РЕШЕНИЕ
№ 17401
гр. ...., 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110102787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът А. В. П. чрез своя баща е предявил срещу ответника .... – дружество,
регистрирано в ... с номер на вписване в регистъра ..., чрез „.... – ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление ...., по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7,
§ 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет .... по направление летище ...., на
13.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.09.2023 г.,
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.09.2023 г. по ч. гр. д. № 49664/2023 г. по описа
на СРС, III ГО, 87 състав, срещу която длъжникът е възразил мотивирано в срок.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. А. И. твърди, че е сключил с
ответника договор за въздушен превоз за полет .... по направление летище ...., на 13.07.2023
г. с час на излитане 18:15 ч. и с час на кацане 20:50 ч. В деня на полета ищецът се явил
навреме. Поради неизпълнение от страна на ответника полетът пристигнал с повече от 3
часа закъснение. Ищецът поканил ответника да му заплати обезщетение по реда на
Регламент 261/2004 г., но ответното дружество отказало. С оглед изложеното прави искане
съдът да признае за установено, че ответникът му дължи претендираната сума. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
1
който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че процесният полет
действително е закъснял поради сблъсък на самолета, изпълняващ предходен полет в същия
ден, с птица. Посочва, че сблъсъкът с птица представлява „извънредно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г., което не е могло да бъде избегнато, дори да са
били взети всички необходими мерки, поради което въздушният превозвач следва да бъде
освободен от отговорност за изплащане на обезщетение на ищеца. С оглед изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на разноските на ищеца. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г. срещу .... чрез „.... – ...., по което е образувано ч. гр.
дело № 49664/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, и на 27.09.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет описаното вземане,
възникнало на твърдяното основание, ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до
изплащане на вземането.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
мотивирано възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви
установителен иск с предмет вземането, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по посоченото дело, който иск е процесуално допустим.
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, по който в тежест на
ищеца е да докаже, че между него и ответника е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз на пътници за полет .... по направление летище ...., на 13.07.2023 г., че
полетът е закъснял над три часа, че е бил пътник на полета, както и че се е явил поне 45
минути преди полета на гише за регистрация.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства e да докаже, че
закъснението е причинено от събитие, представляващо извънредно обстоятелство, което не е
могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се е
намирало извън ефективния му контрол.
Между страните не е спорно, че полет .... по направление летище ...., планиран по
разписание на 13.07.2023 г. с час на излитане - 18:15 ч. местно време, и с час на кацане -
20:50 ч. местно време, е бил изпълнен от ответника в качеството на въздушен превозвач със
закъснение, надвишаващо три астрономически часа спрямо планираното, както и че
разстоянието между двете летища е над 1500 км. Тези обстоятелства се установяват и от
приетите по делото като писмени доказателства - електронна самолетна резервация № ..., от
която е видно, че ищецът е закупил билет за полет с номер № ... с дата на изпълнение
13.07.2023 г. по направление ... с час на излитане - 18:15 ч. местно време, и с час на кацане -
20:50 ч. местно време, и извлечение от информация за полет ..., което доказва, че общото
2
закъснение на процесния полет е 3:41 часа. От приложеното по делото писмо с информация
от .... се установява, че самолет тип ... с регистрация ..., обслужващ процесния полет, е
излетял от летище .... в 22:30 ч. местно време. Явяването на ищеца навреме за процесния
полет - поне 45 минути преди полета на гише за регистрация, също не се оспорва от
ответника.
Спорен по делото се явява въпросът налице ли е „извънредно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г. Съобразно посочената разпоредба
опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да
докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение (14) от
Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки“ – политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. В тази връзка в
съображение (15) от Регламента е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че
съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети. Съобразявайки практиката на СЕС, като „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г. могат да се квалифицират
събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол (в този смисъл Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело C-
549/07, т. 23; Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело C-12/11, т. 29 и Решение на Съда
от 17 септември 2015 г. по дело C-257/14, т. 36).
За установяване на твърдяното по делото извънредно обстоятелство – сблъсък на
изпълняващия предходен полет в същия ден самолет с птица, ответникът е представил като
писмено доказателство Поръчка за работа. Видно от същата самолет тип ... с регистрация ...,
който е осъществил процесния полет ...., се е сблъскал с птица по време на кацане със
скорост от около 70 възела, като ударът е настъпил по предходен полет по време на
приземяване на летище ..... Установява се още, че е извършена проверка на летателния
апарат, продължила от 12:51 ч. до 13:55 ч. на 13.07.2023 г., при която не са открити щети и
процесният самолет е пуснат в експлоатация непосредствено след извършената проверка. От
приобщеното по делото извлечение за информация за полет #4340 се установява, че самолет
тип ... с регистрация ... е излетял по направление .... – .... в 14:58 ч. на 13.07.2023 г.
Съдът намира, че сблъсъкът на обслужващия процесния полет самолет с птица, чието
осъществяване безспорно се установи от обсъдените по-горе писмени доказателства,
действително не представлява обстоятелство, което е присъщо на нормалното упражняване
3
на дейността на въздушния превозвач. В подкрепа на този извод следва да се посочи
приетото в Решение на Съда от 4 май 2017 г. по дело C-315/15, т. 24, съгласно което
„сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално причинените от това повреди, не са
неразривно свързани с операционната система на самолета, тъй като поради своето естество
или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно
такъв сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на
член 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г.“. Въпреки това не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност позоваващият се на тяхното наличие въздушен превозвач.
Последният следва да установи, че във всеки случай тези извънредни обстоятелства не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е., чрез мерки, които в
момента на настъпването на извънредните обстоятелства отговарят по-специално на
техническите и икономическите условия, поносими за съответния въздушен превозвач (така
Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело C-294/10, т. 25). Въздушният превозвач трябва да
докаже, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови
средства, с които разполага, явно не би могъл да избегне извънредните обстоятелства, с
които се сблъсква, да доведат до отмяна на полета или до закъснение при пристигането му от
три или повече часа (така Решение на Съда от 19 ноември 2009 г. по съединени дела C-
402/07 и C-432/07, т. 61, и Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело C-294/10, т. 25).
Горното означава, че за да се освободи от отговорност, ответникът следва да установи, че е
положил дължимата грижа за предотвратяване както на настъпилото събитие, така и на
закъснението на полета. В Решение на Съда от 12 май 2011 година по дело С-294/10 е
прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на
последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното
настъпване на такива обстоятелства. Следователно, той трябва да предвиди известен запас
от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на
извънредните обстоятелства, като не следва да се изисква запас от време с такава
продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед
капацитета на предприятието му към дадения момент. В този ред следва да се посочи отново
Решение на Съда от 4 май 2017 г. по дело C-315/15, т. 34, съгласно което въздушен
превозвач, който е изправен пред извънредно обстоятелство като сблъсък на самолета
му с птица, следва да приеме съобразени със ситуацията мерки, като използва всички
човешки, материални и финансови ресурси, с които разполага, за да избегне, доколкото е
възможно, отмяната или голямото закъснение на полетите си. Следователно, за да се
прецени дали въздушният превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки
за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск от сблъсък с птици,
позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на
пътниците по чл. 7 от Регламента, трябва да се вземат предвид само мерките, за които той
действително носи отговорност, и да се изключат тези, които са от компетентността на трети
лица като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни
4
диспечери. Трябва най-напред да се прецени дали съответният въздушен превозвач
действително е в състояние, по-специално от техническа и административна гледна точка,
да вземе пряко или косвено превантивни мерки, позволяващи да се намали и дори да се
предотврати рискът от сблъсъци с птици. Накрая, ако може да предприеме такива мерки, без
да понесе непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си, съответният
въздушен оператор следва да докаже, че необходимите мерки действително са били взети по
отношение на полета, по време на който се е случил сблъсъкът с птица.
Съдът намира, че в настоящия случай ответникът не ангажира доказателства, които да
установят, че е предприел всички разумни и необходими мерки за намаляване, и/или
предотвратяване на последиците при настъпване на риска, а оттам и за избягване на
закъснението на процесния полет с повече от три часа. Както се установи закъснението,
наложило се вследствие извършената проверка на летателното средство поради
констатирания сблъсък с птица, е била с продължителност от 1 час и 4 минути, като
непосредствено след края на проверката процесният самолет е освободен от сервиз и е
пуснат в експлоатация. Сочената продължителност на проверката не може да оправдае
закъснението на процесния полет с продължителност от 3:41 часа. Също така, съдът счита,
че дължимата от въздушния превозвач грижа включва както обезпечаване безопасността на
извършваните от него полети и изправността на летателните апарати, така и планирането и
своевременното осигуряване на друго въздухоплавателно средство, което да изпълни полета,
и предвиждането още на етапа на планиране на полетите на достатъчен запас от време за
извършването на евентуално налагащи се проверки за сигурност. По делото обаче не се
установи нито да е осигурено своевременно друго въздухоплавателно средство за
изпълнение на полета, нито да е бил планиран времеви буфер между полетите, който да
компенсира евентуално настъпили закъснения независимо от тяхната причина. Още повече,
че съдейки по информацията за процесния полет, дадена в писмото от ...., предходният полет
W6 4340 на 13.07.2023 г. по направление летище .... – летище ...., България, е планиран с час
на кацане на летище .... в 17:20 ч. местно време, което е едва 55 минути преди планираното
излитане на процесния полет ...., замислен да се осъществи със същия самолет тип ... с
регистрация ..., който е пострадал от сблъсъка с птица.
Ето защо не може да се приеме, че забавянето на процесния полет с повече от три часа
е в резултат на твърдяното от ответника извънредно обстоятелство – сблъсък с птица,
доколкото въздушният превозвач не установи при условията на пълно и главно доказване по
делото да е взел всички разумни мерки - човешки или материални ресурси и финансови
средства, с които разполага, за да избегне сблъсъкът с птица. По тази причина разпоредбата
на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г. се явява неприложима и доколкото по делото не се
установи претендираното от ищеца обезщетение да му е било реално заплатено от
ответника, последният дължи на ищеца процесното вземане в размер на 400 евро, поради
което искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът
5
в производството. Последният претендира за заповедното производство 25 лв. за държавна
такса /л. 7/ и 400 лв. за адвокатско възнаграждение /л. 12-13/, като представя и доказателства,
че същите са платени, поради което следва да му се присъдят 425 лв. разноски за
заповедното производство.
За исковото производство ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на
25,60 лв. /л. 13/ и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /л. 58-59/, като представя
и доказателства, че същите са платени, поради което следва да му се присъдят 425,60 лв.
разноски за исковото производство.
Възражението на ответника за прекомерност на претенцията за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съдът счита за неоснователно, тъй като търсената
сума от 400 лв. е съобразена с минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание с чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, че
ответникът .... – дружество, регистрирано в ... с номер на вписване в регистъра ..., чрез
„.... – ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., дължи на ищеца А. В. П., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща ... П., със съдебен адрес гр. ...., ...., сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет .... по
направление летище ...., на 13.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда – 05.09.2023 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.09.2023 г. по ч. гр. д.
№ 49664/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА .... – дружество, регистрирано в ... с номер на вписване в регистъра ...,
чрез „.... – ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на А. В. П., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща ... П., със съдебен адрес гр. ...., ...., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 850,60 лв. – разноски, от които 425 лв. в заповедното производство и
425,60 лв. – в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6