Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Саша Алексова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [община], област Б., с която срещу С. Ц. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. е предявен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в” от ЗЗД. Твърди се, че с Нотариален акт № 48, том ІІ, рег. № 4096, дело № 242/2001 г. на Нотариус К. Т., ищецът е дарил на ответника недвижим имот, находящ се в Б., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.611.137.1.2, като е запазил правото на ползване на жилището, докато е жив. Сочи се, че още от началото ответникът не полагал грижи за ищеца, като ответникът и съпругата му изгонили ищеца да живее в мазето и въпреки молбите му да му отстъпят една стая, не сторили това. Ищецът сочи, че предвид напредналата му възраст, влошеното му здравословно състояние, изпадането му в нужда и с оглед единствения доход, който получава, е изпратил покана като дарител до ответника да му заплаща издръжка, но последният отказал, което мотивирало ищеца да предяви настоящия иск. Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска по съображенията, изложени в исковата молба и доразвити в писмено становище. Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. Ответникът, чрез процесуалния си представител, назначен по реда на Закона за правната помощ, оспорва иска, като съображенията му са развити в писмена защита. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том ІІ, рег. № 4096, дело № 242/2001 г. на Нотариус К. Т. с рег. № 242 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд – Благоевград /на л. 5 от делото/, ищецът дарил на ответника /който е негов син/ недвижим имот, находящ се в Б., а именно: втори етаж и северозападното мазе от жилищната сграда,построена върху парцел III /трети/, пл.№ 683 /шестстотин осемдесет и три/ в кв.33 /тридесет и трети/ по плана на [населено място], действуващ към 1978 г., при съседи на парцела: Д.Х., А. Н., С. М. Х. и улица, който имот по Кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителният директор на АК, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.611.137.1.2 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и единадесет, точка, сто тридесет и седем, точка, едно, точка, две/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.611.137, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 104 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта - обект с идентификатор 04279.611.137.1.1.; над обекта - няма, вписан с административен адрес: [населено място], ул. Н. П.” № 31, ет.2, като е запазил правото на ползване на жилището, докато е жив. С Покана от 28.06.2012 г. /на л. 6 от делото/ ищецът е поискал от ответника и неговата съпруга да му предоставят издръжка в размер на една минимална работна заплата в размер на 290.00 лева. Посочил е в поканата, че синът му и съпругата му са го изгонили от дарения имот, а той е на 82 години, с влошено здравословно състояние и не може да се обслужва сам. Посочил е още, че единственият му доход се формира от получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е крайно недостатъчна да покрие нуждите му от храна, консумативи, дрехи и обувки. По делото не е ангажирано доказателство за получаването на поканата от ответника. Като доказателство по делото е прието Разпореждане № [ЕГН]/01.07.2009 г. на ТП на НОИ – Б. /на л. 8 от делото/, от което се установява, че на ищеца към тази дата е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 263.40 лева. Като доказателство по делото е приета Епикриза на ответника /на л. 55 от делото/, от която е видно, че същият е бил на лечение в [фирма] за периода от 22.09.2013 г. до 30.09.2013 г. с диагноза “Хеморагичен мозъчен инсулт в БДСМА с пробив във вентрикулите”. По делото са приобщени и други писмени доказателства, които съдът не следва да обсъжда предвид неотносимостта им към спора. По делото са разпитани четирима свидетели, от чиито показания се установява следното: Свидетелката Д. М. е посочила, че познава ищеца от 5-6 години и той оттогава живеел в [населено място]. Според свидетелката нямало кой да му донесе и хляб, но той си отивал сам, вземал си хляб и ядене, каквото му трябвало. Не се движел трудно, движел се добре, макар и бавно. Нямал проблем с очите. М. не виждала сина му да му носи храна. Не го виждала и да идва в Л.. За зимата други хора осигурявали дърва на ищеца. Ищецът не се бил оплаквал на свидетелката от сина си и не й бил казвал, че не се разбират. От показанията на свидетеля Г. С. се установява, че същият познава ищеца от много години и от 10 години последният постоянно живее в [населено място]. Свидетелят е посочил, че са съседи с ищеца и Ц. живее в къща, наследствена от родителите му. В последно време ищецът носел дълго време лепенки на едното око, не бил добре с очите. Бил трудно подвижен и ръцете му треперели. Не можел сам да си реже дърва и друг му ги режел. С. знаел от дълго време, че ищецът има имот в Б., който синът му ползвал. Когато работел на кариерата, последният се отбивал при баща му, но С. не го виждал да нощува. За последен път го видял преди 3-4 месеца.Не го виждал да носи храна на баща си. Ищецът не бил споделял със свидетеля, че синът му не му носи продукти и че не му помага. Споделял, че имат неприятности за къщата в града, но С. не знаел какъв е проблемът в детайли. Един ден /преди 10-15 дни/ ищецът му казал, че е платил тока за тази къща в Б. - към 800.00 лева, тъй като бил прекъснат и направил това от съжаление към сина му. Според свидетеля ищецът си пазарувал сам и разполагал с пари. С. е посочил, че според него ищецът не се нуждае от медицинско обслужване. Не виждал и му треперели ръцете, но ходел до магазина сам и можел да се обслужва сам. От 3-4 години други го снабдявали с дърва и му цепели дърва срещу заплащане. От показанията на свидетелката Х. Н. се установява, че същата познава страните, тъй като са съседи и къщите им са залепени. Ищецът живеел и в Б. на ул. “Н.” и в [населено място]. И на двете места живеел. Последно го видяла около една седмица преди заседанието. През лятото също го виждала в Б.. Той живеел на втория етаж на къщата. Преди това имало квартиранти и той им бил хазяин. Съпругата на ответника осигурявала консумативите за къщата. Като идвал в Б. ищецът, се чувало в целия квартал, тъй като той говорел високо и обикновено се карал на някой от къщата, най-вече на съпругата на ответника. Често влизал в конфликти с нея и й крещял. Според свидетелката ищецът бил особен, странен човек и тя предпочитала само да се поздравява с него. Той можел да се обслужва сам. Бил възрастен, но се движел нормално за неговата възраст, ходел в кръчмата в махалата да яде. Позволявал си да ходи там и разполагал нормално с пари според свидетелката. Снаха му била работна домакиня, не била скандалджийка и когато била ядосана, или почвала да чисти у дома, или излизала на разходка с дъщеря си. Н. е посочила, че понякога виждала свидетеля в рамките на една седмица няколко пъти, понякога можело да не го види и цял месец. Чувала го, че казвал, че ще си ходи на [населено място] че се връща от село. Имало месеци, когато бил в Б. да се лекува, нещо си правил на окото, и Н. го виждала цяла седмица няколко пъти и след това по веднъж в месеца. Чула го, когато ответникът бил в болницата да казва на снаха си да се маха. Това било в неделята, преди да се прибере С. от болницата. Според свидетелката съпругата на ответника се грижела за ищеца, перяла му дрехите и му чистела. Свидетелят И. М. е посочил, че познава страните по делото от 1978 г. Заедно били в казармата и заедно работели с ответника. Често се виждали и сега - два пъти в седмицата на пазара и по телефона се чували. Ц. и С. живеели в Б., ул. “Н.”, на втория етаж. Имало две стаи на първия етаж и две на втория етаж в старата къща. Ответникът направил пристройка на втория етаж и станали четири стаи - един апартамент. Ищецът си живеел, където иска – и на втория, и на първия етаж. Къщата била прехвърлена с дарение от Ц. на С.. Двамата контактували нормално. Преди ответникът да постъпи в болница, ходел при баща си, когато последният бил в Л.. На датата на заседанието ищецът бил отвън, пред залата и даже попитал М. какво прави в съда. Бил в добро състояние, ходел си нормално, макар и с бастун. Нямал нужда от специални грижи. М. е посочил, че често се събирали на втория етаж в процесната къща по различни поводи. Преди седмици били пак у тях, когато С. излязъл от болницата. Ц. също бил там, бил с тях на масата. Ц. /съпругата на ответника/ приготвила риба, сготвила му, имало и алкохол. Ищецът пак се скарал със снаха си. Той искал да ги изгони, защото преди имал на първия етаж квартиранти и получавал 300.00 лева наем. Сега искал от сина си да му плащат. Според свидетеля ищецът бил с труден характер, конфликтен. Не се разбирал със снаха си, обиждал я, даже последният път, когато свидетелят бил там, щял да я удари. Това го правел от нерви и от пиянство. Когато се събирали, пиел и ставал агресивен и буен. Така започвали скандалите им. Снаха му не давала повод, но ищецът си бил конфликтен. Грижела се за него, перяла му, чистела му, той си сменявал стаите. Искал зимата да е на по-топло, а лятото на по-хладно. Свидетелят е посочил, че миналата година ищецът претърпял операция и тогава снаха му купувала лекарствата за него. Като му омръзнело в града, Ц. отивал в [населено място]. Тогава синът му ходел често там и му цепел дърва. Последният път се обадили на свидетеля оттам и му казали, че двамата са там за дърва. С. работел на кариерата и ходел при баща си. Ответникът често се обаждал на свидетеля и му казвал, че е при баща си. М. се виждал с ответника в събота и в сряда на пазара, а с ищеца – по-често в сряда. Ц. и С. заедно си пиели, а разправиите им ставали заради пари, защото нямали условия да стегнат стаите за квартиранти. Квартирантите плащали на ищеца. Тогава нямало скандали, но от две години нямали квартиранти и ищецът гонел ответника от къщата. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като намира, че същите не противоречат помежду си, както и че свидетелите са изцяло незаинтересовани от изхода на спора. От правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Според настоящия съдебен състав, предявеният иск е допустим, но неоснователен, по следните съображения: Дарението е едностранен безвъзмезден договор, с който Д. отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, а последният го приема. За дарения не възникват правни задължения със сключването на договора, той има само морално задължение за признателност, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван. В разпоредбата на чл. 227, ал.1, б. “в” от ЗЗД е предвидена възможност за отмяна на дарението – когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова. За да бъде уважен иска за отмяна на дарението, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на предпоставките по чл. 227, ал. 1, б “в” от ЗЗД – че е изпаднал в трайна нужда, че е отправил искане до надарения за издръжка, и че последният е отказал да даде исканата издръжка. В случая тези кумулативно изисквани от закона условия не са установени от ищеца. Ищецът не е ангажирал доказателства, че отправената от него покана е достигнала до ответника, т.е. не може да се приеме, че до подаването на исковата молба, ищецът е искал издръжка от сина си. Независимо от това, самата искова молба съдържа искане за издръжка, поради което тази молба има характер на покана до ответника за даване на издръжка. Налице е осъществен факт с правно значение в хода на висящия процес /чл.235, ал.3 от ГПК/, който съдът е длъжен да вземе предвид /в този смисъл са постановените от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК – Решение № 293/14.07.2011 г. по гр.д.№ 1302/2010 г. на ІV г.о. и Решение № 435/02.11.2011г. по гр.д.№ 1370/2010 г. на ІV г.о./. Затова съдът приема, че имащата характер на покана за издръжка искова молба е достигнала до ответника, а оспорването от негова страна на заявения иск и непредставянето на доказателства за даване на издръжка, съставляват отказ от предоставяне на такава. Или установени по делото са две от предпоставките на закона за отмяна на дарението – покана на дарителя за даване на издръжка от надарения и отказ на последния да я осигури. Не е налице обаче третата предпоставка за уважаване на иска – трайната нужда на дарителя от издръжка, която предпоставка ищецът следва да докаже с помощта на главно пълно доказване. Съобразно приетото с Решение № 177/14.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 209/2010 г., ІV г.о. и Решение № 473/20.01.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 263/2011 г., ІV г.о., и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК, нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал.1, б. “в” от ЗЗД следва да се установява за всеки отделен случай към момента на поканата и при съпоставка между средствата, с които Д. разполага, и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Необходимостта от издръжка, с оглед нуждите на дарителя и необходимите средства за задоволяването им, следва да се докаже от дарителя с всички доказателствени средства. В случая е установено само, че понастоящем ищецът е на 82 години и месечният му доход се формира единствено от пенсията му в размер на 263.40 лева /размерът й е установен към 2009 г./. Несъмнено ищецът изпитва финансови затруднения с оглед условията на живот в страната, но сам по себе си доходът му от 263.40 лева месечно, съпоставен с определения от държавата размер на линията на бедност от 251.00 лева, не покрива съдържанието на употребения от законодателя термин “изпадане в нужда”. Ищецът не е установил какви са месечните му обикновени нужди от храна и облекло и каква е месечната сума на разходите за тези му нужди, за да може съдът да направи извод, че с получаваната пенсия той не може да посрещне тези свои нужди. Липсват и данни какви са сумите за ток, вода и за отопление през зимата, за да се извърши преценка може ли ищецът сам да ги покрие. Макар и на възраст, няма данни той да е със силно влошено здравословно състояние, за което да се нуждае от скъпоструващо лечение или от чужда помощ, която също би имала стойностно изражение. Не е ясно и какви са ежемесечните разходи на ищеца за лекарства, каква част на цената на лекарствата се заплаща от НЗОК и каква част се поема лично от Ц. К.. От показанията на разпитаните свидетели /включително и на тези, доведени от ищеца/ се установява, че: ищецът е платил тока за процесния имот в Б. - към 800.00 лева, тъй като бил прекъснат и направил това от съжаление към сина му; пазарувал си сам и разполагал с пари; не се нуждаел от медицинско обслужване; ходел до магазина сам и можел да се обслужва сам /свидетелят С./; ходел в кръчмата в махалата да яде, позволявал си да ходи там и разполагал нормално с пари /свидетелката Н./. Според съда ищецът не ангажира доказателства, които да установят изпадането му в нужда, възникнала след извършеното от него дарение. Както е посочено по-горе, нуждата следва да се установи при съпоставка на всички доходи и всички месечни разходи на дарителя, а в случая доказателства за разходите му – за храна, ток, вода, отопление и лекарства, не са събрани. При отсъствието на доказателства, че материалното състояние на дарителя е променено след извършеното дарение и той е изпаднал в трайна нужда - обстоятелства, които са в тежест на доказване на ищеца, съдът достига до извода, че предявеният от него иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Ц. С. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [община], област Б., срещу С. Ц. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в” от ЗЗД – за отмяна на дарението по Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 48, том ІІ, рег. № 4096, дело № 242/2001 г. на Нотариус К. Т. с рег. № 242 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд – Благоевград, по силата на който ищецът е дарил на ответника следния недвижим имот: втори етаж и северозападното мазе от жилищната сграда, построена върху парцел III /трети/, пл.№ 683 /шестстотин осемдесет и три/ в кв.33 /тридесет и трети/ по плана на [населено място], действуващ към 1978 г., при съседи на парцела: Д. Х., А. Н., С. М. Х. и улица, който имот по Кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителният директор на АК, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.611.137.1.2 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и единадесет, точка, сто тридесет и седем, точка, едно, точка, две/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.611.137, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 104 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта - обект с идентификатор 04279.611.137.1.1.; над обекта - няма, вписан с административен адрес: [населено място], ул. Н. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му. Районен съдия:................... |