РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е № 1373
гр.Пловдив, 21 . 06 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, IХ състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Бл.К., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3634/2018г.,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.166 ДОПК
във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”а”, вр. с чл.194 ал.2 ЗВ; чл.1 т.1
б.“а“, чл.3 ал.1, чл.8 ал.1, чл.10 ал.1 т.2 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016г./ и
чл.1 т.1 б.“а“, чл.3 ал.1, чл.7 ал.1, чл.11 ал.1, чл.12 ал.1 т.3 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – в действащи редакции към
2016г. и 2017г.
"Напоителни системи" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Овча купел“,
бул.“Цар Борис III“ № 136, представлявано от изпълнителния директор Сн. Д.обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 105 от 25.10.2018г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с
който на оспорващото дружество е установено публично задължение за периода 01.01.2016г.
– 31.12.2016г. : главница
8 144,00 лв., с лихва за периода 01.04.2017г. до 25.10.2018г. в размер на
1 296,36лв. /в съответствие с чл.1 т.1 б.“а“, чл.3 ал.1, чл.8 ал.1, чл.10
ал.1 т.2 от Тарифата за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. /отм. с ПМС № 383 от 29.12.2016г./ -
действаща и относима към посочения период и за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г.
: главница 8 085,60 лв., с лихва за периода 01.04.2017г. до 25.10.2018г. в
размер на 467,21лв. /в съответствие с чл.1 т.1 б.“а“, чл.3 ал.1, чл.7 ал.1,
чл.11 ал.1, чл.12 ал.1 т.3 от Тарифата за водовземане,
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в
сила от 01.01.2017г., обн
ДВ бр.2 от 6 януари 2017г./ - такса за водовземане от
повърхностен воден обект, за напояване.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита АУПДВ за унищожаем предвид липса на необходимите предпоставки за
издаването му, както и че същия е необоснован и постановен при съществени
процесуални нарушения, вкл. немотивиран. Заявено е, че представител на
„Напоителни системи“ ЕАД не е присъствал на проверка, установеното при която е
документирано в Констативен протокол № ПЗ-307/15.03.2018г. Представител на
търговското дружество не е бил поканен, не е бил запознат с констатациите и не е
подписвал констативния протокол, като по този начин е нарушено правото на
защита. Проверката се счита за необективна, предвид непосочено засичане на
водомерите за реално изразходвано количество водни маси, тоест не е установено
действително пропуснатото количество за напояване. Поискана е отмяна на АУПДВ.
- Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Г.оспорва
жалбата. Счита оспорения АУПДВ № 105/25.10.2018г. за законосъобразен, поради
което оспорването да бъде отхвърлено с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмено становище по същество поддържа фактическите и правни
основания за издаване на АУПДВ. Изтъкнато е, че дължимата такса за водовземане за 2016г. /8 144,00лв./ и за 2017г. /8
085,60лв./ не е заплатена и към момента. Заявено е, че според представените
ежемесечни справки от Напоителни системи ЕАД за изразходвани водни количества
от язовир Батак по конкретното разрешително, са сумирани ежемесечните водни
количества от ВЕЦ „Пещера“, от II прозорец на деривация „Пещера – Алеко“ и от IV прозорец на деривация „Пещера – Алеко“. По
отношение оплакванията в жалбата, се поддържа, че не се оспорват констатациите
с конкретни противопоставими факти и дружеството е
имало възможност да представи допълнителни доказателства в административното и
в съдебното производство, което не е направено.
Окръжна прокуратура-Пловдив с
представител прокурор А.Т.счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за
законосъобразен.
1. Жалбата е подадена в 14 дневен
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /според заверено копие на
известие за доставяне на л. 13 и съдържанието на пратката по изх.номер, л.8 -
АУПДВ е връчен на 09.11.2018г.; жалбата е подадена чрез органа-издател с вх.
номер от 16.11.2018г./.
1.1. Оспореният АУПДВ №
105/25.10.2018г. е издаден от Директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/
- гр.Пловдив, в съответствие с чл.195б ал.1 ЗВ. Не е налице хипотеза на
заместване по см. на Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС , авторство не е оспорено.
1.2. По силата на чл.162 ал.2 т.3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по
основание със закон. Основанието за дължимост на
такси за водоползване по Разрешително за водоползване № 003534 от 17.02.2005г. /л.31 и сл./,
изменено и продължено с Решение № 287/19.10.2010г. /л.28 и сл./ е
регламентирано със ЗВ. В разрешителното от 2010г. е отразено задължение за
заплащане на Такса за водовземане : „ 1. Титулярът на разрешителното заплаща такса за водовземане, за напояване, определена в тарифата на
Министерския съвет по чл.194 от Закона за водите, в сила към момента на
заплащане на таксата. 2. Ежегодно
към 31 януари на следващата година титулярът на
разрешителното, представя в Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив информация за
изчисляване на дължимата такса по образеца, утвърден от министъра на околната
среда и водите и обявен в интернет страницата на басейновата
дирекция и на Министерството на околната среда и водите.“. Механизмът на
изчисляване на таксите в оспорения АУПДВ е обвързан с посочените текстове на Тарифата
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване, относима и действаща към отчетните
периоди от акта. С изменението
на чл. 194 ал. 6 на ЗВ от ДВ бр. 61 от 2010г., изрично е конкретизирано, че
освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление
и заплащане. Тарифата урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите
според закона такси, т.е. установява размера на дължимите такси.
1.3. Правни основания на АУПДВ : чл.166 ДОПК във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр. чл.194 ал.1 т.1 б.”а”
/повърхностни води/, вр. с чл.194 ал.2 ЗВ /„Таксата по ал. 1, т. 1, букви
"а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл. 117а“ - Наредба за нормите за водопотребление,
в сила от 27.12.2016г., чл.1, ал.2, т.2 - Нормите за водопотребление
по ал. 1 се прилагат при : т.2. изчисляване на годишните такси за водовземане по реда и начина, определени в Тарифата по чл. 194,
ал. 6 от Закона за водите./; чл.1 т.1 б.“а“ /повърхностни води/, чл.3 ал.1 /“Таксите
за водовземане от повърхностни води и от подземни
води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на
използване на водата.“/, чл.8 ал.1 /“ Таксата за водовземане
от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в
случаите на водовземане от повърхностни води с цел
електропроизводство, се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е
размерът на дължимата годишна такса - в лв.;
Е
- единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания
годишен воден обем - куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен
воден обем - куб. м.“/, чл.10 ал.1 т.2 /“Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води се определя съгласно
следната таблица: Цел на ползване на водата, Единичен размер на таксата – Е (лв./куб. м), 2. Напояване на земеделски
култури, животновъдство, аквакултури - 0,001“/ от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016г./, относима и действаща към отчетен период от АУПДВ – 2016г. и чл.1 т.1 б.“а“ /повърхностни води/,
чл.3 ал.1 /“Таксите за водовземане от повърхностни
води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на
ползване на водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ.“/, чл.7 ал.1 /“Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се
измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.“;
чл.11 ал.1 /“Таксата за водовземане от подземни,
включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от
водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула: Т = Е х W,
където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер
на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно
таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем
– за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден
обем – за минерални води, в куб. м.“/, чл.12 ал.1 т.3 /“Единичният размер на
таксата за водовземане от повърхностни води се
определя съгласно следната таблица: т.3 - Обществено водоснабдяване за напояване
на земеделски култури - 0,0012 , Единичен
размер на таксата – Е (в лв./куб. м) в сила от1.01.2017г.“/ от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.
1.4. Данни от преписката във вр. с фактическите основания в АУПДВ :
А / В оспорения АУПДВ е налице
позоваване на месечен график за използване на водите за комплексните и значими
язовири, утвърждаван от Министъра на околната среда и водите /л.32/, който
график е неразделна част от разрешителното и разрешеният режим на водоползването в случая касае : - за напояване – през
месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври; - за
водоснабдяване на селскостопански обекти – целогодишно. Посочен е раздел 1.5
„такса за водоползване“, изменен в Решение №
287/19.10.2010г. относно задължението на титуляра на разрешителното за
заплащане на такса за водовземане, за напояване
съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на МС по чл.194 от ЗВ, в
сила към момента на заплащане на таксата.
