Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 29.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №378/2020г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 вр. с чл.56 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „М.
С.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Васил
Левски“ №406, представляван от М.Й.С., подадена против отказ на Главния
архитект на Община Троян да одобри схема за поставяне и да издаде разрешение за
поставяне на преместваем обект по заявление на едноличния търговец.
Първоначално жалбата е подадена против мълчалив отказ
за издаване на исканото разрешение, но предвид материализирания на двете
заявления изричен писмен отказ на Главния архитект, който не е бил съобщен на
оспорващия, в с.з. на 24.11.2020г. последният е уточнил, че жалбата следва да
се счита насочена и против изричния отказ.
В жалбата се твърди, че отказът е
незаконосъобразен, тъй като към заявлението си търговецът е представил
изискуемите по наредба скица и документи за собствеността на имота, в
двуседмичния срок не са му били давани указания за изправяне на искането му или
за представяне на доказателства към него, и въпреки че са налице основания за
издаването му, разрешение за поставяне не е издадено и до момента. Моли се да
се отмени отказа и да се задължи Главния архитект на Община Троян да разреши на
основание чл.56 от ЗУТ поставянето на преместваем обект – слънцезащитна пергола
в имота и одобри схема за поставянето му.
В съдебно заседание оспорващият чрез
упълномощен адвокат претендира да се уважи жалбата и да се отмени като
незаконосъобразен отказът на Главния архитект, като излага доводи по съществото
на спора.
Ответникът в съдебно заседание и
в писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като
неоснователна, като излага, че няма нищо против съдът да отмени „мълчаливия
отказ” и да го задължи да издаде мотивиран изричен отказ, и дори втори път
оспорващият да подаде молба и да се обяви отказът му за незаконен, той пак ще
поиска от заявителя или да направи проект върху УПИ, или да урегулира
поземления си имот.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „М. С.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Троян, ул. „Васил Левски“ №406 е собственик на ПИ с
идентификатор 73198.501.85 по КККР на гр. Троян, съгласно два договора за
продажба на идеални части от недвижим имот общинска собственост (л.5-6),
вписани в Агенцията по вписванията. С договор от 07.06.2016г. едноличният търговец е закупил
от Община Троян 90/258 идеални части от поземления имот като собственик на
законно построената в имота сграда 73198.501.85.1
(изрично упоменато в договора). С договор от 10.08.2017г. едноличният търговец е закупил от Община Троян
и останалите 168/258 идеални части от поземления имот с площ на целия имот 258
кв.м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана”, начин на трайно
ползване „Ниско застрояване (до 10 м)”.
Административното производство е
започнало на 23.07.2020г., когато ЕТ „М. С.“
е депозирал до
Главния архитект на Община Троян Заявление
за одобряване на схема по чл.56 от ЗУТ за поставяне на преместваеми съоръжения
(л.9) и Заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти
(л.10), с които е поискал да му бъде изработена и одобрена схема и да му бъде
разрешено поставянето на преместваем обект за търговия по северната фасада на
сграда 73198.501.85.1 в собствения му ПИ. Към заявленията търговецът е
приложил документите за собственост на имота и два броя скици – от кадастъра и
от техническата служба при Община Троян (л.7-8).
След получаване на заявленията,
Главният архитект на Община Троян е вписал върху тях „Мълчалив отказ!”,
поставил е дата 27.07.2020г. и се е подписал. Няма данни по делото и това не се
твърди от ответника, отказите да са били съобщени на заявителя. Както
ответникът сам е потвърдил в съдебно заседание и в писмено становище, той не е
давал указания на заявителя за отстраняване на нередовности на двете заявления
или за представяне на допълнителни документи. Поради липсата на уведомление за
произнасянето, едноличният търговец е оспорил пред съда мълчаливия отказ на
административния орган, като по жалбата е образувано настоящото дело.
По делото от ответника са
представени Наредбата за определяне на реда за издаване на разрешение за
поставяне на преместваеми обекти и реклами на територията на Община Троян,
приета от Общински съвет Троян, извадки от предходни кадастрални и
застроително-регулационни планове на гр. Троян в частта за поземления имот, и
други доказателства.
По искане на оспорващия по делото
е назначена СТЕ. В заключението си вещото лице излага, че поземленият имот е
собственост на ЕТ „М. С.“ по двата договора с
общината. За сградата в имота вещото лице е установило, че са налични одобрен
архитектурен проект, разрешение за строеж и разрешение за ползване от 2000г. за
магазин за хранителни стоки, плодове и зеленчуци и кафе-аперитив, като обектът
е преустроен от бивш зеленчуков магазин. При огледа на място експертът е установил,
че сградата е изпълнена съгласно одобрения архитектурен проект и на северната й
фасада са разположени входовете и витрините на магазина и кафе-аперитива.
Вещото лице сочи, че върху представената скица за проектиране, издадена от
Община Троян, няма нанесена схема за разполагане на слънцезащитна пергола
(сенник) по северната фасада на сградата, която следва да се одобри от Главния
архитект, както и че към заявленията на жалбоподателя не са били приложени
схема и проектна документация, които се изискват, за да бъде издадено
разрешение за поставяне на поискания преместваем обект.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението, като допълва, че схемата за разполагане на преместваемия
обект трябва да съдържа параметрите на обекта и пространственото му разположение,
и да е съгласувана с определени институции, както и заявлението да е придружено
с инвестиционен проект. При проверка в общината е установило, че за имота е бил
съставен акт за частна общинска собственост от 2007г. и след това е бил
продаден на оспорващия. В останалите си обяснения в с.з. вещото лице е
направило анализ на редица правни норми и приложението им към казуса, което
излиза извън компетенциите и поставените му задачи.
Заключението е прието от ответника
без възражения, а от оспорващия е прието в констативната част – по отношение
констатираните наличия на документи и липса на схема, като не е прието в
частта, в която се правят правни изводи. Съдът кредитира писменото заключение в
частта, с която дава отговори на поставените му въпроси като изготвено в
съответствие с доказателствата по делото, като не кредитира изявленията на
вещото лице в констативната част и в съдебно заседание, с които се анализират
правни норми и се правят правни изводи, тъй като това е извън компетентността му.
За доказване причината за липсата
на приложена схема и инвестиционен проект към заявлението, по искане на
оспорващия съдът е разпитал двама свидетели. От показанията им се установява,
че те са се обърнали към проектант, който да им изработи проект, но за целта
последният им е поискал виза от Община Троян, каквато и до момента не им е
изработена, за да могат те да представят схема и проекти.
Съдът е допуснал и даване на
обяснения от страна на ответника на поставени му въпроси от оспорващия.
Главният архитект в с.з. на 15.12.2020г. е потвърдил, че не е определял обема и
съдържанието на проектите, илюстриращи външния вид за процесния преместваем
обект, и не е давал никакви указания по преписката да бъдат представени схема
или други документи. В същото съдебно заседание ответникът излага и мотивите за
отказа си – според него имотът на оспорващия представлява публична общинска
собственост и за него трябва да се изработи ПУП.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ, пред
местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на
разпоредения с акта отказ за извършване на административна услуга. Жалбата е подадена
и в срок, тъй като по заявленията Главният архитект на Община Троян се е
произнесъл с изричен отказ на 27.07.2020г., който не е бил съобщен на
оспорващия, съответно срокът за подаване на жалба не е започнал да тече, а и в
отказа не е посочен срок и пред кого може да се обжалва, което удължава срока
на 2 месеца. Процесният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.214, т.1 от ЗУТ във вр. с §8 от ПЗР на АПК и чл.21, ал.3 от АПК, подлежи на
оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Както бе изложено, първоначално
жалбата е подадена срещу мълчалив отказ, тъй като оспорващият в нарушение на
чл.61 от АПК не е бил уведомен за изричния отказ. Съгласно трайно установената
и непротиворечива практика на ВАС и административните съдилища, ако е оспорен
мълчалив отказ по искане за издаване на административен акт и последва изрично
произнасяне на органа, както е в случая, жалбата следва да се приеме и да й се
даде ход като жалба и срещу изричния отказ – виж т.8 от Постановление № 4 от
22.09.1976г. по гр.д. № 3/1976г. на ВС и по арг. от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3
от АПК. В същия смисъл – Определение № 1072 от 22.01.2020г. на ВАС по адм. д. №
11821/2019г., Определение № 12322 от 12.10.2018г. на ВАС по адм. д. №
8398/2018г., Определение № 12133 от 10.10.2018г. на ВАС по адм. д. №
8402/2018г., Решение № 5647 от 30.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 14739/2017г.,
Определение № 994 от 1.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 637/2016г., Определение №
8450 от 8.07.2015г. на ВАС по адм. д. № 5524/2015г. и др.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА.
Процесният отказ е издаден от
компетентния за това орган съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за определяне на
реда за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и реклами на
територията на Община Троян, приета от Общински съвет Троян – Главният архитект
на Община Троян, в рамките на неговите правомощия. Отказът е издаден в писмена
форма, но съдържа само текст „Мълчалив отказ!”, дата и подпис на издателя, като
не съдържа нито един друг изискуем реквизит по чл.59, ал.2 от АПК. Няма
наименованието на издалия го орган, липсват каквито и да е фактически и правни
основания за отказа, няма разпоредителна част с определени правата и
задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване. Налице
е пълна липса на мотиви по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК. В тази връзка съдът
приема, че е допуснато съществено нарушение на формата на административния акт,
което е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл.146, т.2 от АПК –
неспазване на установената форма на акта.
Изискването за мотивиране на
административните актове, в т.ч. чрез излагане на правни и фактически
основания, обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
Административният орган следва да изложи мотиви за постановения отказ, за да
може съдът да провери и установи дали са налице или не основанията за издаване
на искания акт, съответно законосъобразен ли е отказът. Както бе изложено, в
случая липсват каквито и да е мотиви, поради което съдът е в невъзможност да
упражни контрол за законосъобразност.
Излагането на мотиви от Главния
архитект едва в съдебното производство не може да преодолее допуснатото от него
съществено нарушение при издаване на акта. Събраните в хода на съдебното
производство данни също не могат да послужат като средство за отстраняване на
порока във формата на административния акт. Защото е недопустимо да се извършва
допълване на мотивите на административния акт чрез доказателствени действия.
Последните трябва да бъдат реализирани само и единствено в рамките на предмета на
доказване. Този предмет е очертан от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК,
според която административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на
фактическите основания, посочени в него,
и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната
разпоредба ограничава съдебното установяване при проверката за материална
законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във
фактическото основание на оспорения административен акт. Не е допустимо
преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други
фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган,
както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния
орган акт. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното
оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап
от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. В
подкрепа на изложеното е и трайно установената практика на ВАС – така Решение №
4263/13.04.2020г. по адм.д. № 9766/2018г., II отд., Решение № 4269/13.04.2020г.
по адм.д. № 389/2020г., VII отд., Решение № 10580/08.07.2019г. по адм.д. №
9900/2018г., IV отд., Решение № 5193/26.04.2017г. по адм.д. № 7212/2016г., IV отд.,
Решение № 9406/09.10.2007г. по адм.д. № 6720/2007г., V отд. и др.
При това положение съдът е
възпрепятстван да прецени съответствието между фактите и правото, които следва
да са във взаимна връзка и корелация. В местната Наредба за определяне на реда
за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и реклами на
територията на Община Троян са регламентирани основанията за отказ за издаване
на разрешение за поставяне на преместваеми обекти (чл.3, ал.3 от същата), и непосочването
на законово регламентирана хипотеза като правно основание за отказа не може да
бъде валидирано чрез позоваване в съдебната фаза на непредставени към
заявлението документи, статут на обекта и на поземления имот или друго.
Единствено даденото от органа правно основание може да бъде предмет на съдебен
контрол за законосъобразност на акта. Процесуалното задължение за мотивиране на
акта чрез посочване на фактическите и правните основания за съставянето му тежи
върху административния орган.
Липсата на фактически и правни
основания освен формата негативно засяга и административната процедура по
постановяване на акта, прави невъзможно извършването на адекватна преценка за
вида на оспорения акт, материалната законосъобразност и съответствието с целта
на закона. Следва да се има предвид, че законосъобразността на административния
акт се преценява само в рамките на фактическите основания за издаването му. Те,
като юридически факти, индивидуализират упражненото от органа административно
субективно право, предметът на исканата с жалбата отмяна, а с това и предметът
на административното дело. Именно от тях произтича правото на органа да
постанови съответния акт. В случая фактически основания липсват, актът не
препраща и към посочени от органа съпътстващи документи, поради което съдът не
може прецени кои са фактите, на които органът е основал отказа си си. След като
тези факти липсват, съдът следва да отмени обжалвания акт, като не може да ги
замества с други – арг. от чл.146 от АПК. Липсата на мотиви съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. на ВАС по т.д. № ТР-4/2002г., което е
задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ, във всички случаи
е основание за отмяната на издадения административен акт.
По спазването на административнопроизводствените
правила от страна на АО при издаване на оспорения отказ:
Съгласно чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ,
върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности. По силата на ал.2 от
същия член, за обектите по ал.1, т.1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз
основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината; схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида,
типа, размерите и предназначението на обекта по ал.1, т.1 и 2; условията и
редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и
за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на
общинския съвет.
Относимият в случая подзаконов
нормативен акт е Наредбата за определяне на реда за издаване на разрешение за
поставяне на преместваеми обекти и реклами на територията на Община Троян,
приета от Общински съвет Троян (наричана нататък за краткост Наредбата). Слънцезащитните
устройства (чадъри, сенници, навеси и др.) към магазини и ателиета за услуги и
заведения за хранене и развлечения изрично са посочени сред преместваемите
обекти за търговски и обслужващи дейности, за които се издава разрешение за
поставяне (чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата). В чл.3 и чл.7 от нея няма
регламентирани специални административнопроизводствени правила за издаване на
разрешение за поставяне на преместваем обект (освен подаване на заявление с
приложени към него документи), поради което са приложими общите правила за издаване
на административен акт по АПК.
Разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК задължава административния орган в случай, че искането не удовлетворява
изискванията на закона, да уведоми заявителя да отстрани недостатъците в
тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще
предизвика прекратяване на производството. Горното изискване е императивно, и
неспазването му винаги съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.168, ал.4 от АПК, тъй
като вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване (в случая – за
изправяне на нередовностите на заявлението) оспорващият е бил лишен от
възможността да участва като страна в производството по издаване на акта, като
представи изискуемите според органа документи, необходими за удовлетворяване на
искането. В случая е безспорно, че АО не е уведомил заявителя за изправяне на
евентуални нередности на заявлението му.
Във връзка с горното следва да се
отбележи, че в самото заявление за одобряване на схема по чл.56 от ЗУТ, което е
бланка-образец на Община Троян, текстът на исканата услуга гласи „Желая да ми
бъде изработена и одобрена схема за
поставяне...”. На следващо място, обемът и съдържанието на проектите,
илюстриращи външния вид за преместваеми обекти, се определят от Главния
архитект (чл.8 от Наредбата). Последният в писмените си становища и в с.з.
изрично сочи, че не е определял обем и съдържание на проектите, както и че не е
изисквал представяне на допълнителни документи по заявленията.
Отделно от изложеното дотук,
съгласно становището на ответника (писмено и в о.с.з.) отказът му не е
следствие от непредставянето на схема и проекти към заявлението, а поради
устройствения статут на обекта и собствеността на поземления имот, които
аргументи касаят съвсем различни производства и ако са основание за отказ от
издаване на разрешение за поставяне, в акта следва да бъдат ясно изложени
мотивите на органа за тяхната относимост към казуса, за да бъдат проверени от
съда при оспорване на отказа.
При произнасянето на административния
орган е нарушена и разпоредбата на чл.35 от АПК, съгласно която индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая. В становището си на л.13 по делото органът е заявил
изрично, че не е изисквал представяне на допълнителни документи, тъй като е
запознат с предисторията на случая. И при това положение обаче отказът е
следвало да бъде мотивиран с фактическите основания на Главния архитект, поради
които отказва извършването на исканата услуга, за да може съдът да се убеди при
произнасянето си, че изискването на чл.35 е изпълнено.
В хода на административното
производство е допуснато и нарушение на чл.36 от АПК, като АО не е изпълнил
задължението си да провери и прецени доказателствата за собственост на
процесния имот, приложени към заявленията, предвид поддържаното от него, че
имотът е публична общинска собственост, като обоснове защо не приема тези
документи за относими.
Изискванията на чл.59 от АПК са
абсолютно задължителни, тъй като касаят определянето на вида на акта, обема на
правата или задълженията, адресата/адресатите и т.н. Липсата на определени
реквизити практически препятства както защитата на засегнатото лице и
възможността му да разбере разпоредените с акта последици, така и провеждането
на съдебния контрол. Спазването на административнопроизводствените правила също
е задължително, тъй като обезпечава правото на защита и упражняване на
останалите права на страната. Процесният акт не отговаря на четири от
посочените задължителни изисквания за форма и е постановен при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.168, ал.4
от АПК, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основание
чл.172, ал.2, пр. второ от АПК.
На основание чл.168, ал.5 от АПК съдът
не следва да проверява основанията по чл.146, т.4 и 5 от АПК, а преписката
следва да се изпрати на Главния архитект на Община Троян, който в сроковете по
Наредбата следва да приключи производството, инициирано със Заявления вх.№ ГА-06-10/23.07.2020г.
и вх.№ ГА-18-11/23.07.2020г. на ЕТ „М. С.“, като издаде писмен акт по
заявленията при спазване на законовите изисквания за форма и на приложимите административнопроизводствени
правила, след като обсъди събраните доказателства, при необходимост изиска
допълнителни такива и постанови акта си при излагане на конкретни и относими
фактически и правни основания.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. второ и чл.168, ал.5 от АПК във вр. с чл.173, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа
на Главния архитект на Община Троян да одобри схема за поставяне и да издаде
разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление на едноличния търговец,
който отказ е материализиран върху двете заявления на ЕТ „М. С.“ гр. Троян.
ИЗПРАЩА преписката на Главния
архитект на Община Троян за ново произнасяне по Заявления вх.№
ГА-06-10/23.07.2020г. и вх.№ ГА-18-11/23.07.2020г. на ЕТ „М. С.“ гр. Троян, при
спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени
в мотивите на настоящото решение.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.