№ 1353
гр. Варна , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Диана Заракова Й., чрез пълномощника адв. Г.Н. - ВАК,
срещу определение № 261439/ 04.02.2021г., постановено по гр.д. № 3181/2020г., по описа на ВРС,
с което оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК
за изменение на прекратително определение от 15.12.2020г. постановено по същото дело в частта
за разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати на ответника в размер 500лв.,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство. Твърди се, че прекратеното
производство по гр.д. №3181/2020г. по описа на ВРС е с характер на спорна съдебна
администрация, поради което и при разпределянето на разноските по същото не следва да се
прилага разпоредбата на чл.78 ГПК. Посочва се, че производството е прекратено, като съдът не се
е произнесъл по същество, което не може да се вмени във вина на ищеца, тъй като за наличието на
международна компетентност за разглеждане на спора, съдът следи служебно, но в случая с оглед
приложението на Регламент /ЕО/№2201/2003г., компетентността на българския съд е възможно да
бъде обоснована от пророгация на страните по делото, като отговорността за поведението на
ответника, който е оспорил компетентността на българския съд, не следва да се възлага на ищцата.
Присъденият в полза на ответника адвокатски хонорар надвишава прекомерно размера по чл.21 от
Наредба №1/2004г., като не е налице фактическа и правна сложност на делото, обосноваваща по-
висок размер на възнаграждението. Оспорват се изводите на съда, че ищцата следва да понесе
разноските, тъй като е предявила недопустим иск и се навеждат твърдения за допуснати
процесуални нарушения по чл.130 и чл.140 ГПК от първоинстанционния съд при разглеждането на
делото, наложили извършването на разноски за упълномощаване и плащане на възнаграждение на
адвокат от страна на ответника.
По изложените съображения, молбата е въззивният съд да отмени обжалваното
определение и се допусне изменение на протоколно определение от 15.12.2020г. в частта за
разноските, като се постанови същите да се понесат от страните по делото, така както са
направени.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, ответната страна Д. Х. Н., чрез адв. Р.Е. е депозирала
писмен отговор. Излага подробни аргументи в посока неоснователност на частната жалба, с молба
за оставянето й без уважение.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
1
С влязло в сила определение от съдебно заседание на 15.12.2020г., ВРС е прекратил
производството по делото образувано по искова молба с правно основание чл.127а СК на Д.З.
Иванова срещу Д. Х. Н., предвид липсата на компетентност на българския съд за разгледа спора
съгласно Регламент 2201/2003г. и не е налице пророгация на компетентност по чл.12, ал.1, б.“б“ от
Регламента. Със същото определение ищцата е осъдена да заплати на Д. Х. Н. сумата от 500лв.,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.4 ГПК. С молба от 18.12.2020г. Д.З. Иванова е поискала от ВРС да измени
постановеното на 15.12.2020г. по делото определение в частта му за разноските, като се приеме, че
предвид характера на производството не следва да се прилага разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и на
ответника не следва да се присъждат разноски по делото; производството е прекратено на
основание, което не може да се вмени във вина на ищеца и за допустимостта на производството
преценка се извършва служебно от съда; посочва също, че иска е предявен пред български съд,
предвид възможността за пророгация, като ищцата не следва да носи отговорност за поведението
на ответника, който е оспорил компетентността на българския съд. В срока по чл. 248, ал. 2 от
ГПК, ответникът е представил отговор на молбата, в който е направил възражения, че разноските
са дължими поради прекратяване на делото и съгласно общата нормата на чл.78 ГПК, която е
приложима в производството по спорна съдебна администрация.
С обжалваното понастоящем определение, ВРС е оставил без уважение молбата на Д. З. Й.,
за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, отчитайки
фактическата и правна сложност на делото и невъзприемайки възраженията и исканията на Д.Й. за
неприложимост на разпоредбите относно разпределяне тежестта за разноските в производствата по
спорна съдебна администрация и липса на предпоставките по чл.78, ал.4 ГПК.
Производството по гр.д. № 3181/2020г. по описа на ВРС е образувано по молба от Д.Й., с която
са предявени искания по чл.127а, ал.2 СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на
бащата на детето Зара Н.а, то да пътува в държави членки на ЕС, Турция, Великобритания, Сърбия
и Северна Македония до навършване на пълнолетие и за преиздаване на задграничен паспорт на
детето. Образуваното по молбата производство представлява спорна съдебна администрация и е
предвидено от законодателя в защита интереса на детето, като по отношение на отговорността и
разпределяне тежестта за разноските на страните в това производство в процесуалния закон не се
съдържат специални норми. Нормата на чл.78 ГПК като обща разпоредба – част Първа „Общи
правила“ се прилага за всички производства, за които няма специални правила, поради което
следва да се приеме, че е приложима в производството по чл.127а СК.
Нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвижда възможността на ответника да иска присъждане
на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във връзка с
организиране на защитата си. С отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на
разноски и е представил пълномощно. В съдебно заседание на 15.12.2020г. е представил, договор
за правна защита и съдействие от 19.08.2020г., в който е отразен размер на договорено адвокатско
възнаграждение от 500лева и се съдържа разписка, установяваща заплащане на договореното
възнаграждение. Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателката, че ответникът
следва да понесе отговорността за разноските, които е направил по делото, поради това, че не е
приел компетентността на българския съд и с поведението си е станал причина за извършване на
разноските. В случая за ответника не съществува задължение да приеме компетентността на
българския съд, като същевременно от данните по делото се установява, че още при сезиране на
българския съд и предявяване на молбата по чл.127а СК, ищцата е знаела, че обичайното
пребиваване на детето е в Малта., поради което и компетентния съд е съдът в Малта, пред който е
била инциирана и процедура, касаеща родителската отговорност между същите страни. Въпреки
това ищцата е завела дело пред българския съд. В следствие поведението на ищцата, ответникът е
бил принуден да направи разноски за организиране на защитата си по образуваното производство,
като с депозирания отговор е изложил твърдения за недопустимост на иска и е възразил срещу
компетентността на българския съд.
Настоящият състав на съда, намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно. Упълномощения от ответника адвокат е изготвил и подал аргументиран отговор
на исковата молба, като настоящият състав на съда намира, че делото се характеризира с правна и
фактическа сложност, като за организиране на защитата процесуалният представител е следвало да
2
положи усилия за проучване на проучване на казуса и снабдяване с документи. С оглед на това,
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., настоящият състав
намира, като отговарящ в пълна степен на действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и на извършените от процесуалния представител действия по охрана правата на
доверителя му.
Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261439/ 04.02.2021г., постановено по гр.д. №
3181/2020г., по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на Д. З. Й., с правно
основание чл.248 ГПК за изменение на прекратително определение от 15.12.2020г. в частта за
разноските, които жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Х. Н..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3