Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.03.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№15392 по
описа за 2018г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Настоящото
въззивно производство е образувано по постъпила
въззивна жалба /озаглавена жалба/ вх.№5122370/16.08.2017г., подадена от ищеца – Ф.В.В., с
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. С.,
срещу решение, неправилно озаглавено определение,
№169344 от 11.07.2017г. по гр.дело №5472/2015г. по описа на СРС, II Г.О., 63-ти състав, с което е оставена без уважение молба
вх.№1183394/06.12.2016г., в която са направени искания по реда на чл.250 от ГПК
и чл.247 от ГПК.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания съдебния акт, като се твърди, че е постановен в нарушение на
материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно
в мотивите на постановеното решение СРС е приел, че със завещателно
разпореждане, извършено от В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./, общ наследодател
на страните по делото, със саморъчно завещание от 01.09.2003г., е накърнена
запазената част на ищеца в размер на 2/9 ид.ч., но в диспозитива на постановения съдебен акт липсва изрично
посочване, че се касае за 2/9 ид.ч. от имота, предмет
на завещателното разпореждане, което съответства на
1/3 ид.ч. от наследството на В. Н.В.. В същия смисъл
са изложени съображения и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да отмени обжалваното определение и да уважи исканията, направени в
молба вх.№1183394/06.12.2016г., по реда на чл.250 от ГПК или алтернативно по
реда чл.247 от ГПК, като постанови решение, с което да допълни диспозитива на решение №18508 от 14.11.2016г. както в
частта за намаляване на завещателното разпореждане,
така и в частта за възстановяване на запазената част, като изрично се посочи,
че отразените 2/9 ид.ч. се отнасят до имот - вилна
сграда, находяща се в с.Кокаляне, Столична община,
кв.“Вилна зона Китката – Кокаляне, ул.“********, и представляват 1/3 част от завещателно разпореждане, извършено от общия наследодател
на страните В. Н.В., със саморъчно завещание от 01.09.2003г., алтернативно да
се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на решение №18508 от 14.11.2016г. както в частта за намаляване на завещателното разпореждане, така и в частта за
възстановяване на запазената част, като изрично се посочи, че отразените 2/9 ид.ч. се отнасят до имот - вилна сграда, находяща се в с.Кокаляне, Столична община, кв.“Вилна зона
Китката – Кокаляне, ул.“********, и представляват 1/3 част от завещателно разпореждане, извършено от общия наследодател
на страните В. Н.В., със саморъчно завещание от 01.09.2003г.. Претендира присъждане
на разноски, направени пред въззивната инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – Н.Н.В., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.А.В., депозира писмен
отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Излага съображения, че не са налице предвидените в закона основания за
допълване на постановеното решение, алтернативно за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в смисъла, който твърди въззивника-ищец. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Пред СРС е подадена искова молба
вх.№1570/04.02.2015г. от Ф.В.В., с ЕГН **********, с
която е предявен срещу Н.Н.В., с ЕГН **********, иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН, с ясен и точно заявен петитум
в следния смисъл – да бъде постановено решение, с което да бъде възстановена на
ищеца запазената му част от 1/3 от наследството на В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./
като бъде намалено завещателното разпореждане,
направено от нея със саморъчно завещание от 01.09.2003г. в полза на
ответницата.
С решение №18508/14.11.2016г. е
намалено на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното
разпореждане, извършено от В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./ в полза на
ответницата - Н.Н.В., с ЕГН **********, със саморъчно завещание от
01.09.2003г., в размер на 2/9 ид.ч., и е възстановена
запазената част на ищеца - Ф.В.В., с ЕГН **********,
от наследството на В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./ в размер на 2/9 ид.ч..
С молба вх.№1183394/06.12.2016г.,
подадена от Ф.В.В., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.В. С., се прави искане по реда на
чл.250 от ГПК да се допълни диспозитива на
постановеното решение №18508 от 14.11.2016г. както в частта за намаляване на завещателното разпореждане, така и в частта за
възстановяване на запазената част, като изрично се посочи, че отразените 2/9 ид.ч. се отнасят до имот - вилна сграда, находяща се в с.Кокаляне, Столична община, кв.“Вилна зона
Китката – Кокаляне, ул.“********. В същата молба се сочи, че в случай, че съда
прецени, че искането за допълване на постановеното решение в горния смисъл не
може да се извърши по реда на чл.250 от ГПК, алтернативно се прави искане по
реда на чл.247 от ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение №18508 от 14.11.2016г.
както в частта за намаляване на завещателното
разпореждане, така и в частта за възстановяване на запазената част, като
изрично се посочи, че отразените 2/9 ид.ч. се отнасят
до имот - вилна сграда, находяща се в с.Кокаляне,
Столична община, кв.“Вилна зона Китката – Кокаляне, ул.“********.
С обжалваното решение, неправилно
озаглавено определение, №169344 от
11.07.2017г. е оставена без уважение молба вх.№1183394/06.12.2016г., подадена
от Ф.В.В., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.В. С., в която са направени искания
по реда на чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК. Изложени са кратки мотиви, че в
постановеното решение не е налице непълнота, нито очевидна фактическа грешка,
нито неяснота в диспозитива както в частта за
намаляване на завещателното разпореждане с 2/9 ид.ч., така и в частта за възстановяване на запазената част
с 2/9 ид.ч., като в случая следва да се отчете факта,
че в диспозитива на съдебния акт е посочено
конкретно, че се намалява завещателното разпореждане,
извършено от В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./ със саморъчно завещание от
01.09.2003г., което се отнася до конкретен имот.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу определение, което има
характер на решение по чл.247 и чл.250 от ГПК, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва
да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната
част и спазване на императивните
норми на материалния закон
(т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка
по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт - определение №169344 от
11.07.2017г., с което е оставена без уважение молба вх.№1183394/06.12.2016г.,
подадена от Ф.В.В., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.В. С., в която са
направени искания по реда на чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК, макар че погрешно е
наименован от първостепенния съд като определение има
характер на решение, което е валидно и допустимо, като при постановяването
му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
За да постанови
обжалвания акт, в който е обоснован окончателен извод за неоснователност
на направените в молба вх.№1183394/06.12.2016г., подадена от Ф.В.В., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. С., искания по реда на чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК,
първостепенният съд е приел, че в диспозитива на постановеното решение №18508 от 14.11.2016г.
не е налице непълнота, нито очевидна фактическа грешка, както в частта за
намаляване на завещателното разпореждане с 2/9 ид.ч., така и в частта за възстановяване на запазената част
с 2/9 ид.ч., като в случая е отчетен факта, че в диспозитива на съдебния акт е посочено конкретно, че се
намалява завещателното разпореждане, извършено от В. Н.В.
/починала на 06.02.2010г./ със саморъчно завещание от 01.09.2003г., което се
отнася до конкретен имот. Изложените от СРС констатации в обжалвания съдебен акт са правилни и на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Във връзка
с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
По искането на ищеца - Ф.В.В., обективирано в молба вх.
№1183394 от 06.12.2016г., по реда на чл.250 от ГПК за допълване на диспозитива на постановеното решение №18508 от 14.11.2016г.
както в частта за намаляване на завещателното
разпореждане, така и в частта за възстановяване на запазената част, като
изрично се посочи, че отразените 2/9 ид.ч. се отнасят
до имот - вилна сграда, находяща се в с.Кокаляне,
Столична община, кв.“Вилна зона Китката – Кокаляне, ул.“********, и
представляват 1/3 част от завещателно разпореждане,
извършено от общия наследодател на страните В. Н.В., със саморъчно завещание от
01.09.2003г., съдът намира за неоснователно поради следните съображения:
Съгласно чл.250,
ал.1 ГПК на допълване
подлежи съдебно решение, което
не обхваща целия спорен
предмет по делото поради
пропуск на съда да се произнесе
по част от сезиращото го искане.
Непълнотата на постановеното
решение може да се изразява
в липса на формирана от съда воля по част от спорното
право, по някой от съединените
за съвместно разглеждане искове или по допълнителните
искания на страните, свързани
с главния спорен предмет, каквито
са исканията за плодове и изтекли лихви след предявяване на иска.
В конкретния
случай видно от постановеното решение №18508 от 14.11.2016г. съдът се е произнесъл
по предявения от ищеца иск
с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН съобразно формулирания петитум на исковата молба, като е уважил изцяло искането, с което е сезиран – в диспозитива на съдебния акт е намалено на основание чл.30,
ал.1 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от В.
Н.В. /починала на 06.02.2010г./ в полза на ответницата - Н.Н.В., с ЕГН **********,
със саморъчно завещание от 01.09.2003г., в размер на 2/9 ид.ч.,
и е възстановена запазената част на ищеца - Ф.В.В., с
ЕГН **********, от наследството на В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./ в размер
на 2/9 ид.ч.. В разглеждания
случай, видно е от диспозитива на решение №18508 от 14.11.2016г., че СРС се е произнесъл по целия
спорен предмет и не може да
бъде обоснован извод за непълнота на съдебния акт
в посочения от жалбоподателя смисъл. Направеното искане от ищеца в диспозитива на постановеното решение да се допълни в частта
за намаляване на завещателното разпореждане, така и в
частта за възстановяване на запазената част като се отрази, че 2/9 ид.ч. се отнасят до имота, предмет на завещателно
разпореждане, извършено от общия наследодател на страните В. Н.В., със
саморъчно завещание от 01.09.2003г., е неоснователно. Такова искане не е част
от заявения петитума на исковата молба, т.е. не е елемент от съдържанието
на спорното правоотношение, а отделно от това първоинстанционният съд в диспозитива на съдебния акт ясно и достатъчно прецизно е
посочил, че се намалява на основание чл.30, ал.1 от ЗН в размер на 2/9 ид.ч. завещателното разпореждане,
извършено от В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./ в полза на ответницата - Н.Н.В., с ЕГН **********, със саморъчно завещание от 01.09.2003г., което е прието
като доказателство по делото и от същото е видно, че се отнася само до
конкретен имот. При това положение се налага извода, че не е налице непълнота на постановеното
решението доколкото съдът е разгледал и разрешил предявения пред него иск, съобразно
заявения петитум на исковата молба. Искането на ищеца по реда на чл.250 от ГПК за допълване
на диспозитива на постановеното
решение №18508 от
14.11.2016г. съобразно заявеното в молба вх. №1183394 от 06.12.2016г. е неоснователно.
Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод, който е правилен и
законосъобразен.
След като съдът е достигнал до извода за
неоснователност на искането по реда на чл.250 от ГПК, правилно е разгледал и
направеното при условията на алтернативност искане по
реда на чл.247 от ГПК, което също е приел за неоснователно.
По
искането на ищеца - Ф.В.В., обективирано в молба вх. №1183394 от 06.12.2016г., по реда
на чл.247, ал.1 от ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на постановеното решение №18508 от
14.11.2016г. както в частта за намаляване на завещателното
разпореждане, така и в частта за възстановяване на запазената част, като изрично
се посочи, че отразените 2/9 ид.ч. се отнасят до имот
- вилна сграда, находяща се в с.Кокаляне, Столична
община, кв.“Вилна зона Китката – Кокаляне, ул.“********, и представляват 1/3
част от завещателно разпореждане, извършено от общия
наследодател на страните В. Н.В., със саморъчно завещание от 01.09.2003г.,
съдът намира за неоснователно поради следните съображения:
Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба
на страните, може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. Съгласно правната
теория очевидна фактическа
грешка е налице, когато решението не съответства на действителната воля на съда, т.е.
налице е противоречие между мотивната
част и диспозитива, но в цялост,
т.е. крайният правен извод да не съответства
на постановения в диспозитива
резултат. В конкретния
случая не е налице разминаване
между формираната от съда
воля в мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт -
решение №18508 от 14.11.2016г.. В мотивите на съдебния акт са изложени подробни
аргументи, на основание на които е прието, че със завещателното
разпореждане, извършено от В. Н.В. /починала на 06.02.2010г./ със саморъчно
завещание от 01.09.2003г. в полза на ответницата - Н.Н.В., с ЕГН **********,
е накърнена запазената част на ищеца от наследството на общия за страните
наследодател - В. Н.В., като конкретния размер на накърнената запазена част е в
размер на 2/9 идеални части, което напълно съответства на отразеното в диспозитива на решението, т.е. липсва каквото и да е
противоречие между мотивите и диспозитива на решение
№18508 от 14.11.2016г. - не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Искането на въззивника по реда на
чл.247, ал.1 от ГПК, обективирано в молба вх.
№1183394 от 06.12.2016г., не представлява основание за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния
акт, доколкото както се посочи по-горе не е налице несъответствие между формираната
воля на съда в мотивите на решението и нейното изразяване в писмения текст на диспозитива. В случая няма такова несъответствие
в постановеното решение
№18508 от 14.11.2016г., поради което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл.247, ал.1 от ГПК се явява неоснователна. Първостепенният съд е
достигнал до същия правен извод, който е правилен и законосъобразен.
С оглед на изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен на
основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане
на направени разноски, настоящият
състав намира за неоснователна доколкото по делото няма данни
за реално сторени от въззиваемата страна разноски за платено
адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция, поради което
такива не следва да й се присъждат.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение, неправилно озаглавено определение
№169344 от 11.07.2017г., постановено по гр.дело №5472/2015г. по описа на СРС, II Г.О., 63-ти състав, с което е оставена без уважение
молба вх.№1183394/06.12.2016г., подадена от ищеца - Ф.В.В.,
с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В.
С., в която са направени искания по реда на чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./