За отчетен период 01.01.2016г.-31.12.2016г. размерът на дължимата такса е
8 144.00лв. главница и лихви за периода – 01.04.2017г. до 25.10.2018г. –
дата на издаване на АУПДВ : 1 296,36лв., при изчисление
8 145 000 000,00 м3 х 0,001 лв./ м3. Дължимата такса за водовземане от повърхностен воден обект е за цел –
напояване и е определена на база представени справки за използвани водни
количества, съгласно месечните графици, издадени от Министъра на околната среда
и водите, в рамките на разрешения режим за водоползване
и цитираните по-горе разпоредби от действащата за 2016г. тарифа. Следва да бъде
отбелязано, че в Доклад за 2016г., представен в БДИР-Пловдив с вх.номер от
23.03.2017г. /л.20 и сл./ е посочено, че по Разрешително за водовземане
№ 003534/17.02.2005г., изменено с Решение на МОСВ № 287/19.10.2010г.,
измерените водни обеми за напояване през 2016г. са 8 144 хил.м3.
Главницата за 2016г. по оспорения АУПДВ е 8 144,00лв.,
което съответства на отразената стойност в доклада, като в АУПДВ е допусната
техническа грешка при изписване на цифрите за куб.м. – вместо 8 144 000
куб.м. е записано 8 145 000 000 куб.м. Правилно е отразена
стойността в Констативен протокол № ПЗ-307/15.03.2018г. – в частта за дължимата
такса за 2016г., л.26 : 8 144 000м3 х 0,001 лв./ м3 = 8 144лв.
За отчетен период 01.01.2017г.-31.12.2017г. размерът на дължимата такса е
8 085,60лв. главница и лихви за периода – 01.04.2018г. до 25.10.2018г. –
дата на издаване на АУПДВ : 467,21лв., при изчисление 6 738 000,00 м3
х 0,0012 лв./м3. Дължимата такса за водовземане
от повърхностен воден обект е за цел – напояване и е определена на база
представени справки за използвани водни количества, съгласно месечните графици,
издадени от Министъра на околната среда и водите, в рамките на разрешения режим
за водоползване и цитираните по-горе разпоредби от
действащата за 2017г. тарифа. Следва да бъде отбелязано, че в Доклад за 2017г.
/без вх.номер в БДИР-Пловдив, л.18 и сл./ е посочено, че по Разрешително за водовземане № 003534/17.02.2005г., изменено с Решение на
МОСВ № 287/19.10.2010г. – водовземането е от II-ри и IV-ти
прозорец на тунел „Алеко“
и съоръженията са в задоволително техническо състояние и е подадена декларация
по чл.194б ЗВ в срок. Отразено е, че липсват
монтирани водомерни устройства съгл. нормативните изисквания, което налага
заплащането на по високи такси на МОСВ по разрешените водни количества. В
декларацията за 2017г. /л.24 и 25/ е отразено в таблица, че за цел – напояване,
отнетият годишен воден обем е 142 258 куб.м., без посочено измервателно
устройство.
Б
/ С Разрешително за водовземане № 003534/17.02.2005г., изменено и продължено с
Решение № 287/19.10.2010г. /л.28 и сл. – с краен срок – 30.10.2020г./ -
издадени от Министъра на околната среда и водите, „Напоителни системи" ЕАД
е придобило право на водовземане от повърхностен
воден обект - язовир „Батак“, община Батак, обл.Пазарджик,
с цели на водоползването - "Напояване,
Водоснабдяване на селскостопански обекти в района на с.Радилово и гр.Пещера и Риборазвъждане“, с лимит на ползваната вода : 1. От долна
вада на ВЕЦ „Пещера“ – до 30 млн.м3/годишно; 2. От II-ри прозорец на деривация
„Пещера-Алеко“ : - до 5,24 млн.м3/год. – за напояване, - до 1,3
млн.м3/год. – за водоснабдяване на селскостопански обекти в района
на гр.Пещера; 3. От IV-ти
прозорец на деривация „Пещера-Алеко“ : - до 5,56 млн. м3/год. – за напояване, -
до 0,65 м3/сек. - за водоснабдяване на селскостопански обекти в
района на с.Радилово; 4. От корекция на р.Стара – 0,100 млн.м3/год. за
риборазвъждане, в съответствие с месечен график за
използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от
Министъра на околната среда и водите – неразделна част от разрешителното. Решение
№ 287/19.10.2010г. е неразделна част от Разрешително за водовземане
от повърхностен воден обект № 003534/17.02.2005г. от язовир „Батак“ - л.30 и
изрично в решението от 2010г. е отразено, че останалите раздели в
Разрешителното от 2005г. не се променят – вкл. по отношение месечните графици,
които са неразделна част от разрешителното от 2005г., респект. и от
разрешението от 2010г.
В / В Констативен протокол /КП/ № ПЗ-307/15.03.2018г.
/л.26/ са отразени данни от документална проверка във вр.
с Разрешително за водоползване № 003534/17.02.2005г.,
изменено и продължено с Решение № 287/19.10.2010г., за целите на изчисляване на
дължимата такса за 2016г. и 2017г. по цитираните актове /разрешително и
решение/ за напояване от язовир Батак на селскостопански обекти в района на
с.Радилово и гр.Пещера от II-ри
и IV-ти прозорец на деривация
„Пещера-Алеко“. Констатирано е несъответствие между представени декларации по
чл.194б ЗВ за 2016г. и за 2017г. от Напоителни системи ЕАД и представени
справки за използвани водни количества за напояване, съгласно месечните
графици, изд. от Министъра на околната среда и водите – по отношение отнет
годишен воден обем. В декларация по чл.194б ЗВ за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.
/л.22, от 30.01.2017г./ като дължима сума е посочена стойност 162,29лв. с
изчисление по Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване – в редакция от 01.01.2012г., по
формула за изчисление : T = E x W
/Т – размер на дължимата годишна такса в лв.; Е – единичен размер на таксата
съгл. таблиците към чл.10 от Тарифата – 0,001 лв./куб.м. ; W – за повърхностни
и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем – 162 293
куб.м. В декларация по чл.194б ЗВ за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. /л.24/ -
на 30.01.2018г. изпълнителният директор на Напоителни системи ЕАД – Сн.Д., декларирал иззето количество вода /годишен воден
обем/ - 142 258 куб.м. – за напояване, 47 388 куб.м. - за животновъдство и
439 582 куб.м. – за
битово-стопански нужди /общо 629 228/, като в образеца на документа е
отбелязано, че за изчисляване размера на дължимата такса е относимо
обстоятелството – „При напояване – отнетият обем вода е по-голям от обема вода,
изчислен по съответните норми на водопотребление,
определени в Наредбата за водопотребление за
съответните култури /ДВ бр.103 от 27.12.2016г./. За годишен период 2017г., при
изчисляване на таксата по чл.11 от Тарифата в редакция – ДВ бр.2 от 2017г., е
посочена същата формула като за 2016г., но единичен размер на таксата е по
чл.12 от тарифата и за напояване е 0,0012; за животновъдство – 0,0030 и за
битово-стопански нужди – 0,0012. В декларацията за 2017г. също няма данни от
измервателно устройство.
При тази информация, в КП е посочено,
че дължимата такса за водовземане от повърхностен
воден обект, с цел напояване, за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г., съгласно
извършен ежемесечен контрол на режимните графици за използване на водите от
комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към ЗВ и съгласно Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване /приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн.
в ДВ бр.2 от 06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г./, е 6 738 000м3 х
0,0012лв./м3 = 8 085,60лв. Съответно, дължимата такса за водовземане от повърхностен воден обект, с цел напояване,
за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., съгласно извършен ежемесечен контрол на
режимните графици за използване на водите от комплексните и значими язовири по
Приложение № 1 към ЗВ и съгласно Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177 от
24.06.2011г., обн. в ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм.
ДВ бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г./, е 8 144 000м3 х
0,001лв./м3 = 8 144лв. Следва извод, че в КП правилно е посочен
размерът на куб.м. - 8 144 000м3. – л.26.
Общо за двата периода дължимата такса е в размер на 16 229,60 лв.
/главница/ и 1 763,57лв. /лихва/.
КП № ПЗ-307/15.03.2018г. е предявен
на жалбоподателя – посредством изпращането му с Покана за доброволно изпълнение
изх.№ ПО-02-468 / 02.10.2018г. /л.14 – 16/. С Поканата за доброволно изпълнение,
издадена от Директор на БДИБР, „Напоителни системи“ ЕАД е поканено доброволно
да заплати задълженията си по чл.194 ал.1 т.1 б.”а” ЗВ, като титуляр на разрешително
за водовземане от повърхностни води по описани в
поканата разрешително от 2005г., изменено и продължено с решението от 2010г. и
съответни периоди с отразени размери на задълженията. В поканата е отразен
разрешеният режим на водоползването /по
Разрешителното от 2005г., л.32/ : за напояване – през месеците април, май, юни,
юли, август, септември и октомври; за водоснабдяване на селскостопански обекти
– целогодишно. В поканата е посочено, че към дължимите и незаплатени суми
следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. Указан е
седемдневен срок за доброволно изпълнение на задълженията, от получаване на
поканата. Видно от приложеното по делото известие за доставяне на лист 17,
поканата е връчена на 04.10.2018г.
Г / Преписката съдържа Доклади за
изпълнение условията на разрешителните /л.18-21/ : В доклад към уведомление
изх.номер от 21.03.2017г. /докладът не е в цялост/ е отразено, че измерените
водни обеми за напояване през 2016г. са 8 144 хил. м3, които са
в рамките на разрешения годишен воден лимит от 15 850 хил.м.3.
В доклад за 2017г. е отразено, че няма водомерно устройство за измерване на
ползваните водни обеми.
2. Във вр.
с указания за доказателствената тежест и във вр. с
доказателствата /л.65/, преписката е допълнена с : графиците за използване на
водите от комплексните и значими язовири за периода 2016г.-2017г., утвърдени от
Министъра на околната среда и водите и справки, подавани от „Напоителни
системи“ ЕАД за язовир Батак за периода 01.01.2016г.-31.12.2017г.
В режимните графици се съдържа информация за двата годишни периода – помесечно за напояване /месеците 04, 05, 06, 07, 08, 09 и
10/ и целогодишно за водоснабдяване на селскостопанските обекти /л.71 и сл./.
Съдържанието на административната преписка
потвърждава спазване на изискванията за осъществяване на проверка/контрол,
документиране на установените факти и обстоятелства и запознаване на проверения
субект с резултатите от документалната проверка.
3. Между страните няма спор, че за
процесните периоди дружеството-жалбоподател е използвало повърхностни води от
посочения в оспорения административен акт обект - язовир Батак, по силата на
разрешителното за водоползване и решението за
изменението му, при което за правото на използване на водите, на основание
чл.194 ал. 1 ЗВ, жалбоподателят дължи заплащане на такса за водоползване.
Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 1 б „а“ вр. ал. 2 от ЗВ за
правото на използване на повърхностни води се заплаща такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем
вода и съответните норми за водопотребление,
определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ /редакция към изм. – ДВ, бр. 58 от
2015г./. Наредбата за нормите за водопотребление е приета
с ПМС № 371 от 22.12.2016г., обн., ДВ, бр. 103 от
27.12.2016г., в сила от 27.12.2016г., като съобразно периодите от обхвата на
АУПДВ - Наредба за ползването на повърхностните води /отм., ДВ, бр. 100 от
16.12.2016г./ е относима за периода 2016г.
Според чл. 195б ал.1 и ал. 2 ЗВ,
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1/ извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2/ платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3/ покана към лицето за доброволно изпълнение; 4/
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
3.1. АУПДВ е издаден в предвидената
писмена форма, при наличие на фактически и правни основания и въз основа на
писмени документи, съгласно чл.195б ал.2 ЗВ. За откриване на процедурата по
издаване на административния акт, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за
доброволно изпълнение изх. № ПО-02-468/02.10.2018г. издадена от Директор на
БДИБР /л.14 и сл./, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не
изпълни задължението си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. С
поканата е изпратено приложение – констативен протокол № ПЗ-307/15.03.2018г. за
извършената документална проверки/. Няма
данни за постъпили такси за процесните периоди.
А / АУПДВ е издаден в съответствие
със специалното изискване на чл.195б ал.2 ЗВ - налице е констативен протокол от
извършен контрол за изпълнение на задължението /т.4 от цитираната разпоредба/,
както и покана към лицето за доброволно изпълнение от 02.10.2018г. /т.3 от
разпоредбата/.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за необективно извършена проверка, резултатите от която са документирани в констативния протокол. Проверката е документална и данните, възприети от контролния орган, са сведени до знанието на жалбоподателя с връчване на КП – приложение към поканата. В протокола за извършената документална проверка на дружеството - жалбоподател e посочено, че същата е във връзка с подадени декларации по чл.194б от ЗВ и справки от „Напоителни системи“ ЕАД, при преглед на които данни е констатирано несъответствие между описаният отнет годишен воден обем в декларациите и информацията в представените справки за използвани водни количества за напояване, съгласно месечните графици, издадени от министъра /регламентирани в чл.26, 27 от Наредбата за ползването на повърхностните води и представляващи част от разрешителното за водоползване/. Установеното несъответствие не е опровергано, вкл. неблагоприятната информация за водомерни устройства произтича от жалбоподателя /доклад за 2017г./. В хода на делото не бяха представени доказателства за конкретно оспорени факти и обстоятелства, документирани с КП. Както бе посочено - извода на органа за дължимост на таксите и определяне на размера им не е въз основа на засечени водомери /каквито не са посочени в декларациите и докладите на дружеството – ползвател/, а на основание справки за използвани водни количества, съгласно месечните графици и констатации за несъответствие между тях и декларациите по чл.194б ЗВ. Последното не се оспорва от жалбоподателя. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита.
Б / Основанието за дължимостта на процесната такса за водовземане
на повърхностни води е регламентирано със ЗВ, като в чл.194 ал.6 ЗВ е
предвидено конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно
подзаконов нормативен акт. Размерът на установените задължения е определен в резултат
на правилно изчисление. За 2016г. са приложени - чл.1 т.1 б.“а“ /повърхностни
води/, чл.3 ал.1 /“Таксите за водовземане от
повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в
зависимост от целта на използване на водата.“/, чл.8 ал.1 /“ Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от
повърхностни води, освен в случаите на водовземане от
повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула: Т
= Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е -
единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м;W - за повърхностни и
подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м; за минерални
води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м.“/, чл.10 ал.1 т.2
/“Единичният размер на таксата за водовземане от
повърхностни води се определя съгласно следната таблица: Цел на ползване на
водата, Единичен размер на таксата – Е
(лв./куб. м), 2. Напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури - 0,001“/ от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016г./, относима и действаща към отчетен период от АУПДВ – 2016г. Количеството
воден обем за 2016г. съответства и на декларирания от жалбоподателя, като
техническата грешка в АУПДВ е отстранима по реда на
чл.62 АПК. Грешката е в пресмятането, тъй като изходните данни са налични в
документацията от преписката, освен което стойността е правилно посочена в КП №
ПЗ-307/15.03.2018г. – 8 144 000м3. Поправка на ОФГ в
случая не би довела до промяната на фактическите и/или правните изводи на
издателя на акта. Смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл.
62 ал. 2 АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка,
като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в
преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля. В
разглеждания случай данните от преписката съответстват на фактическите
основания за прилагане редът за отстраняване на допусната очевидна техническа
грешка. Решението за поправяне подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред.
Съобразно чл.62 ал.2 АПК – решението за поправяне няма самостоятелно правно
значение, а заедно с първоначалния /поправения/ административен акт
представляват едно цяло .
За 2017г. са приложени – чл.1 т.1
б.“а“ /повърхностни води/, чл.3 ал.1 /“Таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем
вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ.“/, чл.7 ал.1 /“Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се
измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.“;
чл.11 ал.1 /“Таксата за водовземане от подземни,
включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство
от водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула: Т = Е х
W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният
размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата
вода, съгласно таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия
годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на
разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м.“/, чл.12 ал.1 т.3
/“Единичният размер на таксата за водовземане от
повърхностни води се определя съгласно следната таблица: т.3 - Обществено
водоснабдяване за напояване на земеделски култури - 0,0012 , Единичен размер на
таксата – Е (в лв./куб. м) в сила от1.01.2017г.“/ от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г.,
обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.
