Р Е Ш
Е Н И Е
№ 716
гр. Русе, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на първи
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател :
Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7011 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът В.Н.Г. твърди, че въз основа на
Договор за продажба на МПС от 24.04.2017 г., с нотариална заверка на Нотариус
рег. № 032 на НтК, придобил в собственост мотоциклет ”Сузуки”, модел ГСХ-Р
1000, с рег.№ ....
На 30.03.2018
г., около 18.30 ч., управлявал мотоциклета в гр.Русе по бул.“България”, в
посока Дунав мост, като се движил в колона от автомобили.Пред него пътувал
товарен автомобил МАН с Рег.№ ... с прикачено полуремарке-цистерна с рег. № ...,
собственост на “Полисан” АД, управлявано от Е.Р.А..В района до бензиностанция
“Лукойл” ищецът предприел маневра изпреварване на това МПС.При това действие,
другият водач му отнел предимството, като рязко преминал в лявата лента на
платното за движение, без да подаде светлинен сигнал и без да погледне в
огледалата за обратно виждане.В резултат на това възникнало ПТП, при което
ищецът се блъснал в задната лява част на полуремаркето. Водачът на товарния автомобил
не преустановил движението си в момента на удара.Впоследствие бил спрян от
преминаващ автомобил чак на следващата бензиностанция по пътя-“ЕКО” и се върнал
пеша на мястото на катастрофата.Свидетели на инцидента станали служители на МВР, единият от които бил
мл.автоконтрольор П.К.А..В момента на сблъсъка той се движил след ищеца с
патрулен автомобил.Служителите на МВР съставили на виновния водач-Е.Р.А., АУАН
№ 38956 по чл.25 от ЗДВП и издали протокол за ПТП с пострадал с № 236/48 от
30.03.2018 г.Ищецът сочи, че виновният водач имал застраховка “ГО” при ответника по полица №
ВС/33/117002815393, валидна до 01.11.2018 г.
Твърди, че
вследствие на удара претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в изцяло деформирана рама и съставни
части на мотоциклета.
На 04.04.2018
г. уведомил застрахователя за настъпилото ПТП и предявил претенция за заплащане
на нанесените му щети. Представител на ответника извършил оглед на мотоциклета,
за което бил съставен “Опис на претенция”.
Относно нанесените
му неимуществени вреди, между ищеца и “Асет Иншурънс” АД на 12.04.2018 г. било
сключено споразумение в чл.4 от което страните приели, че с него
неимуществените вреди от ПТП-то са окончателно установени, уредени и
приключили.Относно имуществените вреди, отношенията им следвало да бъдат решени
на по-късен етап.
Ищецът счита,
че повредите по различните части на мотоциклета са довели до състояние, при
което възстановяването на вещта е невъзможно, тъй като ремонтът ще бъде на
стойност много по-висока от тази на возилото.Според издадена проформа фактура,
само стойността на частите възлиза на 22 511,14 лв.В тази връзка намира, че е
налице т.нар. “тотал щета”.В този случай смята,че стойността на
застрахователното обезщетение трябва да бъде равна на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието.Твърди, че стойността на мотоциклета към датата
на деликта е била 8000 лв.
На 16.08.2018
г. предходният собственик на автомобила- Калин Борисов Борисов, получил писмо
изх. № 0001/1815.С него застрахователят
го уведомил, че отказва да заплати застрахователно обезщетение по заведената от
ищеца претенция по преписка № 30018000349.Счита този отказ за
неоснователен.Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените
му имуществени вреди-стойността на мотоциклета, вследствие на претърпяно на
30.03.2018 г. ПТП, със законната лихва
върху нея от деня на подаване на претенцията до дружеството-04.04.2018 г. и до
окончателното плащане.Търсят се разноски
за производството.
Ответникът ”Асет
Иншурънс” АД не признават иска.Оспорва се механизма на настъпване на ПТП.Счита,
че подписаното с ищеца споразумение е нищожно на основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, а в условия на евентуалност-сключено при грешка, за която застрахователят
няма вина.Правят възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца на 90 %.Оспорва се
началния момент, от който се претендира законната лихва.Търсят се разноски по
делото.
Приет за
съвместно разглеждане с първоначалната претенция е насрещният иск от
застрахователя срещу първоначалния ищец за връщане на заплатената на 20.04.2018
г. в негова полза сума от 1 500 лв. във връзка с подписаното между тях
споразумение от 12.04.2018 г., представляваща обезщетение по ликвидационна
преписка по щета № 30018000342, получено
на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията.
Ответникът по
насрещния иск оспорва претенцията по основание.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Ищецът се
легитимира като собственик на мотоциклет ”Сузуки”, модел ГСХ-Р 1000, с рег.№ ...,
въз основа на Договор за продажба на МПС от 24.04.2017 г., с нотариална заверка
на Нотариус рег. № 032 на НтК (л.16).
По делото няма
спор, че на 30.03.2018 г., около 18,30 часа В.Г. се движил с това МПС в гр.Русе
по бул.“България”, в посока Дунав мост.Пред него пътувал товарен автомобил МАН
с рег.№ ..., с прикачено полуремарке-цистерна с рег. № ..., собственост на
“Полисан” АД, с валидна от 02.11.2017 г. до 01.11.2018 г. застраховка
”Гражданска отговорност” при ответника, управляван от св.Е.А..В района до
бензиностанция “Лукойл” ищецът предприел маневра по изпреварване на това
МПС.Между двата автомобила възникнало ПТП, при което мотоциклетът бил увреден.
По делото няма
спор, че на 04.04.2018 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото събитие
и предявил претенции за заплащане на обезщетение за вредите (л.10), във връзка
с което била образувана преписка по щета № 30018000342.Представител на
ответника извършил оглед и съставил ”опис на претенция” (л.11).
На 12.04.2018
г. между страните било сключено споразумение (л.12-л.14), въз основа на което в
полза на ищеца на 20.04.2018 г. била заплатена сумата от 1 500 лв. за
претърпените от него неимуществени вреди при инцидента (л.40).
Пред
застрахователя бил представен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 236/48
от 30.03.2018 г., съставен от св.Пл.А., мл.автоконтрольор в сектор ПП-Русе
(л.8).В документа е посочено, че св.Е.А., при извършване на маневра
изпреварване на попътно движещо се МПС, изцяло навлязъл в лявата пътна лента,
отнемайки предимството на мотоциклета, който се блъснал в задната част на
полуремаркето.Отбелязано е съставянето на АУАН № 389546 (л.79).
На 17.04.2018
г. до ищеца било изпратено уведомление, че във връзка с постъпила жалба от
св.Е.А. е била извършена проверка, при която се установило, че няма достатъчно
данни той да е допуснал нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП, поради което
административно наказателното производство ще бъде прекратено и ще бъде издаден
нов констативен протокол за ПТП с пострадали (л.82).
На 23.07.2018
г. ответникът бил уведомен от сектор ПП при МВР-Русе, че съставеният във връзка
с процесния инцидент АУАН е прекратен на основание чл.54 от ЗАНН (”Когато се установи, че деянието не е
нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител,
или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява
преписката с мотивирана резолюция…”), като на 03.07.2018 г. е бил
издаден нов констативен протокол с пострадали.Последният бил изпратен на
застрахователя на 13.08.2018 г.(л.30).Видно от документа, във връзка с
обстоятелствата, довели до ПТП, е посочено, че липсват безспорни и категорични
доказателства, въз основа на които да се направи обоснован и несъмнен извод
досежно деянието и вината, т.е. да се установи кой от водачите е допуснал
нарушение на ЗДвП, довело до сблъсъка между МПС.Протоколът е връчен на ищеца на
03.07.2018 г.(л.44).
На 16.08.2018
г. ответникът уведомил стария собственик на мотоциклета, че няма да изплатят на
ищеца претендираното от него обезщетение по застраховка ”Каско”.Отказът бил
мотивиран с представен нов Протокол за ПТП с пострадали лица № 236/48 от
03.07.2018 г.(л.15).
В приложената
по делото преписка на МВР са налични 4 бр. констативни протоколи с пострадали
под № 236/48-два от 30.03.2018 г., със съставител-св.Пл.А., като разликата е,
че във втория документ, връчен на ищеца на 12.06.2018 г., е записано, че спорът
е решен по реда на ГПК, един протокол от 03.06.2018 г., връчен на В.Г. на
12.06.2018 г. (на същата дата до лицето било изпратено уведомление, че
административното производство срещу св.Е.А. е прекратено, като водачите следва
да разрешат спора си за вината по съдебен ред-л.80), и един от 03.07.2018 г.,
връчен на ищеца на същата дата, изготвени от св.Ст.С., старши инспектор в
сектор ПП-Русе.В тези два документа е записано, че липсват безспорни данни кой
от водачите е виновен за настъпилото ПТП.
Св.Пл.А. сочи,
че не е очевидец на инцидента, както се твърди по исковата молба.Случайно с
колега минавали в този участък от пътя.Констативният протокол бил изготвен по сведения
на откритите на място лица.Цистерната била преместена от местопроизшествието,
за да не пречи на движението.
Св.Ст.С. е пояснил в съдебно заседание, че
поради допусната техническа грешка в изписването на датата се наложило да
издаде два протокола.Те били съставени след подадена жалба от св.Е.А. срещу
АУАН.На Ст.С. било надлежно наредено да извърши допълнителна проверка по
случая.В тази връзка той изготвил Справка от 17.04.2018 г. Изводът от
допълнителната проверка бил, че при огледа на местопроизшествието не са били
констатирани следи от спирачен път на мотоциклетиста, а същевременно съставът
от ППС-влекач и полуремарке, в момента на удара вече е извършвал маневрата
изпреварване.Възприето е, че липсват безспорни доказателства за вината на св.Е.А.,
а от друга страна-прието е, че ищецът се е движил с висока скорост, без да
спазва нужната дистанция.
Според
обясненията на В.Г., съдържащи се в преписката, другият водач не подал
светлинен сигнал, че започва маневра изпреварване.В противоположен аспект са
твърденията на св.Е.А. в подадената от него жалба.Това лицето е потвърдило и в
съдебно заседание.
Според Е.А.,
той се движил с допустима за участъка скорост.Съобразил, че в близост има знак,
ограничаващ движението до 50 км/ч, както и камера.Предприел изпреварване на
автомобил, който неочаквано се включил в движението от път без предимство,
навлизайки с доста по-ниска от неговата скорост.Свидетелят не видял в
огледалата за обратно виждане друг участник в лявата пътна лента, подал
светлинен сигнал и започнал изпреварване.Когато задминал автомобила с около 4
м, усетил удар в задната част на ППС.Преустановил изпреварването и малко след
това спрял.Видял, че мотоциклетът се ударил в задната лява част на ремаркето и
прескочил мантинелата.
Назначената по
делото авто-техническа експертиза, след запознаване с представените в
производството доказателства и извършен оглед на място, се е произнесла, че имуществените
вреди по мотоциклета са в размер на 11 728,07 лв.От него са запазени и
годни за втора употреба единствено двигател комплект със скоростна кутия и
задно окачване комплект с колело и задвижване.Експертът е посочил, че в
резултат на удара в ремаркето, е настъпила дълбока деформация в кормилната
система и предното окачване на мотоциклета, както и в предната част на
рамата.Това прави ремонта на вещта икономически нецелесъобразен и практически
невъзможен, т.е. налична е тотална щета.Действителната стойност на мотоциклета
е определена на 10 900 лв., а след приспадане на стойността на запазените
части-8 200 лв.Разходите за възстановяване на МПС са посочени в размер на
11 728,07 лв.
Вещото лице е
посочило, че според наличните по спора доказателства, приема, че ПТП е
настъпило тъй като товарният състав не е пропуснал изпреварващия го и вече
движещ се в лявата пътна лента мотоциклет, като му е отнел предимството за
движение, като пък второто МПС се е движило с превишена и несъобразена с
пътната обстановка скорост и недостатъчна дистанция от товарния автомобил.Експертът
е изразил мнение, че тъй като ищецът е бил вероятно на около 18 м зад
най-лявата задна част на състава, другият водач не е успял да го види в
огледалото за обратно виждане, като същевременно е отклонил вниманието си към
движещия се пред него лек автомобил с намерение да го изпревари.Скоростта, с
която е бил управляван мотоциклета, е надвишавала 70 км/ч.Ищецът е достигнал до другото МПС, намиращо се вече също в лявата
лента за движение, за по-малко от 1 секунда, при което е настъпил и
сблъсъка.
На 26.10.2018
г., след образуване на настоящото дело, дружеството отправило покана до В.Г. за
възстановяване на изплатената му сума за претърпени неимуществени вреди при инцидента, като
получена без основание или на отпаднало основание (л.45).
При
така установеното , съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди.Според чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства.
Според чл.498 от КЗ, увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие следва да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва ако същия не е плати в срока по чл.496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.
432 от КЗ срещу застрахователя.
В процесния случай няма спор, че
ищецът е изпълнил това законово изискване на 04.04.2018 г., предвид което
претенцията е допустима.
За успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои
правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него
поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото няма спор, че на 30.03.2018 г. в гр.Русе по
бул.“България” в посока Дунав мост, в района на бензиностанция ”Лукойл”, между
ищеца, управлявал процесния мотоциклет, и св.Е.А., водач на товарен автомобил,
с валидна застраховка ”ГО” при ответника, възникнало ПТП, при което
мотоциклетът бил увреден, като приетата и неоспорена от страните техническа
експертиза е определила, че се касае до тотална щета на вещта.
Има разногласие по въпроса за механизма
на настъпилото ПТП и кой от двамата водачи носи вина за инцидента.По делото се
установява, че противно на твърденията по исковата молба, служители на сектор
”ПП”-Русе не са очевидци на произшествието.Същите пристигнали на място известно време след сблъсъка и съставеният
тогава констативен протокол бил изготвен на база казаното им от пострадалите
лица.Впоследствие, по повод подадена жалба от св.Е.А., било извършено
допълнително разследване, при което се приело, че няма безспорни доказателства
за вината на това лице.Съдът намира, че събраните по настоящото дело
доказателства сочат на извод, че двамата водачи са допуснали нарушения на
ЗДвП.Мотоциклетът пръв навлязъл в лявата пътна лента, но движейки се с
по-висока от разрешената скорост и без да спазва нужната дистанция, не успял да
избегне удара с ППС, управлявано от св.Е.А..Последният от своя страна
съсредоточил вниманието си в лекия автомобил, който възнамерявал да изпревари и
по този начин пропуснал момента да забележи в огледалата за обратно виждане, че
ищецът вече е предприел аналогична маневра по отношение на него.По делото не се
доказва твърдението на В.Г., че Е.А. е пропуснал да подаде нужния светлинен
сигнал.С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът е доказал възражението
си за съпричиняване на вредоносния резултат.Предвид посочените факти, съдът определя
приносът на ищеца за настъпилото ПТП в размер на 50 %.Предвид безспорно
установените в хода на производството елементи от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД по отношение на св.Е.А., то налице са предвидените в закона предпоставки
да се ангажира отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”. Ищецът е претендирала сумата
от 8 000 лв.С оглед приетият процент на съпричиняване на вредоносния
резултат, съдът намира, че тази стойност трябва да се намали до 4 000 лв.Върху
сумата се следва законна лихва.Според чл.497 КЗ, застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати-изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал. 3 от КЗ или изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл.106 ал.3 КЗ.Разпоредбата на чл.496 от КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне на застрахователя по претенция
по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване.В
процесния случай няма спор, че на 12.04.2018 г. ответникът е определил
обезщетение само във връзка с причинените на ищеца неимуществени вреди.В.Г.
признава, че между страните е имало уговорка въпросът във връзка с
имуществените вреди да бъде обсъден на по-късен етап.Няма спор, че в периода 04.04.-04.07.2018
г. няма произнасяне на застрахователя по това обезщетение, независимо, че
страната е разполагала с всички налични документи, визирани в чл.106 от КЗ.При
това положение, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава спрямо ищеца на
05.07.2018 г.Над сумата от 4 000 лв. и за времето 04.04.-04.07.2018 г.
искът трябва да се отхвърли.
С оглед
изложените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът намира, че
следва да уважи насрещната претенция до сумата от 750 лв.Към момента на
изплащане на обезщетението, насрещният ищец е разполагал с документи, според
които само водачът на застрахования при тях автомобил, е причинил ПТП.Предвид
възприетото относно взаимната вина и на двете страни, участници в инцидента,
отпада основанието ищецът да задържи цялата престирана му от застрахователя
сума.Над 750 лв. до 1 500 лв.искът трябва да се отхвърли.Сумата се дължи
със законната лихва от 10.12.2018 г.
На основание чл.78 от ГПК на
всяка от страните се следват разноски за настоящото производстов съразмерно с
уважената, респ. с отхвърлената част от исковете.Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвоката на ищеца
от 700 лв.Сумата е съобразена с предвидения минимум в чл.7 по Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, поради което не подлежи на редуциране.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”АСЕТ ИНШУРЪНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Възраждане, ул.”Шар планина” № 35, да заплатят на В.Н.Г., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.Г.Ч. от АК-Силистра, по банкова сметка № ..., ..., сумата от 4 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на мотоциклет ”Сузуки”, модел ГСХ-Р 1000, с рег.№ ...,
причинени на 30.03.2018 г. в резултат на ПТП в гр.Русе при наличие на виновно
поведение от водача на товарен автомобил МАН с рег.№ ..., с прикачено
полуремарке-цистерна с рег. № ..., застрахован при тях по договор за гражданска
отговорност, ведно със законната лихва от 05.07.2018 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 585 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Н.Г.
срещу ”АСЕТ ИНШУРЪНС” АД над 4 000 лв. до 8 000 лв. и за заплащане на
законна лихва върху главницата за времето 04.04.-04.07.2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.Г., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Г.Ч. от АК-Силистра, да заплати на ”АСЕТ ИНШУРЪНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.”Шар планина” №
35, по банкова сметка ***, BIC: ***, сумата от 750 лв.,
получена от него на отпаднало основание във връзка с изплатено от
застрахователя обезщетение за причинени неимуществени вреди на 30.03.2018
г. в резултат на ПТП в гр.Русе, при прието виновно поведение само на водача на
товарен автомобил МАН с рег.№ ..., с прикачено полуремарке-цистерна с рег. № ...,
застрахован при дружеството по договор за гражданска отговорност, ведно със
законната лихва върху сумата от 10.12.2018 г., както и 430,80 лв.-разноски по
делото , и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до 1 500 лв., като неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/