Р Е
Ш Е Н
И Е № 1632
25.09.2014г.,гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Тоско Ангелов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 2432/ 2014г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.1
и сл. ГПК.
Производството е образувано
по жалба на „Агростар” АД , седалище и адрес на управление: гр.****,
представлявано от Е. А.Н. – изп.директор чрез пълномощника си АД „М. М. и Р. И.”, седалище и адрес на
управление: гр.*****, представлявано от адв.М.М. с посочен адрес за съобщения:
гр.**** против Разпореждане от
12.02.2014г. постановено от помощник ЧСИ Н. П. по изп.д.№ 20108250400555 по
описа на ЧСИ С. Г., с рег.№ 825 при КЧСИ, с район на действие ПОС, с което е
отказано по искането на жалбоподателя насрочването на публична продан върху
½ ид.част от подробно описани зем.имоти, представляващи 6 бр. ниви в
землището на с.**** и 1 бр.овощна градина в землището на с.*****, собственост
на длъжника в изпълнителното производство. По изложени доводи и аргументи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане . Направени са
доказателствени искания чрез представяне
на писмени доказателства към жалбата и допускане на ССЕ за събирането им в
открито съдебно заседание при условието на чл.437, ал.1 ГПК.
Постъпило е възражение от М.С.К.
***, в качеството й на длъжник в изпълнителното производство, оспорва жалбата като неоснователна, по
подробно развити аргументи във възражението , моли да се остави без уважение.
Оспорва доказателствените искания като неотносими към правния спор.
Постъпили са и мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ С. В. при ЧСИ С.Г., с които се аргументира неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд за да
се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна – взискател в изпълнителния процес против отказ на съдебен изпълнител за
извършване на изпълнително действие, в случая
публична продан на зем.имоти, поради което попада в предвидените в
чл.435, ал.1 ГПК хипотези. И като подадена в предвидения в чл.436, ал.1 ГПК
едноседмичен срок, се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Изпълнителното производство
е инициирано от „Агростар” АД – гр.****
против М.С.К. *** за събиране на вземания по изп.лист от 06.10.2010г. по т.д.№
2159/2010г. на СГС, ТД, VІ – 5 с-в. В хода на изпълнителното производство е
била наложена възбрана и извършен опис върху ½ ид.част от земеделски
имоти, собственост на длъжника, представляващи 6 броя ниви в землището на с.****
и 1 бр. овощна градина в землището на с.****, видно от обжалваното разпореждане
от 12.12.2014г./ л.1005/ . С молба от 01.12.2012г., предхождаща постановяване
на обжалваното разпореждане, длъжникът в изп.процес – М.К. е възразила
чрез позоваване на несеквестеруемост на основание чл.444, т.4 и т.5 ГПК,
за което е била представена регистрационна карта за земеделски производител. С
молба от 29.01.2014г. взискателят и настоящ жалбоподател е поискал насрочване
на публична продан за описаните земеделски имоти, по което искане е постановен обжалваният отказ.
В изпълнителното производство
взискателят и настоящ жалбоподател е развил тезата за липса на условия за приложение
на забраната по чл.444, т.4 и т.5 ГПК относно несеквестеруемост на процесните
зем.земи, която теза се поддържа изцяло
с настоящата депозирана жалба против обжалвания акт на съдебния изпълнител, с
която съдът е сезиран. Така именно
обосновава се защитният довод, че длъжникът в качеството си на
регистриран земеделски производител е образувал предприятие с такъв предмет и
обем, че организира и води дейността си по търговски начин, в резултат на което
се застъпва становището, че тя е търговец по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ. В тази
връзка се отбелязва, че следва да се държи сметка и се отчете, че
длъжникът е вписан като земеделски
производител през 2003г.; е регистрирана по ЗДДС през 2005г; декларира и облага
доходите си от стопанска дейност по ЗДДФЛ; води
счетоводство по ЗСчетоводство; влязлото
в сила арбитражно решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист е
за задължения , по които съставени фактури, осчетоводени от длъжника по ЗДДС и
ЗСчетоводството; стоките, предмет на фактурите, се явяват закупени и вложени в
основния й предмет на дейност като земеделски производител; длъжникът произвежда зеленчуци, предназначени
за реализация на пазара ; през време на дейността си длъжникът сключвал
договори за лизинг и ползвал МПС, машини и оборудване за целите на дейността
си, както и множество договори за наем на земеделски земи, в каквато насока се
прилагат от жалбоподателя писмени доказателства към жалбата; през време на
дейността си длъжникът ползвал наемна
работна ръка за производство и експедиция на произведените зеленчуци, както и
ползвал кредити за финансиране на производството на зеленчуци от банки и други
кредитори, за което представени сканирани разпечатки на справки от Службата по
вписванията; за установяване на заявеното обстоятелство дали длъжникът
води по търговски начин дейността си е
поискано допускането на ССЕ . При така изложените факти и развитите доводи се
застъпва становището, че длъжникът не попада в кръга на лицата по чл.2, т.1 ТЗ;
в закона липсва изрична забрана за приложимостта на чл.1, ал.3 ТЗ относно
физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, нормата на чл.2
урежда изключения от общите правила на чл.1, ал.1 и 3 ТЗ. Доразвива се тезата
със становището, основано на разпоредбата на чл.445, ал.2, т.2 ГПК относно
неприложимост на забраната по чл.444, т.4 и т.5 за длъжниците за случаи,
предвидени в закона , както и за това, че съгласно чл.15 ТЗ и чл.1, ал.3 ТЗ
търговецът отговаря неограничено пред своите кредитори с цялото си имущество –
търговският закон намира приложение поради това, че се явява специален по
отношение на общия закон ГПК. Аргумент е изведен и от правната доктрина във
връзка със застъпеното мнение на проф.Ж.Сталев в „Българско гражданско
процесуално право”, С., 2004г, осмо преработено и допълнено издание, с.764,
чрез позоваване на конкретен цитат, представляващ абзац втори от изложението на
посочената страница.
С възражението си
ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното производство М.К., оспорването
на жалбата се мотивира с безспорността на обстоятелствата: качеството длъжник в
изпълнителното производство, че същият се явява собственик на ½ ид.част
от процесните описани зем.имоти, намиращи се в режим на СИО с обща площ от 41,
715 дка; че е регистрирана като земеделски производител , както и че не е
регистрирана като „търговец” по смисъла на Търговския закон по някоя от
законово уредените форми за извършване на търговска дейност. Оспорва се правното значение относно обстоятелствата, че
е регистрирана по ЗДДС и осъществява
счетоводство при спазване изискванията на ЗСч и ЗДДС, че по силата на ЗДДФЛ
декларира доходите си и определя
данъчната основа за облагане, вкл. и осигурителните плащания като физическо
лице, че води счетоводство и за дейността като регистриран земеделски
производител ползва техника по силата на договори за лизинг, както и че за
извършваната дейност са наети, респ. и
чрез аренда земеделски земи, собственост на трети лица, както и ползвани кредити от кредитни институции и
заеми от трети лица. Изтъква се
отчетеното от жалбоподателя наличие на разпоредбата на чл.2, т.1 ТЗ за това, че
не са търговци лицата- физически лица, занимаващи се със селскостопанска
дейност. Законът не въвежда количествен критерии относно количеството
притежавана или наета земя, ползвана техника, наети или не работници, обороти и т.н. за да въведе
„изключение” от това правило, както и не
е налице въведено изискване дейността да се реализира само и единствено чрез
личния труд на физическото лице или членовете на семейството му по арг. от
чл.2, т.2 ТЗ.С оглед на това се възразява и оспорва служебно да бъде определена
и приравнена като търговска извършваната дейност, за което не се сочи от
взискателя съдебна практика съгласно ТР№1/ 2009г по т.д.№ 1/2009г на ОСГТК на
ВКС като задължителна.
Предвид изложението на
доводите на взискателя и длъжника и поради безспорност по фактите, съдът прие,
че не е налице необходимост от събиране на поисканите от жалбоподателя
доказателства чрез нарочно приемане на приложените към жалбата писмени
доказателства и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Така именно не се
оспорва от длъжника, че е страна в изпълнителното производство в това качество,
както и, че е извършвал описаните фактически и правни действия при
осъществяване на дейността си като земеделски производител, вкл. чрез спазване
на данъчното законодателство. Спорният въпрос , изключително от правен
характер, е дали с оглед така извършваните действия при реализиране дейността
си като земеделски производител последният следва да се приравни на търговец
съобразно доводите на жалбоподателя. Съставът на съда не намира последните за
основателни и в съответствие с действащата правна уредба, вкл. аргументът, че
материалният закон – Търговски закон се явява специален спрямо процесуалния
Гражданско процесуален кодекс. С разпоредбата на чл.444, т.4 и т.5 ГПК се
предвижда да не се насочва принудителното изпълнение върху вещи на физическите
лица - „машините, инструментите,
пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна
професия, или занаятчия за упражняване на неговото занятие; респ. земите на
длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо 5 дка или ниви или
ливади с площ до 30 дка, необходими за воденето на стопанството машини
инвентар, както и торовете, средствата
за растителна защита и семето за посев –
за една година”. В случая безспорно е, че длъжникът е регистриран като
земеделски стопанин , като принудителното изпълнение е насочено върху собствени
земи на същия, общият размер на притежаваните които в съсобственост ниви
възлиза на 35,821 дка - ниви и 5,894 дка
– овощна градина или респ. с оглед правата на длъжника върху ½ ид.ч. от
същите , следователно последните не
надхвърлят визираните в закона площи, върху които се разпрострира
несеквестеруемостта.
С препращащата разпоредбата на
чл.445, ал.2,т.2 ГПК се визира не прилагане на защитата по чл.444 ГПК за
длъжниците, когато това изрично е предвидено в закон, каквато уредба не се
разглежда в цитираните от жалбоподателя разпоредби на Търговския закон,
регламентиращ по позитивен начин в чл.1 ТЗ кръга на лицата, считащи се за
„търговци” по смисъла на този закон. Вкл. не се намира длъжникът да попада и в кръга от лицата по
чл.1, ал.3 ТЗ, тъй като извършването на фактически и правни действия за
реализиране дейността на земеделския стопанин, вкл. с оглед спазване на
данъчното законодателство, аналогични на тези, извършвани от търговците, не
може да обоснове извод, че се касае за образувано предприятие по смисъла на
цитираната разпоредба. Образуването на предприятие се свързва с учредяването на
същото в надлежната законова форма за това, в случая според изискванията на
Търговския закон. Това е и
действителното застъпено становище на проф.Ж.Сталев
в „Българско гражданско процесуално право”, С., 2004г, осмо преработено и
допълнено издание, с.764, в посочения от жалбоподателя конкретен цитат,
представляващ абзац втори от изложението на посочената страница. Това е
така тъй като в застъпеното си мнение относно неприлагане на
несеквестеруемостта по идентичната регламентация на отменената разпоредба на чл.339, б.”д” и б.”е” ГПК/отм./
проф.Живко Сталев засяга въпросът „
дали несеквестеруемостта по б.”д” и „е” може да се приложи и по отношение на едноличния търговец” /
цит., пак там/ , което именно сочи, че
становището касае тези земеделски стопани, които са образували предприятие по
смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ в съответната за това надлежна форма по този закон за
еднолични търговци.
В обратния на изложените от
жалбоподателя в жалбата аргументи е и разпоредбата на чл.2 Търговския закон,
визираща кръга на лицата и дейностите, при които лицата, не се считат за търговци, а именно :
физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност / чл.2, т.1 ТЗ/, в
която категория следва да се причисли длъжникът в настоящото изпълнително
производство.
По така изложените
съображения, жалбата се намери за неоснователна а обжалваният акт на съдебния
изпълнител не е незаконосъобразен, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от
12.02.2014г. по изп.д.№ 20108250400555 по описа на ЧСИ С. Г., с рег.№ 825 при
КЧСИ, с район на действие ПОС, с което е отказано по искането на „Агростар” АД
, седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Е. А.Н. –
изп.директор чрез пълномощника си АД „М.
М. и Р. И.”, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от
адв.М.М. насрочването на публична продан върху ½ ид.част от подробно
описани зем.имоти, представляващи 6 бр. ниви в землището на с.**** с обща площ
от 35,821 и 1 бр.овощна градина с обща площ от 5, 894 дка в землището на с.****,
собственост на длъжника М.С.К. *** в изпълнителното производство на основание
чл.444, т.4 и т.5 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: