Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. С Решение № 181 от 05.08.2005 година по гражданско дело № 45/2004г., РС-Момчилград е отхвърлил предявеният от 1. Ахмет Вефик Кърайоглу роден на 10.02.1961 г. с л.п.сер. J № 03 -064408, издаден на 14.05.1985 год. от Ваалийството на град Бурса, Република Турция, 2. Митхат Кърайоглу роден на 04.0.1951 г. с л.п.сер. № М О5 220348, издаден на 20.08.1993 год. от гражданско управление Османгаази, град Бурса, Република Турция, 3. Сюхейля Чаглъ родена на 06.01.1957 г. с л.п.сер. № КО6- 016902, издаден на 17.03.1998 год. от гражданско управление Нилюфер на град Бурса, Република Турция, 4. Хюсние Юзаталай родена на16.09.1954 г. с л.п.сер. № R 04- 550925, изд. на 07.08.1990 год. от гражданско управление Бейкоз на град бурса,Република Турция, 5. Реджеп Кърайоглу роден през 1952 г. лична карта със серия и номер № U 05 - 165361, 6. Рукие Къраиоглу, родена през 1930 година в град Стара Загора, бивша гражданка на Република България, понастоящем гражданка и живуща в Република Турция, град Бурса, с паспорт сер. №"R" 02 -794567, издаден на 14.05.1990 год. от Ваалийството на Османгаази, 7. Сафие Юнюрмен, родена на 04.02.1951 год.-гражданка и живуща в Република Турция, град Бурса, с л.п.сер. № I 06-653144, издаден на 04.02.1951 год. от Ваалийството на Йълдъръм, 8. Лютфю Кърайоглу роден през 1952 година гражданин и живущ в Република Турция град Бурса, притежаващ свидетелство за МПС №223150, издаден на 19.11.1987 година от ваалийството на град Истанбул, 9. Неджля Гювен, родена на 07.07.1955 година,гражданка и живуща в Република Турция, град Бурса с л.п.сер. № I 06 -731431, издаден на 24.09.1998 година от Ваалийството на Бейоглу-Истанбул, 10. Ихсан Кърайоглу, роден на 14.01.1962 година гражданин и живущ в Република Турция, град Бурса с л.п.сер. №"М" 07 - 686267 издаден на 25.02.2000 година от ваалийството на Османгаази-Истанбул, 11. Рефика Гюнгьор, родена на 04.03.1927 г. с л.п.сер. № 002 032096, изд. на 13.11.1980 год. от Ваалийството на град Бурса, Република Турция, 12. Пакизе Родоплу, родена през 1931 г.,с л.п.сер. №Z О2- 696242, изд. на 04.05.1992 год. от Ваалийството на гр.Бурса, Република Турция, 13. Надие Йозтюрк, родена през 1936 г. в с.Мишевско, община Джебел, с л.п. сер. № Е О2 - 849322, изд. на 14.02.1980 год. от Ваалийството на град Бурса, Република Турция и 14. Юлкю Айдън, родена през 1947 г. в гр.Русе с л.п.сер. № Т 06/770141 изд. на 09..01.2001 год. отДирекция по гражданско състояние на Нилюфер, Република Турция - в качеството им на наследници на Реджеб Юсеинов Къров бивш гражданин на Република България-починал, всички граждани и живущи в Република Турция, иск с правно основание чл.97 от ГПК за установяване на собствеността на следните земеделски земи-1.Нива от 44 дка., находяща се в местността "Кютюклюк" попадаща в масив 10 и обхващаща имоти с № 18,28,38 и 50 по действуващият земеразделителен план на град Джебел, при граници тора-Държавен горски фонд, път, и земеделски имоти с №14,17,37,57 и 58, 2.Нива от 5,6 дка., находяща се в местността "Дюзенлик", З.Нива от 3 дка., находяща се в местността "Гьол Чаир", попадаща в масив 12 и представляваща имот с № 24 по действуващият земеразделителен план на град Джебел, при граници земеделски имоти с № 7,8,15,25,33,34 и 36, 4.Нива от 1 дка., находяща се в местността "Дирмен Янь Бахча" попадаща в масив 12 и представляваща земеделски имот с №207, 5.Нива от 5 дка., находяща се в местността "Ачик Тарла", 6.Нива от 1,5 дка., находяща се в местността "Кютюклюк" и попадаща в масив 10 и представляваща имот с №58 по действуващият земеразделителен план на град Джебел, при граници: гора - Държавен горски фонд,път и земеделски имот с № 65, 7. Нива от 1 дка., находяща се в местността "Мерджемеклик", 8. Нива от 1,5 дка., находяща се в местността Тулан", 9. Нива от 3 дка., находяща се в местността "Кючук кору", 10. Нива от 1 дка., находяща се в местността "Айваз Ери", 11. Ливада от 5 дка., находяща се в местността "Саздере" попадаща в масив 12 и представляваща земеделски имот №101, по действуващият земеразделителен план на град Джебел, при граници от две страни - гора-Държавен горски фонд и земеделски имоти № 10098 и № 10110 и 12. Нива от 2 дка., находяща се в местността "Дирмен янъ", попадаща в масив 12 и представляваща имот №207, всички находящи се в землището на град Джебел,Кърджалийска област, като неоснователен и недоказан. Срещу така постановеното решение на РС – Момчилград е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на ищците. В същата се твърди, че по делото по безспорен начин се установило, че общият наследодател на доверителите му е бил собственик на гореописаните земи преди образуването на ТКЗС, като моли със съдебното решение този факт да бъде установен, тъй като доверителите му имали правен интерес да установят точно към кой момент същите са придобили собствеността си върху процесните земеделски земи и въобще тези земеделски земи излизали ли са от патримониума им. По делото било представено безспорно писмено доказателство, че процесните земеделски земи, видно от емлячния регистър на град Джебел от 11.07.1949 година били преминали към Държавен поземлен фонд, поради което не е било проведено анкетиране. В същото време от назначената по делото съдебно-техническа експер‗иза се установило, че за процесните земи липсват каквито и да са документи установяващи дали в действителност тези земи са преминали в Държавен поземлен фонд, как и на какво основание са преминали. Ето защо в случая не можело да се направи напълно обоснован извод дали в действителност тези земи са били преминали в държавния поземлен фонд,поради което счита, че доверителите му към момента на възникването на собствеността им, поради откриването на наследството им/поради смъртта на общият им наследодател/ са придобили собствеността върху процесните земеделски земи и никога не са я губили, поради което следва да бъдат признати за собственици. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено друго такова, с което да бъде признато за установено по отношение на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството на Република България, Министъра на земеделието на Република България, Областния управител на град Кърджали и Община Джебел, че доверителите му са собственици по наследство, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли да се отмени първоинстанционното решение като несъобразено със всички събрани по делото доказателства и противоречащо на материалния закон. Ответниците по въззивната жалба оспорват жалбата. Юрисконсултът на Областна администрация – гр.Кърджали и пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, излага в писмена защита доводи относно недопустимост на установителния иск за доказване собствеността върху земеделски земи. Посочва, че след като има налице влязло в сила решение на ПК за отказа за връщане на процесните земеделски земи е недопустим спор за материално право. Посочва, че правилно съдът е отхвърлил иска поради наличието на спогодба между Република България и Република Турция – Ангорска спогодба от 1926г. Процесуалният представител на Министерство на земеделието и горите посочва, че не са представени доказателства, които да опровергават факта на преминаване на процесните земеделски земи в Държавния поземлен фонд. Посочва, че със изселването от страната през периода 1950 – 51 година, лицата са загубвали не само своето гражданство, но и своята собственост върху недвижимо имущество. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от въззивника и въззиваемите констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. По делото са представени 12 броя нотариални актове, договори и записки за покупко – продажба на недвижими имоти от Реджеб Юсеинов, в качеството на купувач, през периода от 1931г. до 1948г./ стр. 45 до 56 на вгдело № 165 от 2003г. на Окръжен съд – гр.Кърджали и стр. 118 от гр.дело№336 от 2001г. на Районен съд – гр.Момчилград/. През август 1948г. същият е изселен заедно със семейството си от гр.Джебел /с.Главатарци/ в с.Семерджиево / Русенско/ на основание писмо № 5045 от 1948, а на 01.04.1950г. е изселен заедно със семейството си в Турция. През 1992 г. със заявление с вх.№ 1302/18.05 Мехмед Кърайоглу е предявил от името на наследниците на Реджеб Къров възстановяване на 76,6 дка недвижими имоти – 71,6 дка ниви и 5 дка ливада. С Протокол № 9/187 от 17.12.1992г. Поземлената комисия – гр. Джебел е отказала да признае правото за възстановяване на имотите, т.к. същите видно от емлячния регистър от 11.07.1949г. са преминали в Държавния поземлен фонд. Това решение не е обжалвано в 14 – дневния срок от съобщението. На 23.11.2001г. наследниците на Реджеб Къров са завели иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и чл. 97 от ГПК за установяване правото на собственост върху земите описани и в настоящата жалба. С Решение № 1 от 26.02.2003г., постановено по гр.дело № 336/2001г. на РС – Момчилград, първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и е признал за установено по отношение на Министерство на земеделието и горите и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, че ищците, жалбоподатели по настоящето дело, са собственици на гореописаните имоти. Решението на РС – Момчилград е обжалвано от Областния управител на гр. Кърджали, действащ като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройство. С решение № 137 от 08.12.2003г. ОС – гр.Кърджали е обезсилил Решение № 1 от 26.02.2003г., постановено по гр.дело № 336/2001г. на РС – Момчилград, и е върнало делото за ново разглеждане и отстраняване на допуснатитие недостатъци. В РС – гр.Момчилград е образувано ново гражданско дело № 45/2004г. на 03.02.2004г. по върнатото от ОС – гр.Кърджали гражданско дело № 336/2001г. по описа на РС – гр.Момчилград. По новото дело първоинстанционният съд е изправил допуснатите нарушения, като се произнесъл с Решение № 181 от 05.08.2005г., с което е отхвърлил предявения установителен иск. Последното Решение - № 181 от 05.08.2005г.на РС – гр.Момчилград е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. Пред първа инстанция по делото е изготвена съдебно – техническа експертиза, която е установила цената на имотите, изготвила е скици на същите, като не всички са били идентифицирани. Общата стойност на идентифицираните имоти е 7 080,00 лева. По делото е изготвена и допълнителна експертиза, в която е установено кога идентифицираните имоти са прехвърлени от ДПФ в собственост на трети лица, а именно: нива № 10028 – 2,456 дка, нива 10038 12, 871 дка и нива 10050 – 2, 878 дка, всички намиращи се в местността “ Кютюклюк”, са продадени на Шахим Тасим Салим чрез проведен търг от Областна дирекция “ Земеделие и гори” с договор за продажба № 11 от 30.04.2004г.; нива 10018 – 2, 456 дка, намираща се в местността “ Кютюклюк” се стопанисва от Община Джебел въз основа на картата за земеразделяне на землището като остатъчен фонд; нива 12024 – 6, 187 дка, намираща се в местността “Гьол чаир” е продадена на Фикрет Юсеин Ибрям чрез проведен търг от Областна дирекция “ Земеделие и гори” с договор за продажба №18 от 28.06.2001г.; нива, част от имот № 12207 -1,000дка, намираща се в местността “Дерман янъбахча” е възстановена на Халил Исмаилов Бекиров с Решение на ПК – Джебел; ниви 12101 и 12102 – 5,000дка, намиращи се в местността “Саз дере” се стопанисват от Община Джебел на основание картата за земеразделяне на землището като остатъчен фонд. Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените по делото доказателства – заключението на вещото лице по изготвените съдебно – технически експертизи, приложените скици по тях, протокол № 9/187 на ПК – гр.Джебел от 17.12.92г., декларация на Реджеб Юсеинов Къров за притежавани недвижими имоти, писмо с изх.№ 36/07.06.2001г. на Поземлена комисия - гр.Джебел, служебна бележка изх.№ 81 от 25.10.2001г. на председателя на Поземлена комисия – гр.Джебел, Протокол № 9/187 от 17.12.1992г. на Поземлена комисия – гр.Джебел, Удостоверение № 378/15.06.94г. и Удостоверение № 379/15.06.94г. на кмета на с.Семерджиево/ Русенска община/, Удостоверение с изх. № И – 449/ 06.11.2002г. на кмета на Община Джебел, 12 броя нотариални актове, договори и записки за покупко – продажба на недвижими имоти от Реджеб Юсеинов през периода от 1931г. до 1948г./ стр. 45 до 56 на вгдело № 165 от 2003г. на Окръжен съд – гр.Кърджали и стр. 118 от гр.дело№336 от 2001г. на Районен съд – гр.Момчилград/, 3 броя декларации на Реджеб Юсеинов Къров. Останалите доказателства по делото съдът намира за неотносими към спора и не ги обсъжда. От правна страна съдът достигна до следните изводи: Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.97 от ГПК. За да отхвърли жалбата, районният съд е приел, че не подлежат на възстановяване земеделските земи на българските граждани от турски произход, изселили се през 1950 г. от България. Изводът на районния съд е правилен. Не е спорно обстоятелството, че наследодателят на жалбоподателите се е изселил в Република Турция през 1950 г. Между България и Турция през 1926 г. се подписва Ангорската спогодба, по силата на която изселващите се от двете страни за периода от 5/18.X.1925 г. до 31.XII.1952 г., (след която дата важи подписаната през 1959 г. спогодба) граждани, които не са ликвидирали в двугодишен срок недвижимите си имоти, губят собствеността си върху тях и същата става държавна. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.” Тази спогодба е ратифицирана и от двете страни и по силата на същата земите на изселилите се от Република България граждани от турски произход стават собственост на българската държава, а земите на изселилите се от Република Турция граждани от български произход, стават собственост на турската държава. Този факт не се оспорва по делото, а се доказва и от представеното удостоверение № 378/15.06.94г. на кмета на с.Семерджиево/ Русенска община/, от което е видно, че Реджеб Къров е изселен на 01.04.1950 г. Именно поради факта на изселване и посочената Ангорска спогодба земите са преминали в Държавния поземлен фонд и към 1949г. са били записани в емлячния регистър като преминали в Държавния поземлен фонд От друга страна, безспорно е по делото, че наследниците на Реджеб Юсеинов Къров са подали заявление за възстановяване на имотите пред Поземлена комисия – гр.Джебел. Поземлената комисия е отхвърлила искането, което не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл.97 от ГПК се явява неоснователен, а въззивната жалба следва да се остави без уважение. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181 от 05.08.2005 година по гражданско дело № 45/2004г. на РС – гр.Момчилград .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |