№ 285
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100901447 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
недължимо платени суми с ДДС по нищожна клауза по т.7.3. от Договор № 494-214 от
21.12.2020 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа – за
надвзети количества природен газ по смисъла на т. 7.3. от договора за месеците октомври,
ноември и декември 2021 година.
Ищецът О.М. АД твърди, че е притежател на лицензии за разпределение и снабдяване
от краен потребител. Сочи, че за снабдяване на потребителите е закупувал от ответника като
обществен доставчик на природен газ, при възникнало облигационно отношение по договор
за доставка на природен газ. Поддържа, че дължимата продажна цена се определя
нормативно, а количествата газ се доставят по годишна програма по тримесечия, месеци и
дни. Сочи, че в договора е предвидена и възможност за изменение на дневните количества
газ по предложение на ищеца и съответно- приемане от доставчика, както и опция за
неприемане от последния, в случай, че надхвърлят дневното договорено количество.
Настоява, че поради големия брой потребители и сезонната неравномерност, не може да
управлява своите предварителни заявки оптимално и без възможност за изменение на
исканите количества на дневна база, като поддържа и че в повечето случаи ответникът е
приемал исканията за изменения на количествата. Намира, че доставчикът следва да отказва
изменение в количествата само, в случай, че те са свързани с негови разходи или
невъзможност да осигури търсения обем.
Твърди, че от м.11.2018 година ответникът е променил търговското си поведение и
немотивирано отказва увеличение на дневните количества природен газ по исканията на
ищеца, като същевременно начислява върху допълнителните обеми 10% неустойка, на
основание чл. 7.3 от договора. Ищецът намира цитираната клауза за нищожна, поради
противоречие с императивни норми на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ и чл. 17 от Наредба 2/2013 г. за
регулиране на цените на природния газ, като на практика се заплаща природен газ на по-
високи цени от договорената и утвърдена от КЕВР, както и уговорена поради
господстващото положение на ответника и неспазване принцип на равнопоставеност на
страните. Счита, че съвместното прилагане на чл. 8.5 и чл. 7.3 по договора противоречи и на
чл. 57 от Конституцията, чл. 21, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията {ЗЗК) и чл. 102,
1
б. „а" ДФЕС и чл. 5, ал. 3 от правилата за търговия с природен газ, което е в противоречие
със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че за периода м.10.2021 година – м.12.2021
година е издал фактури и заплатил на ответника по описаните причини допълнителни суми
на основание чл. 7.3. от договора в размер на исковата претенция, което е сторил с оглед
избягване на санкционни последици, вкл. свързани с отнемане на лиценз. Намира тези суми
за недължимо платени, поради начална липса на основание, тъй като е начислена въз основа
на нищожна клауза в договора, поради което и ответникът се е обогатил неоснователно.
Намира, че клаузата не урежда дължима неустойка, тъй като не е свързана с неизпълнение
на главно задължение и всъщност представлява цена на природния газ, по –висока от
нормативно установената.
Оспорва да е налице обвързаност на процесния договор с условията по договора за
доставки на газ, сключено от обществения доставчик като снабдител.
Ответникът оспорва иска. Намира, че чл. 7.3 от договора представлява валидна
неустоечна клауза. Именно поради характера на неустойка, намира и че сумите, начислени
на основание тази норма не попада под регулацията по чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ, както и намира
че тя е свързана с основното задължение на ищеца да приеме договорените количества газ.
Поддържа, че в качеството си на обществен доставчик не може да откаже доставки /освен в
изрично посочени в закона хипотези/ на природен газ, вкл. и над уговорените количества,
поради което и клаузата по т.7.3 единствено цели да мотивира изпълнение на задълженията
на другата страна да спазва параметрите по договора и настоява, че прилага еднакъв подход
по отношение на всичките си клиенти. Също така сочи и че няма задължение или причина
да мотивира отказите по исканията за приемане количества газ над дневните, както и че
ищецът може да набавя необходимите количества от алтернативни източници. Отделно
оспорва да продава газ на различна цена от определената от КЕВР, тъй като претендираните
суми са договорени по взаимно съгласие на страните обезщетения за неизпълнение на
задължение по договора, тъй като заявките за доставка на определени количества газ са
обвързващи за страните. Във връзка с твърденията на ищеца, възразява и че доколкото
последният се занимава със снабдяване с газ на крайните потребители по занятие, то
дължимата грижа предполага той да може и да изготвя по-точна прогноза относно
годишните/месечни/дневни количества природен газ във връзка с годишната програма по
договора /още повече при предвидения толеранс от 5%/. Счита, че постигнатото съгласие
сочи, че ответникът няма задължение да доставя количества над уговорените, което е
свързано от друга страна и с неговото задължение да заяви и приема количества газ,
доставени в страната /което е невъзможно без предварително установените в годишната
програма параметри и количества/, когато е в качеството на купувач, поради което и
неизпълнението е санкционирано с предвиждане на неустойка за неизпълнение, за да не
носи единствено общественият доставчик неблагоприятните последици и риска при
осъществяване на дейността по снабдяване и доставката на природен газ. Настоява и че
никога не е третирал сумите по чл. 7.3 като цена на доставени количества газ. Оспорва и
твърденията за злоупотреба с господстващо положение, поради причина, че в договорите за
доставка на газ, по които е купувач, също се съдържат подобни неустоечни клаузи, както и
че същите не могат да се включат в съдебната преценка, тъй като е налице друг, предвиден в
закона орган, който решава относно злоупотреба в този случай.
Оспорва да е налице противоречие на неустоечната клауза, с която и да е
императивна норма, като намира, че Правилата, напротив, дават възможност на
обществения доставчик, в случаите когато той доставя газ, да предвижда задължителен
характер на уговорените количества, скрепен със санкционни последици.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, ищецът носи тежест да докаже две предпоставки: 1) получаването на
нещо от обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и 2) начална липса на
2
основание за получаването– клауза, въз основа на която е извършена размяната на блага в
сключения договор, която страда от порок, водещ до нейната нищожност. Ответникът носи
тежест да докаже валидна неустоечна клауза и размер на дължимата неустойка.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не са спорни и съответно съдът приема за установени в процеса
следните факти: сключен договор със съдържанието по представения с исковата молба,
заплащане на исковата сума с вкл. ДДС от ищеца на основание чл. 7.3, вр. чл. 8.5 от
договора за доставка на природен газ от 21.12.2020 година, начислена в периода м. 10.2021
година– м. 12.2021 година; обстоятелството, че ответникът е обществен доставчик на
природен газ с лицензия за извършване на тази дейност, както и доставени/съответно -
приети количества газ над 105 % от уговорените в годишната програма на дневна база,
които надвишени количества общо за периода м.10- м.12.2021 година, при съобразяване
размерите по чл. 7.3 съответстват по стойност на сумата от 1 023 362,07 лева с включен
ДДС.
Видно от доказателството на л. 68, ответникът притежава Лицензия № Л-214-14 за
обществена доставка на природен газ за територията на Република България, считано от
29.11.2006 година и за срок от 35 години, по силата на чл. 2.2. от която лицензиантът има
право единствен да извършва тази дейност. Според условията на лицензията, лицензиантът е
длъжен да не злоупотребява с господстващото си положение, като сред основните му цели е
сигурността на доставките на газ. Задължение на лицензианта е и сключване на договори с
цел осигуряване необходимите количества газ, договорени с обществените снабдители и
пряко свързаните потребители, както и осигуряване на непрекъсната и качествена доставка
на газ. Лицензиантът има задължение и да осъществява сътрудничество и поддържа връзка и
обмен на информация, вкл. и с газопреносното предприятие за осъществяване на горната
цел и крайните снабдители. Задължен е и да осигури вкл. квалифициран персонал, който да
извършва анализи, проучвания и прогнози за потреблението.
Видно от лицензиите на л. 241-243 от делото, ищецът е получил разрешение да
осъществява дейността по снабдяване с природен газ от краен снабдител, за изброените в
лицензиите територии на посочените 33 общини от 30.03.2012 година за срокове съответно
по лицензиите от 26, години, 27 години и 25 години.
От представените по делото доказателства се установява и че с писмо от 01.07.2020
година ищецът е изразил становище и направил предложения по повод сключване на
договора за доставка на газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена
през 2021 година, вкл. и по отношение на спорната клауза по чл. 7.3 от договора, както и
сходните норми на чл. 7.4 и чл. 7.5.
В крайна сметка, между „Б.“ ЕАД и „О.М.“ АД е сключен договор за доставка на
природен газ на изходен пункт № 494-214, действащ от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г.
Съгласно т. 7.1. от Договора дневното договорено количество се определя като месечното
количество газ по т. 4.1. (годишната програма) се раздели на броя на дните в съответния
месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, освен в случаите по т. 8.2.1. и
8.2.2. Съгласно т. 7.2., доставчикът не е длъжен да осигурява на клиента количество газ,
което надвишава ДДК /дневното договорено количество/. Съгласно т. 7.3., за приетото
количество газ над 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка,
клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество
газ, определена по действаща цена в месеца, в който е прието.
Няма спор по делото, но и от представените фактури и дебитни известия е видно, че за
процесните месеци октомври, ноември и декември 2021 година доставеното договорено
количество природен газ е начислен по утвърдената от КЕВР цена за съответния месец за
3
количеството природен газ, съобразно т.12.16.1 от Договора. В дебитните известия,
издадени на основание чл. 12.16.3 от договора, са разграничени фактурираното по чл.
12.16.1 и действително доставеното количество природен газ за предходния месец по
утвърдената от КЕВР цена, приетото количество над 105% ДДК, което е фактурирано
съгласно т. 7.3. от Договора по 10% над утвърдената от КЕВР цена. За процесния период
„Б.“ ЕАД е начислило на „О.М.“ АД по т. 7.3. от договора количество, надвишаващо 105%
ДДК, както следва: за м. октомври 2021 г. – 58 551,657 MWh; за м. ноември 2021 г. –
5722,933 MWh; за м. декември 2021 г. – 15159,069 MWh, които количества страните не
спорят, че са заплатени в общ размер от 1 023 362.07 лева с включен ДДС.
Според чл. 15.4 от договора, доставчикът може да го прекрати с двуседмично
предизвестие в случай на не плащане на дължима сума повече от 15 дни.
Няма спор и че за периода „О.М.“ АД е отправяло искания по реда на чл. 8.4 от „Б.“
ЕАД за увеличаване на ДДК природен газ на основание чл. 8.2.2. от подписания договор за
доставка на природен газ за дните от периода, за които му е начислена сума по чл. 7.3.
Общественият доставчик е получавал заявките за изменение на дневните договорени
количества, като е отхвърлял исканията за увеличение, но е доставял на „О.М.“ АД по-
големи количества природен газ по непотвърдени заявки, които съответно са били приети и
в резултат „Б.“ ЕАД е начислявало неустойки за приети количества, надвишаващи 105%
ДДК, съгласно чл. 7.3. от договорите между страните, в посочените в исковата молба
размери с начислен ДДС. Безспорно е и че в други случаи в предходни периоди,
общественият доставчик е приемал исканията за изменение по чл. 8.2.2, както и няма спор,
че отхвърляне на искане по чл. 8.5 от договора не е свързано със задължението да бъде
мотивирано и съответно крайният снабдител да бъде уведомен за причините.
От Общите условия на ищеца като продавач на природен газ за битови потребители се
установява, че по силата на същите ищецът има задължение да доставя природен газ със
съответни качествени и количествени характеристики срещу задължението на потребителя
да заплаща по определените от КЕВР цени доставеното и получено количество газ. Видно от
същите, доставчикът може да прекъсва или прекратява снабдяването само в изрично и
изчерпателно посочени хипотези, сред които не е предвидено превишаване на уговорени
количества или каквито и да е било условия, свързани с предварително определени и
заявени количества газ за определен период от време.
От представената и неоспорена от страните кореспонденция и приетите за безспорни
факти се установява, че на 24.11.2021 година ищецът е заплатил сумата от 772 940,03 лева,
на 14.12.2021 година – 64 016, 20 лева и на 17.01.2022 година – 186 405,84 лева, като
същевременно отново е изразил несъгласие с начисляване на посочените суми и прилагане
на допълнителното начисляване по чл. 7.3, чл. 7.4 и чл. 7.5 от договора. Няма спор, че е
начислен и ДДС.
Видно от Решение № Ц- 36 от 01.10.2021 година на КЕВР, Комисията е утвърдила
цена, по която общественият доставчик да продава природен газ на крайните снабдителите
на природен газ от 94,54 лева/МвЧ /без акциз и ДДС/ и цени за продажба на природен газ от
съответните крайни снабдители на присъединени клиенти, считано от 01.10.2021 година.
Аналогично с решения № Ц – 37 от 10.11.2021 година – е приета цена от 93,19 лева/МвЧ,
считано от 01.11.2021 година и № Ц-41 от 01.12.2021 година – 102,23 лева/МвЧ, считано от
01.12.2021 година.
Видно от посочените решения, именно общественият доставчик предоставя
основните данни, анализи, прогнозни планове, финансови отчети и друга информация, въз
основа на която се изготвя мотивирания анализ, въз основа на който се взима решението за
цената на природния газ за съответния период по реда на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 7 от ЗЕ, на регулиране от КЕВР подлежат цените, по които
общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на
4
лице, на което е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Цените
се утвърждават ежемесечно и се прилагат от първо число на месеца, за който са утвърдени.
Следователно, уредбата на ценообразуване в сектора, предвид обществената значимост на
осъществяваната дейност и лиценза, предоставящ права единствено на ответника да оперира
с посочения вид доставка, е императивна и не допуска никакви отклонения по отношение
начина и реда, по който се формира цената и продава природен газ по реда на чл. 30, ал. 1, т.
7 от ЗЕ, която е и процесната хипотеза, при неконкурентна среда.
В изпълнение на горното и на задължението си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, КЕВР е
утвърдила цени на природния газ за всеки от месеците в исковия период, включително и по
компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към
обществото по чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на
природния газ (НРЦПГ) и компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 7 от
същата наредба. Видно от представените по делото решения на КЕВР от 01.10.2021 година,
01.11.2021 година и 01.12.2021 година, за месеците октомври, ноември и декември 2021
година, при определяне на цената, Комисията е спазила критериите и процедурата, уредени
в НРЦПГ /Наредба за регулиране на цените на природния газ/. Решенията са взети въз
основа на подадени от ответника заявления и по предложена от него цена за съответния
месец, като именно доставчикът е този, който предоставя всички актуални данни и
информация, значими и относими при формиране на цената. Тези данни включват заявените
прогнозни количества от внос за вътрешния пазар за релевантния за преценката период,
условията по договорите за доставка /като всеки от тях е анализиран детайлно и по
отделно/, валутен курс и т.н. Следователно, именно общественият доставчик, чрез
систематизираната от него информация и данни, има основна роля при формиране на
месечната цена по чл. 30, ал.1, т. 7 ЗЕ и именно по този ред би следвало да се преценяват не
само признатите от КЕВР разходи, но и тези, свързани с евентуалното прогнозно приемане
на по-голямо количество от 105 % от ДДК, извънредно и в определен период от годината,
свързан с климатични условия.
Отделно, тук следва да се посочи и че възраженията на ответника относно
несправедливото поемане на риска и разходите по приети над договорените количества
доставки по ДДК в хипотезата на чл. 7.3. от договора, не са конкретизирани и обосновани с
определени факти, свързани с характера на тези разходи и носения риск. Включително, дали
същите имат условно – постоянен или променлив характер по смисъла на НРЦПГ, дали не
сред тези по чл. 17, ал. 7 и чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ или могат да бъдат отчетени в
прогнозния анализ за формиране на месечната цена на природния газ. Поради това, не се
установява по делото, доставени и приети количества газ в условията на чл. 7.3. да са
свързани с разходи, невзети предвид при формиране на ежемесечната цена.
Както беше посочено, доставката на природен газ е услуга от обществен интерес и
поради обществената значимост /чл. 178б ЗЕ/ на търговията с природен газ е налице
специална и детайлизирана законова регламентация относно субектите и цените при
осъществяване на такава дейност (сделки с този природен ресурс). Съгласно чл. 173, ал. 1 от
ЗЕ, сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори при спазване на
разпоредбите на този закон и на Правилата за търговия с природен газ, приети от
Комисията. Според чл. 5 от Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ., бр. 59 от 2015
г., ПТПГ), предметът на договорите за доставка е продажбата на природен газ, със
задължителното минимално съдържание. Когато страна по договорите е общественият
доставчик, условията на доставка са обвързани с условията по договорите, по които
общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. Те, обаче, са
съобразени при формиране на цената по реда на НРЦПГ, по предоставената от самия
доставчик информация. Действително, според чл. 22, ал. 1, изр. 2 от Правилата, в договорите
за доставка между ползвателите на мрежата и клиентите се договорят условията, по които
клиентът прави заявки към своя доставчик и съответните неустойки при отклонение на
5
заявките от реално потребените количества. Следователно, законът допуска уговаряне на
неустоечни клаузи, по отношение на която са приложими общите норми на ЗЗД и по-
специално чл. 92 ЗЗД, според който неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В
конкретния случай, обаче, клаузата по чл. 7.3 от договора съдът не намира да изпълва
съдържанието на разпоредбата на чл. 92 ЗЗД по основните функции на неустойката –
обезпечителна и обезщетителна. Така уговорена, клаузата няма неустоечен характер, тъй
като не е свързана с осуетяване настъпването или компенсиране вредите от неизпълнение
на конкретно основно задължение по договора от страна на ищеца.
Това е така, тъй като неизпълнението, което се твърди да обезпечава и обезщетява
тази клауза, е приемане на количества природен газ над ДДК. Действително, уговорени и
заявени са количествата по съгласуваната между страните програма, вкл. за ДДК по
периоди. Основното задължение на клиента по договора, обаче, е именно да приема и
заплаща природния газ, доставен от ищеца, съобразно уговореното и по регулирани цени.
Същевременно, според чл. 7.2, доставчикът не е длъжен или е освободен от задължението да
доставя на клиента количество газ, надвишаващо ДДК, както и в чл. 8.2.2 е предвидена
възможността за изменение на дневните количества газ, която е обусловена от прогнозния
характер при заявяване на количествата газ и в зависимост от потреблението, климатичните
условия и др. обективно, но невъзможни за точно определяне фактори. Срещу приетото
количество газ, съобразно договореното, ищецът дължи заплащане на регулираната цена. В
случая по чл. 7.3 клиентът отново дължи цената на доставеното количество газ над 105 % от
уговореното ДДК, но със завишение от 10%.
Изложеното сочи на извод, че тази клауза не обезпечава неизпълнение на задължение
на ищеца, нито пък обезщетява вреди от това неизпълнение, а предвижда заплащане на
завишена цена на доставени в повече от уговорените количества природен газ. Неяснотата в
хипотезите и причините, при които доставчикът може да откаже или приеме поискано
изменение под формата на увеличаване на ДДК над 105 % от приетото по програма
/обективирано и в различния му подход в тази насока в отношенията му с ищеца в различни
периоди/, при положение, че основните права и задължения на страните са свързани с
доставяне и приемане на количества газ и тяхното заплащане, както и опциите за ответника
да не достави, а за ищеца – да не приеме определеното количество газ, изключват
обезпечително – обезщетителния характер на клаузата, която в действителност единствено
определя цената на закупуване на природен газ над договорените количества. Няма
съмнение, че възможност да бъде доставен и приет природен газ, без да бъде заплатен, няма,
но уредбата на отношения, които имат особен характер, налага това да става единствено по
нормативно определената цена.
Или, в обобщение, съдът приема, че клаузата по чл. 7.3 от договора не предвижда
неустойка по чл. 92 ЗЗД, а уговорка, с която е определена цена на природен газ в нарушение
на императивните норми на закона – чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ и решенията на ДКЕВР за
определяне цените на газа за периода м.10 - м.12 2021 година. Противоречието на нормата
на чл. 7.3. със закона налага и извод за нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, вр. ал.
3 ЗЗД и съответно – не е породила правно действие между страните. Няма съмнение, че за
снабдителя възниква задължение за заплащане на всяко количество природен газ, което е
приел, но императивната уредба налага това да стане по определената за периода от КЕВР
цена. Този извод не се разколебава от установеното в член 8.2.2. от договора и
възможността страните по взаимно съгласие да изменят фиксираните ДДК. Щом за
ответника съществува възможност да не достави количество над ДДК или да приеме
предложение за изменение в тази връзка, то приемане на доставено над уговореното
количество природен газ от ищеца не може да бъде разгледано като неизпълнение на негово
задължение, каквото би било, например, незаплащане на дължимата за това цена цена,
съобразно нормативната уредба и решенията на КЕВР.
6
Следва да се отчете и обстоятелството, че приемане на количества газ над ДДК е
свързано със снабдяването с природен газ и на битови потребители, чието потребление е
неравномерно и което е основното задължение на крайния снабдител, което пък изключва и
санкционния характер на уговорката.
Или, в месеците от периода е налице доставено и прието количество газ над
договореното, но същото подлежи на заплащане по регулираната от КЕВР цена. Заплатеното
по завишена цена количество газ се явява недължимо платено на основание нищожна клауза
по договора и подлежи на връщане.
Искът се явява основателен по изложените съображения и следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на страните следва да се
посочи и следното. Несъмнена е ролята на ответника като обществен доставчик на природен
газ и фактът, че извършва услуга от обществен интерес, която не може да бъде отказана,
освен в лимитативно определени в закона случаи. Рискът, обаче, от възникване
необходимост от превишаване или неприемане на уговорените количества газ, следва да
бъде анализиран и съответно - прогнозиран при извършване ежемесечната преценка в
процедурата пред КЕВР по определяне на регулираната цена на природния газ. Ответникът
не доказа и възраженията си, че условията на доставка в процесния случай са обвързани с
условията по договорите, по които той от своя страна купува, пренася и съхранява
природния газ. Но дори и това обстоятелство да беше доказано, тези условия, видно и от
представените решения на КЕВР, също се взимат предвид и са част от анализа и
предоставената от обществения доставчик информация, въз основа на които се определя
цената и разходите от КЕВР по чл. 30, ал.1, т. 7 ЗЕ и чл. 17, ал. 1 и ал. 3 НРЦПГ. Правилно
ищецът сочи и че по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, неустойките и други суми с
обезщетителен характер не подлежат на облагане с ДДС.
По разноските.
Предвид изхода на спора, разноски са дължими само на ищеца, съгласно списък и
доказателства, че са сторени – в размер на 67 052,48 лева общо за държавна такса и
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от горното СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
„Б.“ ЕАД, ЕИК: **** да заплати на О.М. АД, ЕИК: **** сумата от 1 023 362,07 лева с ДДС –
представляваща общо недължимо заплатени на ответника, без основание суми с ДДС по
нищожна клауза по чл. 7.3. от Договор № 494-214 от 21.12.2020 г. за доставка на природен
газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, като неустойка за доставени и приети над
уговорените количества природен газ, както следва - за месец октомври 2021 година – 772
940,03 лева с ДДС, за месец ноември 2021 година – 64 016, 20 лева с ДДС и за месец
декември 2021 година – 186 405,84 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 03.08.2022 година до окончателно погасяване на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - да заплати сумата от 67 052,48 лв. – сторените в
настоящото производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8