РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Плевен, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107464 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” АД гр. П., в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответницата М. ЕДМ. Ш. от гр. П. за сумата от 469,
04 лв., от които 435, 42 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2019 год. до 31. 03. 2021
год. и сумата 33, 62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03. 01.
2020 год. до 03. 08. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с
разпореждане, постановено по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена
заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в
законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за
1
установяването на съществуване на вземането му за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден
имот- ***, находящ се в гр. П., ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са
следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
П., ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди
се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за
ответницата важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
2
от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума, като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответницата е ползвала доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 11. 2019 год. до 31. 03. 2021
год. и не е погасила задължението си. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата от
469, 04 лв., от които 435, 42 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2019 год. до 31. 03. 2021
год. и сумата 33, 62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03. 01.
2020 год. до 03. 08. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата М. ЕДМ. Ш. от гр. П., чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество,
исковата молба е основателна.
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното постановление за
възлагане на недвижими имоти от ***. *** год. по изп. дело № ***/ *** год.
по описа на *** *** с район на действие Плевенския окръжен съд, че
ответницата М. ЕДМ. Ш. е собственик на *** идеална част от ***, находящ се
3
в гр. П., ***, с аб. № ***. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по
силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите. В случая е безспорно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” АД на потребители в
гр. П. са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год.
и същите обвързват ответницата като ползвател на процесния топлоснабден
имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните
дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това
задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на задълженията
на ответницата към ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е
назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвило заключение,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно. От същото е видно, че за *** идеална част от процесния
топлоснабден недвижим имот се дължи сумата от 435, 42 лв. за неплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2019 год. до 31. 03. 2021 год., като
лихвата за забава върху тази сума възлиза на 33, 62 лв. Назначената съдебно-
техническа експертиза е дала заключение, че извършеното разпределение на
топлинна енергия и начислените суми за процесния период са в съответствие
с Наредба за топлоснабдяване № 16- 334/ 06. 04. 2007 год. Тук е мястото да се
отбележи, че в заключенията на двете вещи лица е отразено, че в жилището
на ответницата няма начислено отопление от налични уреди и водомери.
Този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че ответницата
няма качеството на потребител на топлинна енергия. От една страна следва да
се съобрази наличието на щранг- лира в банята на ответницата, отдаваща
топлинна енергия, която следва да бъде начислена и заплатена. От друга
страна съдът счита, че с оглед на обстоятелството, че се касае за сграда-
етажна собственост и обща сградна инсталация следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката, според която
клиентите, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането
4
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в сградата, а следва
от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен
ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от разходите, свързани с
експлоатацията на тази обща част. Наистина фактическото положение
понастоящем е такова, че част от собствениците не желаят и не ползват
топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което
нарушават правилното функциониране на инсталацията за топлинна енергия
в сградата, защото тя е проектирана по начин за ползване на топлинна
енергия от всички съсобственици. Това право не може да бъде развито до
степен да се счита, че не следва да заплащат за топлинна енергия, защото
освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях. В тази хипотеза гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители
на топлинна енергия за общите части на сградата- етажна собственост, и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. В тази насока са
подробните и аргументирани разяснения, дадени в решение № 5 от 22. 04.
2010 год. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 15/ 2009
год., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за обявяване
противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката.
Аналогични са и съображенията, изложени в тълкувателно решение № 2 от
25. 05. 2017 год., ОСГК.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен в размер на 469, 04 лв., от които 435, 42 лв. главница и 33, 62 лв.
лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в
размер на 37, 50 лв., както и направените в настоящия процес деловодни
разноски в размер на 835 лв., от които 75 лв. внесена държавна такса, 300 лв.
внесен депозит за особен представител, 360 лв. внесен депозит за вещи лица и
5
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.
ЕДМ. Ш. от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, сумата от 469, 04 лв., от които 435, 42 лв.
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 11. 2019 год. до 31. 03. 2021 год. и 33, 62 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 03. 01. 2020 год. до 03. 08. 2021 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 435, 42 лв., считано от 16. 08. 2021 год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. ЕДМ. Ш. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, сумата от 37, 50 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 835, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6