Р Е Ш Е Н И Е
№ 260079
гр.
Провадия, 02.12.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на втори ноември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1919/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, уточнена с молба
вх. № 2957/26.06.2020 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* против И.Д.К., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от Закона за
потребителския кредит;
чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 10.08.2016 г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен на основание чл.
99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* и „Микро Кредит"
АД, ЕИК *********, по
силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу И.Д.К.,
произтичащи от Договор за заем CrediHome №
1161-10134783 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1161-10134783, и двата от 30.03.2016 г., са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор. Твърди, че Общите условия към Договор за заем CrediHome, които са
неразделна част от същия, съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица - чл. 21. Посочва, че
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Твърди,
че по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД
чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с изх.
№ УПЦ-П-МКР/1161-10134783 от 15.08.2016 г. за
извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие
за доставяне на посочения в Договора
за заем постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че пратката
не е потърсена от получателя. На 29.11.2019
г. ищцовото дружество изпратило повторно Уведомително
писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10134783 чрез
куриер, което към настоящия момент все още не било върнато.
Моли съда да връчи на ответника приложеното към исковата молба
Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10134783 от 29.11.2019 г. за извършената цесия, ведно с
преписа от исковата молба и приложенията към нея, като се позовава на практика
на ВКС в този смисъл.
Ищецът твърди, че на 30.03.2016 г. между ответника и трето лице –
кредитор „Микро Кредит” АД, бил сключен
договор за паричен заем CrediHome № 1161-10134783,
по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 600.00 лева. Условията на договора за кредит се съдържали в отделните полета или клетки,
отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит” и „Договор за
заем”, като „Общите условия”, при които се отпускал кредитът, били неразделна
част както от „Искане за кредит”, така и от „Договор за заем”. Заявява, че подписвайки
Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
645.48 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва
по него. Твърди, че заемната сума била
предадена от заемодателя на заемателя, респ. получена от последния на датата на
сключването на договора, а именно - 30.03.2016 г.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договорът за
заем, с подписването му заемополучателят удостоверявал, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите
условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да
бъде сключен.
Съгласно Общите условията, при които бил
подписан договорът, заемополучателят се задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която била в размер на 45.48 лева, на 18 равни седмични погасителни вноски, в размер на 35.86 лева всяка, като първата погасителна вноска била
платима на 08.04.2016 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията
по заема 645.48 лева.
На основание попълнен и подписан от
заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 30.03.2016 г. между „Микро Кредит" АД и И.Д.К. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10134783, съгласно който
„Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от
допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора - „Описание на допълнителни услуги“, което било предоставено на
заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 118.80 лева, като му била предоставена
възможността да я заплати на 18 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 6.60 лева, при първа погасителна вноска, платима на
08.04.2016 г.
На основание сключения договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен
посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита” към
застрахователна компания „Уника Живот" АД, ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна
полица /Застрахователна
полица за застраховка „Защита“ № МС320141161-10134783/, предоставена на и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения
договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя
платената от страна на „Микро Кредит” АД застрахователна премия, в срок от 18 седмици,
на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски
по договора за заем, всяка в размер на 9.90 лева, платими считано от 08.04.2016
г., или обща сума за застрахователна премия – 178.20 лева, която покривала следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4.1 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставяли на заемополучателя само при
изразено негово писмено искане и попълване на формуляр „Искане за допълнителни
услуги” и след сключване на договор за допълнителни услуги.
Твърди, че на длъжника била начислена
лихва за забава, както следва:
- по договор
за заем: в размер на 130.58 лв. за периода от 15.04.2016 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда;
- по договор
за допълнителни услуги: 60.15 лв. за периода от 15.04.2016 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда.
Размерът на
начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди, че срокът на договора е изтекъл на
05.08.2016 г. с последната погасителна вноска и че не е обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не бил заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 53.00 лв., с която били погасени, както
следва: 31.18 лв. -
главница, 5.32 лв. - договорна лихва, 6.60 лв. - допълнителни услуги, 9.90 лв.
- застрахователна премия.
Конкретизира, че по отношение на
претендираната главница длъжникът е извършил плащане по главницата в размер на 31.18
лева, с което била прихваната частично главницата по първа погасителна вноска с
падеж на 08.04.2016 г. Отпуснатата главница била в размер на 600.00 лева, която
била разделена на 18 равни седмични погасителни вноски, в размер на 33.33 лева всяка, като
първата погасителна вноска била платима на 08.04.2016 г., а последната
погасителна вноска била с падеж на 05.08.2016 г. Така, с исковата молба се
претендирала главница в размер на 568.82 лева, от които 2.15 лева,
представляващи частично дължима главница по първа погасителна вноска и 566.67
лева (17x33,3333 лв.), представляващи главница по 17 броя погасителни
вноски, които обхващали периода от 15.04.2016 г. до 05.08.2016 г.
По отношение на договорната лихва: излага, че тя представлявала цена за
предоставеното ползване на заетата сума и с полагането на подписа си заемополучателят
е удостоверил, че неотменимо се задължава да изплаща заема точно и навременно
съгласно параметрите, уговорени между страните по договора, съдържащи се в т. 2
от договора. Съгласно т. 2 от сключения договор за заем страните са уговорили
годишен процент на разходите /ГПР/ по заема в размер на 49,84% и фиксиран
лихвен процент в размер на 40,65%; посочена била чистата стойност на заема /600.00
лева/ и общата сума за погасяване /645.48 лева/, чиято разлика именно представлявала
размерът на договорната лихва, а именно - 45.48 лева. Посочва, че длъжникът е
извършил плащане, с което била погасена договорна лихва в размер на 5.32 лева.
Така, с исковата молба се претендирала възнаградителна лихва в размер на 40.16
лева, представляваща разликата между уговорената в договора договорна лихва в
размер на 45.48 и платената договорна лихва в размер на 5.32 лева.
По отношение на
претенцията за лихва за забава: лихвата за забава по договора за
заем била съвкупност от начислената законна лихва от 15.04.2016 г. - датата, на
която длъжникът е изпаднал в забава поради неплащане, представляваща първата
неплатена и втора по пореден номер съгласно погасителния план погасителна
вноска, до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Претендираната сума, представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги към договор за заем била съвкупност от
начислената лихва върху всяка отделна падежирала вноска по договора за
допълнителни услуги, включваща вноска за застрахователна премия плюс вноска за
допълнителни услуги за периода от 15.04.2016 г. - падежа на първата неплатена
погасителна вноска /с пореден № 2/ до датата на подаване на заявлението в съда,
а именно от 15.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Към настоящия момент задължението на ответника И.Д.К. към „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, било сума в общ размер на 1080.21 лева, от които
главница по договор за заем - 568.82 лева, договорна лихва по договор за заем - 40.16 лева, застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги -
168.30 лева, сума за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги - 112.20
лева, ведно със законната лихва
за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава
по договор за заем в размер
на 130.58 лева и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 60.15 лева, с
оглед на което било подадено заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Претенцията на заявителя била уважена, като била издадена заповед за
изпълнение по ч.г.д. № 1122/2019 г. по описа на РС – Провадия. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, поради което
заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба.
По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. главница
по Договор за заем в размер на 568.82 лева;
2. договорна
лихва по Договор за заем в размер на 40.16 лева за
периода от 15.04.2016 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.08.2016 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
3. сума
за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги в
размер на 112.20 лева,
за периода от 15.04.2016 г.
/падеж на първа неплатена вноска по Договор за допълнителни услуги/ до 05.08.2016 г.
/падеж на последна вноска по Договор за допълнителни услуги/;
4. застраховтелна
премия но Договор за допълнителни услуги в размер на 168.30 лева за
периода от 15.04.2016 г. /падеж на първа неплатена вноска по Договор за
допълнителни услуги/ до 05.08.2016 г. /падеж на последна вноска по Договор за
допълнителни услуги/;
5. лихва
за забава по Договор за заем в размер на 130.58 лева за
периода от 15.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
6. лихва за
забава по Договор за допълнителни услуги в
размер на 60.15 лева за
периода от 15.04.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда;
7. законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските в заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника. Съобщението ведно с препис от исковата молба с
приложенията и уточнението към нея е редовно връчено на същия на 03.07.2020 г.
/л. 58 от делото/.
Поради нередовното призоваване на длъжника за
насроченото по делото първото съдебно заседание са предприети процесуални
действия по призоваването му, включително и по реда на чл. 47 от ГПК, но
съобщенията са върнати в цялост, съответно същият не се е явил в канцеларията
на съда, за да получи призовката, ведно с приложенията към нея. С оглед на това
с определение от 11.05.2021 г. съдът е назначил на ответника особен
представител на разноски на ищеца.
В постъпило по делото становище вх. №
260887/21.05.2021 г. от особения представител на ответника, поддържано и в
съдебно заседание, същият е изразил такова за допустимост, но неоснователност
на исковите претенции. Оспорил е твърдението, че ответникът е длъжник на
ищцовото дружество по силата на договора за цесия от 16.01.2015 г. – вземанията
на ищеца от ответника не били предмет на договора за цесия, а и последният не
бил съобщен на ответника, липсвала индивидуализация на прехвърлените вземания в
Приложение № 1, с оглед на това не била налице материалноправна легитимация на
ищеца; оспорва договора за цесия като недействителен /нищожен/ поради липса на
предмет и поради липса на уговорена в него продажна цена, както и поради това,
че същият не е годен да установи вземанията на ищеца; че между ответника и
„Микро кредит” АД не бил сключен процесния договор за заем, като твърди, че
същият е антидатиран; счита, че договорът за допълнителни услуги е нищожен на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като клаузите в него не са били индивидуално
уговорени, позовава се на разпоредбата на чл. 21 от ЗПК и възразява, че
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да иска заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а и за
нямало доказателства ответникът да се възползвал от която и да е от допълнителните услуги от
Пакет „Комфорт”, освен това възнаграждението за услугата по пакет „Комфорт”
следвало да бъде включено в ГПР, а в случая това не било сторено; твърди, че
клаузата за заплащане на застраховка пакет „Премиум Живот” е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП – тази клауза налагала на потребителя да изпълни
задълженията си дори, ако насрещната страна не изпълни своите задължения;
възразява и срещу претенцията по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 130.58 лева – лихва
за забава по договор за заем за периода от 15.04.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, за сумата от 60.15 лева – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 15.04.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; възразява срещу твърдението, че ответникът е получил сумата
по договора за заем, като от своя страна твърди, че заемната сума не е
предадена на ответника; оспорва вземанията по основание и размер, като твърди,
че същите са прекомерни; прави възражение, че уговорената лихва и ГПР са
нищожни поради противоречието им с добрите нрави, позовава се на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от ищеца, включително и тези в заповедното производство.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител или упълномощено лице. С молби вх. №
26.03.13/18.02.2021 г., вх. № 260890/21.05.2021 г., вх. № 261168/07.07.2021 г.,
вх. № 261436/17.09.2021 г., вх. № 261491/01.10.2021 г. и вх. №
261568/21.10.2021 г. поддържа исковата молба, оспорва възраженията на ответната
страна и моли за уважаване на исковете. Представя извлечение от счетоводните
системи на „Микро кредит” АД и тази на ищцовото дружество, писмо от ЗК „Уника
Живот” АД, с което застрахователното дружество потвърждава заплащането на
застрахователната премия по процесния договор от „Микро кредит” АД в размер на
178.20 лева на 19.04.2016 г., както и справка – извлечение от счетоводната
система на ищцовото дружество за извършени от ответника плащания след датата на
завеждане на исковата молба в съда, а именно – на 30.11.2020 г. – 50 лева и на
05.05.2021 г. – 50 лева, с твърдението, че и двете плащания са извършени на
каса Easy Pay. Претендира разноски. Представя списък на
разноските. Особеният представител на ответника поддържа депозираното от него
становище, като прави искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по
оспорване на подписа на ответника, положен в договора за кредит. Моли исковете
да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност, в случай че бъде
прието, че ответникът дължи суми към ищцовото дружество, да бъде съобразена
изготвената ССчЕ и постъпилите плащания от ответника след завеждане на исковата
претенция. Изразява становище, че тези плащания следва да бъдат отнесени към
главницата. Поддържа становището си за нищожност на търсените суми за
допълнителни услуги и застраховка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното ч. г.
д. № 372/2019 г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД против И.Д.К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 744/01.08.2019 г., като е разпоредено
ответникът да заплати сумата 568.82 лева –
главница по Договор за паричен заем № CrediHome № 1161-10134783 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1161-10134783, и двата от
30.03.2016 г.,
сключени между „Микро кредит” АД и И.Д.К., законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40.16 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2016 г. до 05.08.2016 г.,
сумата в размер на 112.20 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по
договора за допълнителни услуги за периода от 15.04.2016 г. до 05.08.2016 г.,
сумата в размер на 168.30 лева, представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 15.04.2016 г. до 05.08.2016 г.,
сумата в размер на 130.58 лева, представляваща лихва за забава по договора за
заем за периода от 15.04.2016 г. до 31.07.2019 г. – датата на подаване на
заявлението, сумата в размер на 60.15 лева, представляваща лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 15.04.2016 г. до 31.07.2019 г. –
датата на подаване на заявлението, както и сумата 75.00 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в
размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
С разпореждане от 08.11.2019 г.
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищецът е предявил срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията
му по заповедта. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По
легитимацията на ищеца:
Тъй като въпросът за легитимацията на
ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, той
следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността
на всеки един от тях.
Видно от представения по делото Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., Анекс №
1 към него от 11.12.2015 г., Потвърждение за сключена цесия на всички вземания,
цедирани от „Микро кредит” АД на 10.08.2016 г. съгласно Рамковия договор от
16.01.2015 г. и Приложение № 1 към Рамковия договор /л. 20 - л. 33/ вземанията
по договор № 1161-10134783 в общ
размер на 889.48 лева към датата на продажбата, от които 568.82 лева – остатък
от главница, и 40.16 лева остатък от лихва срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. В представеното Приложение № 1 от 10.08.2016 г. са
индивидуализирани горните вземания, които се прехвърлят по основание, размер и
задължено лице. В Рамковия договор за цесия е посочено, че Приложение № 1 от
договора е неразделна част от него /пар. 2 от
договора/. Според § 2, т. 2.1 от Рамковия договор страните са уговорили, че
цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станали ликвидни и изискуеми
вземания, срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера. В същата
клауза от Рамковия договор е предвидено, че вземанията ще се индивидуализират в
опис във вид и форма на Приложение № 1, представляващо неразделна част от него.
Такава индивидуализация на упоменатите по – горе задължения на ответника са
съдържа в горепосоченото Приложение № 1 под № 44, което е от дата 10.08.2016
г., т. е. след изтичането на 18 – месечния срок за погасяване на вземанията по
процесните договори. В исковата молба изрично е посочено, че срокът на договора
е изтекъл на 05.08.2016 г. с
последната погасителна вноска и че същият не е обявяван за предсрочно изискуем.
Истинността на Рамковия договор от 16.01.2015 г. и Приложение № 1 от 10.08.2016
г. не е оспорена от ответника в рамките на срока за отговор на исковата молба.
Предвид
гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението, че договорът за
цесия е недействителен /нищожен/ поради липса на предмет. Неоснователно е и
възражението, че договорът за цесия е недействителен /нищожен/ поради липса на
уговорена в него продажна цена, доколкото договорът е възмезден. От представения договор за цесия
безспорно се установява, чрез тълкуване волята на страните, че цена е била
уговорена и прехвърлянето е възмездно /§ 3 от договора/. Действително
доказателства за нейния размер не са представени, но дори и да не е определена
цена, се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща
по време на сключване на продажбата за същия вид стоки или при подобни
обстоятелства, доколкото същите са търговци /чл. 326, ал. 2 от ТЗ/. Отделно от
това
следва да се има предвид, че самият размер на цената, на която правото се
прехвърля е нещо, по което длъжникът като лице, вън от страните по правоотношението,
не може да прави възражение. По тези
съображения съдът счита, че договорът не е лишен от основание.
Неоснователен е доводът на особения
представител, че предвид неизвършеното уведомяване, договорът за цесия не
е породил действие по отношение на ответника. Действително, от изричния текст на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на
длъжника за извършената цесия е цедентът /предходният кредитор/. Това
разрешение обаче намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е
снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването
на цесията. Трайна е практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно
упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99,
ал. 3 и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /така решение № 156/30.11.2015 г.,
постановено по т.д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
362/2015 г. на ВКС, II т.о. и
др./. На лист 34 от делото е приложено нарочно пълномощно от „Микро кредит”
ООД, с което упълномощава ищеца да извърши уведомяването за сключения на
16.01.2015 г. Рамков договор за цесия, по силата на който вземанията към
конкретни длъжници, произхождащи от договори за заем, се прехвърлят на ищцовото
дружество, както и да извършва всички правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията.
В
случая от доказателствата по делото се установява, че реално връчване на уведомлението по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, въпреки предприетите за това действия от ищеца, не е
осъществено. Съгласно трайната съдебна практика обаче,
за да възникне за цесионера качеството на кредитор, не е необходимо
договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане, за да
възникне за цесионера качеството на кредитор. Съобщаването на договора за цесия
не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху
цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Прехвърленото вземане вече е преминало върху
цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и
цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник, като неуведомяването
на последния не се отразява на валидността на договора за цесия /решение №
139/27.04.2008г. по гр.д. № 4025/2008г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. В настоящия случай
възражение за извършено плащане на претендираните вземания от длъжника на
първоначалния кредитор не е направено. Към исковата молба е приложено уведомително
писмо от цедента, действащ чрез цесионера, в което се съдържа уведомление за
цесията, като ищецът е поискал същото да бъде връчено на ответника заедно с
преписа от исковата молба с приложенията. Както се посочи по – горе препис от
исковата молба с приложенията е връчен редовно на ответника на 03.07.2020 г. От
представените от ищеца доказателства – справка за дължима сума /л. 198/ се
установява, че след получаване на съдебните книжа ответникът е извършил два
превода по 50 лева по сметката на ищеца, а именно на 30.11.2020 г. и на
05.05.2021 г. Следователно с връчването на уведомлението, заедно с преписа от
исковата молба, длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Ето защо, съдът приема, че ищецът се
легитимира в качеството на цесионер, придобил вземането на третото лице –
кредитор на ответника по процесния договор за паричен заем.
По същество:
За да бъдат уважени така предявените
искове, ищецът
следва да установи
при условията на пълно и главно доказване възникване на вземанията и техния
размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по Договор за паричен заем CrediHome №
1161-10134783 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1161-10134783, и двата от 30.03.2016 между ответника и „Микро Кредит” АД, при спазване на законовите изисквания и
зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена
съответната парична сума, изпълнение на своите задължения породени от сключения договор, усвояването от ответника
на съответната парична сума, настъпването на падежа за погасяване на всички
вноски; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва,
т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми от
ответника за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им;
включително и наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава
за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на
падежа за погасяването му. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно
прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за
цесията от цедента.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания,
както и да установи всички свои твърдения и възражения, ако има такива, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
От
представения по делото Договор за паричен заем CrediHome №
1161-10134783 от 30.03.2016 г. се установява, че между „Микро кредит“ ООД в качеството на заемодател и
ответника И.Д.К., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата
на което заемодателят е предоставил на последния заемна сума в размер на 600
лева, която сума заемателят удостоверява, че е получил с подписването на
договора, като същият неотменимо се задължава да го изплаща точно и навременно
на заемодателя съгласно Общите условия и Погасителен план, които съставляват
неразделна част от договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40.65 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49.84 % /поле 2 на договора/ и обща сума за връщане – 645.48
лева. Заемателят се е задължил да върне
сумата в срок до 05.08.2018 г. на 18 равни седмични погасителни вноски, всяка
по 35.86 лева на посочени падежи. Няма размер на възнаградителната лихва, както и разпределение на вноските
по задължения.
Документът носи
подпис на ответника на всяка страница, като не е оспорен откъм авторство в
преклузивния за това срок по чл. 131 от ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК. Посочени
са номер и дата на сключването му – 30.03.2016 г. Възраженията на особения
представител на ответника, че договорът е антидатиран и неавтентичен, са
направени след изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно в
становището от 21.05.2021 г. и в първото по делото съдебно заседание, поради
което са преклудирани.
След
като ответникът е положил подпис на всички страници oт договора, същият е
признал, че заемната сума му е била предоставена. С реалното получаване на
сумата е осъществен фактическият състав на договора за заем.
В представените Общи условия към договора за
заем, подписани на всяка страница, е посочено, че с полагането на подписа си в
клетка „Подпис на заемополучателя” в поле 3 от Искането за заем,
заемополучателят потвърждава, че е бил надлежно уведомен за всички клаузи на договора; предварително и
безвъзмездно му е бил предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация относно
договора /чл. 8/; че при забава на дължима погасителна вноска, заемополучателят
дължи лихва за забава върху дължимата, но неизплатена сума в размер на
законната лихва от датата на забава до окончателното погасяване на задълженията
си към заемодателя /чл. 19/; че заемополучателят е уведомен и дава съгласието
си за това, че заемодателят може незабавно след сключване на договора за заем
или по всяко друго време да прехвърли правата и задълженията си по него на избрано
от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на
заемополучателя, като прехвърлянето поражда действие за заемополучателя в
момента на уведомяването му за това /чл. 21/.
„Микро кредит” АД е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Относно действителността на договора за
заем:
Всеки съд е длъжен да констатира и
отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. Затова чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. е
относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; 3. е налице противоречие с добрите нрави /в т. см. - решение №
229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др/; 4. е налице неравноправна клауза.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че
договорът за кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на
общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не
са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит,
като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в
същата реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че
договорът е недействителен.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
общия размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит
(т. 8); лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (т. 10),
условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11);
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване
и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания; дължимото съдържание на погасителния план (т. 12), т. 20 - наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница
и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако не са посочени лихвеният процент и условията за прилагането
му. В случая не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, т.к. не са посочени -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част
от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е
ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 645.48 лева
и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си са
достатъчни, за да се приеме, че договорът е недействителен. Този порок не може
да бъде отстранен и от приетата по делото ССЕ, тъй като изискването на закона е
да се съдържа в самия договор.
На следващо място, съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Съгласно договора, за кредитополучателя
възниква задължението да плати предоставената главница и лихва. При това
положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по
ясен и разбираем за потребителя начин разпределението погасителната вноска
между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се
погасяват, което в случая не е сторено. Също така – самата информация е най -
обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
отделни вземания.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците ѝ,
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане
само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи.
С оглед на това съдът приема, че със сумата в размер на 5.32 лева, разпределена от
ищеца и вещото лице по приетата ССЕ за погасяване на договорната лихва от
заплатената от ответника сума в размер на 53 лева, е погасена главницата по
договора за заем.
Предвид разпоредбата на чл. 28 от Общите условия към договора за заем,
страните са се уговорили, че при сключване на договор за допълнителни услуги,
какъвто между страните по процесния договор за заем безспорно е сключен,
направените от заемополучателя плащания ще погасяват първо дължимите суми по договора за заем CrediHome и след това
дължими суми по договора за допълнителните услуги, поради което не може да се
възприеме направеното от ищеца и вещото лице разпределение на платената от
ответника сума от 53. 00 лева, а именно, че с нея са платени и 6.60 лева
– допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги и 9.90 лева –
застрахователна премия по договора за застраховка. Доколкото длъжникът не дължи
никакви суми по договор за допълнителни услуги от 30.03.2016 г. към договор за
заем CrediHome № 1161-10134783 от същата дата, сключен между И.К. и
„Микро Кредит”
АД, по съображения, които ще бъдат изложени по-долу, то според съда и с тези
суми, които възлизат в общ размер на 16.50 лева е погасена главницата по
договора за заем или общо погасената главница по договора за заем е в размер на
53.00 лева /31.18 лева + 5.32 лева + 16.50 лева/.
Освен това според заключението на вещото лице по приетата ССЕ, при изготвянето
ѝ на същия е била предоставена информация от ищцовото дружество, че на
30.11.2020 г. и на 05.05.2021 г. ответникът е извършил още две плащания по 50
лева. Това обстоятелство е потвърдено от ищеца в молби от 01.10.2021 г. и
27.10.2021 г., като с първата молба е представена и справка – извлечение от
счетоводната система на дружеството, в която двете плащания са отразени по
размер и дати на плащания. Във въпросната справка обаче липсва отразяване кои
вземания на ищеца са погасени с извършените плащания. Такива данни не са
предоставени от ищеца и на вещото лице, което при изслушването в съдебно
заседание посочва, че ако тези плащания действително са извършени, тогава
изчислените задължения в частта за лихвата следва да се намалят със 100 лева. Въпреки
дадените указания, ищецът не е представил удостоверителни документи за
извършените плащания след предявяване на иска, с оглед установяване волята на
ответника за основанията за тяхното извършване. С оглед на това и предвид
изложените съображения в мотивите на настоящото решение, с извършените плащания на 30.11.2020 г. и 05.05.2021 г. в общ размер на
100 лева също е погасена главницата по договора за заем. Така останалата
непогасена главница възлиза на 447.00 лева и за тази сума искът следва да бъде
уважен, а за разликата до претендирания размер от 568.82 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите, произтичащи от договор за допълнителни услуги от 30.03.2016
г. към договор за заем CrediHome № 1161-10134783/30.03.2016 г.:
Безспорно се установи, че между „Микро
Кредит” АД и И.К. е сключен договор за
допълнителни услуги от 30.03.2016 г. към договор за заем CrediHome
№ 1161-10134783/30.03.2016 г. /л. 11/, въз основа
на надлежно отправено искане от потребителя /л. 12/, по силата на който
клиентът се е задължил да заплати цената на пакетите допълнителни услуги –
Пакет „Комфорт”, включващи: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноски, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка *** „Микро Кредит” АД, безплатно внасяне на вноски
директно в офиса на търговеца; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, СМС известяване за
направено плащане. Съгласно договора за допълнителни услуги клиентът дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги, платима на 18 равни седмични
вноски, всяка в размер на 6.60 лева, или общият размер на дължимата цена по
договора възлиза на 118.80 лева.
Процесният договор за кредит е
потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с договора за допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит CrediHome
№ 1161-10134783/30.03.2016 г., кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона, поради което уговорките се явяват нищожни
поради неравноправност и противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото
им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга,
предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на т. нар. „допълнителни
услуги”, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Изброените допълнителни услуги представляват действия, които кредиторът без друго следва да извърши или не
са достатъчно конкретизирани, поради което уговарянето на цена за същите
представлява израз на недобросъвестност от страна на търговеца. По същество се
касае за управление на кредита по смисъла
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Видно е, че така направената уговорка за заплащане на цена за
допълнителни услуги изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По
същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение срещу мними или незначителни ползи и облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните
ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
С оглед изложеното съдът приема, че съглашението в тази част, е нищожно
и като такова не поражда права и задължения за страните по договора за
допълнителни услуги, а претенциите по реда на чл. 422 от ГПК за възнаграждение и обезщетение за
забава, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Според съда е налице още едно основание за отхвърляне претенцията за
сумите по предоставените допълнителни услуги и то е свързано с прехвърлянето на
вземанията. Видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за
прехвърляне на вземания от „Микро кредит” АД на ищеца, липсва отразяване за
прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги. В
Приложение № 1, в графа „отпусната главница” е посочена единствено сумата по
договор за заем, а именно 600 лева, като други задължения по договор за
допълнителни услуги и съответно остатък от това задължение не са посочени.
Вземанията в това число и тези от допълнителни услуги, трябва да бъдат
конкретно посочени и трябва да се индивидуализирани в представен от цедента
опис – Приложение № 1 към този договор и това е предвидено в § 2, т. 2.1 и т.
2.2 от Рамковия договор. Това е допълнително основание да се приеме, че
предявените искове за установяване на дължимост на сумата по договора за
допълнителни услуги Пакет „Комфорт” в размер на 112.20 лева, както и лихва
забава върху сумата по този договор, са неоснователни. Право да се търсят тези
вземания, за ищеца възниква само, ако се установи, че те са валидно прехвърлени
и индивидуализирани по вид и размер, а в случая това изискване не е изпълнено.
В разпоредбата на чл. 4.3 от договора за допълнителни услуги е
уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с
посредничеството на „Микро Кредит” АД и заплащането на дължимата
еднократна застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то в този
случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски.
От съдържанието на сключения договор
е видно, че И.К. е избрал да сключи застраховка защита пакет „Премиум Живот”
със ЗК „Уника Живот” АД с посредничеството на „Микро
Кредит” АД при уговорена премия от 178.20
лева.
Така постигнатите уговорки сочат
правоотношение по договор за потребителски кредит
под формата на заем, по силата на който „Микро
Кредит” АД е поел и изпълнил задължението
да заплати на застрахователя дължимата от И.К. застрахователна премия /л. 14,
124 и 185/, която последният се е задължил да върне разсрочено на
търговеца. Застрахователната премия е платена от „Микро
Кредит” АД и съгласно заключението на
ССЕ.
Ето защо съдът приема, че в
патримониума на кредитора е възникнало
вземане, установено по основание и размер.
Вземането по това правоотношение
обаче също не е прехвърлено на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с договора за цесия от 16.01.2015 г., Анекс № 1 и Приложение № 1 от 10.08.2016
г. към него, поради което негов титуляр е останал цедентът „Микро Кредит”
АД. В Приложение № 1 не е отразено конкретно индивидуализирано вземане за сума,
с която е платена от „Микро Кредит” АД дължимата от И.К. застрахователна
премия по процесния договор, а безспорно между цедента и ответника са били
сключени два договора, които представляват самостоятелни правоотношения, по
всяко от които са поети задължения за погасяване на суми, имащи отделно
основание.
След
като вземането не е придобито от цесионера „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, то предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в
заявения размер, следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че извършените от потребителя плащания следва да се отнесат единствено към
задълженията на И.К., поети с договор за заем CrediHome № 1161-10134783/30.03.2016 г., а не към последващия договор.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /в настоящото производство ответникът е
представляван от особен представител/. Направено е искане и е представен е
списък по чл. 80 ГПК /л. 87/, според който се претендират
разноски за настоящото производство в размер на 25.00 лева за платена държавна
такса, 5.00 лева – платена държавна такса за съдебно удостоверение, 305.60 лева
– възнаграждение за особен представител, 250 лева за вещо лице за ССЕ и 250
лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. НЗПП. Общият размер на разноските
на ищеца за исковото производство възлизат на 735.60 лева, от които в полза на
ищеца следва да се присъдят 304.40 лева. За заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 31.04 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********и И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че И.Д.К. ДЪЛЖИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 447
лева /четиристотин четиридесет и седем лева/, представляваща остатък от
неплатена главница по Договор за заем CrediHome № 1161-10134783 от 30.03.2016 г.,
сключен между И.Д.К., ЕГН ********** и „Микро
Кредит” АД, ЕИК *********, вземанията по
който са прехвърлени с Приложение № 1 от 10.08.2016 г. към Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., с анекс към него, а именно:
Анекс № 1 от 11.12.2015 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за която е
издадена заповед № 744/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1122/2019 г. на РС -
Провадия, по предявения иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 240 ЗЗД, вр.
чл. 9 и
сл. от Закона за потребителския кредит,
вр. с чл. 99 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване
за установено по отношение на И.Д.К., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за разликата от уважения размер от 447.00
лева до пълния предявен размер от 568.82 лева, представляваща остатък от
неплатена главница по договор за заем CrediHome № 1161-10134783 от 30.03.2016 г.,
сключен между И.Д.К., ЕГН ********** и „Микро
Кредит” АД, ЕИК *********, вземанията по
който са прехвърлени с Приложение № 1 от 10.08.2016 г. към Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. с анекс към него, а именно:
Анекс № 1 от 11.12.2015 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, 40.16 лева – договорна лихва по договор за заем CrediHome №
1161-10134783 от 30.03.2016 г. за периода 15.04.2016 г. – 05.08.2016 г., и 130.58 лева – лихва за забава по договор за заем CrediHome №
1161-10134783 от 30.03.2016 г. за периода 15.04.2016 г. – 31.07.2019 г., за които суми е
издадена заповед № 744/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1122/2019 г. на РС –
Провадия, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********и
И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове за установяване съществуване на
вземане в размер на 112.20 лева, представляваща остатък от стойност на
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 30.03.2016 г. към
договор за заем CrediHome
№ 1161-10134783 от 30.03.2016 г.,
сключен между И.Д.К., ЕГН ********** и „Микро
Кредит” АД, ЕИК *********, сумата от 60.15
лева, представляваща лихва за забава върху неплатената сума по договор за
допълнителни услуги от 30.03.2016 г. към договор за заем CrediHome №
1161-10134783 от 30.03.2016 г. за периода от 15.04.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 31.07.2019 г., сумата от 168.30 лева, представляваща
остатък от дължима разсрочена застрахователна премия по от договор за
допълнителни услуги от 30.03.2016 г. към договор за заем CrediHome №
1161-10134783 от 30.03.2016 г., за които суми е издадена заповед № 744/01.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1122/2019 г. на РС –
Провадия, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, сумата от 31.04 лева /тридесет и един
лева и четири стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство, както и сумата от 304.40 лева /триста и четири лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направени разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: