РЕШЕНИЕ
№
................/31.05.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4441
по описа на съда за
2018 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
"* (с предходно наименование
„*”), ЕИК *, с адрес: гр. *, чрез процесуалния
му представител – адв.
Виолета Герова, срещу П.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от
ГПК вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 285,66 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Приложение № * г. към Договор № */ 18.02.2015 г. по отношение на телефонен
номер *, за която е издадена фактура № */18.03.2015 г., сумата 208,44 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги № */18.02.2015 г. по
отношение на телефонен номер *, за която е издадена
фактура № */ 12.08.2015 г., които
суми са предмет
на Заповед № 264/10.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 383/2018 г.
по описа
на ВРС, ХІХ състав.
В исковата и уточняващите молби към нея ищецът,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника П.Б.П. относно процесната сума. В срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът
е възразил срещу заповедта, поради което искът за
установяване на вземането е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.
415 от ГПК. Твърди, че страните
са подписали две приложения към Договор с индивидуален
потребителски номер № */18.02.2015
г., съгласно който на клиента
П.Б.П. са предоставяни услуги за телефонен номер
* по тарифен план * за срок
от 24 месеца и за телефонен номер
* по тарифен план Мтел Мобилен
интернет, също за срок от
24 месеца. Твърди, че ответникът
– абонат не е изпълнил задълженията си по посочените
облигационни правоотношения,
като е допуснал забава повече от
124 дни в плащанията на суми за
потребени договорни услуги за телефонни
номера * и * по фактури № № */01.04.2015 г. и */04.03.2015 г. Поради това на
основание чл. 54.12 от ОУ на мобилния
оператор ищецът прекратил едностранно договора по отношение
на телефонни номера * и * – на 18.03.2015 г., респективно 12.08.2015 г. и начислил процесните неустойки в размер на 295,66 лв. (23 бр. месечни абонаментни
такси), за която била издадена
фактура № */18.03.2015 г., съответно 208,44 лв. (18 бр. месечни абонаментни
такси), за която била издадена
фактура № */12.08.2015 г. Твърди,
че клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги и в Общите условия на оператора,
като ищецът има право да
получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата
на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване. Твърди, че
за самото прекратяване на договора законът не изисква нито
форма за валидност, нито за доказване, тъй
като настъпва по силата на
договора поради неизпълнение на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът П.Б.П., чрез адв. Пламен Пенев
депозира писмен отговор на исковата
молба. Оспорва активната легитимация
на ищца поради
липсата на доказателства за правоприемството или цесия на вземането. Поддържа становище за прекомерност на неустойката. Твърди, че е заплатил
сумите за далекосъобщителни услуги. Сочи, че по делото
не е представен подписан от него
договор с неустоечна клауза. По изложените съображения
моли за отвхърляне
на исковете.
В о.с.з. страните не се явяват,
не се представляват. С писмена молба докладвана от съда ищецът поддържа изразената
позиция по спора, чрез адв. Виолета Герова от АК-София.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По настоящото
дело е приобщено ч.гр.д. № 383/2018 г. по описа
на ВРС, ХІХ състав, от което е видно,
че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.
410 от ГПК срещу
ответника съдържащо сумите, предмет
на предявените
установителни искове, както и че последвалото възражение и исковата молба с претенциите по чл. 422 от ГПК са постъпили в срока
по чл. 414,
ал. 2 от
ГПК, съответно по чл.
415, ал. 1
от ГПК.
В производството по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на 1) валидно
възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключен
договор за мобилни услуги от Договор № */18.02.2015 г. по отношение на телефонен номер * и *; 2) факта на
прекратяване на сключения договор за мобилни услуги по отношение на двата
телефонни номера, съответно наличието на твърдените неизпълнени задължения от
страна на ответника, съставляващи основание за едностранно прекратяване на
договора от страна на мобилния оператор; 3) наличието на валидна клауза за
неустойка, съответно размерът на претендираната
неустойка.
По делото не е спорно, а и от представените от ищеца и неоспорени
писмени доказателства, сред които Фактура № */01.04.2015 г. (л.
23-24) издадена на името на П.Б.П. за цената на реално потребени
от абоната мобилни услуги за телефонни
номера * и *, се установява, че между страните
валидно са възникнали две отделни договорни правоотношения по повод доставка на
мобилни услуги, при еднакви Общи условия (л. 44-68). Поради това съдът счита, че ищецът е изпълнил успешно първия пункт от
условно разпределената по-горе доказателствена тежест.
Недоказани обаче останаха другите елементи от фактическия състав на исковите
претенции по следните съображения:
Срещу твърденията на ищеца, че ответникът-абонат не е заплатил ползваните
от него мобилни услуги, за които са издадени фактури № № */ 01.04.2015
г. и */04.03.2015 г., са релевирани възражения, че задълженията са платени. Така
ответникът на практика единствено е оспорил основанието, на което ищецът
твърди, че едностранно е развалил процесните договори,
а именно забава в плащанията повече от 124 дни. Не е оспорил обаче нито възникването
на задълженията му към оператора за потребени мобилни
услуги за телефонни номера
* и *, нито че страните са
били валидно обвързани от клаузата на чл. 54.12 от ОУ, съгласно която договорът
се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор при забава в
плащанията на дължими суми над 124 дена. При това положение в тежест на
ответника бе да установи правопогасяващото си
възражение, че е заплатил задълженията си към ищеца. В тази посока не са посочени
допустими доказателства, респективно такива не са събрани, доколкото с оглед запрета на чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК съдът остави без
уважение искането на ответника за ангажиране на свидетелски показания за погасяване
на задълженията му, които са възникнали с писмен акт. Следователно съдът
намира, че ответникът не доказа да е бил изправна страна по договорите за
мобилни услуги сключени с ищеца, за когото е
възникнало съответното преобразуващо право едностранно да развали съществуващите
облигационни връзки. Доколкото неизпълнението е на парично задължение обаче,
преди да настъпи развалянето на договора по силата на чл. 87, ал.1 и 2 от ЗЗД
кредиторът е длъжен да отправи писмено изявление до длъжника съдържащо подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока договорът ще се
смята за развален (при липса на представени доказателства, че страните са
уговорили начин на разваляне на договора извън общите правила на чл. 87 от ЗЗД).
В случая ищецът не е ангажирал никакви доказателства да е
изявил воля за прекратяване на договорите, от които да бъде направен извод, че
е упражнил правото си по реда посочен в чл. 87, ал.2 от ЗЗД и волеизявлението
му да е стигнало до потребителя. Дори да се приеме, че ищецът е упражнил правото
по чл. 87, ал.2 от ЗЗД с връчената на ответника искова молба, това не променя
обстоятелството, че към момента на начисляване на неустойките от ищеца, не са
били налице основанията за тяхното възникване, а именно едностранно прекратени
договори за мобилни услуги. По изложените съображения съдът намира, че към
момента на тяхното начисляване не е бил осъществен фактическият състав
активиращ неустоечните клаузи. Респективно към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът не е бил титуляр на
твърдяното от него материално право и исковете се явяват неоснователни.
Отделно от горното съдът
намира, че клаузи възлагащи в тежест на потребителя
задължение за заплащане на неустойка при едностранно прекратяване в размер на
оставащите абонаментни такси до края на срока на договора не пораждат
задължения за него и като нищожни поради накърняване на добрите нрави по
следните съображения:
Действително липсва нормативно ограничение страните по
договор за услуга да уговорят помежду си клауза за едностранно му прекратяване
преди изтичане на срока, по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. При това положение ако при предсрочно
прекратяване на договора за услуга е уговорена неустойка в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно при съпоставяне
на размера на очакваните при сключване на договора вреди от предсрочното
прекратяване от страна на наемателя и размера на конкретно договорената
неустойка (всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му)
е налице несъответствие, с което се нарушава принципът за справедливост, който
е залегнал в основата на разбирането, че с оглед защита на обществените
отношения като цяло участниците в гражданския и търговския оборот следва да
упражняват правата си и изпълняват задълженията си в съответствие с добрите
нрави. Уговорката за неустойка поради неплащане на сума по договора, определена
в размер на всички вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание
чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС: Решение №
110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.
В обобщение предявените искове за установяване на дължимостта неустойки за предсрочно прекратяване на процесните договори се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Предвид изхода на спора
право на разноски има ответника, който обаче не е направил в срок искане по чл.
78, ал.3 от ГПК, поради което съдът не присъжда разноски с решението си.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "* (с предходно наименование „*”), ЕИК *,
с адрес: * обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от
ГПК вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът
П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца следните
суми: сумата 285,66 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Приложение № * г. към Договор * */ 18.02.2015 г. по отношение на телефонен
номер *, за която е издадена фактура № */18.03.2015 г., сумата 208,44 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги № */18.02.2015 г. по
отношение на телефонен номер *, за която е издадена
фактура № */ 12.08.2015 г., които
суми са предмет
на Заповед № 264/10.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 383/2018 г.
по описа на ВРС, ХІХ състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: