№ 215
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223100600749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 117 от 02.06.2022 г. по НЧХД № 1113 / 2021 г., Районен съд Варна е
признал подс. К. В. К., роден на 04.05.1973 г., българин, български гражданин, висше
образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на
07.03.2021 г., в гр. Варна, к.к. „Чайка“ в поземлен имот с идентификатор 10135.2572.219 да е
причинил на С. В. К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на телесни
увреждания, а именно: разкъсно-контузна рана и травматичен оток по долната устна,
контузия на лявата долночелюстна става, кръвонасядания по лицето, гръдния кош,
ожулвания в областта на горните крайници, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, вр. чл.304 от НПК го е оправдавал
по така въззведеното обвинение,
Отхвърлен като неоснователен е и предявения иск от ч.т. за причинени неимуществени
вреди.
Съдът е възложил и направените по делото разноски на ч.т. С. К..
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за
незаконосъобразност на същата. Ч.т. С. К., чрез адв. Ж. сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е възприел писмените и гласните доказателствени средства, респ. е направил и
некоректни изводи за отговорността на подсъдимия. Отправено е искане към проверяващия
съд за признаване подс. К. К. за виновен, както и за уважаване на предявения граждански
иск.
В съдебно заседание пред въззивен съд, С. К., чрез адв. Ж. поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Защитникът на подс. К. К., адв. П. и Д. изразяват становище за правилност на
съдебния акт. Считат, че същият е законосъобразен и не страда от пороците наведени в
1
жалбата. Предлага да бъде потвърден изцяло. Поискани са и направените по делото
разноски.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е
събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка така както е описана в първоинстанционния акт. В тази връзка
въззивният съд прие следната фактология:
Частният тъжител С. К. и подсъдимият К. К. са братя притежаващи съседни имоти в
к.к. Чайка, гр. Варна. На 07.03.2021 г. между тях възникнал спор по повод поставяне от
частният тъжител оградна мрежа върху бетонна стена намираща се между двата имота.
Подсъдимият К. решил да поиска обяснение от брат си за ставащото и решил да отиде в
имота му. Подсъдимият тръгнал по тясната пътека, която минавала покрай бетонната стена.
Вървейки той се държал за металната мрежа. Виждайки, че подс. К. се намира на тясната
пътека минаваща покрай бетонната стена, частният тъжител се засилил към него. Подс. К. се
хванал за кола на оградата, за да не падне. В това време частния тъжител не могъл да спре и
се ударил в рамото на подсъдимия, подхлъзнал се и паднал надолу по склона до оградата.
Видно от заключение по назначената СМЕ – от представената по делото медицинска
документация се установило, че на 07.03.2021 г. ч.т. К. е получил получил разкъсно-
контузна рана и травматичен оток по долната ycтнa, контузия на лявата долночелюстна
става, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, ожулвания в областта на горните крайници.
Морфологичните особености на ожулванията по горните крайници дават основание
ла се приеме, че същите са резултат на удари с или върху предмети с остър връх,
респективно при действието на клони от храсти и други. Останалите описани травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети - удари с юмруци по
лицето, падане и удар върху подлежащата настилка. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Видно от заключение по назначената СМЕ – от представената по делото медицинска
документация се установило на 07.03.2021 г. К. В. К. е получил ожулвания в областта на
горните крайници - гърба на лявата длан, вътрешната повърхност на пети пръст на лявата
длан, четвърти пръст на дясната длан. Описаните травматични увреждания са резултати на
удари е или върху твърди, тъпи предмети е ограничена повърхност, биха могли да бъдат
получени по начин посочен в предварителните данни по време на освидетелстването. В
своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и
страдание.
По делото е била назначена и съдебно-видеотехническата и лицево
идентификационна експертиза, кредитирана от съда, и видно от заключението на
посочените фотокопия е заснето лицето С. К..
Така приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се
различават от фактическите констатации на ВРС и са изведени въз основа на анализ на
събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени
средства.
Критиките към оценката на гласните доказателствени средства и писмените
2
доказателства е необоснована. ВРС задълбочено е поставил на изследване всички такива,
относими към предмета на доказване, както и е отговорил на възраженията наведени по
съществото на делото. Показанията на свидетелите са детайлно обсъдени и съпоставени с
останалите доказателства, като ясно съдът е посочил въз основа на кои от тях е основал
фактическите си изводи.
В тази връзка са абсолютно несъстоятелни упреците към първоинстанционния съд,
доколкото липсва каквато и да е проява на тенденциозност при обсъждането на
доказателствата и липса на обективност при тяхната оценка. Несъгласието на частното
обвинение е основно по отношение на подхода на ВРС да предпочете едни доказателствени
източници пред други и да кредитира тази, която противостои на тезата на ч.т. С. К.. Това,
както бе споменато по-горе е направено от ВРС при спазване изискванията на НПК, като
обективно, всестранно и пълно са изследвани всички обстоятелства по делото. Няма
недостатъци в правилността и последователността на разсъжденията на ВРС, както и не се
констатира превратно възприемане на свидетелски показания.
Най-оспорваният от обвинението момент в доказателствената работа на съда е
отношението му към показанията на св. С. и св. К. /те са възприети от съда/. Това разбира се
е обяснимо, с оглед факта, че те са преки очевидци на възникналия инцидент в неговото
начало, където в действителност са активните действия на ч.т. К. и подсъдимия. Тези
показания са съпоставени с останалите гласни доказателствени средства, като в основа на
наличие на доверие към тях, съдът е определил липсата на противоречия, последователност,
безпристрастност и логика, каквато очевидно и не без основание не е намерил в съобщеното
от другата група свидетели - Т.. Тези показания логично са съпоставени и отнесени към
заключенията на назначените СМЕ, като констатациите на първата, са опровергали в
голямата си част показанията на непредпочетената група свидетели.
Така, проследявайки последователността в изложението, липсата на вътрешни
противоречия и най-важното, липсата на противоречия със заключенията на ВЛ по СМЕ,
правилно ВРС се е доверил на показанията на св. С. и св. К. и обсъждайки в цялост
доказателствената съвкупност е стигнал и до верните правни изводи, а именно, че
установените травматични увреждания в областта на лицето на ч.т., конкретно не са
получени от удар нанесен от подс. К. К..
Горното изложение налага и извод, че наведените във въззивната жалба възражения
за неоснователни, включително и тези, с които на първия съдебен акт се приписва
немотивираност. Подобно твърдение е изцяло голословно. Първият съд е положил
изключителни усилия да изясни в детайли обективната истина по делото, като е предоставил
на страните използване на почти целия процесуален ресурс разписан в НПК за допускане и
проверка на доказателства. Цялостният коментар на акта е точно в противоположна насока,
доколкото с него е даден изчерпателен и задълбочен отговор на всички въпроси попадащи в
обхвата на чл. 301 от НПК, както и съдържанието отговаря на изискванията поставени в чл.
305 от НПК.
В този смисъл и при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на
ВРС, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 117 от 02.06.2022 г. по НЧХД № 1113 / 2021 г.
по описа на Районен съд Варна.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4