Размерът е определен по отчетни
периоди, които са годишни. В тази вр., според Доклад
за 2017г. – водовземането е от II-ри и IV-ти прозорец
на тунел „Алеко“, като данни от справките са съпоставяни със стойностите в
месечните графици за 2017г. за напояване от II и IV прозорец. Жалбоподателят е заявил, че
напояването за периода 2017г. е именно посредством двата прозореца. Следва да
бъде отбелязано, че административният орган не се е позовал на ал.2 и ал.3 от
чл.7 от Тарифата по отношение размер на таксата за 2017г. : „В случаите на
повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в
разрешителното за водовземане или за заустване, или за отвеждане количества.; При водовземане от комплексните и значимите язовири разрешените
водни количества по ал. 2 са сумата от разрешените с месечните графици водни
обеми.“, като сборът на стойностите за двата прозореца в графиците е по-висок
от посочените количества в АУПДВ - в куб.м. за 2016г. и за 2017г.
В / Размерът на лихвите е съответен
на посочения в АУПДВ период до дата на издаване на акта – таксата е годишна
/чл. 21 ал.1 от Тарифата : Таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от
31 март на следващата година.; съответно – чл.15 ал.1 от Тарифата в редакция за
отчетен период 2016г./. Таксата
се дължи ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017г. и от 01.04.2018г.,
до дата на издаване на АУПДВ.
На основание чл.175 ал.1 ДОПК - за неплатените
в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е
определена и лихва за забава. Оспорващото дружество не твърди и не представи
доказателства да е извършвало доброволни плащания за погасяване на публичните
задължения, поради което законосъобразно е определен и размерът на дължимата се
прилежаща лихва за забава.
Г / В случая е извършена
документална проверка на представени от Напоителни системи ЕАД документи,
описани в КП. Декларациите са изходящи от дружеството, поради което
представените данни обективно са възприети при изчисленията за дължимите такси.
Графиците са част от разрешителното, поради което стойностите в тях и справките
са съпоставяни с тези по декларациите. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях,
а съгласно чл. 154 ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. С препратка от §2 ДР
ДОПК е приложима разпоредбата на чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни да
съдействат за установяване на истината. Констативният протокол е съставен от
длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, поради което има
качеството на официален документ и отразените в него факти и обстоятелства се
считат за доказани, освен ако не бъдат опровергани по установения съдебен ред.
Жалбоподателят не заяви оспорването им, нито представи доказателства, който да
поставят под съмнение истинността на установените от контролните органи факти. В
допълнение се отбелязва, че жалбоподателя не поддържа твърдения за монтирани
измервателни устройства, предвид което неоснователно се явява възражението, че
проверката не била извършена обективно. Твърденията за незаконосъобразност са
общи и липсват противопоставими доказателства,
опровергаващи констатациите в АУПДВ.
3.2. Оспореният АУПДВ е издаден в
писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на
твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени фактически и правни основания
за неговото издаване. Отразен е механизмът, по който е определена таксата и
правното основание за нейната дължимост. Спазени са административнопроизводствените правила по АПК и по
специалния закон.
КП е връчен с поканата за доброволно
изпълнение и жалбоподателят е осведомен за съдържането им преди издаване на
АУПДВ. Установените размер и основание за дължимост
на таксите не са опровергани с конкретни доказателства. Оспорващото дружество не твърди и не
представи доказателства да е извършвало каквито и да е доброволни плащания за
погасяване на публичните задължения, поради което законосъобразно е определен и
размерът на дължимата се лихва за забава. В протокола за извършената документална
проверка ясно e посочено, че същата е във връзка с предоставените от
"Напоителни системи" ЕАД декларации по чл.194б ЗВ за 2016г. и 2017г.
във вр. със справките за използвани водни количества
за напояване, съгл. месечните графици. Тоест, оспорващото дружество е
осведомено за изходната информация, въз основа на която са изчислени
задълженията и гарантираното му от закона право на уведомяване за започване на
административното производство при незаплащане на сумите доброволно, е било
осигурено. КП не документира факти от проверка на място, а обобщава информация
по изходящи от жалбоподателя документи /документална проверка/.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. При своевременно заявено искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, същите са дължими за
присъждане, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 105 от 25.10.2018г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив.
Осъжда "Напоителни
системи" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.София,
район Овча купел, бул.Цар Борис III № 136, представлявано от изпълнителния директор С. Д.,
да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив съдебни
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :