РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Берковица, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100754 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „А1
България“ ЕАД против Е. Н. А. кумулативно обективно съединени искове по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно основание чл.79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД – за установяване спрямо ответника
съществуването на вземания в размер на сумата 1 377.64 лв., от които 414.73
лв., неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 160.54 лв. -
неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане и сумата
802.37 лв. - общ размер неустойки, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.23 г.
върху главниците и мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер от
189.61 лв. за периода 04.02.2022 г. до 05.10.2023 г. ,за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 563/2023 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба и
уточнителна молба от 31.01.24 г., че на 10.01.2022 г. между „А1 България“
ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), в качеството на мобилен
оператор и Е. Н. А., в качеството на абонат, е бил сключен договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с
1
неговия уникален номер ...... със системен партиден номер ....., към който е
било закупено устройство Motorola E20 Graphite+HF TTEC на изплащане с
първоначална вноска в размер на 6.98 лв. и 23 последващи равни месечно
вноски в същия размер съгласно погасителен план.
За периода от 16.12.2021 г. - 15.06.2022 г. е било извършено изпълнение
от страна на дружеството. Ответникът не е заплатил съответно възникналите
си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1
България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни
съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази
връзка договор № ..... със системен партиден номер ..... е прекратен поради
неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена
неустойка в общ размер на 802.37 лв.
Предвид гореизложеното за периода от 19.01.2022 г. - 27.07.2022 г.
ответникът дължи на ищцовото дружество суми в размер 1 377.64 лв., от
които 414.73 лв., неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги, 160.54 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба
на изплащане, 802.37 лв. - общ размер неустойки.
Към горепосоченото задължение претендират и мораторна лихва
върху цялото вземане в общ размер от 189.61 лв. за периода 04.02.2022 г. до
05.10.2023 г.
За предоставените електронни съобщителни услуги са издадени
фактури, които подробно са описани с дата на издаване и падеж.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 563/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против Е. Н. А. за
горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2
563/2023 г. на РС – Берковица.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Е. Н. А. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Не спори, че на 10.01.2022 г. е
подписал договор с ищеца за ползване на телефон, интернет и телевизия с два
приемника. Твърди, че не са му били предоставени услугите съгласно
уговореното и са му начислени такси за прикачване, за които страните не са се
били договорили и не са били упоменати в договора.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, по силата на
което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че
вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за
плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването
им, както и размера на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорения
Договор за продажба на изплащане № *********, анекси и приложения към
него/ се установи, че на 10.01.2022 г. между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по Договор № ********* по силата, на което
ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответника мобилни
услуги, интернет и телевизия, както и че ответникът е закупил мобилен
телефон на изплащане.
Ответникът не спори, че ищцовото дружество му е предоставило
3
мобилни услуги, интернет и телевизия, както и закупеният на изплащане
мобилен телефон /като предаването на телефона се потвърждава и от
приложения на л. 52 гръб приемо-предавателен протокол/.
Не се спори и че, ответникът се е съгласил интернета да му бъде
предоставен временно на друг адрес.
Навежда възражение, че услугата за телевизия не му е била
предоставена съгласно уговореното, тъй като не са му били предоставени три
от заявените с пакета програми, а именно Н.Географик, Хистори и Агро БГ.
Относно сумата 414.73 лева, неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги:
На л. 55 гръб е приложен Списък на гарантирантираните
телевизионни програми, включени, включени в пакет А1 ТВ 100+ към Договор
№ *********, от който е видно, че в този списък не присъстват като заявени
посочените от отвтеника програми – има сходни по име на посочените, но
предвид заявеното съдът не може да ги приеме за идентични с оглед факта, че
не са му известни имената на всички програми по телевизията.
От съдържанието на сключеното Приложение № 1 към Договора – Цени
и условия за ползване на телевизионна услуга – А1 ТВ в комбинация с
фиксиран интернет – А1 Нет или мобилна услуга /л. 56 делото/ се установява,
че в т. 4.1. страните са се споразумели, че А1 има право едностранно да
променя броя и вида ТВ програми, включени в даден ТВ пакет, като
информира за това Абоната на своята интернет страница.
Освен това така твърдяното от ответника неизпълнение по договора
съдът намира за несъществено с оглед факта, че не оспорва, че всички други
услуги са му били предоставени, още повече, че видно от списъка на
гарантираните програми същият включва над 60 програми, за които не се
спори, че са били предоставени от оператора.
По отношение на възражението, че са му начислени недължими суми за
прикачване съдът намира същото за неотносимо, предвид факта, че не се
твърдят и не се претендират такива вземания от страна на ищцовото
дружество.
Ответникът не оспорва претендираните суми по размер, респективно че
за тях са издадени посочените в исковата молба фактури за предоставени
4
услуги, като сам признава неизгодния за него факт, че на 04.02.2022 г.
телефона и телевизията са били прекъснати от ищцовото дружество, поради
неплатени сметки.
Не се твърди, нито има доказателства задълженията му към
дружеството да са погасени.
Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6 от приложимите ОУ операторът предоставя
15-дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право.
При това положение, съдът приема за установено по делото, че
ищцовото дружество е изправна страна, предоставило е мобилни услуги,
интернет и телевизия за посочения срок и при установената в процесните
фактури за мобилни услуги цена в общ размер на 414.73 лева, като за
ответника е възникнало задължението да ги заплати и поради липсата на
изпълнение от негова страна предявеният иск следва да бъде уважен в
посочената част.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
претендираните суми за услуги за доказана по основание и размер.
По отношение на претендираната сума за устройство в общ размер
на 160.54 лева:
Съгласно т. 12.3 от Договора за продажба на изплащане № ..... при
неплащане в срок най-малко на 2 /две/ последователни месечни вноски от
страна на купувача, всички оставащи суми стават изискуеми от датата на
издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок. В този случай на основание т.12.3,
изр. последно от договора същият се прекратява по право с факта на
неплащането на две последователни месечни вноски, считано от датата на
издаване на фактурата, като прекратяването не засяга задължението на
купувача за плащане на дължимите суми.
Ищецът никъде не твърди /а и не представя доказателства/ да е издал
фактура за сумата от 160.54 лева, претендирана като неплатена сума за
устройство.
5
Предвид което съдът намира, че вземането не е станало изискуемо и
искането следва да бъде отхвърлено за тази сума, като с оглед
неоснователността на главната претенция неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва.
По отношение неустойките, поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната в общ размер на 802.37 лева:
Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че Договор № ..... за
системен партиден номер М6826415 е прекратен предсрочно по вина на
абоната поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ.
Съдът намира, че претендираните последици от прекратяване на
договора са неоснователни и за ищеца не е възникнало правото да търси
неустойка, тъй като по делото не се установи договора да е развален по
надлежния ред.
Действително в чл.54.12 от ОУ е предвидена възможност за доставчика
едностранно, без предизвестие да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми повече от 124 дни.
Клаузата по чл.54.12 от ОУ предвижда автоматично прекратяване, без
предизвестие и дори без уведомяване за прекратяването.
Тази клауза е в противоречие с императивната разпоредба на чл.87, ал.1
от ЗЗД, съгласно която „Когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.“
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление
от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока
му представлява по същество разваляне на договора, ако основанието за
прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задължение от страна на абоната. С оглед характера на насрещните престации
/за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие
занапред. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок, е основание за развалянето му, според
6
нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е
сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е
в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.
По делото не се твърди и не са представени доказателства договорът
между страните да е прекратен по предвидения в закона ред – едностранно, с
писмено предизвестие от мобилния оператор, отправено до абоната-ответник,
поради виновно негово неизпълнение. Липсата на надлежно прекратяване на
договора препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца
за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото
фактическия състав за възникване това право не е завършен.
Предвид което съдът приема, че процесния договор не е прекратен на
посоченото основание, а оттук и претенцията на ищеца за начислените
неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, съответно следва да
се отхвърли и искането за мораторна лихва.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
електронни съобщителни услуги:
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Съгласно чл. 26.5 от ОУ абонатът следва да заплати задължението си в
15- дневен срок от издаване на фактура.
В конкретния случай първата фактура е издадена на 27.03.2017 г. и
следователно е с падеж на 19.01.2022 г. или считано от 04.02.2012 г.
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задължението по нея. При
доказана основателност на вземането за обезщетение за забава и при
съобразяване правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът с помощта на
електронен калкулатор определи неговия размер на сумата от 76.71 лева, за
периода от 04.02.2022 г. до 05.10.2023 г.
Ето защо и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес
акцесорният иск следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над него
до пълния претендиран от 189.61 лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан
предвид неоснователността на претенцията в частта за претендираната сума за
7
устройство в общ размер на 160.54 лева и неустойки, поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер на 802.37 лева.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно уважената част от иска.
Ответникът не претендира разноски, а и не е направил такива, предвид
което не му се дължат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Н. А. с ЕГН ********** от
**********, ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от
Александър Димитров и Младен Маркоски СУМАТА 414.73 лева, неплатени
суми за ползвани електронни съобщителни услуги по Договор № ..... за
системен партиден номер ......, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.23 г.,
както и сумата 76.71 лева мораторна лихва за периода 04.02.2022 г. до
05.10.2023 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 563/2023
г. по описа на РС – Берковица.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Н. А. с ЕГН ********** от
**********, ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от
Александър Димитров и Младен Маркоски СУМАТА 160.54 лева - неплатени
8
суми за устройства по договор за продажба на изплащане и 802.37 лева - общ
размер неустойки по Договор № ...... за системен партиден номер ....., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.10.23 г., както и сумата 112.90 лева мораторна
лихва за периода 04.02.2022 г. до 05.10.2023 г. ,за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 563/2023 г. по описа на РС – Берковица.
ОСЪЖДА Е. Н. А. с ЕГН ********** от **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски СУМАТА 344.93 лева - разноски за исковото производство и 158.52
лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9