РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 20.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4141 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.С.Ш. срещу Д.П.Г., в която се твърди, че на 26.03.2018 г. между страните бил сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите и същият ден ищцата Н.С.Ш. предоставила на ответника Д.П.Г. заемната сума в размер на 25 000 лв. Уговорено било сумата да бъде върната в срок до 26.03.2019 г. Тъй като в уговорения срок сумата не била върната, ищцата се снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за главницата от 25 000 лв. и лихва за забава за периода от 27.03.2019 г. до 08.08.2019 г. в размер на 937,50 лв. по ч.гр.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал възражение против заповедта за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на искове за съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение и присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответника Д.П.Г. дължи на ищцата Н.С.Ш. сумата в размер на 25 000 лв. – главница по договор за заем от 26.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 937,50 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 27.03.2019 г. до 08.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 1849/12.08.2019 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по ч.гр.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Ангажира доказателства. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който намира иска за неоснователен. Оспорва получаването на заемната сума от ищцата с твърдението, че съгласно договора за заем предаването й е следвало да стане или чрез банков превод или в брой срещу разписка, като ищцата не е предала сумата по нито един от тези начини. Позовава се на т. 3 от договора като твърди, че е направил подобрения в имота, които следва бъдат приспаднати при връщане на заемната сума, както следва: демонтаж на керемиди на стойност 180 лв., разваляне на дъсчена обшивка по покрив на стойност 165 лв., демонтаж на подпокривна конструкция на стойност 1 470 лв., нова покривна конструкция от бичени иглолистни греди на стойност 4 930 лв., хастар от кофражни дъски на стойност 1 980 лв., подпокривно дифузно фолио на стойност 570 лв., единична летвена скара под метални керемиди на стойност 840 лв., покриване с метални керемиди на стойност 3 075 лв., покриване на било с метални керемиди на стойност 660 лв., обшивка на комини с ламарина на стойност 73,80 лв., стоманено-бетонни шапки на комини на стойност 180 лв., измазване на комини на стойност 23,20 лв., изолация ОSВ 18 мм в подпокривното пространство на стойност 2 325 лв., топлоизолация с вата 50 кг между ребрата на стойност 1 530 лв., изграждане на дренажна система на стойност 7 200 лв. Общата стойност на направените ремонти възлизала на 25 202 лв. Твърди, че договорът за заем обезпечава вземане, произтичащо от сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.03.2018 г., в който е уговорено, че остатъкът от продажната цена в размер на 25 000 лв. ще бъде приспаднат след извършване на належащи ремонтни дейности, описани в количествено-стойностна сметка – протокол от 22.02.2018 г., както и че към момента на подаването за заявлението за издаване на заповед за изпълнение голяма част от ремонтните дейности са извършени от заемателя, а стойността им надвишава 25 000 лв.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик е видно, че е издадена Заповед № 1849 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.08.2019 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Д.П.Г., ЕГН **********, да заплати на Н.С.Ш., род. на *** г. в гр. Ижевск, сумата от 25 000 лв. – главница по Договор за заем с нотариална заверка на подписите с рег. № 1345/26.03.2018 г. на Нотариус Наташа Хантова, рег. № 154 по регистъра на НК, сумата 937,50 лв. – лихва за забава за периода от 27.03.2019 г. до 08.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 525,00 лв. - внесена държавна такса и 1000,00 лв. - адвокатско възнаграждение. За вземанията по заповедта за изпълнение е издаден Изпълнителен лист № 1991/12.08.2019 г. в полза на Н.С.Ш. срещу Д.П.Г..
Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, по молба на ищцата на 26.08.2019 г. е образувано изпълнително дело 731/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, с район на действие – ОС – Пазарджик. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника - ответника Д.Г. на 02.09.2019 г., като същият на 09.09.2019 г., при спазване на законоустановения срок, е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. На 17.09.2019 г. е връчено съобщение на ищцата за подаденото възражение, като в указания й едномесечен срок – на 17.10.2019 г. същата е депозирала исковата молба, по повод на която е образувано настоящото гражданско дело.
По делото е представен и приет като доказателство договор за заем от 26.03.2018 г., сключен в писмена форма с нотариална зеверка на подписите с рег. № 1345/26.03.2018 г. по описа на Нотариус Наташа Хантова, с рег. № 154 по регистъра на НК, между Н.С.Ш., в качеството на заемодател и Д.П.Г., като заемател, по силата на който страните са постигнали съгласие ищцата да даде в заем на ответника сумата от 25 000 лв. за срок от една година, считано от датата на сключване на договора. В чл. 4 от договора за заем е включена клауза, според която заемателят – ответникът Д.П.Г. е получил заетата сума в размер на 25 000 лв. в деня на подписване на договора за заем - 26.03.2018 г. и се задължава да я върне в едногодишен срок от момента на сключване на процесния договор. Съгласно чл. 5 от договора за заем падежът на задължението на ответника да върне заетата сума е 26.03.2019 г.
Видно от клаузата на чл. 3 и чл. 6 от договора за заем при връщане на заетата сума заемателят има право да приспадне сторените от него разноски за обособяване на придобития от него недвижим имот, а именно: ½ ид.част от УПИ IX-848, в кв. 65 по плана на с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, с площ от 1122 кв.м., при граници и съседи: улици, УПИ X-849, УПИ VIII-845, 846, 847, като самостоятелен урегулиран поземлен имот.
От заключението на извършената в хода на съдебното производство и приета по делото без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че върху северозападната част от жилищна сграда с идентификатор 61371.501.848.1 по КККР на с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, със ЗП от 101 кв.м., брой етажи – 2, е извършен основен ремонт на покривната дървена конструкция, изразяващ се в следното: демонтиране на стария покрив, покрит с глинени керемиди; изграждане на нова двускатна дървена покривна конструкция и покриване с метални керемиди; монтаж на топлоизолация; направа на нов комин и обшивка на стар и нов комин; до югозападната и североизточната фасади на сгради с идентификатор 61371.501.848.1 и 61371.501.848.4 е изпълнено подземно дренажно съоръжение от ПВЦ дренажни тръби, изграждане на три броя дренажни шахти и поставяне на бетонова настилка върху съоръжението. Стойността на извършения ремонт, определена по средни пазарни цени за 2020 г. за труд, материали и разходи за доставка е 23 338 лв. Изслушано в съдебно заседание вещото лице Б.Г. заявява, че не е изследвал кога и от кого са извършени строително-монтажните работи в имота на ответника, а е остойностил описаните такива в отговора на исковата молба, като на място извършените СМР са му били посочвани от ответника. Пояснява, че има минимални разлики в стойността на СМР-та в различните години, както и че ако те са извършвани преди 2020 г. стойността им ще е различна от посочената за 2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. М., Р. Г. и М. Ц..
Разпитан в качеството на свидетел Л. М. сочи, че знае, че между страните през месец март 2018 г. е бил сключен договор за заем, съгласно който ищцата Н.Ш. дала в заем на ответника Д.Г. сумата в размер на 25 000 лв. със срок за връщането й – една година. Твърди, че в деня на подписването на договора за заем е присъствал при предаването на заемната сума от 25 000 лв. от ищцата, с която живее на семейни начала, на ответника, като конкретизира, че процесната сума била разпределена на три пачки – две пачки от по 10 000 лв. и едно – от 5000 лв. Уточнява, че не е присъствал при подписване на договора за заем, но в същото време е чакал ищцата в автомобил до кантората на нотариуса, пред който бил подписан договора и се запознал със съдържанието на договора за заем след като ищцата излязла от кантората на нотариуса и се върнала при него в автомобила. Категорично заявява, че договорът за заем не е свързан с друг договор и не обезпечава задължения по друг договор, сключен между страните, както и че ответникът не е върнал заемната сума на ищцата. Излага, че между ищцата и ответника е сключвана и сделка за покупко-продажба на имот, по която ответникът заплатил изцяло на ищцата покупко-продажната цена още през 2018 г. Твърди, че е правил частичен ремонт на покрива на имота, в който живее ответника, както и дренажна система, като уточнява, че дренажът, който той е правил не е обозначен на скицата на вещото лице.
Разпитаните по искане на ответника свидетели Р. Г. – негова съпруга и М. Ц. излагат обстоятелства, че между страните са водени предварителни разговори за продажба на имот, като според свидетелката Р. Г. била договорена продажна цена от 75 000 лв., а според свид. М. Ц. – 50 000 лв., както и че е извършена продажба на имот между страните. Свидетелката Р. Г. твърди, че при преговорите за продажба на имота участвал свид. Л. М., както и че се уговорили при продажбата му да платят по-голямата част от цената, а именно сумата в размер на 50 000 лв., а остатъкът от продажната цена в размер на 25 000 лв. да платят до една година, като от тази сума от 25 000 лв. могат да приспадат разходи за ремонти, които евентуално ще им се наложи да правят за имота в периода от една година от закупуването му. Твърди, че са платили сумата в размер на 50 000 лв. на ищцата, че живеят в имота още от преди сключване на сделката за продажбата му, както и че единствено покривът на къщата са ремонтирали след подписване на договора за покупко-продажба, а другите ремонтни дейности – правеният дренаж, канализация и водопровод са извършени преди изповядване на следката за продажба на имота. Заявява, че не е заплатена сумата в размер на 25 000 лв. на ищцата, представляваща част от продажната цена на имота. Сочи, че не знае съпругът й – ответникът Д.Г. да е получал пари в заем от ищцата. От своя страна свид. М. Ц. също сочи, че ответникът е извършвал ремонти дейност в закупения имот, част от които са били осъществени преди покупко-продажбата му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане за главница по договор за заем и за лихва за забава.
Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, която е оспорена от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и неформален, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума или други заместими вещи. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен.
За уважаване на исковите претенции в тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, фактическото предаване на заемната сума на ответника и постигането между страните на съгласие, че сумата е предоставена като заем, че е настъпил падежът на задължението за връщане на заема, изпадането в забава на ответника, както и размера на дължимата мораторна лихва за посочения в исковата молба период. В тежест на ответника е да установи твърденията си, че заемът обезпечава изпълнението на задълженията по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните, и извършените от него ремонтни дейности.
Видно от съдържанието на чл. 4 от процесния нотариално заверен договор за заем ищцата е дала на ответника в заем сумата в размер на 25 000 лв. в деня на подписването му. В настоящия случай предаването на сумата е удостоверено в самия договор, съдържащ изявление на ответника, че е получил заетата сума от 25 000 лв. Съдът счита, че в този случай договорът за заем има характер на разписка за получаване на заемната сума от ответника. Доколкото не е оспорена автентичността на договора за заем (в частта относно подписите) същият макар и частен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника, че отразените в него неизгодни за страната факти са верни.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на 26.03.2018 г. ответникът е получил от ищцата сумата от 25 000 лв. и се задължава да я върне в едногодишен срок от сключване на договора, в какъвто смисъл е изричното му изявление, обективирано в чл. 4 от договора за заем. В този смисъл възражението на ответника за неизпълнение на договорното задължение на ищцата за предаване на заемната сума са неоснователно.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че данни за факта на предаване на заемната сума от ищцата на ответника се съдържат и в показанията на свид. Ливър Мусиевски, но предвид конкретния размер на исковата претенция и ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът не се основава на изложеното от свидетеля при формиране на правния извод относно реалното предаване на заемната сума от ищцата на ответника. При наличието на документ за предаване на сумата, какъвто е процесният случай, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в този смисъл Решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 190/23.01.2014 г. по т.д. № 483/2012 г. на ВКС, I г.о.,). Съдът възприема показанията на свид. Л. М. в останалата им част, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като намира същите за обективни и логични.
Неоснователно е инвокираното от ответника възражение, че в изпълнение на чл. 3 от договора за заем е направил подобрения – належащи ремонти, във връзка с обособяване на придобития от него имот в УПИ, поради което има право при връщане на заетата сума да приспадне направените от него разноски. В чл. 3 от процесния договор за заем е договорено, че при връщане на заетата сума заемателят ще приспадне сторените от него разноски за обособяване на придобития от него недвижим имот, а именно ½ ид.част от УПИ IX-848, в кв. 65 по плана на с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, с площ от 1122 кв.м., при граници и съседи: улици, УПИ X-849, УПИ VIII-845, 846, 847, като самостоятелен УПИ, а в чл. 6 от договора е посочено, че заемодателят е съгласен с отразеното в пункт трети от договора условие. Тази уговорка обаче не предвижда приспадане на суми от ответника за ремонтни дейности по построената в поземления имот сграда, каквито доводи навежда ответникът. Не може да се приеме, че извършването на ремонтните дейности във въпросния имот, има значение и е във връзка с обособяване на УПИ, както излага ответникът в отговора на исковата молба. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. Г., преценени при условията на чл. 172 от ГПК, и Милен Церов относно факта на установяване на извършените от ответника ремонтни дейности в имота и вложени от него средства за извършени строително-монтажни работи не аргументират извод за погасяване на задължението му за връщане на заемната сума от 25 000 лв., защото тези ремонтни дейности не представляват действия по обособяване на УПИ. В договора за заем липсва клауза, съгласно която ответникът да има право да приспада от заемната сума разходите, които е направил за ремонтни дейности в имота. Същевременно ответникът не ангажира никакви доказателства да е предприел действия и да е реализирана процедура по обособяването на въпросния имот в УПИ, в който случай би имал правото да приспадне от заемната сума разходите, направени във връзка с обособяване на имота в УПИ.
На следващо място, недоказано остана релевираното от ответника възражение с отговора на исковата молба, че договорът за заем обезпечава вземане, произтичащо от сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.03.2018 г., в който е уговорено, че остатъкът от продажната цена в размер на 25 000 лв. ще бъде приспаднат след извършване на належащи ремонтни дейности. Ответникът не ангажира писмени доказателства в тази насока нито в срока чл. 131 от ГПК, нито в първото по делото заседание. По делото не е представен от ответника и приет като доказателство въпросният предварителен договор от 07.03.2018 г., от клаузата на чл. 2, ал. 2 на който същият извежда правопогасяващото си възражение. Едва в последното по делото заседание процесуалният представител на ответника е направил доказателствено искане да му бъде дадена възможност да представи предварителния договор - писменото споразумение между страните за покупко-продажба на въпросния имот с мотива, че му е даден на по-късен етап, но същото е оставено без уважение, поради настъпила преклузия. В случая са ангажирани свидетелски показания за установяване наличието на предварителен договор за покупко-продажба на имот между страните, който е на стойност над 5000 лв. и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД трябва да е в писмена форма. Съдът намира, че с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК и чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК показанията на свидетелите Р. Г. и М. Ц. в частта, в която излагат обстоятелства за наличието на предварителен договор за продажбата на имота се явявят недопустими и не могат да бъдат ценени като годни за установяване факта на наличие на сключен предварителен договор за имот между страните. Ответникът не се е позовал на нормата на чл. 165 от ГПК и не твърди наличието на обстоятелствата, посочени във възираната разпоредба. Ответникът въпреки разпределената му доказателствена тежест, не успя да докаже възраженията си, поради което съдът приема, че основанието на предаване на заемната сума е сключеният между страните на 26.03.2018 г. нотариално заверен заемен договор.
Предвид изложеното съдът намира за доказани обстоятелствата, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем от 26.03.2018 г., сключен в писмена форма с нотариална зеверка на подписите с рег. № 1345/26.03.2018 г. по описа на Нотариус Наташа Хантова, с рег. № 154 по регистъра на НК, за сумата от 25 000 лв., по който ищцата е изпълнила задължението си за предаване на заемната сума на ответника. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. По делото не са ангажирани от ответника доказателства за погасяване на задължението му по договора за заем, чийто падеж е настъпил на 26.03.2019 г., Нещо повече, между страните няма спор, че претендираната сума от 25 000 лв. не е върната на ищцата. Доколкото ответникът не доказа, че е върната получената в заем парична сума, то предявеният иск за установяване съществуването на процесното задължение в размер на 25 000 лв. е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Относно предявения акцесорен иск за обезщетение за забава съдът намира следното:
Според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, който се определя съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, а именно - при задължение с определен срок за изпълнение длъжникът изпада в забава след изтичането му, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай е уговорен падеж на плащане – 26.03.2019 г., на който главницата по процесния договор за заем не е върната на ищеца, следователно ответникът е изпаднал в забава от 27.03.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията. Съгласно правилата на чл. 84 от ЗЗД при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, какъвто е настоящият случай и кредиторът има право да претендира заплащане на обезщетение за вредите от забавата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, без да е необходимо да е имало предварителна изрична уговорка между страните за това. Доколкото на падежа ответникът не е заплатила главницата, то той дължи заплащането на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и акцесорната претенция е доказана по основание. По реда на чл. 162 от ГПК съдът определя размера на претенцията за мораторна лихва за исковия период от 27.03.2019 г. до 08.08.2019 г. в размер на 937,58 лв. (изчислена с онлайн калкулатор http://nraapp03.nra.bg/), поради което искът за установяване съществуването на вземането за лихва за забава в размер на 937,50 лв. е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищцата.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 525 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв, а в исковото производство – 525 лв. за държавна такса. Същият своевременно е направил искане за присъждане разноските в заповедното и исковото производство, като за реалното им заплащане е представил по делото писмени доказателства. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 1525 лв. – разноски в заповедното производство и сумата в размер на 525 лв. – разноски в исковото производство пред първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н.С.Ш., гражданин на Руска Федерация, родена на *** г., с настоящ адрес:***, със съдебен адрес:***, офис № 11 – адв. П.П., против Д.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Д.П.Г. дължи на Н.С.Ш. сумата в размер на 25000 лв., представляваща главница по Договор за заем от 26.03.2018 г., сключен между страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег. № 1345/26.03.2018 г. по описа на Нотариус Наташа Хантова, с рег. № 154 по регистъра на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 937,50 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 27.03.2019 г. до 08.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 1849/12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на Н.С.Ш., гражданин на Руска Федерация, родена на *** г., с настоящ адрес:***, със съдебен адрес:***, офис № 11 – адв. П.П., сумата в общ размер на 2050,00 лв. (две хиляди и петдесет лева) - разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: