№ 80
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 177 от 16.02.2023 г. по ЧНД № 276/2023 г.
Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е
оставил без уважение молбата на осъдения Д. Л. Д. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 1618/2021г. на Районен съд –
Пловдив.
Недоволен от постановеното определение е останал осъденият Д., който
на 21.02.2023 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и
бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не
е дал доказателства за поправянето си. Не отрича, че действително е бил
наказван няколкократно, но от тогава е изминал дълъг период от време и не
следва това да се тълкува в негова вреда. Счита, че становището на началника
на затвора е необективно, защото същият няма пряка представа за неговото
превъзпитание, за разлика от инспектор П. У., с която се срещат ежедневно.
Счита, че предвид и на малкия остатък от наложеното му наказание,
въззивната инстанция ще се прояви разбиране и хуманност, като риска да се
върне обратно в затвора е малък.
Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна прокуратура – Пловдив не
са изразили становище по подадената жалба.
1
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена
молба от осъдения Д. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито
съдебно заседание с участието на страните /за жалбоподателя с декларирано
съгласие, чрез видеоконферентна връзка/, като е оставил без уважение
искането на осъдения Д., преценявайки, че не са налице предпоставките за
неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите в жалбата, окръжният съд подробно е обсъдил
кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице
да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.
Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че
л. св. Д. е осъждан по НОХД № 1618/2021г. на Районен съд - Пловдив за
престъпления по чл. 206, ал.1 и чл.195, ал. 1, т. 2 и т.7 от НК, с приложение на
чл.24 от НК от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален
строг режим. По реда на чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
предходно наказание условно наказание от 2 години „лишаване от свобода“ с
протоколно определение № 6092/290.10.2012г. по същото дело. От
изтърпяване на наказанието е приспаднато времето на неговото задържане.
Постъпил е в затвора на 14.01.2020г., като първоначално е изтърпял
условното наказание от 2 години „лишаване от свобода“, а впоследствие от
11.02.2022г. е приведено в изпълнение и настоящото наказание от 1 година и
4 месеца „лишаване от свобода“ с остатък към 24.02.2023г. от 23 дни.
В становището на Началника на Затвора – Пловдив, с приложените по
делото пробационен доклад и справка за награди и наказания, съгласно
изискванията на чл.155 от ЗИНЗС се посочва, че макар и да е с малък остатък
от изтърпяване на наложеното му наказание, спрямо л. св. Д. целите за
2
поправяне и превъзпитание не са изпълнени в пълен обем и с него трябва да
се работи още в установените проблемни зони, поради което няма достатъчно
данни за поправянето му и не подкрепя молбата му за УПО.
За да достигне до този извод е посочил, че престоят на осъдения в
затвора се характеризира по-скоро с отрицателни прояви и силно изразени
конфликтни взаимоотношения с останалите лишени от свобода. През
последните 6 месеца се наблюдава известно стабилизиране в емоционален
план и ограничаване на импулсивните му прояви. Проявява претенции към
характера и тежестта на предлаганата му работа, поради което не е назначаван
на работа. Не имал позитивни прояви и не е награждаван. Наказван, но няма
действащи наказания. Не се включва в специализирани програми и други
корекционни дейности, участвал е единствено в една информационна
програма при психолога на затвора. Провежданата корекционна работа с него
не дава резултати, продължава да допуска грешки и да нарушава установения
ред, вследствие на което общата оценка на риска от рецидив е повишена от 70
т. на 73 т., все средни към високи стойности. Осъденият не е целенасочен,
импулсивен и целеполагането му не е реалистично.
Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че осъденият Д.
е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК,
за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Но по делото няма данни, от които да се направи положителен извод, че
същият е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила
трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване
на наказанието, като добро поведение, участие в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Напротив рискът от
рецидив бележи ръст, има остатъчни проблемни зони, в които все още трябва
да се работи, за да се наложи положителна линия на поведение, която
осъденият Д. да следва, липсват данни за трудова дейност и за участие в
груповите мероприятия. Затова е достигнато и до заключението, че следва
затворническата администрация да продължи да провежда мероприятия по
превъзпитанието на осъдения за постигане целените резултати по всички
проблемни зони, независимо от малкия остатък на наложеното наказание.
В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият
3
въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния
съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от
НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието на осъдения Д., тъй като същият не е дал всички изискуеми
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното
определение, а жалбата на осъдения Д., да се остави без уважение, поради
което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177 от 16.02.2023 г. по ЧНД №
276/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Д. Л. Д. за условно предсрочно освобождаване по
отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ по НОХД № 1618/2021г. на Районен съд – Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4