Решение по дело №424/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община – Варна, чрез юрк.Р. С., против Решение № 28/03.01.2025г. на ВРС, VІІІ-ми състав, постановено по гр.д. № 7978/2024г. по описа на същия съд, с което по жалба на Г. Д. М., [ЕГН], гр.Варна, е отменена Заповед № 1906/05.06.2024г. на кмета на Община – Варна, с която на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и съгласно Решение по т.1 от Протокол от 11.04.2024г. на техническата служба при Община – Варна, е одобрена обща застроена част от бивш [имот номер] - 2353кв.м. и обща незастроена площ от бивш [имот номер] – 1414кв.м., и делото - като преписка, е изпратено на административния орган за предприемане на действия, съобразно задължителните указания за съда по прилагане на закона, на основание чл.173, ал.2 АПК. С решението в полза на жалбоподателката са присъдени разноски.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че изводът на ВРС за незаконосъобразност на Заповед № 1906/05.06.2024г. на кмета на Община – Варна, е обоснован с приетата по делото СТЕ, която безкритично и без мотиви е възпроизведена в съдебния акт. Като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а съгласно чл.202 ГПК заключението следва да бъде ценено във връзка с останалите доказателства. В случая ВРС се е ограничил до приповтаряне на обективираните изводи на експерта, като единствено е направен коментар, че експертизата не била оспорена от страните. На следващо място твърди, че неправилно ВРС по арг. от чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ е приел, че за да се определи един имот като застроен по смисъла на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и каква част е застроена, се изследват разрешения за строеж, време на реализиране на мероприятията, като сочи, че с акта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ се определя само застроената, респ. свободната за застрояване площ, като се има предвид не само непосредственото застрояване, но и благоустрояването, вертикалната планировка, в т.ч. и озеленяването. Отделно, в производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, което е междинно и се развива преди произнасянето на Общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване на имота, не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяване на собствеността, т.к. съгласно чл.33, ал.2 ЗСПЗЗ това са въпроси от компетентността на ОСЗГ. В случая административният орган е изпълнил дължимото по смисъла на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ като е одобрил решението на техническата служба относно застроената част от имота на жалбоподателката, съобразявайки и Решение № 11499/30.09.2004г. на ОСЗГ – Варна, с което на наследниците на Г. Д. К. (сред които жалбоподателката) е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3,767дка., находяща се в строителните граници на В., местността „А.“, [имот номер] по КП от 1999г. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е молба С.д. № 5437/31.03.2025г. от гл.юрк.С., с която заявява, че поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение. Моли, при претендиран адвокатски хонорар в размер, над предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, същият да бъде редуциран.

Ответната страна – Г. Д. М., чрез адв.С. Л., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№ 16319/20.02.2025г. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.Л., която оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Варненският административен съд, I-ви тричленен състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалбата на П. Д. Г. и Г. Д. М., против Заповед № 1906/05.06.2024г. на кмета на Община – Варна. С протоколно определение от 01.11.2024г. съдът е заличил като страна в производството П. Д. Г., починал в хода на делото на 26.09.2024г., като въз основа на представено удостоверение за наследници от 30.09.2024г. е установил като единствен негов наследник жалбоподателката Г. Д. М..

С обжалваната заповед на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, постъпила молба от Г. Д. М. № АУ112680ВН_004ВН/30.01.2024г., ведно с Определение № 762/22.01.2024г. на Административен съд – Варна, VІ-ти състав – за издаване на заповед за определяне на застроени и свободни от застрояване части от бивш имот с пл.№ *** от ПКП на ж.к. В., и съгласно Решение по т.1 от Протокол от 11.04.2024г. на техническата служба при Община – Варна, е одобрена обща застроена част от бивш [имот номер] - 2353кв.м. и обща незастроена площ от бивш [имот номер] – 1414км.в. Указано е, че след влизане в сила на заповедта, ще се издаде удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ.

Със заповедта е прието, че имот с пл. №***по Помощния план на [жк], е записан на Г. Д. К. съгласно Решение № 11499/30.09.2004г. на ОСЗ – Варна и е с площ от 1414кв.м. Към момента теренът е в регулация съгласно РП на [жк], ІV м.р., одобрен със Заповед № 449/11.12.1997г. на кмета на Община – Варна, като границите на имот с пл. № ***попадат върху [ПИ], [ПИ] и [ПИ] от КК на гр.Варна, като от тях: 1414кв.м. попадат в границите на ****, записан в КР на Г. Д. К. – незастроено, 397кв.м. попадат в границите на [ПИ], записан КР на Община – Варна и представляват изградени паркинги и прилежаща част към улица, която обслужва жилищните блокове съгласно § 1в, ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ – застроено и 1956кв.м. попадат в границите на [ПИ], представляват УПИ за комплексно жилищно строителство, записан в КР на Община – Варна и представляват прилежаща част към съществуващи многоетажни сгради съгласно Наредба № 7 на МРРБ – застроено.

Пред ВРС жалбоподателите са се легитимирали като наследници на Г. Д. К., починал на 23.02.1988г., на които ОСЗГ-Варна е признала правото на възстановяване на нива с площ 3,767 дка. в строителните граници на В., м-ст „А.“ – [имот номер] по ПКП на [жк], и са оспорили Заповед № 1906/05.06.2024г. на кмета на Община – Варна с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, изразяващи се в противоречие между мотивите и разпоредителната част на заповедта, и несъответствие на одобрените застроени и свободни площи с действителното състояние на имота, което е от значение за процедурата за поправка на решението на ПК – Варна за възстановяване на земеделска земя в реални граници.

С Определение № 8003/16.07.2024г. ВРС е конституирал страните, насрочил е провеждане на открито съдебно заседание и е допуснал провеждането на Съдебно-техническа експертиза, която да изследва: в каква територия попада процесния имот – населено място, селищно образувание или извън тях, в каква устройствена зона според действащия ОУП, действащите подробни устройствени планове по нея, вкл. в кои имоти по действащия план попада процесния; какво е отреждането на имотите, извършено ли в тях застрояване, реализирани ли са мероприятията, за които са отредени имотите; реализирани ли са на място посочените в обжалваната заповед строителни дейности и съоръжения по § 1в ДР ППЗСПЗЗ; изградена ли е улица, която да попада в границите на процесния имот и с каква площ; каква е общо застроената и незастроена част от имота, подлежаща на възстановяване с Решение № 11499/30.09.2004г. на ОСЗГ – като се изготви скица на застроените и незастроени части.

Изготвено е и е прието заключение по СТЕ вх.№ 86888/30.10.2024г., според което процесният стар имот пл.№ 1520 се появява за пръв път в ПКП за територията на [жк], приет от Комисия назначена със Заповед № 1109/22.04.2001г. на кмета на Община – Варна. В този план имотът е индивидуализиран с кадастрален номер – ***, с площ – 3767кв.м. и собственик по регистъра Г. Д. К.. След изследване на устройствения статут имотите, в които е установено, че попада процесния и на застрояването, СТЕ е установила обща застроена площ 2049кв.м. и общо свободна площ – 1718кв.м.

За да се произнесе по спора, ВРС е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателката е наследник на Г. Д. К., починал на 23.02.1988г., на наследниците на когото с Решение № 11499/30.09.2004г. на ОСЗГ – Варна е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3,767 дка, находяща се в строителните граници на В. в местността „А.“, [имот номер] от КП от 1999г.

С Определение № 767/22.01.2024г. по адм.д. № 2826/2023г. по описа на Административен съд – Варна е отменен отказ рег. № АУ112680ВН_003ВН/12.12.2023г. на директора на дирекция „АГУП“ при община Варна за издаване на скица и удостоверение чл.13 ППЗСПЗЗ по заявление рег.№АУ112680ВН от 23.11.2023г. на Г. Д. М. и преписката е върната на директора на Дирекция „АГУП“ при Община – Варна за произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Във връзка с това определение и на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, кметът на Община – Варна издал процесната Заповед № 1906/05.06.2024г. съгласно Решение по т.1 от Протокол от 11.04.2024г. на техническата служба при Община – Варна, с която е одобрена обща застроена част от бивш [имот номер] - 2353кв.м. и обща незастроена площ от същия имот – 1414кв.м.

