№ 214
гр. Добрич, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20213230201476 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в град
Добрич, ж.к. ******, чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ със
седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52,
ет. 2, офис 10-11, БУЛСТАТ ********* персонално адвокат М.Я. и адвокат
Валя Златарова, адрес за връчване на съобщения и призовки по делото – град
Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 11, срещу наказателно
постановление № 21-0851-001949 от 18.11.2021 г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на ИВ. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: град Добрич, ж.к. ******, за нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и
процесуалните правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
1
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 07.11.2021 г. свидетелите Д.Г. Д. и ХР. СТ. ХР., и двамата
полицейски служители при Първо РУ на МВР - Добрич били в състав на
автопатрул, обслужващ територията на град Добрич, като Д. бил водач на
патрулния автомобил, а Х. - старши на автопатрула. Около 23:00 часа същите
спрели за проверка лек автомобил „******“ с рег. № ******, движещ се по
локален път между бл. 20 на ж.к. „***“ и ул. „***“, в посока ул. „***“. При
проверката полицейските служители установили, че автомобилът се
управлява от жалбоподателя по настоящото дело - ИВ. Г. Г.. Свидетелите Д.
Д. и Х. Х. се усъмнили, че ИВ. Г. Г. управлява моторното превозно средство
след употреба на наркотични или упойващи вещества, поради което поискали
съдействие от дежурен служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Добрич, за да бъде изпробван водачът ИВ. Г. Г. за употреба на алкохол и
наркотични вещества и техните аналози. На мястото пристигнал свидетелят
Д. Ст. Ив. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Добрич. И.Г. отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества и/или техните аналози. Свидетелят Д.И.
издал талон за изследване № 072616, който бил връчен на Г. в 22:30 часа на
07.11.2021 г. Този талон за изследване бил издаден именно за да сложи
начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба и с който талон, Г. е
бил уведомен, че трябва да се яви в СО към МБАЛ - Добрич до 45 мин. от
връчването му. Също така Г. е бил придружен от полицейските служители до
Спешното отделение на МБАЛ - Добрич, където същият отказал да даде кръв
за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 07.11.2021 г.
Свидетелят Д.И. съставил на И.Г. и АУАН серия GA №
521362/07.11.2021 г., който акт Г. отказал да подпише, който отказ е бил
удостоверен посредством подписа на свидетеля П. ИВ. П., в съответствие с
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Г. Т., ХР. СТ. ХР.,
Д.С. Г. и П. ИВ. П., който пресъздават свои непосредствени възприятия,
придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина.
Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят ИВ. Г. Г. в качеството си на водач на моторно
превозно средство е бил поканен от свидетеля Д. Ст. Ив. да бъде тестван за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Така установената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на
2
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Два са правно-релевантните факта за ангажиране на отговорността по
реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже качеството водач на
моторно превозно средство и да се докаже отказ на водача да бъде тестван за
употреба на алкохол, наркотично вещество и т.н.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, съобразно
изложените по-горе съображения, съдът намира за безспорно установено, че
към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на
моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното
деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства“, а
именно: 1. Отказ на водача на моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и 2. Неизпълнение на предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз
основа на него НП, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното
деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП
изрично е посочено, че водачът на моторното превозно средство е отказал да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, след което му е бил издаден талон за
медицинско изследване № 072616 от 07.11.2021 г. Ако водачът е желаел да
даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, то от
данните по делото се установява, че същият не е бил възпрепятстван от
полицейските служители. Нещо повече – Г. е бил придружен от полицейските
служители до Спешното отделение на МБАЛ - Добрич, където същият е
отказал да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било
отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 07.11.2021 г.
От друга страна, описаното поведение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице (изричен отказ да му бъде
3
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а в последствие и отказ да даде кръв за
химическо изследване), е поведение, правните последици на което се
свързват с отказ на водача на моторното превозно средство да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, което съставлява административно нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на
изпълнителното деяние. В тази насока е и константната съдебна практика.
Съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №
13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано
от съдията Николай Гунчев, отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания. Ето защо, обстоятелството дали
жалбоподателят е наказан и за отказ да му бъде извършена проверка за
наличие на алкохол в кръвта е правно ирелевантно.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение за
доказано.
Наказателното постановление обаче се явява незаконосъобразно, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
наказаното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в следното:
Видно от приложения по делото АУАН серия GA № 521362/07.11.2021
г., в същия липсва подпис на актосъставителя. В тази връзка, разпитан в
съдебно заседание, самият актосъставител - свидетелят Д. Ст. Ив. заявява, че
е пропуснал да подпише акта.
Въпросът, който настоящия случай поставя е дали при липсата на
подпис на актосъставителя има образувана административно наказателна
преписка, по която административнонаказващия орган е длъжен да се
произнесе в месечен срок, както разпорежда чл. 52 от ЗАНН. Отговорът на
този въпрос се съдържа в чл. 36 от ЗАНН и в последователния прочит на чл.
40 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1, чл. 43, ал. 1, предл. първо и чл. 52 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство се образува със съставяне на
АУАН по изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, тоест на писмен официален
документ, който да удостовери извършването на това действие. След като
АУАН се съставя от длъжностно лице, компетентно да установи
административното нарушение и с това действие се образува и
административнонаказателното производство, то се налага извода, че АУАН
в тази му част е официален документ, който поставя началото на
административнонаказателното преследване, а в обстоятелствената си част
относно съставомерните факти и авторството на деянието има
характеристиката на обвинителен акт, който се предявява, чрез връчване на
препис от него на нарушителя. Без подписа на длъжностното лице, посочено
като актосъставител, не може да се приеме, че е съставен официален
документ, с който по изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува
административнонаказателното производство. В законодателството ни е
залегнал принципа, че наказателното преследване започва винаги с документ,
съставен от компетентен орган, който удостоверява извършването на
процесуалното действие по образуване на съответното производство, поради
което АУАН няма ролята само на обвинителен акт, за да е възможно и по-
4
късното му подписване, с което би се променила и датата на съставяне на
документа. Ето защо и в отражение на правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, в
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от същия закон се изисква да са посочени
имената и длъжността на актосъставителя, а по силата на чл. 43, ал. 1 предл.
първо от ЗАНН е необходим и подписа му, който да удостовери, че писменото
изявление изхожда от вписания съставител, като с полагането му възниква
официален документ, без който административно наказателна преписка не се
образува по разпореждане на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а
административнонаказващия орган е длъжен да се произнесе в месечен срок
само по постъпила административнонаказателна преписка. Извода, който
следва е, че административнонаказателно производство се образува със
съставяне на писмен официален документ и само такъв документ сезира
административнонаказващия орган да се произнесе по
административнонаказателната преписка. С други думи – изискването на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН актът да бъде подписан от съставителя е императивно,
поради което неспазването му представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Ето защо при безспорно установеното нарушение,
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, поради което следва да бъде отменено. В тази насока е и константната
съдебна практика: Решение от 13.10.2020 г. на АдмС – Стара Загора по
к.а.н.д. № 291/2020 г., Решение № 262 от 09.11.2021 г. на АдмС – Шумен по
к.а.н.д. № 216/2021 г., Решение № 1 от 04.01.2019 г. на АдмС – Ловеч по
к.а.н.д. № 263/2018 г.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева с включен ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено,
удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012
от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 444 (четиристотин четиридесет и четири) лв. с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр.
с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0851-001949 от 18.11.2021
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич,
с което на ИВ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ж.к. ******, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две
хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
5
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на ИВ. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес в град Добрич, ж.к. ******, сумата от 444
(четиристотин четиридесет и четири) лева с включен ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6