№ 5197
гр. София, 30.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110130541 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 13.01.2025г. на адв. Т. - процесуален представител на
ищеца, с която иска изменение на постановеното по делото решение в частта на
присъденото адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като моли да бъде завишено
на 960лв. с ДДС. Посочва, че е налице кумулативно съединяване на два иска.
Насрещната страна е подал отговор, в който излага съображения за
неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок. Предвид
че се иска изменение на решението в частта за присъденото адв. възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., представянето на списък по чл. 80 ГПК не се явява процесуална
предпоставка за допустимо. В този смисъл е практиката на ВКС - Определение №
319/09.07.2019г. по ч. гр. д. № 2186/2019г., IV ГО, определение № 345/10.07.2017 г. по
ч.т.д. № 485/2017 г. по описа на ВKС, I т.о. и определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д.
№ 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г.о.,а отделно настоящият състав служебно е
запознат с определение № 524/12.11.2018 г. по ч.гр.д. № 2904/2018 г. по описа на ВКС,
IV г.о., определение № 53/01.02.2019 г. по гр.д. № 4807/2017 г. по описа на ВКС, III г.о.
и определение № 111/13.02.2019 г. по ггр.д. № 3676/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о и
др. Ето защо, молбата е допустима.
С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените от ищеца
искове на обща стойност 200лв. и е присъдил в полза на процесуалния му
представител адв. възнаграждение от 480лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
1
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е
възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото
поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните
съдилища и се ползва с превес над националната съдебната практика. В случая съдът
намира, че приетата от съсловна организация наредба, която определя минимални
адвокатски възнаграждения, ограничава конкуренцията и нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела
C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното
приложение. Тоест, същата няма задължителен и обвързващ характер за съда. В
Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината
на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални
съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е
недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените
в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай
по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва
да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,
като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда,
които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява
отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла.
Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от
този режим.”
Съдът намира, че в настоящия случай се е съобразил именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на процесуалния
представител на ищеца са присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адв. възнаграждение. При определяне на размера им съдът е съобразил с
наличните обективни фактори - че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, материалния интерес, обема и характера на събраните доказателства, както
и реално извършените процесуални действия.
2
Отделно от това, съдът намира, че в случая с предявяването на два еднотипни
иска в отделни производства, съединени впоследствие по реда на чл. 213 ГПК по
инициатива на ответника, е налице явна злоупотреба с процесуални права. Както
Конституцията на Република България в чл. 57, ал. 2, така и ГПК в чл. 3 не допускат
злоупотреба с права и задължават правните субекти да ги упражняват добросъвестно и
при съобразяване с добрите нрави. В Решение № 50044/04.07.2023г. по т. д. №
71/2022г. по описа на ВКС, I ТО, е разяснено, че когато участниците в процеса
упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни
интереси на други, в разрез с основните права на гражданите /чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България/, извършеното процесуално действие е при
злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган.
Съдът следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от участниците
в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им /решение
№325 от 29.12.2014г., гр.д. №4263/2014г., ВКС, ІV г.о.; решение №140 от 30.06.2015г.,
гр.д. №1066/2015г., ВКС, ІІІ г.о.; решение №7 от 20.06.2016г., гр.д. №5209/2015г., ВКС,
ІV г.о./. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба -
Определение № 174/26.04.2021г. по ч. гр. д. № 560/2021г., III ГО на ВКС,
Определение № 466/01.12.2020г. по ч. гр. д. № 2980/2020г., III ГО на ВКС и др.
В случая, целенасочено и в противоречие с изискванията за добросъвестност са
заведени две идентични дела с еднакъв предмет, почиващи на едно и също
застрахователно правоотношение, като предвид направеното искане за присъждане на
адв. възнаграждение от 960лв. при материален интерес от 200лв., е явна целта за
увреждане интересите на ответника. Налице е недобросъвестно, превратно
упражняване на права, в случая на правото на присъждане на възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв., което настоящият съдебен състав не би допуснал.
По изложените съображения, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 13.01.2025г. по чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3