Решение по дело №412/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.463, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от „С. Ф. Б.” Е., в качеството му на присъединен взискател по изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и район на действие – Окръжен съд гр. Кърджали. Жалбата е насочена против разпределение на суми, получени от публична продан на съвкупност от движими вещи на длъжника по изпълнителното дело – „О.” гр. К., обективирано в протокол проекто – разпределение от 21.06.2013 г. Жалбоподателят „С. Ф. Б.” Е. твърди, че процесното разпределение е незаконосъобразно. Излагат се съображения, че при извършеното разпределение били посочени единствено номера на изпълнителни дела и суми, които се разпределяли по тях, информация относно взискателите по трудово – правни дела, техните вземания и основанията за определяне на припадащите им се суми, като не било посочено кои са кредиторите – присъединени взискатели по делото, между които се извършва разпределението, какъв е размерът на вземанията към датата на извършване на разпределението и дяловото разпределение между кредиторите с оглед съразмерното им удовлетворяване. Твърди се, че тези обстоятелства препятствали възможността на жалбоподателя да провери дали са налице предпоставките по чл. 460 от ГПК за извършване на разпределението, което пък ограничавало реализирането на правата му. При изготвянето на проекто – разпределението не бил съобразен размерът на направените от жалбоподателя разноски в изпълнителните дела на ЧСИ Росен Сираков и ЧСИ Мария Цачева, както и дължимите адвокатски възнаграждения. Съдебният изпълнител не изискал удостоверение за актуален дълг от присъединените по делото взискатели към датата на съставяне на проекто – разпределението, като счита, че по този начин актът бил опорочен изцяло, защото не било ясно какви са по размер вземанията на останалите взискатели по изпълнителното дело към датата на проекто – разпределението. Сочи се също, че изготвеното от съдебният изпълнител проекто – разпределение нямало легална опора в ГПК, която също представлявало нарушение на процедурата по изготвянето на разпределение и опорочавало крайния акт на производството – постановлението за възлагане. Немислимо и неправилно било да се прави предварително разпределение, след като по делото няма внесена сума от взискателя. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно проекто – разпределение от 21.06.2013 г. по изпълнително дело № *1008, изготвено по повод извършена публична продан на съвкупност от движими вещи на длъжника по изпълнителното дело – „О.” гр. Кърджали.

Постъпила е и жалба от длъжника по изпълнителното дело „О.” гр. К., в която се излагат съображения за незаконосъобразност на така извършеното разпределение от 21.06.2013 г. на сума, получена от публична продан на движими вещи. В жалбата се излагат съображения, че ЧСИ е определил продажната цена на имота без да се съобрази с правилото на чл.468 от ГПК, както и че така определената цена била по – ниска от пазарната стойност на имота. Излага се и съображение, че от предявеното на 28.06.2013 г. разпределение не ставало ясно как е разпределена сумата, съобразно привилегиите, уредени в чл.136 от ЗЗД. В протокола от предявеното на 28.06.2013 г. разпределение не ставало ясно кои са всички взискатели, кои от тях се ползвали с правото на предпочтително удовлетворение, вземането им в коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД попадало. В т. 1 от разпределението било посочено, че подлежат на удовлетворение съгласно чл. 136, т. 1 от ЗЗД вземания за допълнителни разноски (и в частност пощенски разходи), а същите не следвало да се ползват с такава привилегия. По изложените съображения моли съда да отмени като незаконосъобразно разпределението, предявено на 28.06.2013 г. по изпълнително дело № *1008 на ЧСИ с рег.№ 812.

В даденият му надлежен срок първоначалният взискател „ПИБ” Г. е депозирал становища, в които излага съображенията си, че депозираните жалби са недопустими и неоснователни.

Частният съдебен изпълнител с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –Кърджали, е изложил мотиви, в които изтъква съображения, че жалбите са редовни, но неоснователни.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото и направените доводи, прие за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими.

Изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ Росен Сираков, с рег. № 812 и район на действие – Окръжен съд Г., е образувано по молба на взискателя „П. И. Б.” въз основа на изпълнителен лист за парично вземане по Договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. и Анекс № 1/30.12.2010 г. срещу длъжника „О.” Г.. В хода на изпълнението са присъединени и други взискатели, включително и жалбодателят в настоящото производство – взискателят „С. Ф. Б.” Е. Г..

Делото се намира във фазата на принудителното изпълнение. След извършена публична продан от 20.05.2013 г. до 20.06.2013 г. на съвкупност от движими вещи, собственост на длъжника, с Протокол от 21.06.2013 г. частният съдебен изпълнител е об вил взискателя „П. И. Б.” Г. за купувач на съвкупността от движими вещи, подробно описани в протокола, за сумата 14 956 лева.

На същата дата – 21.06.2013 г., частният съдебен изпълнител е съставил атакувания в настоящото производство Протокол проекто – разпределение, с който на основание чл.460 от ГПК и чл.495 от ГПК е разпределил сумата 14 956 лева, за която взискателят по изпълнителното дело „П. И. Б.” гр. С. е обявен за купувач с протокола от 21.06.2013 г. Видно от протокола, частният съдебен изпълнител е извършил разпределение на сумата от 14 956 лева, като съобразно разпоредбата на чл.136 от ЗЗД на първо място е отделил суми за вземания за разноски по принудителното изпълнение, ползващи се с привилегията по чл. 136, т. 1 от ЗЗД, а именно: 1. такса по т.26 – в размер на 249.79 лева; 2. ДДС върху таксата по т.26 – 39.96 лева; 3. обикновени такси по тарифата на ЗЧСИ – 220 лева; 4. ДДС върху обикновените такси – 44 лева; 5. допълнителни разноски – 202.30 лева (2.30 лева – 2 пощенски разходи и 200 лева – хонорар за вещо лице; 6. разноски на взискателя „ПИБ” , свързани с принудителното изпълнение – 120 лева, от които 50 лева по т.20 от ТТР към ЗЧСИ, 50 лева по т.11 от ТТР към ЗЧСИ и ДДС върху посочените такси в размер на 20 лева. Съгласно разпределението, частният съдебен изпълнител е разпределил оставащата сума от 11 637.28 лева за взискателите по присъединените трудово – правни дела, на основание чл.136, т.5 от ЗЗД, съразмерно на техните вземания. Видно от разпределението, частният съдебен изпълнител изрично е приел, че за присъединения взискател държавата, както и за останалите присъединени взискатели, в това число и жалбоподателят „С. Ф. Б.” Е. Г., не следва да бъде извършвано плащане, тъй като вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, са преди вземанията на държавата и хирографарните кредитори.

С процесния протокол частният съдебен изпълнител е насрочил предявяване на проекто – разпределението на 28.06.2013 г. от 17.00 часа. В тази връзка, от приложеното заверено копие от изпълнителното дело се установява, че взискателите, в т.ч. жалбоподателят „С. Ф. Б.” Е. и длъжникът „О.” гр. К. са призовани за предявяване на разпределението на 28.06.2013 г. от 17.00 часа. С протокол от 28.06.2013 г., на основание чл.462, ал.1 от ГПК е предявено изготвеното разпределение, като са дадени указания, че на основание чл.462, ал.2 от ГПК същото подлежи на обжалване в 3-дневен срок от тази дата пред Окръжен съд – Кърджали.

При така установените по делото обстоятелства, съдът намира подадените жалби против извършеното на 21.06.2013 г. от частния съдебен изпълнител разпределение за неоснователни. От гореизложеното се установява, че с атакувания протокол от 21.06.2013 г. частният съдебен изпълнител е извършил разпределение на сумата 14 956 лева, за която взискателят по изпълнителното дело „П. И. Б.” гр. С. е обявен за купувач на съвкупност от движими вещи, собственост на длъжника. Неоснователен е в тази връзка довода на жалбодателя „С. Ф. Б.” Е. за порочност на процедурата по изготвяне на разпределението, защото актът бил наименован проекто-разпределение. Това е така, тъй като безспорно се установява, че с атакувания протокол е извършено разпределение на посочената сума, като съдържанието на акта съответства на процесуалните изисквания, поради което и наименованието му не влияе на валидността на извършеното действие. Очевидно е също така, че в случая частният съдебен изпълнител е употребил наименованието „проекто – разпределение”, доколкото същото подлежи на обжалване и като такова не е окончателно.

Все в тази връзка, несъстоятелен е и довода на „С. Ф. Б.” Е., че неправилно било да се прави предварително разпределение, след като по делото няма внесена сума от взискателя. Тук следва да се посочи, че когато на публична продан се явява взискател и той е обявен за купувач на имуществото, както е и в настоящия случай, същият не внася продажната цена. В този случай, съдебният изпълнител прави разпределение, без взискателят да внася сумите по негова сметка. В потвърждение на това е разпоредбата на чл.495 от ГПК, на основание на която е извършено атакуваното разпределение (приложима по силата на чл.474, ал.5 от ГПК), съгласно която взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внÕсе сумата, необходима за изхплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели.

На следващо място, в протокола за разпределение са посочени кредиторите – присъединени взискатели по делото, между които се извършва разпределението – лица по чл.136, т.3 от ЗЗД, както и размерът на вземанията им и дяловото разпределение между тях с оглед съразмерното им удовлетворяване, поради което довода на жалбоподателя в тази насока е неоснователен.

Установява се по делото, че в съответствие с разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, частният съдебен изпълнител е извършил разпределение, като на първо място е разпределил необходимата сума за вземанията за разноски по принудителното изпълнение – чл.136, т.1 от ЗЗД, след което е разпределил остатъка от сумата за взискателите по присъединените трудово – правни дела, на основание чл.136, т.5 от ЗЗД, съразмерно на техните вземания. Поради изложеното, правилно частният съдебен изпълнител е приел, че за присъединения взискател държавата, както и за останалите присъединени взискатели, в това число и жалбоподателят „С. Ф. Б.” Е. Г., не следва да бъде извършвано плащане, тъй като вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, са преди вземанията на държавата и хирографарните кредитори. В тази връзка, доколкото жалбодателят „С. Ф. Б.” Е. е хирографарен кредитор неговото удовлетворяване, съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗЗД, следва изчерпването на привилегиите по чл.136,ал.1, т.6 от ЗЗД.

Що се касае до довода, че при изготвянето на проекто – разпределението не бил съобразен размерът на направените от жалбоподателя „С. Ф. Б.” Е. разноски в изпълнителните дела на ЧСИ Росен Сираков и ЧСИ Мария Цачева, както и дължими адвокатски възнаграждения, то съдът съобрази следното:

Текстът на чл. 136 т.1 от ЗЗД предвижда, че с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Формулировката въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва тезата, че в този ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се ползуват и останалите взискатели. В тази връзка разноските на взискателя „С. Ф. Б.” Е., направени по други изпълнителни дела, не са от категорията на предвидените в чл. 136, т. 1 ЗЗД.

С оглед гореизложеното несъстоятелни са доводите на жалбодателя – длъжник „О.” , а именно – че от предявеното на 28.06.2013 г. разпределение не ставало ясно как е разпределена сумата, съобразно привилегиите, уредени в чл.136 от ЗЗД, както и кои са всички взискатели, кои от тях се ползвали с правото на предпочтително удовлетворение и вземането им в коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД попадало, както и че не подлежат на удовлетворение съгласно чл. 136, т. 1 от ЗЗД вземания за допълнителни разноски. Що се касае до довода, че цената на продадените на публична продан движими вещи (в жалбата се говори за цена на имот) била неправилно определена, то той е ирелевантен за извършеното разпределение. Това е така, тъй като въпросът с оценката на движимите вещи не може да се преразглежда при разпределението, респективно – при неговото обжалване.

С оглед изложеното, депозираните от „С. Ф. Б.” Е. и длъжника „О.” жалби се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Води от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕжалбата на С. Ф. Б.” Е., ЕИК, подадена чрез пълÝомощник – А. Г. С. от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.” № , против извършено по изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 разпределение на движими вещи, обективирано в протокол проекто – разпределение с изх.№ 25010 от 21.06.2013 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕжалбата на„О.” със седалище и адрес на управление Г., бУ.Б.” № 1., ЕИК, със съдебен адрес: гр. С., район „Л.”, ул. „В. п.” № , .1, офис , А. Л. Г., против извършено по изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 разпределение, обективирано в протокол проекто – разпределение с изх.№ 25010 от 21.06.2013 г.

Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 274 от ГПК с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.