Определение по дело №309/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 561
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20222200500309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
гр. Сливен, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500309 по описа за 2022 година


Производството се движи по реда на чл. 248 от ГПК.

На 22.08.2022г. от адв. П. – пълномощник на Държавно горско
стопанство – „Нова Загора“ , ТП на „ Югоизточно държавно предприятие“
ДП, със седалище и адрес на управление *** против определение №
416/22.07.2022г. по възз.гр.д. № 309/2022г. на СлОС в частта на присъдените
разноски на жалбоподателите А. С., Г. С. и Р. С. в размер на 600.00лв.
Страната посочва, че искането и е допустимо, макар и да е направено в срока
по чл. 248 от ГПК. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 лв. е прекомерно с оглед тежестта на правния спор и моли
същото да бъде намалено до законния минимум.
По делото не е депозиран отговор от насрещната страна.
Пред настоящата инстанция не са събрани допълнителни доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Възз.гр.д. № 309/2022г. на СлОС е било образувано по повод
депозирана частна жалба на адв. Т., в качеството и на пълномощник на А. С.,
Г. С. и Р. С. против постановление за прекратяване на изпълнително дело №
105/2022г. по описа на РС – Нова Загора. Частната жалба е пространна. С нея
1
са изложени логични аргументи, цитирани са конкретни норми от
нормативни актове, както и съдебна практика. Към частната жалба е
представен договор за правна защита и съдействие сключен с трима отделни
клиента - А. С., Г. С. и Р. С.. Той е подписан от тях. Договорено е и е било
заплатено общо възнаграждение в размер на 600.00лв. Представен е списък по
чл. 80 от ГПК и с частната жалба е било поискано присъждането на
деловодни разноски.
По делото е било депозирано възражение на частната жалба от адв. П.
– пълномощник на Държавно горско стопанство – „Нова Загора“, ТП на „
Югоизточно държавно предприятие“ ДП, със седалище и адрес на управление
гр. Нова Загора. Било е поискано частната жалба да не бъде разглеждана като
недопустима, алтернативно е било направено искане за оставянето и без
уважение като неоснователна. Не са били търсени разноски и не е било
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
С определение № 416/22.07.2022г., съдът е отменил обжалвания акт на
ДСИ и е присъдил разноски в размер на 600.00лв.
Обжалваното решение няма данни, кога е било съобщено на
жалбоподателя, но на 22.08.2022г. е била депозирана настоящата молба.
Междувременно на първоначалните жалбоподатели е бил издаден
изпълнителен лист за сумата от 600.00лв.
При анализ на събраните доказателства съдът направи следните
правни изводи:
Депозираната молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК е процесуално допустима,
като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт в
законния срок.Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК предл.1 в срока на
обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му на разноските. В настоящият случай не
следва да се измени постановеното определение. В случая договорът за
2
правна помощ, е бил сключен от трима отделни жалбоподатели, всеки от
които е имал собствено основание да обжалва акта на ДСИ. Сумата от
600.00лв. макар и да е посочена общо съставлява тройния размер ( за всеки
един от жалбоподателите) на минималното адвокатско възнаграждение
дължимо по този вид дела съобразно разпоредбата на чл.10, т. 5 от Наредба №
1 за минималните адвокатски възнаграждения, която предвижда, че за
обжалване действията на съдебния изпълнител се дължи минимално
възнаграждение в размер на 200.00лв. По този начин присъденото адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно.
От друга страна, съдът не намира ,че спорът предмет на възз.гр.д.
309/2022г. на СлОС не представлява правна сложност. Това не е често срещан
казус и самият жалбоподател също доста подробно е изложил своите правни
аргументи. Процесуалният представител на частните жалбоподатели е
положил повече от обичайните усилия, които се изискват при изготвянето на
жалба против действията на съдебните изпълнители. Това е още един
аргумент, съдът да не приеме настоящата молба за основателна.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. П. – пълномощник на
Държавно горско стопанство – „Нова Загора“ , ТП на „ Югоизточно
държавно предприятие“ ДП, със седалище и адрес на управление *** по
възз.гр.д.№ 309/2022г. по описа на СлОС в частта за разноските.



3

Определението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4