РЕШЕНИЕ
№ 19744
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110154021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу С. С. М., с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми –
1431,18 лЕ. – цена за доставена за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. до
топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. №
*****), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.02.2022 г., до
окончателното плащане; 216,95 лЕ. – лихва за забава за плащане на посочената
по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 07.02.2022 г.; 30,79 лЕ. – цена за
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода 01.07.2019 г. – 01.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 24.02.2022 г., до окончателното плащане, и 5,11 лЕ. – законна
лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 03.03.2020
г. – 21.102.2020 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 9775/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
1
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Техем сървисис“ ЕООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – С. С. М., с
който предявеният иск се оспорва като нередовна и неоснователна. Поддържа
се, че не е доказано количеството на доставената енергия, като се прави и
възражение за изтекла погасителна давност, и се сочи, че не е посочено от коя
точно датата на първия и последния месец се искат паричните задължения.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, везма становище по
иска, че не извършва дейност за процесния имот и няма защо да участва по
делото.
В съдебното заседание главните страни поддържат аргументите си от
исковата молба и отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
По приложеното към делото частно гражданско дело № 9775/2022 г . на
Софийския районен съд, 28. Състав, е била издадена на 04.03.2022 г. заповед
за изпълнение срещу ответницата и Е. Ц. М. Заповедта е връчена на
последния чрез работодател, като длъжникът не е възразил и е издаден
изпълнителен лист срещу него. Срещу ответницата в настоящото
производство такъв изпълнителен лист не е издаден и същата не открита на
регистрираните адреси, поради което съдът е дал указания за предявяване на
иска по настоящото дело.
Съгласно представен на лист 17 от делото и неоспорен от страните
писмен Договор за продажба на държавен жилищен имот от военно-
жилищния фонд от 19.09.1990 г. ответницата и Е. Ц. М. са закупили описаният
в първия абзац на решението („процесния“) апартамент (адресите напълно
съвпадат).
Съгласно представена на лист 19 от делото и неоспорена от страните
Молба-декларация от 30.10.2001 г.Е. Ц. М. същият е заявил, че ще заплаща
топлинната енергия за процесния имот за домакинство от трима души.
Съгласно представени от неучастващото по неучастващо по делото лице
„Директ“ ЕООД, и неоспорени отчети в процесния имот са извършени два
отчета на 15.05.2019 г. и 16.06.2020 г., подписани от Е. Ц. М., и които
2
установяват потребление през 2019 г. от два радиатора, щранг-лира и два
водомера; през 2020 г. – от един радиатор, щранг-лира и 2 водомера, праз 2021
г. – пак от два радиатора, щранг-лира и 2 водомера.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза, прието в
откритото заседание на 02.04.2025 г. (на лист 103 от делото), а в писмен вид –
на лист 90 – 101 от делото, за периода от май 2018 г. до април 2019 г. по реален
отчет потреблението е за 1138,34 лЕ.; за отоплителния сезон от май 2019 г. до
април 2020 г. – 1074,95 лЕ., като сметките за периода от май 2019 г. до
ноември 2019 г. са за 641,42 лЕ., а за периода от май 2020 г. до април 2021 г. е
на стойност 947,76 лЕ.. За съответните описани по-горе отоплителни сезони
процентът енергия, отделян в сградата, който е отреден за сградна инсталация
е съответно 36,82 %, 29,95 % и 31,64 %. Установени са четири радиатора и два
водомера в процесния имот, за които има редовни отчети. Отчетите на
топлинния счетоводител следват формулите от действалите в периода
Наредби за топлоснабдяването. Съдът кредитира експертизата, като основана
на представени по делото подписани за потребителя отчети и посочени
математически методи за изчисление.
В представения на лист 26 от делото протокол от общо събрание на
етажните собственици в сградата, където се намира процесния апартамент,
проведено на 18.10.2001 г. е взето решение за избор на топлинен счетоводител,
но не и за определяне на процент от разходите за сградна инсталация.
Съгласно представени на лист 41 от делото Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33,
ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата излага възражения за
погасяване на задълженията по давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
3
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че от
падежа на задълженията до подаване на исковата молба са изминали повече от
3 години.
По претенцията за цена на топлинна енергия:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците на недвижими имоти, до които
се доставя топлинна енергия, отговарят за заплащането , като с практиката
на Върховния касационен съд (ВКС) – Тълкувателно решение № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, е прието, че това не изключва възможността да се сключи
договор за това само някои от тях или трети лица да се съгласят да плащат. По
делото е установено, че ответницата е собственик на част от такъв имот, а
подадената от съсобственика декларация не изключва отговорността , тъй
като този съсобственик изрично посочва, че живее с други хора, и е известно,
че е в съсобственост. Следователно няма основание за отклонение от
особеното правило на ЗЕ за това, че ищцата дължи заплащане на доставената
до имота топлинна енергия съобразно идеалната си част, която по
презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС е половината от имота.
По отношение на количествата топлинна енергия, доставени до
процесния имот, макар и формулите в т. 6.1.1. от приложенията към
действалите в процесния период Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването (след 20.03.2020 г.) да са обявени от Съда на Европейския
съюз с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 Ш. за противоречащи на
правото на Европейския съюз – член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС,
то съдът следва да изчисли по някакъв начин количествата топлинна енергия,
като приложи собствената си преценка по чл. 162 ГПК. Като има предвид, че
страните не са оспорили изчисленията и няма други обективни данни по
делото, които да позволят по-обективно извършване на същите, а и като се
има предвид, че страните не са използвали изрично предвидената възможност
по т. 6.1.2. от методиките да прибягнат до по-точни изчисления на експерт, но
на разноски на съсобствениците, то съдът приема за меродавни изчисленията
на вещото лице (още повече, че е установено, че формулата в повечето случаи
ощетява неползващите отопление, а не ползващите).
Следователно следва да се приеме, че потреблението на топлинна
енергия в процесния имот, от чиято цена ответницата дължи половината, е на
стойност 1138,34 лЕ. за отоплителния период от май 2018 г. до април 2019 г.;
1074,95 лЕ. – за отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г., и на
стойност 947,76 лЕ. – за периода от май 2020 г. до април 2021 г.
Ответницата прави възражение за погасяване на част от вземанията по
давност. Това са периодични плащания и давността е 3-годишна съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Съдът е сезиран на 24.02.2022 г., като давността е била спряна
за 68 дена след 13.03.2020 г. по силата на чл; 3 ЗМДВИППП по време на
извънредното положение от 2020 г., т.е. погасени са вземанията с падеж преди
18.12.2019 г. Съгласно общите условия на ищеца падежът е на 45-ия ден от
края на месеца, за който се издава фактура, т.е. на 15-то число на по-
4
следващия месец. Така погасени по давност са всички сметки за периода до
ноември 2019 т. включително. Те са на стойност 641,42 лЕ. за периода от май
2019 г. до ноември 2019 г., а за периода преди април 2018 г. са в размер на
1138,34 лЕ..
Следователно непогасеният дълг за цялото жилище е в размер на сбора
от годишните сметки за периодите от май 2019 г. до април 2020 г. и от май
2020 г. до април 2021 г., или 2022,71 лЕ., намален с размера на погасените по
давност вземания от 641,42 лЕ., или 1 381,29 лЕ.. От тази сума ответницата
дължи половината, или 690,65 лЕ..
Следователно искът следва да се уважи за 690,65 лЕ. за периода от
декември 2019 г. до април 2021 г., като се отхвърли за разликата между
последната сума и пълния предявен размер от 1413,81 лЕ. и за периода от май
2018 г. до ноември 2019 г.
По законната лихва върху цената за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33 от общите условия на ищеца лихва се дължи не върху
прогнозните месечни сметки, а само върху задължението по годишните
изравнителни такива, и то след 45-ия ден от издаването им, когато е техният
падеж (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или от 15 септември на съответната година. За
изчисляване на лихвата по реда на чл. 162 ГПК съдът използва лихвения
калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция.
За вземането за периода от декември 2019 г. до април 2020 г. на стойност
216,77 лЕ. изчислената лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2022 г. (край
на периода по искова молба) е 30,77 лЕ., а върху сумата от 947,76 лЕ. за
периода от 15.09.2021 г. до 07.02.2022 г. – 38,44 лЕ., или претенцията е
основателна за общо 69,21 лЕ. и следва да се отхвърли за разликата между
последната сума и пълния предявен размер от 216,95 лЕ..
По претеницята за цена на услугата „дялово разпределение“:
Съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищеца, той събира сумите за
тази услуга, предоставена от трето лице, като в случая се установява, че е
извършена от представените по делото отчети. За да е основателен искът
обаче, следва да се докаже (с оглед правилата на потребителската защита и
изискването потребителят да не плаща услуги с неясна цена) и уговорената
цена на услугата.
По делото е установено, че в периода по исковата молба топлинен
счетоводител е било само „Директ“ ЕООД, като не е представен договор с
това дружество, а само с третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД,
поради което не е установена цената на услугата въпреки изричните указания
на съда в тази насока, дадени в определението за насрочване на делото от
07.02.2025 г. (на лист 73 от делото). Поради това искът следва да се отхвърли,
както и зависимия от него иск за лихва за забава върху цената.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално
на уважената част от исковете (759,86 лЕ. от 1666,66 лЕ., или 45,59 %) на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а ответницата не е направила разноски.
5
Ищецът е доказал разноски в исковото производство в размер на 33,33
лЕ. (платеното неправилно в повече не може да се възлага в тежест на
ответницата), както и разходи за експертиза – 250 лЕ., и 250 лЕ. депозит за
особен представител, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът следва да му
присъди и 150 лЕ. юрисконсултско възнаграждение, или от общи разноски
683,33 лЕ. следва пропорционално да му се присъдят 311,53 лЕ., а в
заповедното производство от разноски в размер на 58,34 лЕ. за тази ответница
следва да получи пропорционално 26,60 лЕ..
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД по отношение на С. С. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите:
690,95 лЕ. (шестстотин и деветдесет лЕ. и 95 стотинки) – цена за доставена за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес София, ж.к.
„Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. № *****), топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 24.02.2022 г. до окончателното плащане; 69,21 лЕ.
(шестдесет и девет лЕ. и 21 стотинки) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 07.02.2022 г.; – вземания по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 9775/2022 г. по
описа на Софийския районен съд, 28. Състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за цена на топлинна енергия за сума в размер на разликата между
690,95 лЕ. и пълния предявен размер от 1431,18 лЕ. (хиляда четиристотин
тридесет и един лЕ. и 18 стотинки), и за периода от месец май 2018 г- до
месец ноември 2019 г.; за законна лихва върху последната сума в размер на
разликата между 69,21 лЕ. и пълния предявен размер от 216,95 лЕ. (двеста
и шествнадесет лЕ. и 95 стотинки); 30,79 лЕ. (тридесет лЕ. и 79 стотинки) –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода 01.07.2019 г. – 01.04.2022 г., и 5,11 лЕ. (пет лЕ.
и 11 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана
сума за периода 03.03.2020 г. – 21.102.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. М., с ЕГН: **********,
и адрес: София, ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 311,53 лЕ. (триста и единадесет лЕ.
и53 стотинки) – разноски в исковото производство, и 26,60 лЕ. (двадесет и
шест лЕ. и 60 стотинки) – разноски по заповедното дело.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
6
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7