№ 62
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело
№ 20213001000327 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР.
Образувано е по жалба от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА - гр. София,
представлявана от Изпълнителния директор Г. К., и по пълномощие от С.К. - главен експерт
в отдел АМО, ГД "Регистри", срещу решение №3/09.04.2021г. по т.д.№67/2021г. на ОС –
Силистра, с което е отменен отказ №20190625150212-2/17.03.2021г. на длъжностното лице
по регистрацията, постановен по заявление №20190625150212/25.06.2019г. на
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „СНОП – 95“ за
обявяване на ГФО за 2018г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Кооперациите не са освободени от
заплащане на държавна такса за вписване на промени в други обстоятелства, различни от
лимитативно посочените в чл.35 от ЗК. До този извод се стига и при систематично
тълкуване на нормата на чл.16а, ал.3, т.2 и чл.16, ал.1 и ал.2 от Тарифата за таксите
събирани по ЗТР. В чл.16, ал.1, т.20 изрично е посочено „други обстоятелства подлежащи на
вписване за първи път“.
Липсва изрична норма, освобождаваща кооперациите от внасяне на държавна такса за
вписване на промяна на вече вписани обстоятелства, каквито са процесните. Кооперацията
не е и от кръга на лицата, които са освободени от заплащане на държавна такса по смисъла
на чл.84 от ГПК. Ето защо, същата дължи и заплащане на такса от 15лв. по сметка на ОС –
Силистра.
1
Разпоредбата на чл.35 от ЗК не следва да се тълкува разширително, като се приеме, че
такси от кооперациите не се дължат и за вписвания, извън изчерпателно изброените от
разпоредбата. Процесното обявяване на ГФО попада извън нейния обхват, поради което по
заявлението се дължи предвидената в Тарифата държавна такса.
По същество се претендира отмяна на решението и потвърждаване на постановения
отказ от длъжностното лице по регистрацията. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Ответникът ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ
„СНОП – 95“, редовно призована, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище
по жалбата.
По допустимостта на производството:
Съобразно разясненията дадени в т.7 от ТП №2/2014г. на ВКС, ОСГК и Първа и
Втора колегии на ВАС, регистърното производство „е охранително - едностранно и
безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни
търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на
подлежащи на обявяване актове“.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ до изменението й с пар.14 от
ПЗР на ЗИНЗСП /ДВ. бр. 105/11.12.2020г./, която предвижда, че: жалбата се подава чрез
агенцията, която я изпраща незабавно, ведно с приложенията, отказа и доказателства за
връчването му; решението на съда подлежи на обжалване в 7 дневен срок съобщаването му
пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
С измененията на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ са въведени нови правила: - възможност за
агенцията да подаде отговор по жалбата и да представи писмени доказателства по нея; -
решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е
окончателно; - възможност в производствата да бъдат присъждани разноски на страните
по реда на ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че действащата правна уредба на реда за
обжалване на постановените в регистърното производство откази, дава възможност на
Агенция по вписванията да участва в образуваните производствата, като изразява становище
по жалбите, представя доказателства и има право на разноски за разглеждане на делото.
Изрично е предвидено, че на същата се връчва и препис от постановеното решение. Никъде
в текста на закона / чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ/ не е въведено ограничение в реда за обжалване: -
само на решението, с което се потвърждава отказа за вписване и обявяване; - или в частта за
разноските от агенцията. Извеждането на същото по тълкувателен път води до ограничаване
на правата на страните в производството и е недопустимо, предвид процесуалния характер
на нормата. Още повече, че ограничителното тълкуване не съответства и на целта на
2
въведеното изменение, посочена в мотивите към проекта на ЗИДЗИНЗПС (№ 054-01-104 от
13.11.2020 г., 44-то НС)/, в които изрично е записано, че: „С направеното предложение ще се
даде възможност, както на жалбоподателя, така и на Агенцията по вписванията, като страни
в производството по чл.25, да защитят своите права и интереси“ и още „В тази насока е и
предложението за изменение на чл.25, ал.4 от закона, съгласно която се дава възможност
както на жалбоподателя да обжалва решението на ОС пред апелативния съд, така и право на
Агенцията по вписванията да обжалва решението на ОС, в случай на отмяна на отказа“.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице съгласно измененията и допълненията на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ с пар.14 от
ПЗР на ЗИД на ЗИНЗПС /ДВ. бр. 105/11.12.2020г./, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.25, ал.4 от ЗТР,
при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Със заявление образец Г2 вх.№ 20190625150212, подадено по електронен път от
адв.Н., пълномощник на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ
„СНОП – 95“, е заявен за обявяване по партидата на търговеца ГФО за 2018г.
Към заявлението са приложени: 1/ ГФО; 2/ Протокол от проведено на 20.04.2019г.
ГОС на кооперацията с взето решение за приемане на ГФО на кооперацията за 2018г.; 3/
декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР; декларация по чл.13, ал.5 от ЗТР.
С указания №20190625150212/12.03.2021г. на заявителя е указано да представи
документ за внесена държавна такса, придружено от декралация по чл.13, ал.4 от ЗТР.
Посочено е, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.19, ал.2 от
ЗТР.
По заявлението е постановен отказ №20190625150212-2/17.03.2021г. с мотиви, че не
са представени доказателства, че е внесена държавна такса по чл.16б от Тарифата за
държавните такси, което е пречка за обявяване на заявения акт.
Спорният пред настоящата инстанция въпрос е дали, съобразно разпоредбите на
чл.35 от ЗК и чл.5, б.“к“, предл.7 от ЗДТ, кооперациите са освободени от заплащане на
държавна такса по подаденото заявление за обявяване на ГФО.
За да даде отговор на въпроса съдът намира следното:
Съгласно чл.35 от ЗК, кооперациите се освобождават от внасяне на всякакви
държавни такси при тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация.
Действително сред изброените действия не е посочено обявяването на ГФО, но изискването
за извършването му е въведено за първи път през 2004г., а впоследствие и със ЗТРРЮЛНЦ.
От друга страна, в разпоредбата на чл.5, б.“к“ от ЗДТ е предвидено, че се
3
освобождават от държавни такси всички документи и книжа по: „наказателни дела от общ
характер; дела за издръжка; дела за настойничество; дела за установяване на произход;
книжата и документите по определяне и даване помощ на многодетни майки; обществено
подпомагане; социално-правна охрана на малолетни; придобиване право на пенсия;
учредяване, регистрация и други промени на кооперации“.
Съдът намира, че именно в посочената хипотеза „други промени на кооперации“
попада и заявлението за обявяване на ГФО на кооперациите. Посочените законови
разпоредби, тълкувани в тяхната взаимна връзка, обосновават извод, че кооперациите са
освободени от заплащане на всякакви държавни такси в охранителното производство пред
АВ. Същите са специални и от по - висок нормативен ранг спрямо разпоредбата на чл.16а от
Тарифата за ДТ, събирани от АВ, поради което последната е неприложима по отношение на
процесното заявление.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че пред Агенция по вписванията са
представени необходимите приложения към заявлението за обявяване на ГФО на
кооперацията за 2018г., отказът на Агенция по вписванията следва да бъде отменен.
С оглед съвпадане крайните правни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съставът на Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3/09.04.2021г., постановено по т.д.№67/2021г. на ОС -
Силистра.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4