№ 67
гр. Варна, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.а
при участието на секретаря Ели К. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно
търговско дело № 20213001000681 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:15 часа се явиха:
Въззивникът „УП България 4“ ЕООД гр. София, редовно призован, представлява се
от адв. П. П.ов, редовно преупълномощен от адв. Т. Т. и приет от съда от днес.
Частният жалбоподател „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, редовно призован,
представлява се от адв. Н. Б. редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Третото лице помагач Национална електрическа компания ЕАД гр. София, редовно
призовано, не се явява представител.
Адв. П.ов: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА и ЧАСТНАТА ЖАЛБИ И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Производството е въззивно, образувано по жалба на „УП България 4“ ЕООД– гр.
София, ЕИК *********, чрез адв.Р.М. от АК –Видин срещу решение №139/26.05.2021г. по
т.д. № 1113/2020год. на ВОС, с което съдът е: отхвърлил исковете на въззивното дружество,
за осъждане на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК 10353369, да заплати на въззивника: (1)
сума в размер 27 280,86 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец август 2017 г., за
която е издадено Дебитно известие №107/30.09.2017год. към фактура 106/12.09.2017год.,
както и сума в размер 7 608,34лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на
1
сумата за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва
върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; (2) сума
в размер 3 105,26 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец август 2017 г., за която е издадено
Дебитно известие №109/01.10.2017год. към фактура 106/12.09.2017год., както и сума в
размер 866,05лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата за периода от
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху
горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; 3. сума в
размер 80 219,09лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г.-по ф-ра №
108/30.09.2017год., както и сума в размер 16 794,42 лв. представляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата, за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска,
както и законната лихва върху горепосочената сума на главницата от подаване на иска до
окончателното им плащане, 4. Сума в размер 6 883,73лв., дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за
месец септември 2017 г.-по дебитно известие 110/01.10.2017год. към ф-ра №
108/30.09.2017год, както и сумата от 1919,54лв.-обезщетение за забава от 01.01.2018год. до
предявяването на иска, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Осъдил е
въззивника, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК *********, сумата 4 266 лева
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето лице -
помагач на страната на ответника.
Производството е образувано и по частна жалба на въззиваемата страна срещу
определение № 1213/21.9.2021год. с което съдът е оставил без уважение молбата на
ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за изменение на решението в частта
за разноските, по реда на чл.248 ГПК.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради
необоснованост.
В жалбата се твърди, че решението е, неправилно като и незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила
и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на
постановяването са налице висящи преюдициални производства, по проверка за
законосъобразност на Решение СП-1 и СП-2/15.10.2020год. на КЕВР, / адм.д.
10875/2020год., адм.д. № 10872/2020год. и др. по описа на АСГГ/, до приключване на
които делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. За това се иска
от въззивнаат инстанция производството да бъдде спряно до окончателното произнасяне на
административните съдилища относно законосъобразността на Решение СП-5, обжалвано
по адм.д. № 1719/2021год. на АССГ.
Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК
2
по валидността на Решение № СП–1 и СП-2/15.10.2020г. на КЕВР, което не е сторено с
обжалвания акт. По този начин съдът е допуснал процесуални нарушение, които са
попречили за постановяване на правилен съдебен акт. Иска се от съда да поправи
допуснатия процесуален порок, като спре въззивното производство.
.. Твърди се още, че постановеното решение е издадено в нарушение на материалния
закон-понеже съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на т.2.7 и 2.8 –за
определяне на НСП, от решение СП -1/31.07.2015г.-което окончателно е отменено срешене
по адм.д. №14112/2018год. на ВАС.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Съдът неправилно е приел, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се отнесе
едновременно към централите работещи до и над 2 250часа в рамките на 1 година.
Излага доводи, че липсва нормативен акт, определящ индивидуален критерий, по
който всеки от енергийните източници може да бъде отнесем към едната, или другата група
производители- на централи работещи до и над 2 250ч., поради което произведената
електрическа енергия следва да бъде фактурирана по двете преференциални цени. Нещо
повече, при решаване на спора съдът следва да съобрази и вече постановеното Решение №
9209/09.07.2020год. по адм.д. № 4146/2019год. на ВАС, в които е прието, че е възможно
една ВЯЕЦ да се отнесе едновременно към централите работещи до 2250часа и към
централите работещи над 2250часа. За това не са налице пречки по отношение на централата
на ищеца да се прилагат двете преференциални цени. Твърди също, че с отмяната на
Решение СП-1, с обратна сила са отпаднали праговите стойностти на НСПЕ, установени с
него, което означава, че не съществуват ограничения да се продава произведената енергия
по преференциални цени.
В решениеето също не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от
м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С
последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да
се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми
или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и
пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към
процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на
произведеното количество енергия до измененията на закона. Наведени са оплаквания и за
необоснованост на решението по изложени съображения.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове
в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез
адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е
правилно като законосъобразно и обосновано-като постановено въз основа на събраните по
делото доказателства.
Твърди, че след отмяната на реш. СП-1, са приете реш. СП-1 и СП-2/15.10.2020год.,
3
на които със закон е придадено обратно действие. С решението е определено НСП с
идентичен разер на отмененото решение. Новоприетите решения на основание чл.13 ал.9 ЗЕ
са породили правно действие, а законосъобразносттим не е от преюдициално значение.
Твърди, че въведеното редуциране е съобразно нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ която е
еднозначна - преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до
достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на
решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за
изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи
преференциално изкупувания обем енергия. В този смисъл са и постановените определения
по ч.т.д.№2114/2020г. на ВКС, II т.о. и по ч.т.д. №196/2019г. на ВКС, II т.о. Неоснователно е
и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП - 5 по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК. Твърди, че съдът е осъществил такъв контрол, възприел е приложимостта
на Решение СП-5 и породените правни последици от предварителната изпълняемост на
невлезлия административен акт. В този смисъл е Определение по т.д. № 2114/2020год. на
ВКС, ІІ т.о. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на
материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към
изменение на закона. Отмяната на акта, с който се определя НСП има за последица
единствено възобновяване на задължението на административния орган да извърши отново
установяването му по предвидения в закона ред, което есторено с постановените Решение
СП-1 и СП-2/15.10.2020г.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к. И.Д.
оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения. По същество моли съда да
отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. Относно становището
за спиране на производсвото пред въззивния съд:
Не са налице посочените във въззивната жалба пречки по движение на делото-
наличие на висящ преюдициален спор, до приключване на който производството по делото
следва да бъде спряно, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Оспорените решения №СП – 1 и
СП-2/15.10.2020год. на КЕВР подлежат на предварително изпълнение по силата на чл.12,
ал.3 от ЗЕ, поради което са породили действие и са приложими в отношенията между
страните. Искането за спирането му е неоснователно.
Адв. П.ов: Нямаме възражения по доклада. Поддържаме въззивната жалба.
Оспорваме отговора, оспорваме и частната жалба.
Адв. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Запознат съм с доклада и нямам възражения.
Депозирали сме и частна жалба, която поддържам.
4
Адв. П.ов: Нямаме искания по доказателствата. Единствено молим съдът да
осъществи косвен съдебен контрол на Решения № СП-1 и СП-2 от 15.10.2020 г. на КЕВР,
като съобрази всички предпоставки за нищожност и незаконосъобразност, които сме
посочили във въззивната жалба, а и в самата искова молба. Представяме и списък на
разноските с доказателства за извършването им.
Адв.Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Адв.П.ов: Правим възражение за прекомерност за размера на адвокатското
възнаграждение, предявен от въззиваемаа страна.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.П.ов: Моля, да отмените обжалваното решение. Моля, да постановите друго, с
което да осъдите ответника да заплати търсените от нас суми, както и разноски на две
инстанции. Моля, да ни дадете възможност да представим писмена защита.
Адв. Б.: Моля, да оставите без уважение въззивната жалба и потвърдите
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Същият намери вече
разрешението си и в практиката на ВКС. Моля, да уважите депозираната от нас частна
жалба като споделите съображенията ни относно дължимостта на адвокатското
възнаграждение в посочения от нас размер. Моля, да ни присъдите разноските пред
настоящата инстанция.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Дава възможност на процесуалния представител на въззивника да представи писмени
бележки в 10-дневен срок, считано от днес.
Разглеждането на делото приключи в 16:25 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5