Решение по дело №124/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

ОДМВР – [област] с адрес [населено място], [улица]чрез процесуалния представител юк Г. Б. оспорва решение №12/12.01.2024г. на ДРС, постановено по АНД №911/2023г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на отв

Ответникът чрез пълномощника, в отговор излага съображения за неоснователност на жалбата и оставане в сила решението на районния съд. Претендират се разноски.

Заключението на прокурора от ОП [област] е за основателност на касационната жалба. Моли се за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на ЕФ.

Предмет на касационно оспорване е решение №12/12.01.2024г., постановено по АНД №911/2023г. по описа на ДРС, с което е отменен ЕФ серия Г №0055611 на ОДМВР - [област] за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС. ЕТ „Ч Т – Н. “, [ЕИК] е санкциониран като му е наложено на основание чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.461, т.1 от КЗ административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Районният съд е формирал извод за незаконосъобразност на ЕФ, като издаден в нарушение на чл.17 от ЗАНН.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на ЕТ „Ч Т – Н. “, [ЕИК] срещу ЕФ серия Г №0055611 на ОДМВР - [област] за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС. Посочено е в оспорения ЕФ, че на 15.06.2023г. в 15.44ч. в [населено място], на [улица]при гараж Е. Г., с АТСС е установено нарушение на КЗ, а именно управление на лек автомобил Сс рег.№[рег. номер], регистриран в РБългария и не спрян от движение, за който собственикът не е сключил задължителна застраховка. На основание чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ на нарушителя собственик на автомобила - ЕТ „Ч Т – Н. 2000“, [ЕИК], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Касационната инстанция счита, че изводът на районния съд за нарушаване разпоредбата на чл.17 от ЗАНН е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. С разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е предвидено в тези случаи да се издава ЕФ при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. А в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени изчерпателно реквизитите на ЕФ. Следователно наказващият орган в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТСС нарушение на КЗ е длъжен да посочи в същия конкретните обективни признаци на вмененото нарушение. Изхождайки от даденото описание на нарушението и посочените за нарушени правни норми и санкционна такава касационният съд приема, че обжалвания ЕФ съдържа описание на нарушението от обективна страна, което покрива изискванията за яснота в степен да се гарантира правото на защита на санкционирания субект. Административното нарушение е доказано с оглед събрания доказателствен материал от обективна и субективна страна чрез съпоставката на снимковия материал, Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., справка за собственост, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, справка от ГФ към дата 15.06.2023г.

Задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е вменено с нормата на чл.483, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ – за собствениците на МПС. Неизпълнението на задължението, когато е установено с АТСС се съотнася къс санкционната норма на чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 от КЗ /за собственик ЮЛ или ЕТ/. Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство /чл.483, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ/. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкционната норма на чл.638, ал.3 от КЗ. Анализът на правните норми обуславя извода, че законодателят вменява задължение за сключване на валиден договор за застраховка както на собственика на МПС, така и на лицето, което не е собственик, но управлява МПС, като и в двата случая се предвижда налагането на санкция на съответния субект с различна административнонаказателна норма. В този смисъл не е налице хипотезата на чл.17 от ЗАНН, а именно за едно нарушение да се наказва повторно субект, който вече е санкциониран с влязло в сила НП. В случая на основание чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 от КЗ е наказан собственика на МПС-то – ЕТ, а на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наказано лицето, което не е собственик и е управлявало автомобила /срав. НП №23-0348-000630/11.07.2023г./.

Предвид изложеното процесният електронен фиш се явява законосъобразен, а решението на районния съд - неправилно, поради което ще бъде отменено и постановено ново, с което ще се потвърди ЕФ.

С оглед изхода от правния спор и заявени претенции разноски не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №12/12.01.2024г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №911/2023г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г №0055611 на ОДМВР - [област] за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който на ЕТ „ЧТ – Н. 2000“, [ЕИК] е наложено на основание чл.638, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.461, т.1 от КЗ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението е окончателно.