О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 680
гр. Пловдив, 26.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Магдалина Иванова въззивно частно наказателно дело № 542 по описа на ПАС за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.
С определение от 11.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1855/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е отменено Постановление от 12.09.2019 г. на Окръжна прокуратура - *, с което е прекратено наказателното производство по сл.д. № 243/2014 г. по описа на *, водено срещу Д.И.Л. за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 НК.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура - * с оплакване за неговата необоснованост и незаконосъобразност. В този смисъл се иска атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това Постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с изложените в депозирания частен протест съображения, с атакуваното
определение на окръжния съд и събраните по делото доказателства намира, че протестът
е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен.
За да постанови протестираното
определение, окръжният съд е приел, че прокурорското постановление е
необосновано и незаконосъобразно, с оглед неправилния анализ и оценка на част от доказателствата по делото
и липса на убедителни правни аргументи, подкрепящи хипотезата на чл. 24 ал.1,
т.1 НПК. Настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд.
С Постановлението от 12.09.2019 г.
на Окръжна прокуратура-* за четвърти пореден път е прекратено наказателното
производство, водено срещу обвиняемия Д.Л. за престъпление по чл. 219, ал. 4
вр. ал. 1 НК, като въпросите, свързани с основанията за това, са били предмет
на обсъждане и при предходните произнасяния на първостепенния и въззивен съд.
Така, първоначално с определение №
846/15.07.2016 г. по ЧНД 998/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив е потвърдено
постановление на Окръжна прокуратура - * от 14.03.2016 г. за прекратяване на настоящото
наказателно производство. Това определение е обжалвано от Държавна агенция „*“
(ДА „*“) – *и с определение №
568/21.09.2016 г. по ВЧНД 460/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив е отменено,
като делото е върнато на Окръжна прокуратура - * за изпълнение на съответните
указания. В съдебния акт на въззивния съд изрично е отбелязано, че от
вниманието на окръжния съд е убягнала липсата на коментар в постановление на
противоречията в показанията на свидетелите, свързани с внезапното прехвърляне
на феромангана в нови опаковки – биг бег торби, което обстоятелство било
констатирано при последваща проверка през м. юни 2013 г., без обаче да са
давани предписания от влогодателя (ДА „*“ – *) в тази насока. От друга страна
били налице твърдения на МОЛ – свидетелите М.С. и В.К., че опаковките са били
подменени по нареждане на служителите на резерва. В тези нови опаковки са
открити инертни материали, маскирани като съдържащи фероманган при характерната
визуална разлика на късовете.
С определение от 27.04.2017 г. по
ЧНД 767/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив е отменено Постановление от 03.04.2017
г. на Окръжна прокуратура-*, с което наказателното производство отново е
прекратено. В съдебния акт също са дадени указания да се установи палетите и
варелите, в които се е съхранявал фероманганът, от какъв материал са
произведени, възможно ли е състоянието им да е било компрометирано във времето,
кое по-точно е наложило преопаковането им и защо за това не е бил уведомен
собственикът на вещите (ДА „*“ – *). И този съдебен състав е акцентирал на
необходимостта от изясняване на обстоятелствата относно преопаковането на
инкриминираните вещи, както и мястото на съхранение на ключа за склада, в който
са били съхранявани. Действително, след това определение, на 02.02.2018 г., са
извършени повторни разпити на свидетелите В.К. и М.С., при които първият
твърди, че прехвърлянето на фероманганът в други опаковки е по предписание на
служители от *, като старите били унищожени (л. 13, т. 8 от ДП), а втората – че
е извършено по устно предписание (л. 14, т. 8 от ДП).
Въз основа на анализ на събраните
по делото доказателства, в производство по чл. 243, ал. 1 НПК, прокурорът
отново е приел, че са налице основанията на чл. 24, ал. 1 НПК и с Постановление
от 23.03.2018 г. отново е прекратил наказателното производство по делото. Постановлението е било обжалвано от ДА „*“ – *,
прието за основателно от Окръжен съд-Пловдив, който с определение от 03.05.2018
г. по ЧНД № 712/2018 г. го е отменил и върнал делото на прокурора. Съдебният
акт е потвърден с определение № 417/20.06.2018 г. на Апелативен съд-Пловдив,
който е споделил становището на окръжния съд, че продължават да са неизяснени
обстоятелствата, свързани с необходимостта от преопаковането на процесните
материали, по чие разпореждане е станало това, както и да се изясни фактът -
кое е налагало ключът за склада да стои при секретарката на изпълнителния
директор при положение, че отговорността за складовата наличност е била на материалноотговорното
лице – свидетеля В.К. .
В изпълнения на указанията на съда
са извършени преразпити на свидетелите Г.Д., В.К. , Н.С., М.С. и обвиняемия Д.Л..
Съдържащите се в техните показания и обяснения данни по поставените за
изясняване въпроси, както и наличните между тях противоречия не са били
подложени на задълбочен и внимателен анализ от страна на прокурора. Така по
отношение на въпроса защо ключът за склада, в който са се съхранявали ВВЗ, е
стоял при секретарката на изпълнителния директор а не при материалноотговорното
лице, свидетелката Н.С. - секретарката по това време, заявява, че когато МОЛ е
бил свидетелят К. , ключът за склада е стоял при нея по разпореждане на
изпълнителния директор, а когато МОЛ е била свидетелката С. , ключът се е
съхранявал от последната. В противовес на показанията на С. , обвиняемият Л. е категоричен в обясненията си, че не е давал
разпореждания, свързани с ключа за склада. Все в тази връзка следва да се
отбележи, че изцяло неизяснен е и въпросът, коя е причината на мястото на К. като МОЛ да бъде назначена С. (от 16.05.2011 г.) и на 07.11.2012 г. да бъде
извършена обратната смяна – за МОЛ е назначен отново К. . Извън вниманието на
прокурора са останали и различията в показанията на свидетеля К. относно преопаковането на процесните
материали. Така при първия му разпит на 09.10.2014 г. (л. 4-5, т. 3 от ДП) К. заявява: “През
месец май 2013 г. по предписание на *подмених опаковките на феромангана с
биг-бег чували. При подмяната всичко, което беше в стари чували и метални
палети и варели се премести само в чували.“. Макар и разколебани, подобни
са и твърденията при разпита му на 17.11.2016 г.: „ Доколкото си спомням през 2013 г., някъде през пролетта, се наложи да
се подменят опаковките на фероманганите. Не си спомням кой точно е дал това
предписание, но аз, като склададжия, без изрично предписание и разпореждане не
бих извършил това нещо … При това прехвърляне не е имало представители на *, но
това не може да стане без тяхно предписание, просто не мога да си спомня кой от
*е дал предписанието, но това не може да се случи без тяхно предписание.“ (л.18-19,
т. 7 от ДП). В последния му разпит на 20.06.2019 г. К. твърди нещо коренно различно от досегашните си
показания: „…не съм получавал лично
указание за подмяна на опаковките на материалите от страна на проверяващите от *…
Относно преопаковането, което нямам спомен кога се е извършило, нищо не помня
вече, научих впоследствие от М. С. ,
която е била МОЛ за склада, в който се съхраняваха материалите на *. Тя ми
каза, че е имала указание да се извърши подмяна на разкъсани торби. Не ми е
казвала нищо друго, действително когато отново приех склада от нея видях, че
има преопаковани материали в нови опаковки биг-бег торби, но колко са били, не
мога да кажа“ (л. 80, т. 8 от ДП). От
буквално цитираните пасажи от последните показания на свидетеля К. излиза така, че не той, а свидетелката С. е получила указания и извършила смяната на всички
опаковки на феромангана. Тези твърдения на К. , освен че противоречат на
предходните му показания, не кореспондират и с показанията на свидетелката С. .
Последната признава, че е получила устни указания от свидетеля Д.– главен
експерт в * – *, да смени опаковките на 2/3 чувала фероманган, при една от
проверките му по времето, докато е била МОЛ, които изпълнила. Заявеното от С. се потвърждава изцяло от свидетеля Д., като
същият категорично отрича да е давал писмени или устни указания за смяна на
останалите опаковки на фероманган, поради липса от такава необходимост. При
така отчетените непоследователност в показанията на свидетеля К. и противоречия с показанията на свидетелите С.
и Д., не става ясно защо в Постановлението
за прекратяване на наказателното производство е прието, че не само С. , но и К.
получавал предписания от проверяващите
от ТД „*“ – * и съобразно тях подменял периодично разкъсаните биг бег торби с
нови.
Настоящата инстанция счита, че обстоятелствата
относно съхранението на ключа за склада на МОЛ, както и по чие предписание
(указание, разпореждане), кога и от кого е извършена преопаковката на
феромангана са от особено важно значение за изясняване на въпросите, включени в
предмета на проверката по настоящото производство. Те продължават да не
получават еднозначен отговор в поредното постановление за прекратяване на
наказателното производство, въпреки дадените до момента указания в тази насока
от предходните съдебни състави.
Неоснователно е възражението на
прокурора, че е налице обективна невъзможност да се установи действителното
количество на съхраняваните в склада на „*“АД военновремеви запаси преди
инкриминирания период. Като причина за това се сочи метода, по който са били
извършване проверките от * – * в периода от 2008 г. до 2012 г., преди да бъдат
установени липсите през 2013 г., а именно – само визуално и чрез изчисление на
средно тегло. В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че още с
подписването на договор за съхранение на * № *“ АД, представлявано от
обвиняемия Л. като негов изпълнителен
директор, е приело на съхранение и опазване материали съгласно „Ведомост за
движение на наличностите на материали и стоки“, собственост на ДА „*“. Същите
са били съхранявани там дълги години преди това (от 70-те години на миналия
век), като първоначално договорът за съхранение е бил сключен с дружеството,
докато е било държавно предприятие, а след това и държавно ЕАД, приватизирано
впоследствие. През целия този период няма данни за внасяне/изнасяне на същите
или нови видове и количества ВВЗ, като подписваните с годините договори касаят
тези, предадени за съхранение отпреди. От 2008 г. до края на 2012 г. (а и преди
това) ежегодно са извършвани множество проверки от комисии на ТД „*“ - *за
състоянието на съхраняваните ВВЗ в склада на дружеството. Макар и те да са извършвани
“на око“, по документи и чрез пресмятане на средно тегло, до инвентаризацията
през м. октомври 2012 г., вкл., проверяващите са нямали забележки, като не са
намерили основания за извършване на фактическа проверка, тъй като всички
материали са се намирали в опаковките, в които са били складирани там и за
което са били съставяни съответните документи, подписани от двете страни по
договора. За това, че както обвиняемият, така и неговите служители, вкл. и МОЛ
на склада К. са знаели за видовете и
количествата съхранявани ВВЗ са показателни и ежегодно изпращаните от „*“АД в *
– * ведомости за движение на наличностите на материали и стоки към 31.12. на
всяка календарна година в периода 2008 г. – 2012 г., а и преди това, в които са
описани приетите за съхранение материали – по видове и количества (л. 153 - л.
166, т. 2 от ДП). При тези данни не може да се сподели виждането на прокурора,
че не може обективно да бъде установено в кой момент липсващите материали са
били отделени от общото количество -
дали през периода 2008 г. – 2012 г. или през 2013 г., когато са установени
липсите. Напротив, очевидно е, че „изчезването“ на инкриминираните видове и
количества ВВЗ се е случило именно през пролетта на 2013 г., като на този етап
от разследването продължава да има достатъчно данни, че в него са замесени всички
ангажирани с пазенето на ВВЗ – изпълнителния директор, поел задължение за него,
материалноотговорното лице, отговарящо за склада, в който са съхранявани и
секретарката на директора, при която, както бе отбелязано по-горе, неясно по
какви причини е стоял ключа за склада именно в периода на „изчезването“.
С оглед на изложеното, не може да
бъде споделен извода на прокурора, че
обвиняемият Л. е изпълнил
задълженията си по опазване на повереното му имущество, че е осигурил условия
за спазване на технологичните изисквания
за съхранението на материалите и не е допуснал влошаване на качеството на
съхраняваните материали. И според настоящия въззивен състав, събраните по делото
доказателства сочат на обратния извод - очевидна липса на необходимите и достатъчни грижи на добър стопанин, които обвиняемият е
следвало да положи при опазването на повереното му имущество, съгласно
изискването на чл. 22 от ЗДРВВЗ – „Съхраняването и опазването на
военновременните запаси се извършват от агенцията или се възлагат от нея чрез
договори на търговци и организации за възложените им с акт на МС военновременни
задачи, или на търговци и организации, определени от агенцията на конкурсен
принцип“; чл. 13, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за организиране на
дейностите по държавните резерви и военновременните запаси (обн. ДВ, бр. 95 от 28.10.2003 г.) – „
Съхранителите осигуряват необходимите условия за спазване на технологичните
изисквания при съхраняването на държавните резерви и военновременни запаси в
наличните си складови площи и съдови вместимости“; чл. 8 от Договор за
съхранение на военновременни запаси № 83/10.10.2008 г. – „Съхранителят се
задължава: … т. 5. – Да съхранява и пази материалите с грижата на добър
търговец и по начин, който не допуска влошаване на качествените им показатели;
т. 6. – Да пази съхраняваните материали от противоправни посегателства от трети
лица. В случай на констатирани такива да уведоми незабавно съответната ТД „*“;
т.8. – Да не използва по никакъв начин материалите, нито евентуалните им
плодове; т. 9. - Да не се разпорежда по никакъв начин с материалите, нито да ги
влага в производство, преработва или обработва; чл. 11 – Съхранителят е
запознат с изискванията за съхранение на материалите и се задължава да ги
съхранява съобразно необходимата технология и при условия, гарантиращи доброто
им опазване.“.
С оглед на изложеното, протестът е
неоснователен, а атакуваното с него определение на окръжния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо, Пловдивският апелативен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1855/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: