Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
гр. Горна Оряховица, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1065 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът Р.С.И. твърди, че М.Б.А.е потребител на
електрическа енергия обект на адрес гр.***********, за което е разкрита партида
с клиентски номер 150019**** и абонатен номер **********. Твърди се, че не
погасил в срок задължението си за заплащане на потребената в периода 03.12.2019
г. – 02.01.2020 г. електрическа енергия по фактура № **********/20.01.2020 г. и
поради това подаването на електрическа енергия било преустановено по искане на
ответника. Сочи се, че на 07.01.2020 г. ответникът издал фактура № **********
за сумата от 19 лв. с за възстановяване
на захранването в обекта. Твърди се, че М.Б.А.заплатил сумата по тази фактура
на 10.02.2020 г., след което захранването било възстановено. Твърди се, че с
договор за прехвърляне на вземане от 02.06.2020 г. М.Б.А.продал на ищеца
вземанията си за връщане на сумата от 19 лв. като платена без основание, за
което ответникът бил уведомен на 04.08.2020 г. Поддържа се, че сумата – предмет
на цесията е платена недължимо, защото ответникът не е извършвал разходи за
услугата, а клаузата на Общите условия, предвиждаща заплащането на таксата, противоречи
на ЗЕ и е неравноправна в хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП. Моли за постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати /върне/ сумата от 19 лв., платена от М.Б.А.без основание на 10.02.2020
г. по фактура № **********/07.01.2020 г., като начислена за възстановяване
преноса на електрическа енергия на обект с клиентски номер 150019**** и
абонатен номер ********** за обект на адрес: гр.***********, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 02.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху вземанията от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира се присъждане на сторените разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на иска. Признава, че М.Б.А.е потребител на
електрическа енергия в обекта на посочения от ищеца адрес, както и че e издадена
сочената от ищеца фактура за потребена електрическа енергия, както и други две
фактури за предходни периоди – **********/20.11.2019 г. и **********/19.12.2019
г. Признава, че снабдяването с електрическа енергия в обекта е било прекъснато,
но не поради неплащане на фактурата сочена от ответника, която била заплатена в
срок – на 10.02.2020 г., а поради неплащане на фактура № **********/20.11.2019
г. в срок до 10.12.2019 г. Сочи, че сумата по просрочената фактура е платена на
07.01.2020 г., когато е платена и таксата от 19 лв. Оспорва договорът за цесия,
като счита, че ищецът не е титуляр на вземане от ответника. Излага се, че
вземането не е индивидуализирано по основание, тъй като е описано чрез
задълженията на абоната. Сочи се още, че ответникът не е надлежно уведомен за
цесията, защото уведомлението изхожда от ответника в лично качество, а
пълномощното, инкорпорирано в договора, не определя еднозначно вземането, за
което се отнася. Счита, че договорът е сключен в противоречие с чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.8, ал.2 ЗЗД при злоупотреба с право. Сочи се, че депозирането
на уведомлението за цесия и предявяването на иска е станало в един ден –
04.08.2020 г., с което ищецът е лишил ответника от възможност да изпълни
доброволно, като целял присъждане на адвокатски хонорар (макар самия той да е
адвокат) в размер, многократно надвишаващ исковата сума. Счита се, че абонатът
няма вземане от ответника, защото му е дължал заплащане на такса от 19 лв.
Сочи, че за ответника е възникнало правото да поиска преустановяване на
снабдяването съгласно ЗЕ и Общите условия, поради неизпълнение на задължението
за заплащане на електрическа енергия в срок до 10 дни от падежа на фактурата.
Твърди, че е отправил предизвестие за преустановяване на снабдяването, но
абонатът не заплатил дължимите суми, поради което електроснабдяването било
прекъснато. Сочи се, че цената на услугата по възстановяване на захранването –
19 лв. е определена в публично известен ценоразпис и нейната стойност е равна
на цената, която доставчикът заплаща на електроразпределителното дружество да
възстанови експресно захранването. Сочи, че услугата е реално извършена, като
захранването в обекта е възстановено. Моли за постановяване на решение, с което искът
да бъде отхвърлен с присъждане на направените разноски. Възразява за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и моли за намаляването
му.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от заявления № 3958846/30.06.2015 г. и №
3958841/30.09.2015 г. се установява, че
М.Б.А.е потребител на електрическа енергия в обект на адрес гр.***********
съгласно договор за продажба на
електрическа енергия при общоизвестни общи условия, за което е разкрита
партида с клиентски номер 150019**** и абонатен номер ********** при ответника.
Не е спорно още, че към 07.01.2020 г. М.А.е имал непогасени задължения за
заплащане на цена на консумираната електрическа енергия. Видно от справка за
потреблението и извлечение за фактури и плащания, за консумираната в периода от
02.10.2019 г. до 01.11.2019 г. електрическа енергия била издадена фактура №
**********/20.11.2019 г. на стойност 163,43 лв., платима до 10.12.2019 г.
(платена на 07.01.2020 г.), а за консумираната в периода от 02.11.2019 г. до
01.12.2019 г. електрическа енергия била издадена фактура №
**********/19.12.2019 г., платима до 10.01.2020 г. (платена на 28.01.2020 г.).
Страните
не спорят също, а и от извлечение от
списък за прекъсване на клиент № 150019**** се установява, че по искане
на ответника до „Електроразпределение Север“ ЕАД (тогава „Енерго-Про Мрежи“
АД), снабдяването с електрическа енергия в обекта било прекъснато на 07.01.2020
г. Като основание в посочената справка било вписано неплащане на задължението
по фактура № **********/20.11.2019 г. На тази дата ответникът издал фактура № **********/07.01.2020 г. за заплащане на сумата от 19 лв. с ДДС с
основание „възстановяване на захранването (електромер)“. Съгласно ценоразпис на
ответника и на „Електроразпределение Север“ ЕАД, цената на услугата „възстановяване на снабдяването на
клиент, прекъснат за неплатена електрическа енергия“ от електромер е 19 лв. с
ДДС. Видно от извлечение от списък за възстановяване на клиент № 150019****,
захранването в обекта на М.А.било
възстановено на 08.01.2020 г. Сумата от 19 лв., начислена с фактурата от
07.01.2020 г. била заплатена на 10.02.2020 г., заедно със задължението по
фактура № **********/20.01.2020 г. за консумираната през периода
03.12.2019 г. – 02.01.2020 г. електрическа енергия (системни бонове № 00105438/10.02.2020
г.; 00105439/10.02.2020 г.; 00105440/10.02.2020 г.; 00105441/10.02.2020 г.).
На 02.06.2020 г. между М.Б.А.и ищеца – адвокат,
вписан в регистъра на АК – Велико Търново, били сключен договор, съгласно който
абонатът-потребител прехвърлял на ищеца вземането си от ответника в размер на
19 лв., представляващо заплатена на 10.02.2020 г. такса за възстановяване на
преноса на електрическа енергия, за сумата от 20 лв., платена при подписване на
договора. След текста на договора в документа се съдържало пълномощно, с което М.Б.А.упълномощавал
ищеца да уведоми в писмен вид ответника за прехвърляне на описаното в договора
от 02.06.2020 г. вземане. На 04.08.2020 г. ищецът подал по електронна поща уведомление
до ответника, съгласно което Никола Василев Цанков му е прехвърлил с договор от
20.02.2020 г. вземането си в размер 19 лв., представляващо дължима сума за
възстановяване на електрическото захранване в обекта с абонатен номер **********, клиентски номер 150019****
и ищецът кани ответника незабавно да му заплати посочената сума.
На 04.08.2020
г. бил предявен искът, по които е образувано настоящото производство.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание. Основателността му е
предпоставена от установяване от страна на ищеца на даването на имуществено
благо (в случая – плащането на процесната сума от М.А.) и отричане да има
правно основание за имущественото разместване, заедно с придобиване на
вземането за връщане на недължимо платената сума съгласно договора за цесия от 02.06.2020
г. В случая, за да отблъсне претенцията, ответникът се позовава на наличието на
правно основание за плащането на таксата от праводателя на ищеца, твърдейки осъществяване
на предпоставките на общите условия на договора за продажба на електрическа
енергия за начисляването им и едновременно с това – отричане на кредиторовото
качество у ищеца. Естеството на оспорванията на страните предпоставя
разглеждане на първо място на въпроса възникнало ли е вземане за М.А.от ответника
за връщане на платената сума, след което и при положителен отговор –
прехвърлено ли е това вземане на ищеца.
Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответника (по-долу ОУДПЕЕ),
ако в срок от 10 дни битов потребител не изпълни което и да е свое задължение,
включително при забава в плащането на дължимите суми, ответникът следва да му
изпрати писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения
срок не последва изпълнение, ще последва прекъсване или ограничаване
снабдяването с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на абоната,
ответникът има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл.21, ал.1 от ОУДПЕЕ
и чл.26, ал.1 от публично известните Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север” АД, ответникът изисква от „Електроразпределение Север” АД възстановяване
на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, а когато то е по вина на потребителя – и след заплащане на ответника
и „Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на преноса, но не по-късно от 12.00 часа на следващия работен ден.
Видно от ценоразписа на „Електроразпределение Север” АД, таксата е в размер на
19 лв. с ДДС.
Така с оглед условията на договора между ответника и
М.А., правото на ответника да поиска захранването да бъде прекъснато възниква
след забава, продължила повече от 10 дни, която в случая е безспорна, и
неизпълнение на задължението в определен срок след получаване на писмено
предизвестие от ответника, съдържащо предупреждение за последицата – прекъсване
или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. С доклада по делото съдът,
на основание чл.146, ал.2 ГПК, указа на ответника, че не сочи доказателства да
е изпратил предизвестие до М.А.за
прекъсване на захранването, но той не ангажира доказателства за този факт.
Посоченото задължава съда да приеме, че абонатът не е бил предизвестен съгласно
изискването на чл.20, ал.2 от ОУДПЕЕ, при което правото на ответника да поиска
преустановяване на захранването не е възникнало.
Съгласно чл.124 ЗЕ енергийното предприятие
възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Така ответникът е бил задължен след плащане на
просрочените задължения на 07.01.2020 г. да поиска възстановяване на
снабдяването от „Електроразпределение Север“ АД и в случая това задължение е
изпълнено с възстановяването на захранването на следващия ден – 08.01.2020 г.
Доколкото съгласно посочената норма, това е именно задължение на ответника,
възстановяването на захранването няма характер на услуга за потребителя. По
тази причина цена, такса или възстановяване на разходите за тази дейност не се
следва. Клаузата, предвиждаща заплащането на такса от 19 лв., попада в
хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като е неиндивидуално уговорена между
страните (в общите условия и ценоразписа) във вреда на потребителя, нарушава
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на ответника и потребителя, като ограничава правата на последния,
произтичащи от закон. Освен посоченото, таксата, имаща характер на обезщетение
за разходите на доставчика, е отнапред едностранно определена по размер без
фактическия състав на начисляването й да включва претърпяването на каквито и да
е вреди от ответника. Тъй като действията по прекъсване и възстановяване на
захранването се извършват от „Електроразпределение Север“ АД (арг. от Глава
VIII ОУДПЕЕЕМ), то ищецът не понася разходи за тази дейност, поради което и
няма основание да изисква възстановяването им. Като позволява на ищеца да
изисква заплащане на предварително и едностранно определена сума за
възстановяване на снабдяването, обсъжданата клауза е неравноправна и на
основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди за включване и
изключване на снабдяването (така и Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д.
№990/2015 г. на I Т.О. на ВКС). Поради неравноправния характер на обсъжданата
клауза в хипотезата на чл.143, т.2 и т.18 ЗЗП, същата се явява нищожна на
основание чл.146 ЗЗП и не може да породи претендираното задължение на М.А..
Понеже таксата от 19 лв. е начислена от ответника без той да има основание за
това, тя му е платена недължимо от потребителя на 07.01.2020 г.
Така за М.А.е възникнало вземане от ответника за
връщане на недължимо платената на посочената дата такса от 19 лв., но
установеното от фактическа страна не дава основание да се счете, че ищецът го е
придобил.
На първо място следва да бъде посочено, че договорът
за цесия позволява да се определи еднозначно съдържанието на правоотношението,
за което М.А.и ищеца са се съгласили да възникне. Договорът съдържа
индивидуализиращите белези на това правоотношение – страни, предмет, права и
задължения на страните и размер на вземането, макар и действително те да са
посочени крайно непрецизно. Съвкупното тълкуването на клаузите на договора във
връзка една с друга не оставя съмнение, че предмет на договора е именно вземане
(а не задължение), а щом то е описано като такова за заплатена такса, то няма
друга възможност, освен да се касае за недължимо плащане. Това, ведно с
посочването на датата на плащане и абонатния номер, определя основанието и
момента на възникване на вземането. От копието на договора е видно, че е
извършена неуточнена по авторство поправка на адреса на потребление, но съдът
счита, че тя не води до неяснота в предмета на договора, защото абонатният
номер идентифицира еднозначно обекта на потребление, а клиент на този обект,
съгласно признанието на ответника, е именно М.А.. Във връзка с изричното
възражение на ответника, тук следва да бъде посочено още, че от каквито и
пороци да страда уведомлението за прехвърляне на вземането (в случая – посочен
е различен договор, сключен с друго лице, но с данни за клиентски и абонатен
номер на М.А.), исковата молба, съдържаща всички съществени елементи на
договора за цесия, съставлява уведомление до длъжника.
Независимо от това, съдът намира, че правоотношение
по договора за цесия не е възникнало. Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД всички вземания
са прехвърлими, освен ако обратното не следва от закона, договора или
естеството на вземането. Както по-горе се обоснова, в случая се касае за
вземане за неоснователно обогатяване, поради което страните по имущественото
разместване не биха могли да уговорят забрана за прехвърляне. Самото естество
на вземането, обаче, изключва такова прехвърляне. Понеже целта на задължението
е да се възстановят последиците от неоснователното разместване на блага, то
изпълнението му следва да има за резултат възстановяване на предишното
положение, така щото да се премахне неправомерно създаденото състояние. Тази
цел би била постигната само ако получилият парична сума без основание я плати
/върне на този, който му я е дал. Ако солвентът прехвърли вземането си (което
може да стане и безвъзмездно), възстановяването на положението отпреди
разместването и оттам – изпълнението на целта на института, ще стане
невъзможно. Ако акципиентът изпълни на придобилия вземането, това няма да
погаси задължението му да премахне неправомерно създаденото състояние, а
напротив – ще създаде ново такова състояние. На посоченото може да бъде
противопоставен аргумент, че при възмездно прехвърляне, имуществената сфера на
солвента няма да е увредена, тъй като той ще получи цената наместо вземането
си. Подобен аргумент би се явил неоснователен, не само защото е важим само в
хипотеза на възмездно прехвърляне, а и защото това възстановяване на
имуществената сфера на платилия без основание ще представлява изпълнение на
задължението на акципиента от трето лице. По посочените съображения съдът
намира, че вземането за връщане на даденото без основание е лично и като такова
не подлежи на прехвърляне. В процесния случай, вземането попада и под друго
ограничение на чл.99, ал.1 ЗЗД – законът забранява прехвърлянето му на ищеца
поради качеството му – адвокат, вписан в регистъра на АК – Велико Търново.
Съгласно чл.185, б.“б“ ЗЗД ищецът няма право да закупува спорните права, които
са подсъдни на съдилищата в съдебния район на Окръжен съд – Велико Търново, каквото
с оглед основанието за възникване и адреса на М.А., се явява процесното вземане.
С оглед изложеното, съдът намира, че вземането на М.А.от ответника за връщане
на недължимо платените такси 19 лв. не може да бъде предмет на договор за цесия
с ищеца, поради което последният не може да се легитимира като негов кредитор
въз основа на договора.
Възраженията на ответника, касаещи нищожност на
договора поради противоречие със закона и заобикалянето му, са основани на
факта, че искът е предявен в деня на уведомлението, с цел да се изключи
възможността за доброволно изпълнение, така щото да се присъди в производството
адвокатско възнаграждение. Тези доводи не се отнасят до действителността на договора
за цесия, както обосновава ответника, а касаят упражняване на правата,
придобити от него. Съгласно чл.3 ГПК ответникът, позоваващ се на недобросъвестно
упражняване на процесуалните права – в случая предявяване на иск, има вземане от
ищеца за причинените му вреди, но без това да е самостоятелно основание за
отхвърляне на претенцията.
В обобщение на изложеното, ответникът дължи да върне
на М.Б.А.заплатената от него без основание на 10.02.2020 г. сума от 19 лв.,
начислена като такса за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия в
обекта му, но ищецът не е придобил това вземане, защото законът забранява да му
бъде прехвърлено. Ищецът няма материалноправно основание да се легитимира като
кредитор по процесното вземане, поради което искът за заплащането му е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
присъждане на сторените разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени сторените от него разноски. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства за
заплащане на 360 лв. – адвокатско възнаграждение, които му се следват от ищеца.
На
основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.С.И., ЕГН **********,*** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Д.К.Д.за заплащане на сумата от 19.00 лв. /деветнадесет лева/, платена от М.Б.А.без
основание на 10.02.2020 г. по фактура № **********/07.01.2020 г., начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия до обект с клиентски номер 150019****,
абонатен номер **********, на адрес: гр.***********, което вземане е придобито
от Р.С.И. по силата на договор за цесия от 02.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 04.08.2020 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
Р.С.И., ЕГН **********,***
да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама
от членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Д.К.Д.сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: