№ 18594
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110101415 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на Н. И. О. с ЕГН **********, адрес ., съдебен
адрес . - лицев партер (ищец), действуващ чрез надлежно упълномощения процесуален
представител адвокат Н. А., член на Бургаската адвокатска колегия. Ищецът твърди, че
през 2012 г. третото лице „.“ АД се снабдило с изпълнителен лист въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение. Едва през 2023 г. ищецът получил съобщение за
образувано изпълнително дело от частен съдебен изпълнител, като взискател по
изпълнителното дело бил ответникът, а не кредиторът по изпълнителния лист. Според
ищеца вземанията по изпълнителния лист са се погасили с изтичането на общата
петгодишна давност. Позовава се и на изтичането на абосолютната десетгодишна
давност. Отрича да му е било съобщавано за цесия. Изтъква, че върху самия
изпълнителен лист е било направено отбелязване, че изпълнителното дело, образувано
от „.“ АД, е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2018 г. Иска от
съда да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по
изпълнителния лист от 30. 10. 2012 г., издаден в полза на третото лице „.“ АД по ч. гр.
дело № 562 по описа на Поморийския районен съд за 2012 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“
ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ., служебен адрес .. Оспорва
предявения иск. Счита, че е в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и
главно доказване основателността на заявената претенция, за което било образувано
съответното изпълнително дело. Иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
1
ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер. Тя отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
При това положение исковата молба е редовна.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на правен интерес да води отрицателния установителен иск, както и точния
момент, от който е започнало течението на погасителната давност, на която се
позовава. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на фактически основания за спиране или/и прекъсване на
течението на погасителната давност.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че на 30. 10. 2012 г. срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист без
номер по ч. гр. дело № 562 по описа на Поморийския районен съд, IV състав, за 2012
г., по силата на който ищецът е бил осъден да заплати в полза на третото лице „.“ АД
сумата 1 900 лева, представляваща регресно вземане на основание чл. 213, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва - 735
лева и 1 стотинка, считано от 06. 01. 2009 г. до 18. 07. 2012 г., както и законната лихва
върху главницата от 13. 08. 2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 271
лева и 63 стотинки разноски по делото. В откритото съдебно заседание ищецът
заявява, че при проверка е установил, че това заповедно дело е унищожено.
По делото има косвени данни, че през 2015 г. е било образувано изпълнително
дело за паричните задължения по така издадения изпълнителен лист - видно от
положение върху самия изпълнителен лист печат. От тези оскъдни данни не се
установява дали по съответното изпълнително дело са били предприемани каквито и
да било процесуални действия преди прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, както е посочено в печата. Така поради процесуалната пасивност на ответника
по делото не бяха събрани доказателства за образуването на изпълнително
производство от първоначалния кредитор „.“ АД и предприемането на изпълнителни
действия преди 2022 г. Данни за образувано изпълнително дело въз основа на
изпълнителния лист и за предприети по него изпълнителни действия бяха представени
по настоящото дело от 2022 г. насетне. Според постъпилият заверен препис от
изпълнително дело № 20228380406147 по описа на частния съдебен изпълнител М.Б.,
рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски съд, на 01. 11. 2022 г. по искане
на ответника, придружено с изпълнителния лист и договор за цесия, сключен между
ответника и третото лице „.“ АД (л. 22 - 25). С искането за образуване на
изпълнителното дело ответникът поискал от съдебния изпълнител да изпрати на
длъжника уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземането на
основание чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Освен това
поискал от съдебния изпълнител да проучи длъжниковото имущество и трудови
правоотношения, както и при установяване на съответно имущество и трудови
правоотношения да наложи съответни запори и възбрани.
С ръкописно постановление на частния съдебен изпълнител М.Б. от 04. 11. 2022
г. (или неговият помощник-частен съдебен изпълнител А.П.) изпълнителното дело, по
което били постъпили само справки за длъжника и неговото имущество, било
изпратено на частния съдебен изпълнител И.Б., рег. номер 800, ареал на действие
Бургаския окръжен съд. На 17. 01. 2023 г. тя с разпореждане „преобразувала“
изпълнителното дело под неин номер 20238000400031. Със съобщения от 17. 01. 2023
2
г. съдебният изпълнител уведомил ищеца за образуваното изпълнително дело, както и
наложил запор върху вземанията му по платежни сметки при „.“ АД, а също насрочил
и опис и оценка на движимите вещи на ищеца, намиращи се на адрес ., ., който щял да
се проведе на 03. 04. 2023 г. Съобщението било получено от ищеца чрез неговата снаха
А. О. на 20. 01. 2023 г., а от „.“ АД - на 21. 01. 2023 г. На 25. 01. 2023 г. съдебният
изпълнител разпоредилръкописно делото да бъде предоставено за преглед на ищеца (л.
63).
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Когато едно юридическо задължение бъде установено със съдебно решение, то
се погасява с изтичането на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента на влизането на съдебното решение в сила - чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Според
разбирането на настоящия съдебен състав цитираната правна норма следва да се
прилага и относно парични задължения като процесните, които са били установени с
влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото с влизането на заповедта за
изпълнение в сила въпросът за съществуването на притезанията по нея не може повече
да бъде пререшаван между страните (освен в случаите на извънреден контрол по чл.
423 и чл. 424 ГПК). При това положение влизането на заповедта за изпълнение в сила
има аналогичен ефект с този на влизането в сила на съдебно решение. Затова и следва
да се приеме, че намира приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че установените
с влязла в сила заповед за изпълнение задължения се погасяват с петгодишна давност.
В сходен смисъл е актуалната съдебна практика, която настоящият съдебен състав
споделя (решение № 3, постановено на 4.02.2022 г. по гр. дело № 1722 по описа на
ВКС, IV г. о., за 2021 г.).
Заповедта за изпълнение влиза в сила с изтичането на срока за подаването на
възражение по чл. 414 ГПК срещу нея от връчването на преписа й на длъжника по
заповедното производство. В разглеждания случай не бяха представени преки
доказателства относно точния момент на връчването на преписа от заповедта за
изпълнение на ищеца в качеството му на длъжник по заповедното производство ч. гр.
дело № 562 по описа на Поморийския районен съд за 2012 г. При липса на преки
доказателства, включително и в случаите на тяхното унищожаване, е допустимо съдът
да формира изводи въз основа на заместващи ги косвени доказателства. В случая
представеният заверен препис от изпълнителен лист съставлява тъкмо такова косвено
доказателство за влизането в сила на заповедта за изпълнение. Щом като заповедният
съд е издал изпълнителен лист, то най-късно към момента на издаването на
изпълнителния лист заповедта за изпълнение би трябвало да е била влязла в сила. При
това положение и предвид липсата на други данни следва да се приеме, че началният
момент на приложимата петгодишна погасителна давност е датата на издаването на
изпълнителния лист - 30. 10. 2012 г.
Съдебната практика във връзка със спирането на течението на погасителната
давност на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД след образуването на изпълнително
производство и с оглед на действието във времето на Постановление на Пленума на
ВС № 3 от 1980 г. и т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 21. 05. 2015 г. по тълк. дело
№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е противоречива. ВКС се опита преодолее
противоречивата съдебна практика с Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по тълк.
дело № 3 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС, подписано с особени мнения от десетима
върховни съдии. Според разбирането на настоящия съдебен състав последният
тълкувателен акт по силата на собствената си логика следва да се прилага само по
3
отношение на изпълнителните дела, образувани след неговото приемане. Така или
иначе предвид конкретните обстоятелства по настоящото дело проблемата за
действието във времето на всички тези задължителни разяснения не се поставя. Това е
така, защото ответникът пропусна да представи доказателства за образуването на
изпълнително дело от предходния носител на паричните притезания в периода от
издаването на изпълнителния лист на 30. 10. 2012 г. до обявяването на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС на 21. 05.
2015 г. При това положение съдът е длъжен да приложи спрямо ответника
неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да приеме за установено,
че през този период не е било образувано изпълнително дело за паричните задължения
по изпълнителния лист. След като в този период не е било образувано съответно
изпълнително дело, то в никакъв случай не би могло да се приеме, че е било налице
основание за спиране на течението на погасителната давност съгласно чл. 115, б. „ж“
ЗЗД. Съответно няма данни през този период да са били предприемани действия на
принудително изпълнение и течението на давността да е било прекъсвано на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Първите данни ответникът да е поискал предприемане на действия
по принудително изпълнение на паричните задължения са тези от молбата му за
образуването на изпълнителното производство от 01. 11. 2022 г. Към този момент
обаче петгодишната погасителна давност отдавна е била вече изтекла - тя е била
изтекла още на 31. 10. 2017 г. Кредиторът не може да прекъсне вече изтекла
погасителна давност. Поради тези причини съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за основателен.
От съображения за пълнота тук следва да се отбележи, че не се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на евентуалния довод на ищеца за
изтекла в негова полза абсолютна десетгодишна погасителна давност. Дори и това
вътрешнопроцесуално условие да се беше сбъднало, ищецът не може да се позовава на
тази абсолютна давност. Това е така, защото абсолютната погасителна давност е
институт на материалното право и беше въведена със законодателни изменения в сила
от 02. 06. 2021 г. Тя не намира приложение към парични задължения, които са
възникнали преди 02. 06. 2021 г. Неоснователен е освен това и доводът на ищеца за
липса на активна материалноправна легитимация на ответното дружество, тъй като на
ищеца не е била съобщена цесията. Макар и действително чл. 99, ал. 3 ЗЗД да
предвижда изискване за съобщаването на цесията на длъжника от цедента, законът не
поставя изискване по какъв начин и в каква форма това съобщаване следва да бъде
извършено. Според съдебната практика няма пречка цесията да бъде съобщена на
длъжника чрез негов процесуален представител. Няма данни съдебният изпълнител да
е осъществил искането на ответника за съобщаване на цесията на длъжника на
основание чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители - към съобщението
за образувано изпълнително дело, наложен запор и насрочен опис, връчено на ищеца
на 20. 01. 2023 г., няма описани приложени документи, в това число липсват данни с
това писмо да е бил връчен препис от договора за цесия, представен от ответника на
съдебния изпълнител с молбата за образуването на изпълнителното дело. Независимо
от това процесуалният представител на ищеца се е запознал на 25. 01. 2023 г. с цялото
изпълнително дело, по което е бил приложен съответния договор. При това положение
според настоящия съдебен състав ищецът следва да се счита уведомен за цесията от
25. 01. 2023 г.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ищеца
сторените от него разноски. Те се изразяват в заплатената държавна такса в размер на
4
116 лева и 30 стотинки, банковата комисиона в размер на 2 лева и 7 стотинки и
уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 1 200
лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс в отношенията между ищеца Н. И. О. с ЕГН **********, адрес ., и
ответника „.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ., че правото
на принудително изпълнение на ответника „.“ ЕООД за паричните притезания по
изпълнителния лист, издаден на 30. 10. 2012 г. в полза на третото лице „.“ АД по ч. гр.
дело № 562 по описа на Поморийския районен съд за 2012 г., е погасено по давност и
не съществува.
ОСЪЖДА ответника „.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на
управление ., да заплати в полза на ищеца Н. И. О. с ЕГН **********, адрес ., сумата 1
318 лева и 37 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5