От правна страна ВРС е приел, че възстановяването на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии се извършва от ОСЗ след като общинската администрация проведе производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, в което със заповед на кмета се определя застроената и незастроена площ на имотите съобразно фактическото положение към момента. Целта на междинното производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е единствено да се определи застроената площ в имота преди да се произнесе ОСЗ по въпроса за възстановяването на собствеността. Въз основа на заповедта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, се издават удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, които са задължителна предпоставка за компетентния орган по чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ – съответната ОСЗ, да се произнесе с решение по въпроса за възстановяването на правото на собственост върху имот в границите на урбанизираните територии.

Съобразявайки дефинираното в чл.11, ал.3 ППЗСПЗЗ понятие за „застроена част“, както и разпоредбите на § 1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ неизчерпателно посочващи строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на собствеността, ВРС е приел, че за да се определи дали имотът е застроен по смисъла на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и каква част от него е застроена, се изследват разрешения за строеж, време на реализиране на мероприятията във връзка с тези разрешения за строеж. Тъй като тези данни са част от съдържанието на удостоверението по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, следва да са посочени в заповедта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Съобразявайки се изцяло със заключението по СТЕ, ВРС е приел, че одобрените със заповедта застроена и свободна площ от имот пл.№ ***са неправилно изчислени, т.к. според експертизата общата площ на застроената част на процесния имот е в размер на 2049 кв.м., а не 2353кв.м., а свободната от застрояване част в размер на 1718 кв.м., а не 1414кв.м.

На следващо място е прието, че в обжалваната заповед не са посочени фактите, касаещи застрояването на имота - не са изследвани разрешенията за строеж и време на реализиране на мероприятията във връзка с тези разрешения за строеж, заповедта не съдържа ясно посочване въз основа на какви строителни книжа и кога точно са изградени сградите, поради което само на това основание се явява незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, тъй като тези факти са част от съдържанието на удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и е следвало да бъдат част от съдържанието на заповедта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения ВРС е приел, че Заповед № 1906/05.06.2024г. е незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени и на основание чл.173, ал.1 АПК преписката да се върне на ответника за ново произнасяне.

Решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на процесуалните правила и на материалния закон, и следва да се отмени.

В контекста на оплакванията в касационната жалба и при проверката по чл.218, ал.1 АПК, настоящият състав преценява следното:

Обжалваната пред ВРС заповед е издадена на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, т.е като част от производството за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии.

Съгласно чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии – в някоя от хипотезите по ал.2, въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а ППЗСПЗЗ. Според чл.11, ал.3 и ал.4 ППЗСПЗЗ, застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал.2, т.2 и 3, включва застроената площ на сградата и прилежащия терен, и се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, и на хигиенните и противопожарните норми.

Възстановяването на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии по реда на чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, в хипотезите на ал.2 от с.р., се предпоставя от провеждането на междинно производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, включващо кумулативното изпълнение на следните предпоставки – 1/ решение на техническата служба при общината, с което същата служебно или по искане на заинтересованата страна определя застроената, респективно свободната от застрояване част от имота, постановено при съобразяване с изискванията на Наредба № 7 от 2003г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми и 2/ влязла в сила заповед на кмета на общината, с което същият одобрява или отказва да одобри това решение на техническата служба. Размерът на застроената част по чл.11, ал.3 и 4, за която се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване, се посочва в удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, въз основа на което и на скицата по чл.13а, ОСЗ постановя решение за възстановяване право на собственост.

Неправилно ВРС е приел, че заповедта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ следва задължително да съдържа фактите, касаещи застрояването на имота – разрешенията за строеж, времето на реализиране на мероприятията във връзка с тези разрешения за строеж, както и ясно посочване въз основа на какви строителни книжа и кога точно са изградени сградите. В междинното производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, се изследват единствено обстоятелствата относно това има ли наличие на реално, фактическо строителство и/или наличие на строителна дейност, която по смисъла на §1в ДР на ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността. Съблюдава се застроената площ на обектите и прилежащия терен, необходим за функционирането им, обслужващи терени, съответните сервитутни отстояния при наличието на изградени съоръжения, примерно изброени в § 1в, ал.2 ДР ППЗСПЗЗ.

В производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ въпросите, свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването на собствеността не се изследват от административния орган и съгласно чл.33, ал.2 ЗСПЗЗ са от компетентността на съответната общинска служба земеделие и гори, която преценява това, включително дали са налице условията на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Предпоставките за приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и свързаните с него законност и срок за застрояване на имота се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което или се възстановяват правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места) или им се признава правото на обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, и това решение - като отделен административен акт, подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, различно от настоящото – развиващо се по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.

Вярно е, че в удостоверението съгласно чл.13, ал.5, т.4 ППЗСПЗЗ следва да се съдържа информация, учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ, но това изискване е спрямо съдържанието на удостоверението, което, освен тези данни, според т.3 трябва да съдържа и размера на застроената част по чл.11, ал.3 и 4, за които се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване, което именно е предмет на разглеждане в производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Едва след като заповедта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ влезе в сила, въз основа на нея се издава удостоверението, тоест само изискването на чл.13, ал.5, т.3 ППЗСПЗЗ е релевантно за производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

За разлика от реституцията по ЗВСНОИ, по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ не се изследва въпроса дали мероприятието по отреждането е реализирано. Достатъчно е наличието на фактическо строителство, наличието на строителна дейност, респ. съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, които са пречка един имот да се определи като незастроен, независимо дали се касае за „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР ЗУТ – така в Решение на ВАС № 10655/17.10.2008г. по адм.д. № 5754/2008г., Решение на ВАС № 11409/20.11.2006г. по адм.д. № 8129/2006г., Решение на ВАС № 13809/16.12.2015г. по адм.д. № 6387/2015г., Решение на ВАС №2188/17.02.2009г. по адм.д. № 12447/2008г., Решение на ВАС № 3429/04.04.2007г. по адм.д. № 1281/2007г.

По изложените съображения ВРС неправилно е задал обхвата на изследването от СТЕ и като резултат, позовавайки се на изготвеното заключение е извел необоснован извод, че застроената и свободна площ от процесния имот са определени с обжалваната заповед неправилно, както и че същата е немотивирана.

Само за прецизност следва да се посочи и че неправилно преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението. В производствата по обжалване на актове по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е приложимо правилото по чл.173, ал.1 АПК, поради което след като съдът отмени акта е длъжен да реши спора по същество – изменяйки заповедта, съобразно установените в съдебното производство застроена и свободна от застрояване част от имота – така в Решение на ВАС № 6800/03.07.2003г. по адм.д. № 3831/2003г., Решение № 661/15.03.2013г. по адм.д. № 376/2013г. на Адм.съд – Варна,

При извършване на служебната проверка, която касационната инстанция дължи по чл.218, ал.2 АПК, настоящият състав приема, че при разрешаване на спора ВРС неправилно се е ограничил само до оплакванията в жалбата и не е изпълнил задълженията си по чл.168, ал.1 АПК - въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146. ВРС не е извършил проверка за наличието на основания за издаване на акта - в контекста на общите изисквания за допустимост на административното производство по чл.27 АПК, за спазване на процесуалните и материалноправни изисквания по издаването на акта – в контекста на специалните изисквания по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и за валидността на акта.

От доказателствата по делото се установява, че обжалваната заповед е издадена в рамките на административно производство, което е недопустимо в хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 АПК – поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, както и при липсата на основания за възобновяване на приключилото с този акт административно производство, поради което, като резултат от това недопустимо производство, Заповед № 1906/05.06.2024г. на кмета на Община – Варна се явява нищожен административен акт и съгласно чл.168, ал.2 АПК, ВРС е бил длъжен да обяви неговата нищожност независимо от липсата на искане за това.

Съображенията за това са следните:

С Решение № 11499/30.09.2004г., постановено от ОСЗГ – Варна на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ, на наследниците на Г. Д. К. е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, върху: нива от 3,767дка., находяща се в строителните граници на В., местност „А.“, [имот номер] по КП от 1999г., като от същия са възстановени 1,414дка. и е отказано възстановяването на 2,353дка. В решението изрично е посочено, че се издава на основание Скица № 3878/02.09.2004г. и Удостоверение № ЗАО 3681/29.09.2004г. – издадени от отдел „КР“ при Община – Варна. Тоест, процедурата по възстановяване собствеността на наследниците на Г. Д. К. е приключила.

По делото е приложено Определение № 3025/30.10.2023г. по адм.д. № 2281/2023г. на Адм.съд – Варна /л.31/, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. Д. М. против скица с изх. № 3878/12.03.2004г. и отказ на кмета на община Варна да извърши поправка на допусната очевидна фактическа грешка в същата. От цитираното определение и документите по преписката се установява, че със заявление с рег. №АУ088949ВН/18.09.2023г. жалбоподателката поискала поправка на фактическа грешка в скица № 3878/02.09.2004г., послужила за издаване на решение № 11499/30.09.2004г. – с уточнението, че същата е необходима пред ОСЗ – Варна за поправка на Решение № 11499/30.09.2004г. По искането е постановен отказ - писмо рег. № АУ088949ВН_001/27.09.2023г., с което М. е уведомена, че скицата е издадена за да послужи на ОСЗ Варна за издаване на решение, което подлежи на обжалване. След влизането му в сила, имотът се трасира и попълва в действащата кадастрална карта. Имотът вече е отразен в действащата кадастрална карта, поради което административната преписка е приключила и няма основание за възобновяване на процедурата.

С Рег. № АУ112680ВН/23.11.2023г. /л.38/ Г. Д. М. подала заявление до Община – Варна, с искане да й се издаде скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ за [имот номер] по ПК от 1999г. Поискано е при издаването на документите да се извърши проверка, т.к. „трилъчката на бл.***“, находяща се в имота й не е изградена. Отново е уточнено, че документите са необходими за поправка на решение пред ОСЗ – Варна. По повод искането, с писмо рег. № АУ112680ВН_001ВН/29.11.2023г. директорът на Дирекция „АГУП“ приел, че във връзка с предходно искане (от 18.09.2023г.) М. вече е уведомена и има произнасяне на съда. С писмо рег. № АУ112680ВН_003ВН/12.12.2023г. М. е уведомена, че с определение № 3025/30.10.2023г. жалбата й срещу отказа да се извърши поправка на допусната очевидна фактическа грешка в издадена скица № 3878/12.03.2004г. е оставена без разглеждане, поради което Община – Варна не може да извърши поправка в издадена скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ.

Писмо рег. № АУ112680ВН_003ВН/12.12.2023г. е обжалвано от Г. Д. М. пред Административен съд – Варна, в която връзка е образувано адм.д. № 2826/2023г. С Определение № 762/22.01.2024г. по адм.д. № 2826/2023г. /л.26/ от проведено производство по чл.197 и сл. АПК, Варненският административен съд е отменил отказа рег. № АУ112680ВН_003ВН/12.12.2023г. на директора на дирекция „АГУП“ при община Варна за издаване на скица и удостоверение чл.13 ППЗСПЗЗ по заявление рег.№АУ112680ВН/23.11.2023г. на Г. М., и е върнал преписката за произнасяне по заявление с рег.№АУ112680ВН от 23.11.2023г. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

За да отмени отказа съдът е приел, че административният орган не е извършил преценка за допустимостта на направеното искане, не са разгледани твърденията в заявлението и приложените към него доказателства, като по арг. от чл.30, ал.2 АПК - в случай че заявлението не удовлетворява изискванията на закона - да уведоми заявителя за това, като посочи изрично кои изисквания не удовлетворява заявлението и даде конкретни указания на заявителя. В случая административният орган единствено е посочил, че не може да извърши поправка в издадената скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, каквато поправка в случая не е искана.

В тази връзка с рег. № АУ112680ВН_004ВН/30.01.2024г. /л.25/, Г. Д. М. подала до Дирекция „АГУП“ при Община – Варна искане, при произнасяне по преписката й № АУ112680ВН/23.11.2023г.: да й се предостави достъп до КП от 1991г. до 2001г., както и й да се представят доказателства относно улицата, превърната в паркинг, и конкретно – за същия има ли заповед за въвеждане в експлоатация и от коя година, и за неговата законност. Уточнила, че тази информация й е необходима за да се отстранят всички фактически грешки, допуснати при издаване на скица и удостоверение.

Обжалваната пред ВРС Заповед № 1906/05.06.2024г. по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, е издадена именно във връзка с искане рег. № АУ112680ВН_004ВН/30.01.2024г. и Определение № 762/22.01.2024г. по адм.д. № 2826/2023г. Адм.съд – Варна.

ВРС е констатирал в мотивите на решението си това обстоятелство, но не е извършил проверка и не е изследвал дали административният орган е спазил дадените от с акта по чл.201 АПК (Определение № 762/22.01.2024г. по адм.д. № 2826/2023г.) задължителни указания - т.е. дали след връщане на преписката е извършена проверка на редовността и допустимостта на заявление рег. № АУ112680ВН_004ВН/30.01.2024г., респ. налице ли са били основанията за произнасяне с акт по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Тези въпроси са свързани с материална законосъобразност и валидност на издадената заповед, а от там и с преценката за съответствие на обжалваното решение с материалния закон, за което съгласно чл.218, ал.2 АПК касационната инстанция следи служебно.

В тази връзка настоящият състав приема, че в случая не са били налице фактическите и материалноправни основания за издаване на обжалваната заповед.

От една страна в заявление с рег. № АУ112680ВН_004ВН/30.01.2024г. липсва изрично формулирано искане за издаване на удостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ, т.е. за иницииране на процедурата по чл.11, ал.3 и 4 ППЗСПЗЗ. С това заявление Г. Д. М. само е поискала да й се предостави достъп за запознаване с определени документи, за които е уточнила, че са й необходими за да се отстранят всички фактически грешки, допуснати при издаване на скица и удостоверение. При пренебрегване на указанията на съда, дадени с Определение № 762/22.01.2024г. по адм.д. № 2826/2023г. Адм.съд – Варна, административният орган не е поискал уточнение по заявлението, не е извършил проверката за допустимост по чл.27 АПК и като резултат е издал нищожен административен акт.

Между страните не се спори и от доказателствата по делото безспорно се установява, че процедурата по определяне на застроена и свободна площ по чл.11, ал.3 и ал.4 ППЗСПЗЗ е проведена и приключила, както и че възстановяването на собствеността на наследниците на Г. Д. К. е приключило с влязло в сила Решение № 11499/30.09.2004г. на ОСЗГ – Варна. Това влязло в сила решение, се явява процесуална пречка по чл.27, ал.2, т.1 АПК по допустимостта на производството, поради което кметът на Община – Варна не е имал основание да разгледа искането по същество и да постановява Заповед № 1906/05.06.2024г. – независимо че одобрените с нея застроени и незастроени части от имот пл. № ***от КП 1999г.., съвпадат с вече установените и отразени в Решение № 11499/30.09.2004г. от ОСЗГ – Варна.

В тази връзка следва да се посочи, че във всички свои заявления Г. Д. М. е твърдяла, че от имота, за който й е призната собствеността, е възстановена по-малка част, т.к. неправилно са определени застроената и свободна части, както и че поправката на скицата и удостоверението са й необходими за провеждане на производство за поправка на Решение № 11499/30.09.2004г. - т.е. за преразглеждане на въпроса за застроената и свободна части от [ПИ], а от там и за подлежащата на възстановяване собственост. Въпросът, дали спорната част от имота правилно е определена като застроена и дали това отговаря на действителността, се разрешава в производство по обжалване на акта по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ относно съответствието му с процесуалния и материалния закон, което жалбоподателката е можела да стори, респ. по специалния ред и в сроковете за осъществяване на извънредния способ за контрол по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ – Решение на ВАС № 13893/06.11.2012г. по адм.д. № 11755/2011г.

Заявеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, т.к. изходът на настоящия спор не попада в никоя от хипотезите на чл.143, ал.3 АПК и чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 28/03.01.2025г. на ВРС, VІІІ-ми състав, постановено по гр.д. № 7978/2024г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 1906/05.06.2024г. на кмета на Община – Варна, с която по заявление на Г. Д. М., [ЕГН], гр.Варна, на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и съгласно Решение по т.1 от Протокол от 11.04.2024г. на техническата служба при Община – Варна, е одобрена обща застроена част от бивш [имот номер] - 2353кв.м. и обща незастроена площ от бивш [имот номер] – 1414кв.м.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!