общите условия и Условията по кредитна програма „ДСК
Престиж Плюс“ е ползван един и същи шрифт „Times New Roman“ с
височина на шрифта 12 пункта.
Съдът обсъди направените от ответника чрез особения му
представител възражения за нищожност на договора за кредит като цяло
или на отделни негови клаузи, както и служебно съобразно задълженията
си по чл. 7 ал. 3 от ГПК извърши самостоятелна преценка за налачие на
неравноправни клаузи в договара за кредит, сключен с потребител и
приема от правна страна следното:
Между страните е налице сключен договор за потребителски кредит,
поради което ответникът в качеството на кредитополучател и потребител по
смисъла на §13 от ДП на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ се ползва
със защитата, установена с разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и ЗЗП.
12
Съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съобразно
разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква от
потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в
него.
При съобразяване съдържанието на договора за потребителски кредит и
заключението на приетата по делото техническа експертиза, съдът намира, че
са изпълнени изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като всички елементи
на договора и приложенията към него, както и на ОУ са предоставени на
ответника в писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по-малък от 12. Не са
налице нарушения на чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10 от ЗПК относно задължителните
реквизити на договора за кредит, тъй като в договора и ОУ, неразделна част
от него ясно е посочен начина на формиране на лихвения процент в размер на
5,60 % годишно към датата на сключване на договора, респ. референтния
лихвен процент по кредита към този момент в размер на 0,180 % и
фиксираната преференциална надбавка от 5,420 %, която заедно с
референтния лихвен процент определя лихвения процент по кредита.
Установява се от договора и ОУ, че в същите ясно са посочени условията,
при които лихвения процент и референтния лихвен процент се променят, като
е посочено, че референтният лихвен процент съставлява величина, която не се
определя едностранно от Банката, а от БНБ при съобразяване на конкретно
посочен индикатор, с което условие кредитополучателят се е съгласил, както
и двете дати, два пъти годишно, на които кредиторът прави изменение на
референтния лихвен процент, респ. на лихвения процент по кредита.
Ответникът писмено е заявил желанието си да ползва преференциален лихвен
процент по посочен платежен пакет в качеството си на служител на
„*********“ ЕООД, условията по който са му връчени срещу подпис и
съставляват приложение № 2 към Договора, поради което следва да се
приеме, че същият и предварително е бил запознат с приложимия към датата
на сключване на договора лихвен процент по договори за потребителски
13
кредит в лева. Следва да се посочи също, че от основното и допълнителното
заключение на СИЕ, приети по делото безспорно се установи, че Банката е
променяла лихвения процент по договора в съответствие с промените на
референтния лихвен процент изцяло в интерес на потребителя, тъй като до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 28.10.2019 г.
промените в двата процента са в посока на намаляването им, което е довело
до по-нисък размер на месечната вноска на ответника. Установява се от
съдържанието на договора за кредит, че в същият е посочен изрично
годишният процент на разходите по кредита в размер на 6,23 %, а от
погасителния план, неразделна част от договора се установява общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като са посочени всички компоненти на всяка вноска, имащи
отношение към изчисляване на годишния процент на разходите по договора
за кредит, а именно договорна лихва и такса по откритата в Банката
разплащателна сметка, чието откриване е посочено в договора като условие за
ползване на преференциален лихвен процент. С оглед на тези изводи, съдът
приема, че в договора се съдържа ясно разписана методика за изчисляване на
формиране на ГПР по кредита, като е налице яснота, че разходите по кредита
се формират от договорения лихвен процент и договорената банкова такса за
ослужване на откритата разплащателна сметка и общата сума на разходите по
кредита от общо 9 793,56 лв. съставлява 32 % от предоставения кредит от
30 000 лв., като е спазена и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
т.е. да надвишава 50 % от кредита към датата на сключване на договора
между страните. Неоснователни са възраженията на особения представител на
ответника, че клаузата на договора относно размера на възнаградителната
лихва е нищожна съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави, което с оглед характера на договора води до нейната
неравноправност по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, като приема, че
договореният размер на лихвата не е прекомерен и не уговорен в нарушение
на принципа на справедлиност и на добрите нрави. Договорната лихва по
кредита в размер на 9 053,56 лв. към датата на сключване на договора
съставлява 30 % от отпуснатата по договора за кредит сума, поради което не
14
може да се приеме, че същата нарушава добрите нрави. Според съда,
преценката за съотношението между възнаградителната лихва и законната
лихва следва да бъде направена към момента на сключване на договора при
съобразяване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и тъй като към
09.07.2019 г. основният лихвен процент, определен от БНБ, е 0.00 % то към
същия момент законната лихва е 10 % и следва да се приеме, че договорената
годишна възнаградителна лихва не надхвърля пет пъти законната лихва към
датата на сключване на договора. С оглед гореизложеното следва да са
приемат за неоснователни възраженията на особения представител на
ответника за нищожност на договора за кредит между страните, като сключен
в противоречие с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, респ. чл. 143 ал. 2 т. 5, 10, 11 и 19 от
ЗЗП.
Установява се от клаузата на чл. 21 от договора за кредит, че със
същата ответникът се е съгласил Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните на Банката да е неразделна част от договора, а видно от
Приложение № 3 към договора за кредит относно таксите по кредитите за
текущо потреблевие, че същото е подписана от ответника. Установява се от т.
5 на Приложението, че същото предвижда заплащане на разходи при
изискуем кредит в размер на 120 лв.. Съобразно разпоредбата на чл. 33 ал. 1
от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2 на същата
разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При
съобразяване на посочените разпоредби съдът приема, че таксата, предвидена
в т. 5 на Приложение № 3, неразделна чест от Договора съгласно чл. 21 от
същия е неравноправна при условията на чл. 146 вр. чл. 143 ал. 1 т. 2 от ЗЗП,
тъй като изключва или ограничава правата на потребителя по отношение на
конкретния търговец при неизпълнение на задълженията на потребителя
въвеждайки му допълнително обезщетение за неизпълнението извън
законната лихва. Принципно следва да се посочи, че Банката има право да
бъде компенсирана за направените разходи във връзка с обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, но следва да представи писмени доказателства за
извършването им и техния размер, поради което предварителното им
договаряне в размер, които не подлежи на доказване нарушава правата на
потребителя.
15
Съдът обсъди направените от ответника чрез особения му
представител възражения за ненадлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат
издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на
една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с т. 18 на ТР №
4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г.
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. 2.
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“
Съгласно т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ
16
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
При съобразяване на изложените по-горе правни изводи и събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че между страните
е налице валидно сключен на 09.07.2019 г. договор за потребителски кредит,
по силата на който към 28.10.2019 г. / датата на писменото волеиявление от
кредитодателя до кредитополучателя/ в полза на Банката – ищец в качеството
на кредитополучател е възникнало субективното право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при условията на т. 18.2 и т. 19.1 от ОУ, неразделна
част от договора за кредит, поради наличие на забава с повече от 90 дни на
непогасена главница по падежирала вноска. Установи се по делото с помощта
на СИЕ, че на посочената по-горе дата ответникът е изпаднал в забава по
отношение на плащането на 4 месечни вноски с падежи съответно 15.07.2019
г., 15.08.2019 г., 15.09.2019 г. и 15.10.2019 г. и неплатените падежирали
вноски са в общ размер от 1 179,57 лв., от които първата неплатена вноска е
за главница в размер на 202,47 лв. и забавата за плащането й от 103 дни
надвишава 90 дни към 28.10.2019 г. . Установи се по делото, че Банката –
ищец в качеството на кредитодател е изпълнила задълженията си
произтичащи от т. 18.2 и т. 19.1 от ОУ, неразделна част от договора за
кредит, чл. 60 от ЗКИ и в изпълнение на задължителните изисквания на т. 18
на ТР № 4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
изпратила писмено уведомление на ответника на посочения в договора адрес,
с което го е уведомила за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради което следва да се приеме, че към датата на връчване на съобщението
непогасения остатък от главницата по кредита е станал предсрочно изискуем.
В конкретният случай ответникът не е намерен на адреса по договора за
кредит, който съвпада с постоянния му и настоящ адрес и са събрани данни,
че не живее в страната, т.е. напуснал е адреса по договора без да уведоми
Банката за новия си адрес, поради което писменото волеизявление на
кредитодателя до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем следва да се счита връчено с изтичане на 14 – дневния срок от
17
датата 03.12.2019 г. , на която е залепено уведомлението от ЧСИ при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, респ. кредитът следва да се счита изцяло
предсрочно изискуем на 17.12.2019 г.. Съдът приема, че връчването
извършено от служител на ЧСИ е редовно извършено от лице, което е
натоварено от закона с правомощия да връчва документи по реда на чл. 47 от
ГПК. Налице е трайната и непротиворечива практиката на ВКС, съгласно
която Банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 47 ал. 1-5 ГПК -
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице и
съобщенията се считат за връчени без да е необходимо назначаване на особен
представител на длъжника към този момент. Съдът приема, че в съответствие
с Договора и закона Банката – ищец е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем с отправяне на писмено волеизявление на 28.10.2019
г. и същото е надлежно връчено на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Връчването на уведомлението на Банката – ищец е възложено на ЧСИ при
условията на чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ и същият е извършил връчване на
посочения в договора адрес, съвпадащ с постоянния и настоящ регистриран
адрес на ответника, същият не е намерен на този адрес и са събрани данни от
служителя на ЧСИ за напускане на адреса от ответника, поради което следва
да се приеме, че връчването е редовно извършено при условията на чл. 47 ал.
5 от ГПК след изтичане на срока по чл. 47 ал. 3 от ГПК – 17.12.2019 г.. При
тези доказателства съдът приема, че с оглед клаузата на чл. 18.2 от договора
за кредит за фингирано връчване при ненамиране на ответника на посочения
в договора адрес, уведомлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ е редовно връчено на
ответника. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че връчването не е
извършено преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, то към датата
на приключване на съдебното дирене с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от
ГПК предсрочната изискуемост на кредита безспорно е обявена от ищеца на
ответника, тъй като уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита
следва да се счита връчено на ответника с връчване на преписа от ИМ и
приложенията към нея на особения представител на ответника - адвокат Д. на
28.03.2022 г.. Съдът приема за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника в тази насока. Налице е установена трайна
съдебната практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на обективирано в
18
ИМ волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
каквато е и настоящата хипотеза следва да се приеме, че с връчването на
препис от ИМ на назначения на длъжника особен представител това
волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г.
по т. д. № 193/2018 г., I т. о. на ВКС и др..
При съобразяване на заключенията на СИЕ и писмените доказатества по
делото, както и извършвайки самостоятелни изчисления на базата на данните
в заключението на СИЕ, съдът приема, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 05.02.2020 г. ответникът дължи на Банката –
ищец неплатена главница в размер на 29 903,40 лв., формирана от сумата от
падежиралите и неплатени главници до 17.12.2019 г. в общ размер на 1 147,95
лв. /арг. 202,47 лв+187,34 лв.+188,22 лв.+189,09 лв.+187,97 лв.+190,86 лв./ и
предсрочно изискуемата главница в размер на 28 755,45 лв.. По
съображенията, изложени по-горе относно датата, от която кредитът следва
да се счита предсрочно изискуем, съдът приема за недоказано твърдението на
ищеца, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 17.01.2020 г. , респ., че
размерът на предсрочно изискуемата главница следва да се определи към този
момент и приема, че сумата от 191,75 лв., представляваща според ищеца
падежирала главница на 15.01.2020 г. следва да се отнесе към предсрочно
изискуемия отстатък на главницата. При съобразяване на гореизложеното,
съдът приема за безспорно доказано по делото, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от
29 903,40 лв., представляваща непогасена главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й заплащане.
При съобразяване на изложените по-горе правни изводи относно датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и при съобразяване на
постановките на т. 2 на ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно която размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането, съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало право да получи начислената по договора за кредит по
19
падежиралите вноски до 17.12.2019 г. възнаградителна лихва, но не и след
този момент. При тези изводи и съобразявайки заключението на вещото лице
по приетата СИЕ, както и извършвайки самостоятелни изчисления на базата
на данните в заключението на СИЕ, съдът приема, че към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК - 05.02.2020 г. ответникът дължи на ищеца
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 17.12.2019 г., но не и
след тази дата, поради което от изчислената от вещото лице сума за периода
15.07.2019 г. до 15.01.2020 г. в размер на 816,97 лв. следва да се приспадне
посочената от вещото лице възнаградителна лихва за периода 15.12.2019 г. до
15.01.2020 г. в размер на 133,95 лв.. Съдът приема за доказано по делото, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 683,02 лв., представляваща дължима
договорна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 17.12.2019 г., респ. не дължи
договорна лихва в размер на 133,95 лв. за периода 17.12.2019 г. до 15.01.2020
г..
Съгласно уговореното между страните за периода на забава на
падежиралите вноски до датата на обявяване на кредита за предсрочна
изискуемост и закона и при съобразяване на цитираното по-горе ТР, съдът
приема, че ответникът дължи законната лихва върху главницата по
падежиралите вноски до 17.12.2019 г. и законната лихва върху главницата по
падежиралите вноски и предсрочно изискуемата главница след този момент
до датата посочена в заявлението по чл. 417 от ГПК – 03.02.2019 г. . При
съобразяване, че вещото лице е посочило в заключението размер на
обезщетението за забава върху падежиралата главница за периода от
15.07.2019 г. до 16.01.2020 г. 34,27 лв., която е начислена само върху
падежиралата главница и главницата на вноската за периода 15.12.2019 г. до
16.01.2020 г., която е предсрочно изискуема, т.е. се дължи от по-ранен
момент от посочения от ищеца, съдът приема, че безспорно ответникът
дължи заплащане на претендирата от ищеца сума в размер на 34,27 лв. на
посоченото основание. По същите съображения, като приема, че безспорно
към 16.01.2020 г. ответникът дължи на ищеца неплатена главница в размер на
29 903,40 лв., формирана от сумата от падежиралите и неплатени главници до
17.12.2019 г. в общ размер на 1 147,95 лв. и предсрочно изискуемата на тази
дата главница в размер на 28 755,45 лв., съдът приема, че ответникът дължи
на ищеца обезщетение за забавено плащане на сумата от 29 903,40 лв. за
посочения период в размер на 149,53 лв..
20
По съображенията изложени по-горе, съдът приема, че страните са
договорили ответникът да заплати разходи за изискуем кредит в размер на
120 лв., но с оглед изводите си за неравноправност на клаузата и при липса на
доказателства относно действителният размер на извършените разходи,
приема, че същите не се дължат от ответника към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Налице са основанията на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и
предявените искове за установяване на вземанията на Банката – ищец към
ответника, за които в полза на Банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение следва да бъдат уважени като основателни и доказани със
законните от това правни последици в частта относно сумите 29 903,40 лв.,
представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от
683,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2019 г. до
17.12.2019 г., сумата от 34,27 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.07.2019 г. до 16.01.2020 г. и сумата от 149,53 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2020 г. до
03.02.2020 г.. Предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ал. 1 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани в
частта за сумите 133,95 лв., представляваща претендирана договорна лихва за
периода от 17.12.2019 г. до 16.01.2020 г. и за сумата от 120 лв.,
представляваща договорени разходи при изискуем кредит.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК с оглед частичното уважаване на
предявените искове /99%/ в полза на ищеца се дължат направените по делото
в заповедното и исковото производство съдебни разноски съобразно
уважената част на исковете, както следва:
от направените разноски в заповедното производство в размер на 621,04
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо
671,04 лв. се дължат 664,33 лв.;
21
от направените разноски в исковото производство в размер на 621,04
лв. за държавна такса, 925 лв. за възнаграждения на вещи лица, 1 462 лв. за
възнаграждение на особен представител и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо 3 308,04 лв. се дължат 3 274,95 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1
ГПК по искове на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *********, представлявана в производството от
юрисконсулт С. П. против Е. Р. М., ЕГН ********** от с. *********, обл.
Плевен, *********, че Е. Р. М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК ********* по договор за текущо потребление от 09.07.2019 г.
следните парични суми:
сумата от 29 903,40 лв., представляваща изискуема главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.02.2020 г. до изплащане на вземането;
сумата от 683,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.07.2019 г. до 17.12.2019 г.,
сумата от 34,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 23.07.2019 г. до 16.01.2020 г. и
сумата от 149,53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 17.01.2020 г. до 03.02.2020 г.,
които суми са част от паричните суми, за които е издадена заповед №
370/06.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********
против Е. Р. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ал. 1 ГПК за сумата от 133,95 лв., представляваща разлика над сумата от
683,02 лв. до сумата от 845,04 лв. - договорна лихва за периода 17.12.2019 г.
до 16.01.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********
против Е. Р. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
22
415 ал. 1 ГПК за сумата от 120 лв., представляваща договорени разходи при
изискуем кредит като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Е. Р. М., ЕГН ********** от
с. *********, обл. Плевен, ********* да ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********,
представлявана в производството от юрисконсулт С. П. направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на РС Плевен
разноски в общ размер от 664,33 лв. и направените в настоящото исково
производство разноски по делото в общ размер от 3 274,95 лв. съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
23