Р Е Ш Е Н И Е
№
260021
гр.Добрич, 14.12.2020г.
Добрички окръжен съд, наказателно
отделение, публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година,
Председател: Калина
Димитрова,
Членове: Атанас Каменски и Деница
Петрова,
Прокурор: Радослав Бухчев,
Съд.секретар: Елица Александрова,
в.н.о.х.д.№303/2020г. на ОС-гр.Добрич,
докладвано от съдия Каменски
Производството е образувано по реда на гл.ХХI от
НПК, по жалба на М.Ю.С. срещу присъда №260000/28.09.2020г. по н.о.х.д.№73/2020г.
на РС-гр.Тервел. С атакувания акт жалбоподателят е признат за виновен в това,
че на 01.09.2020г. в с.О.,
общ.Т., обл.Д., управлявал МПС-лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с К№*****, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда-1,48 промила, установено по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с ф.№ARBA-0074, след като бил
осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал.1 на чл.343б от НК- присъда №37/27.09.2016г. по
н.о.х.д.№ 145/2016г. на РС-гр.Тервел, за това, че на 16.09.2016г. в с.Б., общ.Т., управлявал лек автомобил „Фиат Палио“
с К№******, след употреба на алкохол от
порядъка на 1,77 промила, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, поради което на основание чл.343б, ал.2, във в-ка с ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. След
редуциране на санкцията с една трета е
постановено С. да изтърпи при първоначален строг режим лишаване от свобода
за срок от осем месеца.
С депозираната жалба в най обща форма е изразено
несъгласие с атакувания акт. В съдебно заседание подсъдимият свежда
възраженията си единствено до срока на постановената санкция.
Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда и отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
При постановяване на атакуваното решение, обвързан от
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, първостепенният съд е приел за установена следната възведена от обвинението фактическа обстановка:
М.С. не притежава правоспособност за управление на
МПС. С присъда №37/27.09.2016г. по н.о.х.д.№ 145/2016г. на РС-гр.Тервел, жалбоподателят
е бил признат за виновен в това, че на 16.09.2016г. в с.Б., общ.Т., управлявал лек автомобил „Фиат Палио“
с К№*****, след употреба на алкохол-с
концентрация на алкохол в кръвта от порядъка на 1,77 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК на подсъдимия са били наложени
наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на двеста
лева. Присъдата е в сила от 24.11.2016г. Лишаването от свобода е изтърпяно към
18.01.2018г.
На 01.09.2020г. в село О., общ.Т. полицейските служители Т. Х. Г.
и С. Д. С. осъществявали дейност по контрол
относно спазването на Закона за движението по пътищата, въз основа на утвърден от ръководството график. Около 21:10 часа на улица „Първа“ свидетелите
спрели за проверка водача на лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с
К№*****. Шофьорът бил идентифициран като М.Ю.С.. Било установено, че същият не
притежава свидетелство за управление на МПС. При тест с „Алкотест Дрегер 7510“ с ф.№*****,
цифровата индикация на
техническото средство отчела 1,48
промила алкохол в издишания
от провереното лице въздух. На подсъдимия
било предложено вземане на кръвна проба за изготвянето на
химически анализ, като в съставения талон
за изследване №0016699 от 01.09.2020г. С. собственоръчно записал, че приема показанията на техническото средство и отказал да даде
кръвна проба.
Така установената от първостепенния съд фактическа
обстановка се основава на направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК признание,
пряко кореспондиращо със събраните в хода на разследването гласни и писмени
доказателства, като по силата на чл.373, ал.3 от НПК съставлява и фактическо
основание за взетото решение.
По приложението на материалния закон:
На 01.09.2020г.
в с.О., общ.Т., обл.Д., подсъдимият
е управлявал лек автомобил „Ситроен
Ксантия“ с К№*****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно-1,48 промила, установено по надлежния ред-с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с ф.№ARBA-0074, въз основа на
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Посегателството е осъществено от подсъдимия виновно-при
форма на вината-пряк умисъл и то след като бил осъден с влязла в сила присъда
за деяние по ал.1 на чл.343б от НК-с присъда №37/27.09.2016г. по
н.о.х.д.№ 145/2016г. на РС-гр.Тервел.
С оглед изложените констатации законосъобразно и
обосновано първоинстанционният съд е приел, че с процесното деяние подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343б, ал.2, във
в-ка с ал.1 от НК.
Относно санкциите и оплакването за прекомерност на
постановеното лишаване от свобода.
При индивидуализиране на наказанията първостепенният
съд е изложил крайно противоречиви аргументи за взетото решение, но в крайна
сметка изрично и недвусмислено е приел, че не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.55 от НК и е процедирал по реда на чл.58, ал.1, във в-ка с
чл.54 от НК:
Приемайки наличието на хипотетичен баланс между
релевантните за отговорността обстоятелства, съдът е взел предвид твърдяно
оказано от дееца съдействие в хода на разследването и проявено критично
отношение към извършеното, в противовес на установената висока концентрация на
алкохол. Въпреки изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия,
недобрите характеристични данни, предоставената от КАТ справка за допуснати
нарушения по ЗДвП и липсата на правоспособност, основната санкция по чл.343б,
ал.2 от НК е индивидуализирана в размер на установения от закона минимум от
една година. По силата на чл.58а, ал.1 от НК същата е редуцирана с една трета,
като е постановено С. да изтърпи лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Наред с това, по отношение на С. е решено да не бъде
наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба, като напълно
незаконосъобразно и необосновано районният съд се е позовал на разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК.
Независимо от изложените констатации, лисата на
съответен протест изключва възможността за преразглеждане на въпроса и
коригиране на допуснатите нарушения в ущърб на жалбоподателя. Същевременно
установените пороци недвусмислено указват пълната несъстоятелност на
претендираната от С. явна несправедливост на наложеното наказание.
По отношение изпълнението на постановеното
наказание-въпреки липсата на мотиви в тази насока, определеният първоначален
строг режим за изпълнение на наложеното лишаване от свобода за срок от осем
месеца, изцяло съответства на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Видно от приложената справка за съдимост към 18.12.2019г. С. е изтърпял
лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено с определение от
10.04.2019г. по н.ч.д.№1491/2019г. на РС-гр.Варна, а процесното деяние е
осъществено на 01.09.2020г.
Воден от изложените констатации и съображения
настоящият състав счете подадената от подсъдимия жалба за неоснователна,
доколкото не е налице претендираната несправедливост на наказанието. Въпреки
служебно констатираните нарушения при прилагането на материалния закон, поради
липсата на съответен протест липсват други основания за отмяна или изменение на
първостепенния акт, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава присъда №260000 от 28.09.2020г. по
н.о.х.д. №73/2020г. на РС-гр.Тервел.
Решението е окончателно.
Председател: ………
Членове:............... ...............