Р Е Ш Е
Н И Е
№124
14.04.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет
и първа година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 426 по описа за 2020 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка
с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Сънрайз Холидейз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Оборище, хххххх, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Д.Д., подадена чрез адв.И.С.-ДАК, срещу Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 2035 А-1/26.06.2020 г., издаден от Р.Д.-старши инспектор в отдел
„Местни данъци и такси“ към Дирекция „Финанси и местни приходи“ в Община Тервел,
потвърден изцяло с Решение № 10 от 29.07.2020г. на М. П.- директор на Дирекция
„Финанси и местни приходи“ в Община Тервел, с който на жалбоподателя са
определени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2019г. в размер на
2709,05 лева - главница и лихва в размер на 225,46 лева, изчислена към
26.06.2020г. и такса за битови отпадъци за услугите за поддържане чистота на
територии за обществено ползване и за
поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци в размер на 8 668,99
лева - главница и лихва в размер на 721,48 лева към 26.06.2020г. , или общо
задължения в размер на 12 324,98 лева.
Жалбоподателят
счита акта за установяване на задължения (АУЗ) за незаконосъобразен като
оспорва начина за определянето на данъчната основа и нейният размер във връзка
с определянето на задълженията за данък „Недвижими имоти“ (ДНИ). Счита, че
данъчната оценка за имотите, послужила като данъчна основа, не е изготвена
съобразно изискванията на Закона за местните данъци и такси. По отношение на
таксата за битови отпадъци (ТБО) оспорва предоставянето на услугите, за които
тя е начислена. Подробно излага съображенията си за незаконосъобразност в
жалбата и писмени бележки по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и изразява становище, че с представените по
делото доказателства общината не доказва престирането на нито една от трите
услуги. Моли акта за установяване на задължения да бъде отменен и да му се
присъдят разноските по делото.
Ответникът,
директорът на Дирекция „Финанси и местни приходи“ в Община Тервел, М. П., чрез
юрисконсулт, Зд. И., редовно упълномощена с пълномощно на л.123 от делото,
оспорва изцяло жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана и моли да
бъде отхвърлена.
Жалбата е
допустима.
Оспорването
е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта. Решението за
потвърждаване на акта е съобщено на 12.08.2020г. видно от разписка, л.10, а
жалбата е постъпила при ответника на 25.08.2020 г., т.е. в законоустановения 14
дневен срок за оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Оспореният Акт
за установяване на задължения № 2035 А-1/26.06.2020г. е издаден по реда на
чл.107, ал.3 от ДОПК от Росица Димова – старши инспектор, определена по реда на
чл.4, ал.4 от ЗМДТ със Заповед № 787/30.12.2016
г. на кмета на общината да изпълнява задълженията на орган по приходите.
Актът е обжалван
по административен ред и в производството по чл.155 от ДОПК е постановено Решение
№ 10 от 29.07.2020г., с което директорът на Дирекция „Финанси и местни приходи“
в Община Тервел е потвърди изцяло акта.
С обжалвания
акт са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2019г. за нежилищни имоти (бивш военен завод)
в близост до гр.Тервел, извън регулационните му граници, по открити три
партиди: партида № М096, партида № М0096 и № 5807F15514 по подадени декларации от
жалбоподателя, в качеството му на собственик на нежилищни недвижими имоти. От
данните по делото е видно, че ответникът не извършва услугите по сметосъбиране
и сметоизвозване по отношение на този имот, затова с оспорения АУЗ са начислени
задължения за ТБО за услугите за поддържане чистота на територии за обществено
ползване в размер на 2 промила от данъчната основа и за поддържане и
експлоатация на депо за битови отпадъци в размер на 2,8 промила от данъчната
основа.
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на поземлен имот със стар идентификатор 000069 и
настоящ идентификатор № 72271.40.69 с площ от 65 дка, а по скица - 58,172 дка,
ведно със построените върху него сгради,с начин на трайно ползване за
промишленост, находящ се в землището на гр.Тервел, описани в представения по делото нотариален
акт № 166, том V, дело 603/2007г. на нотариус Р.Д. с район на действие –РС
Тервел.
Страните не
спорят, че имотът се намира извън регулационните граници на град Тервел.
Имотът е
деклариран с декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ с вх. № 96/17.12.2007г. като в
нея е посочено придобиване на право на собственост върху земя с отчетна стойност
562 000 лева и масивни сгради с отчетна стойност 168 000 лева.
На
30.06.2010г. са подадени две нови декларации по реда на чл.14 от ЗМДТ, с вх. №
598 и вх. № 599.
С
декларация с вх. № 598/30.06.2010г., заведена под партиден № 0096 са
декларирани придобитите през 2007г. с горепосочения нотариален акт за
покупко-продажба земя и сгради, като в част ІІ от декларацията са описани три
сгради – Корпус с подвал с РЗП от 15 504 кв.м., Парова централа с РЗП от
1258 кв.м., Разпределителна уредба с РЗП от 306 кв.м. Всички сгради са
декларирани с тип конструкция М3 „масивна монолитна“.
С декларация
с вх. № 599/30.06.2010г., заведена под партиден № 096 е декларирана сграда,
като в част ІІ от декларацията са описани Компресорно с трафопост с РЗП 408
кв.м., Портиерна с РЗП от 18 кв.м., Водоем с РЗП от 370 кв.м. и 6 броя сгради,
като всички са декларирани с масивна монолитна конструкция М3.
На
04.02.2020г. жалбоподателят подава коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№ 104, в която за придобитите през 2007г. имоти с нотариален акт № № 166, том V, дело 603/2007г. на нотариус Р. Д.
с район на действие –РС Тервел, следните обстоятелства: налични 4 броя
производствени, нежилищни сгради: склад с площ от 446 кв.м., склад с площ от
426 кв.м., склад с площ от 412 кв.м. и склад с площ от 427 кв.м.
Видно от
представените скици от КК имотите са с идентификатори 72271.40.1.2, идентификатор
72271.40.1.4 идентификатор 72271.40.1.5 и идентификатор 72271.40.1.6.
От
приложеното Конструктивно становище, издадено на 13.01.2021г. от
инженер-конструктор Янка И. Алинска за декларираните сгради с идентификатори 72271.40.1.2,
72271.40.1.4 ,72271.40.1.5 и 72271.40.1.6 по КККР на гр.Тервел се сочи, че не
са масивни с носещи стени или стоманено бетонен скелет, а преместваеми паянтови
конструкции и отговарят на тип ПН конструкция на сгради от декларацията по
чл.14 от ЗМДТ.
В първото
съдебно заседание оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител,
излага твърдения, че останалите сгради не са налични в имота, тъй като била
премахнати и че в декларациите по чл.14 от ЗМДТ неправилно бил посочен вида на
сградите като масивни и заради тази грешка се е получило неправилно определяне
на данъчната основа.
От писмо на
отдел „Местни данъци и такси“ в Община Тервел с изх. № МДТ-02-1480/22.07.2020г.
(л.65) се установява, че жалбоподателят е представил преди датата на писмото
четири акта за премахнати сгради: Акт за
премахнати сгради от 03.02.2019г. за сграда с идентификатор 72271.40.1.3-
портиерна, както и съставени на 01.04.2020г. от инж.Чомаков с правоспособност по геодезия и
картография три броя акта за премахване на сгради – Акт за премахнати сгради в
одобрена КК за ПИ 72271.40.69.1, Акт за премахнати сгради в ПИ 72271.40.1 –
компресорно с трафопост, сграда със ЗП 63 кв.м. и сграда със ЗП 35 кв.м. и Акт
за премахнати сгради в ПИ 72271.40.69 – парова централа със ЗП от 1 258 кв.м. и
разпределителна уредба със ЗП от 306 кв.м.
Вещото лице
по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните,
дава заключение, че определената от Община Тервел данъчна оценка съответства на
декларираните от жалбоподателя земя и сгради с декларациите по чл.14 от ЗМДТ - декларация
с вх. № 598/30.06.2010г., заведена под партиден № 0096 и декларация с вх. № 599/30.06.2010г.,
заведена под партиден № 096.
В
заключението ( таблица 8) се сочи, че за имоти, заведени под партиден номер
М0096 ДНИ от 1,5 на 1000 е в размер на 2 592,52 лева,
според декларираните от жалбоподателя земя и три сгради (корпус-подвал, парова централа,
разпределителна уредба), а ТБО е в размер на 8296,07 лв., от които 3456,70 лв.
– за поддържане чистота на територии за обществено ползване 2 промила и 4839,38
– за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци 2,8 промила. От
заключението е видно, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е
начислявана.
За имоти,
заведени под партиден номер М096 ДНИ е в размер на 90,21 лв., според
декларираните от жалбоподателя пет сгради (компресор с трафопост, сграда от 35
кв.м., сграда от 63 кв.м., портиерна и водоем), а ТБО е в размер на 288,69 лв.,
от които 120,29 лв. – за поддържане чистота на територии за обществено ползване
и 168,40 – за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци.
За имоти,
заведени под партиден номер № 5807F15514 ДНИ е в размер на 27,75 лв., според
декларираните от жалбоподателя четири склада, а ТБО е в размер на 88,81 лв., от
които 37,01 лв. – за поддържане чистота на територии за обществено ползване и 51,81
– за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци.
Вещото лице
изчислява и размера на задълженията в още два варианта – при изключване на
премахната сграда - портиерна, съгласно Акт за премахване от 03.02.2019г. и във вариант – паянтова
конструкция на сградите.
По делото
бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на жалбоподателя,
М. С. П., жител на гр.Тервел и П. Р. П., жител на гр.Тервел и наемател на една
от процесните сгради на жалбоподателя.
От
показанията на М.П.се установява, че имотът, предмет на облагане с оспорения
АУЗ, е представлявал бивш военен завод, извън града в посока с.Полк.Савово,
достъпът до имота се осъществява по асфалтов път. По представената на стр.200
скица № Ф01425/2018г. за имот с идентификатор № 000069 свидетелят посочва, че съществуват
означените три сгради, разположени в съседния южен имот. Според свидетеля,
останалите сгради са били премахвани през продължителен период, продължил до
лятото на миналата година, т.е. до лятото на 2020г.
От
показанията на Петър Росенов П.се установява, че е наемател на четири сгради от
процесния имот, които ползва за кравеферма. Премахването на останалите сгради,
според свидетеля, завършило преди около месец-два, т.е. в края на 2020г. като
общо продължило около една година.
Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни, достоверни и дадени
добросъвестно.
От същите
може да се изведе категоричния извод, че през 2019г. година, за която се
отнасят процесните задължения, всички декларирани сгради са били налични, с
изключение на портиерна с идентификатор 72271.40.1.3, премахната към датата на
издаване на Акт за премахване от 03.02.2019г.(л.198).
Декларираният
от жалбоподателя имот не попада в район, определен от кмета, в който е
организирано сметосъбиране и сметоизвозване и затова с оспорения акт е
начислена такса ТБО за услугите по поддържане чистота на територии за
обществено ползване и за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци.
За
доказване извършването на услугите, за които е начислена таксата за битови
отпадъци, ответникът представя множество писмени доказателства, Видно е, че
кметът на общината със Заповед № 682/25.10.2018г. е определил във всички
населени места на територията на общината, вкл. и в гр.Тервел да се извършват
услугите по поддържане чистота на територии за обществено ползване
и за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци от 01.01.2019г. Видно
от Приложение № 2 към заповедта таксата в промили по отношение на нежилищните
имоти за услугата „поддържане чистота на територии за обществено ползване“ е 2
промила за град Тервел и 1,6 промила за селата, а таксата за услугата „поддържане
и експлоатация на депо за битови отпадъци“ е 2,8 промила за град Тервел и 1,6
промила за селата.
Приложение
№ 1 към заповедта е изготвената План-сметка, в която са одобрени разходите за
двете процесни услуги, съобразно Решение № 12-169 по Протокол № 12 от заседание
на Общински съвет-Тервел, проведено на 20.12.2018г.
Ответникът
представя трудовите договори, сключени със служители на общината със задължения
да осъществяват дейностите в отдел „Чистота“.
Представената
е и справката за измервания, изготвена от Претоварна станция гр.Тервел – депо
за битови отпадъци, както и пътните листи, от които се установява, че Община
Тервел поддържа и експлоатира депо за битови отпадъци - депо Тервел. извършени
дейности и разходи за функционирането на депото в гр.Тервел и регионалното депо
в с.Стожер.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира издадения акт за установяване
на задължения за правилен и законосъобразен.
Оспореният АУЗ
е издаден от компетентен орган по приходите съгласно Заповед №787/30.12.2016г.
на кмета на Община Тервел, поради което не страда от пороци, влечащи неговата
нищожност. С акта са установени задължения
за ДНИ и ТБО в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
- неплащане на задължението в срок.
Жалбата е
неоснователна в частта й, с която се оспорва материалната законосъобразност на
АУЗ по отношение на задълженията за ДНИ.
Съгласно
чл.10, ал.1 в редакцията му в сила от 01.01.2019 г., с данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти,
сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените
места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона
за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон. Публичните задължения за ДНИ
и ТБО се определят съобразно декларираното от собственика при подаване на
декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ,
данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал.
1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март
на същата година. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза напълно
потвърждава установените задължения по техния размер, определен от органа по
приходите, съобразно декларираното имущество.
Неоснователно
е възражението, че определената данъчна оценка за имотите не съответствала на
нормите на ЗМДТ, тъй като вещото лице дава заключение в обратния смисъл, т.е.
че размерът на задълженията е правилно определен.
По своята
правна същност декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява писмено извънсъдебно
признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти с характер на
частен свидетелстващ документ. Декларацията по чл.14 от ЗМДТ, подадена по
силата на закона от данъчно задълженото лице по чл. 11 от ЗМДТ, има обвързваща
сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен
съобразно чл. 4 от ЗМДТ относно правнорелевантните факти за облагането с данък
върху недвижимите имоти. Видно от подадените декларации за придобитите с
нотариален акт № 166, том V, дело 603/2007г. на нотариус Р. Д. имоти (
декларация № 96/2007г. по чл.17 от ЗМДТ, декларация № 598 и № 599 от
30.06.2010г. по чл.14 от ЗМДТ) дружеството жалбоподател е декларирало описаните
в АУЗ сгради като е посочило, че всички са с тип конструкция масивни монолитни.
Без правно значение е обстоятелството, че впоследствие и неизвестно кога точно сградите
са премахнати, както и че конструкцията на сградите била неправилно
декларирана. Органите по приходите определят размера на публичните задължения
според декларациите на данъчно-задължените лица като нямат задължения да
извършват проверка всяка година дали
декларираните обекти, за които се дължи ДНИ и ТБО, не са евентуално премахнати.
В периода от 30.06.2010г. до 31.12.2019г.
коригиращи декларации не са подавани. Затова фактическото състояние на имотите
не може да бъде основание да се коригира размера на задължението за 2019г.
Нормата на
чл.14, ал.3 от ЗМДТ в редакцията й, в сила до 01.01.2019г. е определяла, че при
промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка,
данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Коригираща декларация по този ред няма подадена.
Освен това
от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че към 2019г. голяма част от сградите в бившия
военен завод са били налични. И двамата свидетели сочат, че премахването на
сградите е продължило през 2020г.
По тези
съображения съдът приема, че органите по приходите в Община Тервел правилно са
определили задълженията за ДНИ и ТБО съобразно декларираното през 2010г. с
двете декларации по чл.14 от ЗМДТ недвижимо имущество.
Жалбата е
неоснователна и по отношение на определените задължения за ТБО.
По делото
се установи, че имотът не попада в район с организирано сметоизвозване, както и
че ответникът не е начислявал такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Затова
твърденията в жалбата, че тази услуга не се осъществява спрямо процесните имоти
са неотносими към спора за предоставянето на останалите две услуги, за които са
определени задължения за внасяне.
Възраженията
на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по
поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено
ползване са неоснователни.
Нормата на
чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата редакция разпорежда, че такса за битови отпадъци
се заплаща освен за услугите по сметосъбиране, така и за експлоатация на депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата
се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя
в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз
основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са
регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО.
Таксата за
битови отпадъци, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента е
установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Тервел
наредба.
Ответникът е представил доказателства за действителното предоставяне на услугите по третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и за поддържане на чистота на
териториите на обществено ползване в населените места. По делото се установи,
че Община Тервел ползва регионално депо за обезвреждане на отпадъци. Услугата
се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови
отпадъци и не е налице изключението по чл. 71, ал. 3 ЗМДТ. Таксата за услугата "обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци" съгласно приложимия закон е обусловена
не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната услуга или от
принадлежността на имота към съответното населено място, а единствено от
наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци, които се ползват от общината.
Услугата по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално
предоставяна по отношение имотите на жалбоподателя. Тази такса, според чл. 71,
т. 2 от ЗМДТ не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. Според Заповед
№ 682/25.10.2018г. услугата по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване се осъществява за всички населени места на територията на
община Тервел.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ
регламентира, че услугата включва почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. От приложената към заповедта План-сметка е видно, че тези
дейности са предвидени и са изчислени разходите за тяхното извършване.
Изискването
на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е ТБО да е определена за всяко населено място и в
случая това изискване е изпълнено. След като имотите са на територията на
община Тервел, дължимостта на определената ТБО за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване е дължима от собственика на съответния имот,
в случая от дружеството-жалбоподател като собственик на имотите. Това
законодателно решение е обусловено от характера на териториите, спрямо които се
предоставя услугата, а именно: територии за обществено ползване, които са
публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен. Това
от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1, вр.
чл. 11 от ЗМДТ лица - собственици на имоти, разположени на територията на
общината. ТБО се дължи по силата на закона от собствениците на недвижими имоти,
разположени на територията на общината. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България територия на
населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници,
и извънселищната територия, определена от границите на землището.
Предвид
изложеното жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Процесуалният
представител на ответника не претендира разноски.
Водим от
горното и на основание чл. 160 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Сънрайз Холидейз“ ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 2035 А-1/26.06.2020 г., издаден от орган по приходите,
потвърден изцяло с Решение № 10 от 29.07.2020г. на директора на Дирекция
„Финанси и местни приходи“ в Община Тервел.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд на РБ.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: