Р Е
Ш Е Н И Е
№……../12.12.2019г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Светла
Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15613 по описа за 2018 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище *** против С.П.С.,
ЕГН ********** *** за заплащане на сумата да от 500 лв., незаплатена
главница по Договор за кредит №***17.08.2015г., сумата от 78,16 лв.- такса експресно разглеждане, сумата от 587,30 лв. - наказателна лихва за
периода от 17.10.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
от подаване на исковата молба – 17.10.2018г. до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата
молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №***17.08.2015г., по реда на чл. 6 от
ЗПФУР с „4.“ ЕООД на
ответника е предоставена в заем сумата от 500 лева за срок от 30 дни. Твърди
се, че договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние,
като самият договор е сключен във формата на електронен документ. Твърди се, че
крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до 16.09.2015г. Сумата била
отпусната на името на кредитополучателя в „Изи
Пей" на 18.08.2015г. Към главницата били начислени: договорна лихва в
размер 16,84 лева, за периода от 17.08.2015 г. (дата на отпускане на кредита) -
до 16.09.2015 г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в
размер 78,16 лева. Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока
на връщане на кредита, съгласно т.11 от Общите условия, до новата падежна дата
- 16.10.2015г. С настъпване на падежа по договора - 16.10.2015г.г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. На посочения
падеж задължението не е погасено. Ищецът се позовава се, че между „4.“
ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия от
01.02.2018г., по силата на който вземанията по договор за кредит № №***17.08.2015г.
са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава
на учредена му от предходния кредитор /цедент/
представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената
цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания
длъжник с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника. Посочва се, че не са
представени надлежни доказателства, установяващи възникнала облигационна връзка
между „4." ЕООД и ответника. Представените с исковата молба документи не
носели подписа на ответника. Не били представени доказателства за изпадане на
ответника в забава на връщането на евентуалния кредит, респ. за настъпил момент
на изискуемост на вземането. Наказателна лихва не се дължала, поради
недопустимост на уговарянето й, противоречащо на правилата за недопустимост на
поставяне на клиент: неравностойно и неравнопоставено
положение, в съответствие с приети европейски регламенти по този въпрос. Нямало
представени надлежни доказателства за прехвърляне на евентуалното вземане на „4."
ЕООД на ищеца. Не били представени надлежни доказателства, че цесията на
евентуалното вземане е съобщена на ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С нарочна молба поддържа така предявени иск. Отговорът се
поддържа от пр. представител на ответника.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът извежда материалната си
легитимация по спора от качеството на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., сключен с „4.“ ЕООД -
страна по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото
вземане. Видно от текста на чл.1 от цитираното споразумение, ответникът е
придобил пакет от вземания, индивидуализирани в приложение №1 към договора. В приложеното приложение № 1, също приложено по делото е
посочено името, ЕГН-то на длъжника и датата на договора. Предвид доказателства,
че цедентът е надлежно упълномощен от цесионера с пълномощно от 02.02.2018г.
от името на последния да извършва съобщение за цесията по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, съдът намира, че ищецът се явява титуляр на претендираното
право, като цесията е надлежно съобщена на цедирания
длъжник с исковата молба.
По делото е представен
договор за договор за
кредит № **********, съгл. който „4.“ ЕООД е отпуснало на С.П.С. паричен
кредит в размер на 500 лева на 17.08.2015г. Твърди се от ищеца, че сключеният
договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Твърденията се подкрепят от текста на споразумението и приложените Общи
условия, съгл. които кандидатстването на потребителя за предлаганите от цесионера „4.“ ЕООД
финансови услуги да се извършва чрез средства за комуникация от разстояние.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис
- ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата
страна е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно ОУ към
договор за кредит № ********** потребителят следва да попълни форма за
кандидатстване по електронен път на уеб страница-www.vivus.bg/register.
След попълването на формуляра се създава профил. След регистрацията проект на
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на хартиен носител. За да
приеме условията по договора, кредитополучателят следва да подпише същия
електронно като натисне бутон „подпиши“. /1.8 от ОУ/. Съгласно същата
разпоредба договора се предоставя на клиента на хартиен носител в офис от
партньорската мрежа на кредитора, като в този случай се подписва от
кредитополучателя на всяка страница. С потвърждаването на кредита,
кредитополучателя се съгласява да бъде заверена сметката му с отпуснатата сума.
В случая по делото не са ангажирани
доказателства за извършване на посочените в цитираните разпоредби фактически
действия по създаване на ел. профил на кредитопучателя,
поради което не само не може да се сподели извода за сключване на договора, но
и не се установява и договаряне между страните.
Съгласно чл. 18, ал.2 ЗПФУР за
доказване на електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е
предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на
подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху
представените от него договори е положен електронен подпис от страна на
ответника. Според чл. 2 ЗЕДЕП "електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с други
електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване. В самите
ОУ на договора е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди
съдържанието на договора, като натисне бутон „подпиши“. Именно потвърждаването,
чрез натискане на съответния бутон има функцията на ел. подпис. От този момент
се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответната страна е
потвърдила договора и последващите й действия не са
ангажирани.
По делото е приложен
Договор за предоставяне на кредит от разстояние, който не е подписан от
кредитополучателя. Като неподписан документ от ответната страна, същият не може
да й се противопостави, а като частен документ, който удостоверява само изгодни
за ищцовата страна обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима
нему доказателствена сила.
По делото не се
представи и материален носител на договора, какъвто следва да е налице съгласно
условията на т. 1.8. от ОУ към договора.
Отделно от горното,
по делото не се доказа процесната заемна сума да е
преведена на ответника чрез заверяване на сметката му, съгл. условията по
договора. Договорът за заем за послужване е реален и за да породи правно
действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи,
докато същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на
уговорения падеж.
С оглед на
изложеното, настoщият състав намира, че ищецът не
успя да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнала
облигационна връзка между страните по кредитното правоотношение. Цесията на
несъществуващо вземане е недействителна, поради липса на предмет.
Ето защо, ищецът не
се ползва с твърдяната материална легитимация. Предявеният иск е неоснователен.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище *** против С.П.С., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата да от
500 лв. - незаплатена главница по Договор за кредит №***17.08.2015г., сумата
от 78,16 лв.- такса експресно
разглеждане и сумата от 587,30 лв. -
наказателна лихва за периода от 17.10.2015г. до 31.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 17.10.2018г.
до окончателно изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: