Решение по дело №1716/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1037
Дата: 11 юли 2025 г.
Съдия: Венета Цветкова
Дело: 20241100901716
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1037
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100901716 по описа за 2024 година
Ищецът „ФТЕЛАКИ КОРЕ“ К.Д., дружество регистрирано и действащо по законите
на Гърция твърди, че е притежател на регистрирана комбинирана европейска търговска
марка, с peг. № *********, заявена на 11.10.2021 година и регистрирана на 28.01.2022г. за
услуги в класове 41 и 43 от МКСУ. Сочи, че ползва марката за означаване на притежавано и
стопанисвано от него заведение – популярен бар/ресторант в **********о-в Миконос.
Твърди, че ответникът ОРКО РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ ЕООД, ЕИК *********,
който предлага идентични/сходни услуги, използва в своята търговска дейност и за
обозначаването им от месец юни 2024 година и без разрешение от притежателя, като
наименование на ресторант в гр. Созопол, върху табели, менюта, подложки, документи и
реклама в интернет на сходен на марката на ищеца. Счита че поради
идентичността/сходството на предлаганите услуги и марката и знака, е налице вероятност за
объркване на потребителите, които могат да свържат знака с по-ранната марка. Поддържа, че
и към датата на подаване на исковата молба ответникът продължава да извършва
действията, с които нарушава правата на маркопритежателя.
Сочи, че и в предходен период ответникът е извършил нарушение на правата на
маркопритежателя по идентичен начин, ползвайки сходен на регистрираната марка знак.
Твърди, че е претърпял вреди от нарушаване на правата му, чието обезщетяване
претендира в процеса за сумата от 5000 лева. Същите ищецът съизмерява с лицензионното
възнаграждение (роялти), което би получил, ако беше сключен лицензионен договор.
Сочи, че и в предходен период ответникът е извършил нарушение на правата на
маркопритежателя по идентичен начин, ползвайки сходен на регистрираната марка знак.
Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът не подава в срок отговор на исковата молба, но оспорва исковете.
При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:
1) установителен иск с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 1
ЗМГО;
1
2) осъдителен иск с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО и
3) осъдителен иск с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО, всичките във
връзка с чл. 17 от Регламент ЕС 2017/1001, а именно:
1. Установителен иск с правно основание чл. 116, ал.1, т.1 ЗМГО, вр. чл. 113, ал. 1, вр. чл.
13, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМГО и чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2017/1001- за установяване факта
на извършено на територията на България в периода от 06.06.2024 година от
ответника нарушение на правото на ищеца върху регистрираната комбинирана
търговска марка на ЕС с peг. № *********, заявена на 11.10.2021 година и
регистрирана на 28.01.2022г. за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ, изразяващо се в
предлагане, обозначаване и рекламиране от страна на ответника на предлаганите от
него идентични с тези на ищеца услуги и по-конкретно – обозначаване на
наименование на ресторант, стопанисван от ответника в гр. Созопол, използване върху
табели, менюта, подложки, търговски документи и реклама в интернет, със сходен с
регистрираната марка на ищеца знак;
2. На основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО - осъдителен иск за сумата от 5000 лева – за
претърпени от нарушението имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
не получаване на лицензионно възнаграждение в периода 06.06.2024 година – датата
на предявяване на иска;
3. На основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО - за осъждане на ответника да преустанови
нарушенията, описани по-горе.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че: 1) е притежател на правата върху
посочената в исковата молба марка и нейния обхват; 2) че правото му е нарушено от
ответника, който е използвал марката в търговската си дейност - чрез използване на сходен
на марката знак за обозначаване на идентични или сходни услуги на тези, за които е
регистрирана марката, съответно - при рекламиране на такива услуги, чрез интернет
пространството; 3) че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката.
Ищецът следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния
вид и размер, както и че ответникът продължава да нарушава правата на ищеца във връзка с
регистрираната марка и към момента на даване ход на устните състезания по делото.
Относно притежанието на марките от ищеца.
Между страните не се спори и съответно съдът приема за доказано, че ищецът към
датата на предявяване на иска и в процесния период е притежател на правата върху марката,
посочена в исковата молба. Тези обстоятелства се установяват и от представената справка за
марки от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост и служебно
извършената справка в регистъра на марките към тази институция, видно от които ищецът
към датата на предявяване на иска е притежател на правата върху процесната комбинирана
марка на ЕС „Alemagou”, съдържаща словен и фигуративен елемент, с peг. № *********,
регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 28.01.2022
г., заявена на 11.10.2021 година и със срок на действие до 11.10.2031 година за услуги в
класове 41 и 43 от Класификация от Ница /хотелиерски и ресторантьорски услуги/.
Посоченото е достатъчно да се приеме, че ищецът има активна материално-правна
легитимация по предявените искове и е легитимиран по тях за защита от нарушения на
правата на маркопритежател.
Следователно, установява се, че ищецът притежава правата върху регистрираната
търговска марка, като обект на интелектуална собственост, след проведено
административно производство пред пред Служба на ЕС за интелектуална собственост /чл.
111, вр. чл. 10 ЗМГО и чл. 9 от Регламента/, по реда на Регламент /ЕС/ 2017/1001 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския
съюз, който се прилага от всички държави членки считано от 01.10.2017 г. В чл. 111, ал. 2
2
ЗМГО е предвидено, че марката на ЕС има действие на територията на Република България
и притежателят се ползва с правата по този закон. Ето защо, ищецът се ползва със закрилата
върху притежаваната от него марка на ЕС и на територията на Република България, считано
от датата на подаване на заявката за регистрация. От друга страна, според разпоредбата на
чл. 17, § 1 от Регламент (EC) 2017/1001, отношенията възникнали от нарушения на правото
върху марка на ЕС се уреждат от националното законодателство. Следователно, именно
българският/националният/ закон и по-специално - ЗМГО - е приложим при преценката дали
е налице нарушение на притежаваното от ищеца право върху марката на ЕС и правата на
притежателя на марката в тези случаи.
Тук следва да се посочи, че възражението на ответника за реално ползване не може да
бъде взето предвид, тъй като е наведено след изтичане на преклузивния срок за това, но и
независимо от това– от датата на заявката на 11.10.2021 година, а още по-малко от датата на
регистрацията на марката на ЕС и до завеждане на исковата молба в съда не са изминали 5
години, съобразно изискването на чл. 117 ЗМГО. Поради това и не са дадени указания на
ищеца по реда на чл. 117, ал. 2 ГПК.
По отношение на установяване факта на извършване на нарушение от страна на
ответника на правата на маркопритежателя, чрез действията, описани в исковата молба и в
посочения период от време.
В чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. е предвидено, че правото върху марка включва
правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица
без негово съгласие да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги,
който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана; 2) e идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги,
идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност
за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
3) е идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги,
които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се
ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на
знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на марката или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено, което и да е от следните
действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2)
действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,
съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на
услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по
използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско
или фирмено наименование; 5) действия по използване на знака в търговски книжа и в
реклами; 6) действия по използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в
нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Следователно, за да се приеме,
че е налице нарушение на правото на търговска марка от ответника, трябва да бъде
установено, че е налице използване от това лице на знак, като това използване: 1) е без
съгласието на притежателя на марката; 2) е свързано с извършвана търговска дейност; 3) е
по отношение на стоки или услуги, които това лице предлага в търговската си дейност; 4)
може да засегне основната функция на марката- да обозначава и гарантира на потребителите
произхода на стоките или услугите и отличава стоките или услугите, предлагани от едно
лице от тези на друго лице.
Твърдяното нарушение в случая е използване в търговската дейност на ответника
марката на ищеца като наименование на ресторант в гр. Созопол, местност Мапи, комплекс
Грийн Лайф, като знакът е използван при предлагане и обозначаване на услуги в заведение
за хранене, като е поставян в табелите на ресторанта, подложките за хранене, менютата, а
3
също така и е използван за реклама на заведението в интернет пространството /фейсбук
профила на заведението и уебсайт https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorant-
alemagos/, както и в търговската документация на ответника на територията - на Република
България, в периода 06 юни 2024 година. Също така твърдяното нарушение е посочено да се
изразява включително в ползване и само на сходен на словесния елемент от марката на
ищеца, освен като комбинация на графични и словни елементи.
Видно от представените към исковата молба писмени доказателства, на посочения в
исковата молба интернет адрес https://www.facebook.com/AlemagosRestaurant?locale=bg_BG
ответникът използва процесния знак за да рекламира и презентира стопанисвано от него
заведение – ресторант на морския бряг, в близост до гр. Созопол, местността МАПИ, к-кс
Грийн Лайф, предлагащ основно гръцка кухня, като според констативния протокол, съставен
от нотариуса, посочените обстоятелства са удостоверени към 13.08.2024 година. Съдът
приема, че на посочената дата, в описаната интернет страница, за която няма спор, че е
поддържана от ответника, при рекламиране на своята дейност и ресторант, ответникът е
ползвал знака GREEN LIFE BEACH ALEMAGOS, заедно с графично изображение –
наподобяващи цвете, вълни, око и чаша, както и само словната част ALEMAGOS, вкл. за
обозначаване наименованието на управлявания от него ресторант. Констативният протокол
на нотариуса представлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща
доказателствена сила относно възприетите от нотариуса факти – в случая, че на посочената
дата, съответният интернет адрес/страница е съществувал и е активен, както и че
съдържанието и изображенията на достъпения от нотариуса интернет адрес и фейсбук
страница е било именно отразеното по приложените и заверени от нотариуса разпечатани
документи. Ответникът не оспорва, че посочената страница е поддържана от него и
изображенията, разпечатани при нотариуса съответстват на съдържанието й към
релевантния времеви момент. По същия начин и при идентични съображения, съдът приема
за доказано използване на знак Green Life Beach Alemagos, заедно с графично изображение –
наподобяващи цвете, вълни, око и чаша, както и само словната част Alemagos и към
последващи времеви периоди – Констативни протоколи на нотариус от 31.01.2025 година и
от 11.06.2025 година /ведно с приложени разпечатки/ от фейсбук страница
https://www.facebook.com/AlemagosRestaurant?locale=bg_BG и уебсайт
https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorant-alemagos/. Следва още веднъж да се
посочи, че ответникът не оспорва да ползва в своята дейност посочените електронни
страници, нито пък оспорва, че стопанисва процесното заведение край гр. Созопол.
Използването се установява да е свързано с осъществяване на реклама и представяне на
стопанисвания от ответника ресторант в гр. Созопол, чрез обозначаването му и
предлаганите в тази връзка услуги със знака Green Life Beach Alemagos, придружено или не
с графични елементи. На следващо място, от представените на л. 88 и сл. от делото касови
бонове се установява предоставена ресторантьорска услуга в ресторант в гр. Созопол, с
наименование Alemagou, в периода м.06-м.08.2024 година, като видно от касовите бонове
като доставчик на услугата е определен именно ОРКО РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ ЕООД.
Последният не оспорва, че предоставените услуги са именно в същото заведение, нито че
наименованието на същото е променено от Alemagou на Alemagos при обозначаване на
неговото наименование, след м. 06.2024 година.
Горните факти се установяват и от показанията на свидетелката Л.а, които съдът
кредитира, като логични и съответстващи на останалите доказателства по делото. От
показанията на свидетелката се установява, че процесният, стопанисван от ответника
ресторант край Созопол, е в гръцки стил и предлага гръцка кухня. Свидетелката има преки
впечатления от периода края на месец юни 2024 година относно обозначаване на ресторанта
на място с наименование Alemagos, което същото е възприела да е изписано с букви от
гръцката азбука, както и наличието на брандирани с този знак хартиени поставки, чинии,
менюта в ресторанта, вкл. на някои от тях и чрез ползване на графичните елементи – цвете,
4
вълни, око и чаша. Свидетелката сочи и че ресторантът е част от комплекса Грийн Лайф,
край Созопол.
Ето защо и при съобразяване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
съдът приема за доказано в процеса реалното ползване от ответника /при осъществяване на
търговската му дейност/ на описания по-горе знак /словен - Green Life Beach Alemagos или
Alemagos или комбиниран – с фигуративни елементи/, в исковия период, за онлайн
предлагане и представяне на предоставяните от него услуги в стопанисвания от ОРКО
РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ ЕООД ресторант край Созопол. Установи се също така, че освен
в горните сайтове, в които се изобразяват спорните знаци, последните са използвани и за
обозначаване наименованието на ресторанта на място - Alemagos, както и на елементи от
неговото оборудване.
С горните действия се реализират елементите на фактическия състав на предявените
искове, а именно - ползване от ответника по смисъла на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 и
т. 5 ЗМГО, осъществено при извършване на търговската му дейност.
Следователно, доказа се, че ответникът е използвал описания в исковата молба знак
за обозначаване на идентични услуги на тези, за които е регистрирана марката, съответно -
при рекламиране на тези услуги, посредством използван в търговската му дейност фейсбук
профил и уебсайт, както и за означаване на предлаганите от него услуги в стопанисваното
заведение – ползване на знака в наименованието и табелите на ресторанта, както и
поставяне на знака на елементи от неговото оборудване и интериор.
Няма спор, че предлаганите от ответника услуги са идентични с тези, за които е
регистрирана марката на ищеца в клас 43, а именно: отдаване под наем на бар оборудване;
Организиране на сватбени приеми [храна и напитки]; Услуги на кафетерия на
самообслужване; Ресторантски услуги за вкъщи; Услуги на снек-бар; Деликатесни магазини
[ресторанти]; Кафе услуги; столови услуги; Бар услуги; Услуги за наргиле салони; Услуги на
винен бар; Услуги на бирария; Приготвяне на ястия: Приготвяне и предоставяне на храни и
напитки за незабавна консумация; Услуги за приготвяне на храна и напитки; Услуги за
приготвяне на храна; Приготвяне на храна за трети лица на аутсорсинг база; Осигуряване на
настаняване за функции; Предоставяне на храна и напитки чрез мобилен камион;
Предоставяне на храна и напитки в бистра: Предоставяне на храна и напитки в ресторанти и
барове; Осигуряване на храна и напитки за гости в ресторанти; Осигуряване на храна и
напитки за гостите; Пицарии; Сервиране на алкохолни напитки: Сервиране на напитки в
пивоварни: Сервиране на напитки в микропивоварни; Сервиране на храна и напитки;
Сервиране на хранителни напитки в ресторанти и барове; Сервиране на храна и напитки за
гостите: Сервиране на хранителни напитки за гости в ресторанти; Ресторантьорски услуги;
Бармански услуги; Услуги на суши ресторант; Ресторантски услуги, включващи
лицензирани барове: Хотелски ресторантьорски услуги: Ресторантьорски услуги,
предоставяни от хотели; Ресторантски услуги за месо; Корпоративно гостоприемство
(осигуряване на храна и напитки); Мобилни ресторантьорски услуги; Услуги за клуб за
хранене на частни членове; Услуги за пиене на частни членове; Услуги за коктейли; Клубни
услуги за предоставяне на храна и напитки: Тапас барове; Барове и ресторантьорски услуги:
Барове за сокове; Бистро услуги; бюфети за коктейли: Услуги на бирария; Услуги на нощен
клуб [осигуряване на храна]; Услуги за дегустация на вино (осигуряване на напитки); Услуги
за предоставяне на храна; Хранителни услуги по договор; Услуги за предоставяне на
напитки; Сомелиерски услуги; Услуги на личен готвач; Банкетни услуги; Услуги за храна и
напитки за вкъщи; Хранителни услуги за вкъщи; Хотелиерски услуги [храна и напитки]:
Грил ресторанти: Правене на резервации и резервации за ресторанти и ястия; Запазване на
места в ресторант: Информация и съвети във връзка с приготвянето на ястия; Предоставяне
на информация от рода на рецепти за напитки; Предоставяне на информация, свързана с
барове; Предоставяне на информация за барманство; Предоставяне на информация, свързана
5
с ресторанти: Консултантски услуги в областта на кетъринга за храна и напитки;
Осигуряване на временно настаняване и същевременно са с висока степен на сходство с
услугите, попадащи в клас 41, за които също е регистрирана марката на ищеца.
Сравнителният анализ на регистрираната марка със спорните знаци, налага извод за
липса на идентичност, но наличие на сходство между тях по следните причини.
На първо място следва да се уточни, че предмет на този анализ са от една страна
регистрираната марка на ЕС на ищеца и от друга страна – ползваните от ответника знаци,
съобразно фактите, изложени в исковата молба – ALEMAGOS и комбинираните знаци на
ответника, съдържащи словни елементи - GREEN LIFE ВЕАСН ALEMAGOS и словни
елементи с графични елементи, като с оглед изложените по-долу аргументи относно
отличителните и доминиращи елементи, сравнителният анализ ще бъде извършен паралелно
за словния и комбиниран знак, ползван от ответника.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-М.
експертиза, като намира същото за обективно и вярно, изготвено изцяло в обхвата на
специални знания на вещото лице и доказателствения материал по делото. Вещото лице е
направило подробен анализ на доминиращите и отличителни елементи и сравнение на
марките в цялост, като е взело предвид използваните от ответника знаци – словен и
комбиниран и след изследване на всички представени по делото доказателства.
Марката на ищеца, както беше посочено, е комбинирана и съдържа словен и
фигуративен елемент, като в началото на марката е налице изобразителен елемент с
хоризонтални, диагонални и вертикални черти, оформящи квадрати, в които са поставени
стилизирани фигури на прозорец, ветрило и слънце, а словният елемент ALEMAGOU е на
същото ниво и заема около ¾ от композицията на знака. Марката е изпълнена в черен цвят.
Марката „ALEMAGOU" e c отличителен и доминиращ словен елемент ALEMAGOU,
поради това, че този елемент от една страна привлича вниманието и е единствения словен
елемент в марката и от друта страна - изпълнява основната идентифицираща и
диференцираща функция на марката като обект на индустриална собственост относно
произхода на предоставяните услуги, което е с оглед позиционирането му в композицията, от
която заема 3/4 , стилизирания шрифт и начин на изписване на думата, липсата на
указателни или описателни характеристики на същата. От друга страна, графичният
елемент, поради неразличимите отделни елементи и особения характер на стилизиране, се
характеризира с ниски отграничителни свойства.
От друга страна, комбинираният знак на ответника също съдържа словен /използван
и самостоятелно от ответника/ и образен елемент, като словният елемент ALEMAGOS е
централно разположен и поради това привлича вниманието, както и също е изписан с
удебелени букви и специфичен шрифт. Над него, с по-малки конвенционални букви се
намира и словен елемент „GREEN LIFE ВЕАСН“, а изобразителният елемент в
комбинирания знак на ответника е комбинация от 4 малки фигурки - стилизирани цвете, под
него - чаша, от дясно вълни и над тях - око. Тук отличителен и доминиращ елемент /който в
най-голяма стелен служи за осъществяване на основната функция на марката - да отличава
стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица и който благодарение на
графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у
потребителите/ е отново словният елемент – ALEMAGOS, включително и като водещ
елемент при комбинираното означение GREEN LIFE BEACH ALEMAGOS /поради начина на
изписване – шрифт и цвят и централното разположение в словната композиция, а и цялата
композиция/, докато GREEN LIFE BEACH има указателен характер за място и поради това
се характеризира със слаба отличителност.
Вещото лице сочи, че сравняваните комбинирани знаци са с ниска степен на
разпознаваемост и отличителност що се касае до образните елементи, но разгледани в
цялост, като комбинация от словни и образни елементи, шрифтове и цветове всяка от
6
сравняваните марки е отличителна. Същевременно, високата степен на сходство при
изписване, цвят, стилизиран шрифт на словните елементи /в комбинирания знак на
ответника се касае до водещия словен елемент, както беше посочено по-горе/, сочи на
наличието и на визуално сходство, тъй като потребителите не фиксират вниманието си
върху графичните елементи, които се различават, а върху общата визия на сравняваните
марки, в която обаче доминира словния елемент, който при сравняваните знаци разкрива
множество прилики– удебелен шрифт, начин на изписване, рефериращ към гръцката азбука,
черен цвят и разлики се разкриват еденствено в последните букви и позиционирането на
словния елемент ALEMAGOS, съответно – ALEMAGOU в цялостната композиция. Ето
защо, при цялостното възприемане на марката на ищеца и ползваните от ответника знаци се
разкрива сходство във визуално отношение, както на марката с ползвания от ответника
словен знак ALEMAGOS, така и макар в по-ниска степен – с ползвания от ответника
комбиниран знак, независимо от наличието на визуални различия. Сравняваните словни
части в комбинираните означения имат елемент, който по начина на позициониране и
изписване с удебелен шрифт привлича вниманието – ALEMAGOU, съответно – ALEMAGOS
при означението „GREEN LIFE BEACH ALEMAGOS", което разкрива висока степен на
визуално сходство между тях.
Относно наличието на фонетичното сходство, което се определя от звученето на
сравняваните знаци и по-специално на техните доминиращи и отличителни елементи, съдът
взима предвид посоченото от вещото лице, а също и дължината на думите, броя на буквите,
броя на сричките, броя на съвпадащите звуци, разположение на еднакви или близки звуци
или звукосъчетания, характерни особености на еднакви части на думата, като се отчита
началото на думата, типични окончания и звукосъчетания в средата на думата. Вещото лице
сочи и че при словните елементи, първата част на думата е тази, която основно привлича
вниманието на потребителя и съответно – се запомня по-ясно от останалата част, като
различното начало на думите, което влияе на цялостното впечатление, намалява сходството
и обратно.
При тези уточнения, съдът съпоставя словните елементи на сравняваните марки и
отчита, че при марката на ищеца - ALEMAGOU се състои от 8 букви, 4 срички А-ЛЕ-МА-
ГОУ при характерно удължение при произнасянето на "гоу", а при ответника - ALEMAGOS
се състои от 8 букви, 4 срички, завършваща на „S" – С, а GREEN LIFE BEACH ALEMAGOS
състои се от 22 букви, 16 срички, но вещото лице уточнява, че при комбинираните
означения, водещ е словният елемент. Ето защо, установява се висока степен на фонетично
сходство на марката на ищеца с използвания знак от ответника ALEMAGOS - с оглед
позиционирането на буквите, подобното звуково възприемане на двата сравнявани елемента,
произтичащо от внушението за използването на гръцки или турски език, идентичното
начало на думите и единствената отлика в последната буква и средна степен на фонетично
сходство с ползвания от ответника комбиниран словесен знак- GREEN LIFE BEACH
ALEMAGOS /в която словна част водещ елемент е Alemagos, предвид указателния характер
на останалата част от словния елемент/.
На следващо място, относно смисловото сходство на означенията, съдът споделя
изводите на вещото лице за липсата на възможност за сравнение в смислово отношение на
словните елементи ALEMAGOU и ALEMAGOS, поради това, че гръцкият език не е сред
най-разпространените езици на територията на България и съответно– за българския
потребител тези думи нямат смислово значение. Поради това и сравняваните означения не
разкриват отлики от семантичен/смислов анализ.
В заключение следва да се посочи следното – оценката на степента на сходство на
марките се основава не на отделни техни елементи, тъй като потребителите нямат навика да
анализират марките в детайли, а на тяхната цялост, но при отчитане на отличителните и
доминиращи елементи, върху които обичайно пада потребителският фокус /в този смисъл
7
Решение от 11.11.1997 г. по дело С-251/95, SABEL, т. 22 и сл., Решение от 06.10.2005 г. по
дело С-120/04, Medion и цитираната в тях практика, Решение № 19 от 24.03.2021 г. на ВКС
по т. д. № 2824/2019 г., II т. о., ТК и др./. В конкретния случай, от горния анализ се налага
обоснован извод за наличието на сходство между регистрираната марка на ищеца и знаците,
ползвани от ответника, което произтича най- вече от словните елементи ALEMAGOU и
ALEMAGOS, които обаче са отличителни и доминиращи в комбинираните композиции на
двете означения и силно сходни. При сравнение на регистрираната марка с използвания от
ответника комбиниран знак вещото лице достига за извод за наличието на средна степен на
сходство между сравняваните знаци, поради наличието от една страна на отличителност на
сравняваните марки в цялост като комбинация от словни и образни елементи, шрифтове и
цветове, но от друга страна – наличието на ниско разпознаваеми образни/графични
елементи и високата степен на сходство при отличителните и доминиращи словни елементи
Alemagos и Alemagou. По същата причина – висока степен на сходство на словния елемент
от марката на ищеца и ползвания от ответника словен знак ALEMAGOS обосновава
наличието на сходство и между марката на ищеца и словния знак, ползван от ответника.
След като по делото се установява, че процесната търговска марка е във висока
степен сходна на използваните от ответника знаци, както и че услугите, за които същата е
регистрирана, са идентични с тези, предоставяни от ответника и обозначавани със сходни на
марката знаци, се налага извод за наличието на използване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО.
За да бъде така установеното използване квалифицирано като нарушение на процесното
субективно марково право на последно място по делото следва да бъде установено, че за
кръга от потребители, към който са насочени тези услуги, съществува вероятност от
объркване, която включва възможност за свързване на знака с марката. Вероятността за
объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасност у
потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход
на съответните услуги, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с
регистрираната марка и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак,
произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на
вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните
знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници
потребител на съответната категория услуги.
В случая се касае до услуги, които са с широката обществена достъпност, поради
което вероятността за объркване следва да бъде преценена от гледна точка на масовия
потребител, който проявява средна степен на внимание и преценка при избор на заведение.
Водещ критерий в конкретната хипотеза ще е общата асоциация с гръцки ресторант и
гръцка кухня, за които допринася специфичният интериор на заведението /според
показанията на разпитания по делото свидетел/ и наименованието на ресторанта, които са
обозначени с ползваните от ответните знаци, предмет на сравнителния анализ, които
предвид средната до висока степен на сходство с регистрираната марка и идентичността на
предлаганите услугите разкриват висок риск у релевантния кръг потребители да възникне
впечатлението, че предоставяните от ответника посредством стопанисвания от него
ресторант услуги произхождат от едно и също или икономически свързано с притежателя на
марката предприятие или се касае до свързани /фамилия/ марки, притежавани от един и
същи субект.
Следователно, предвид възприетото по-горе и установените факти, съдът намира за
доказано използване в търговската дейност на ответника на марката на ищеца, съобразно
твърденията в исковата молба и очертания предмет на спора, съответно - извършени
нарушения на правата на маркопритежателя по регистрираната търговска марка - използване
на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без да е налице съгласието на притежателя.
Ето защо, предявеният иск по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО се явява доказан по своето основание,
което налага същият да бъде уважен.
8
Във връзка с възраженията на ответника следва да се допълни и следното.
Ресторантьорските услуги се ползват и са достъпни за широк кръг от обществото и както
беше посочено релевантният кръг потребители, по отношение на който следва да бъде
преценена вероятността от объркване, се състои от масовия потребител в Европейския съюз,
на която територия правата на маркопритежателя се ползват със защита. Неоснователни са
възраженията на ответника, че вероятността за объркване следва да се преценява с оглед
доказано ползване на регистрираната марка на територията на България, тоест, от гледна
точка на българския потребител. От една страна, защита на марката на ищеца е
предоставена за територията на Европейския съюз. От друга страна, стопанисваният от
ответника ресторант е в морски курортен комплекс, посещаван от множество чуждестранни
и български туристи в активен сезон, което означава, че е вероятно сред тях да има такива,
запознати и дори посещавали ресторанта на ищеца на остров Миконос, Гърция /безспорно
между страните обстоятелство/, обозначен и действащ под регистрираната процесна марка.
Още повече, при съвременните възможности и достъп до информация чрез интернет, които
са лесно приложими за заинтересования среден потребител дори от дистанция и по всяко
време.
По иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО:
За основателност на иска за преустановяване на нарушенията, наред с установяване
факта на самите нарушения на правата на ищеца върху процесната марка, по делото следва
да бъде констатирано нарушенията да са налице и към датата на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция.
Това обстоятелство се установи от представените по делото писмени доказателства,
като от констативния протокол на нотариуса от 11.06.2025 година се установи ответникът да
използва в интернет пространството процесните знаци за обозначаване на извършваните от
него услуги. Ответникът нито твърди, нито се установява ответното дружество да е
преустановило използването на процесните знаци, поради което следва да се приеме, че
нарушенията са актуални и към датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция и продължават да се извършват.
Поради това и този иск е основателен.
По иска по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО - осъдителен иск за сумата от 50 389 лева
/след допуснато увеличение на размера на предявения иск/ – за претърпени от нарушението
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от не получаване на лицензионно
възнаграждение в периода 06.06.2024 година – датата на предявяване на иска.
Правото върху марка е имуществено право и при нарушение на правото върху марка
нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл.
118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и
неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички
обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя
вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото. В случая се претендират имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
от неполучено лицензионно възнаграждение (роялти).
Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава,
когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за
увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца /Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012
г., ОСГТК на ВКС/.
В случая, ищецът доказа пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от
9
нарушението от страна на ответното дружество на правото върху регистрираната марка на
ищеца за процесния период, тъй като ищецът би увеличил имуществото си, ако между него
и ответника имаше сключен лицензионен договор по реда на чл. 24 от ЗМГО (в този смисъл
Решение № 22/10.05.2012 г. по т. д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, Т. К., II Т. О.).
Лицензионното възнаграждение следва да се определи на база средномесечните
приходи на ответника за процесния период, които са обичайния прогнозен показател за
оценяване на нематериален актив. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ответното дружество е реализирало чист приход при реализиране на
търговска дейност в стопанисвания от него търговски обект - ресторант в размер на 503 886,
13 лева, в периода от 06.06.2024 година до 19.08.2024 г.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че роялти за лицензионните договори при
заведения за хранене и пиене се определя в рамките между 4% - 25 % от приходите или 2% -
50 % от печалбата. Съдът приема процентът за лицензионно възнаграждение за марката за
процесния период да е в размер на 10%, както е определено от вещото лице, доколкото
същото е направило изчисленията при среден процент за определяне на лицензия и при
съобразяване на фактори, свързани със сезонни и крайбрежни заведения за хранене като
процесното. С оглед на това, лицензионното възнаграждение на база реализираните от
ответника приходи, което ищецът би получил, ако между страните е бил сключен
лицензионен договор за търговската марка, възлиза на претендирания размер от 50 389 лева.
Ето защо, искът е доказан по основание и размер.
По разноските:
Разноски, предвид изхода на спора, са дължими само на ищеца, който своевременно e
заявил искане за присъждането им, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че са
сторени. Същите са в размер на общо 3730,56 лева – за държавни такси, адвокатско
възнаграждение и разноски за вещи лица.
Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ФТЕЛАКИ КОРЕ“ К.Д., дружество
регистрирано и действащо по законите на Гърция срещу ОРКО РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ
ЕООД, ЕИК ********* установителен иск с правно основание чл. 116, ал.1, т.1 ЗМГО, вр.
чл. 113, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМГО и чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2017/1001, факта на
извършено на територията на България в периода след 06.06.2024 година от ответника
нарушение на правото на ищеца върху регистрираната комбинирана търговска марка на ЕС
„Alemagou”с peг. № *********, заявена на 11.10.2021 година и регистрирана на 28.01.2022г.
за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ, чрез използване в търговската му дейност и
изразяващо се в предлагане, обозначаване и рекламиране от страна на ответника на
предлаганите от него идентични с тези на ищеца услуги в клас 43 и по-конкретно –
обозначаване на наименование на стопанисвания от ответника ресторант край гр. Созопол,
местност Мапи, комплекс Грийн Лайф, стопанисван от ответника, използване върху табели,
менюта, подложки, търговски документи и реклама в интернет на
https://www.facebook.com/AlemagosRestaurant?locale=bg_BG и уебсайт
https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorant-alemagos/, на сходен с регистрираната
марка на ищеца словен знак ALEMAGOS и комбиниран знак със словен елемент GREEN
LIFE ВЕАСН ALEMAGOS, и комбиниран с графичен елемент- комбинация от 4 малки
фигурки - стилизирани цвете, под него - чаша, от дясно вълни и над тях – око.
ОСЪЖДА, по предявения от „ФТЕЛАКИ КОРЕ“ К.Д., дружество регистрирано и
10
действащо по законите на Гърция срещу ОРКО РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ ЕООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 116, ал.1, т.2 ЗМГО, вр. чл. 17 от Регламент /ЕС/
2017/1001, ответника ОРКО РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ ЕООД, ЕИК ********* да
преустанови извършваното, считано от 06.06.2024 година нарушение на правото на ищеца
върху регистрираната комбинирана търговска марка на ЕС „Alemagou” с peг. № *********,
заявена на 11.10.2021 година и регистрирана на 28.01.2022г. за услуги в класове 41 и 43 от
МКСУ, чрез използване в търговската му дейност и изразяващо се в предлагане,
обозначаване и рекламиране от страна на ответника на предлаганите от него идентични с
тези на ищеца услуги в клас 43 и по-конкретно – обозначаване на наименование на
стопанисвания от ответника ресторант край гр. Созопол, местност Мапи, комплекс Грийн
Лайф, стопанисван от ответника, използване върху табели, менюта, подложки, търговски
документи и реклама в интернет на https://www.facebook.com/AlemagosRestaurant?
locale=bg_BG и уебсайт https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorant-alemagos/, на
сходен с регистрираната марка на ищеца словен знак ALEMAGOS и комбиниран знак със
словен елемент GREEN LIFE ВЕАСН ALEMAGOS, и комбиниран с графичен елемент-
комбинация от 4 малки фигурки - стилизирани цвете, под него - чаша, от дясно вълни и над
тях – око.
ОСЪЖДА ОРКО РЕСТОРАНТИ И БАРОВЕ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„ФТЕЛАКИ КОРЕ“ К.Д., дружество регистрирано и действащо по законите на Гърция
сумата в размер на 50 389 лв. – обезщетение за нарушението на правата на ищеца върху
регистрираната комбинирана търговска марка на ЕС с peг. № *********, заявена на
11.10.2021 година и регистрирана на 28.01.2022г. за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ под
формата на пропуснати ползи от не получаване на лицензионно възнаграждение през
периода 06.06.2024 г.- 19.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - съдебни разноски от
3730,56 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11