РЕШЕНИЕ
№ …………………/30.03.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на единадесети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 16183 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е.п.” АД срещу Р.С.А., за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищца следните суми: сумата от 604,85 лв., представляваща главница за стойността на
консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски номер * абонатен номер *, находящ
се в гр. *, за период на потребление от 23.01.2019 г. до
22.07.2019 г., за което са издадени фактури за периода от 04.09.2018 г. до
13.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 18.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 33,56лв., представляваща сбор
от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка фактура до
24.01.2020 г., за които е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение №*/28.02.2020
г. по ч.гр.д. № 2312/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че вземането на ищеца представлява
консумирана и незаплатена ел.енергия, и лихви за обект с с
клиентски номер * и абонатен
номер *.
Сочи се, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на
потребление в гр. *. Сочи, че отношенията между страните са уредени от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/. Сочи,
че съгласно чл.17, т.2 на ОУДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начина, определен в
същите Общи условия. Потребител, който
не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на
ел.енергия е изпълнил пълно и точно
задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената
на доставена и потребена ел.енергия, за което са издадени фактури. Ищецът е
подал заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал указания за
подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за
изпълнение, поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на
разноски за заповедното и за исковото производство от страна на ответника.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която искът се поддържа и
се моли за уважаването му.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез
особен представител адв. Д.П., с който оспорва предявения иск. Сочи, че липсват
доказателства за идентичност между лицето, посочено във фактурите и срещу което
е предявена претенцията. Настоява се, че липсват доказателства ответникът да
има качеството на потребител, тъй като не били представени договор за
присъединяване или че същият е собственик или ползвател на имота. Настоява се,
че представените документи са частни документи и не се ползват с обвързваща
доказателствена сила. Сочи се, че за ответника няма данни да притежава
недвижими имоти, а от справка в АГКК установил местонахождение на различни
имоти на посочения във фактурите адрес и не било ясно за кой обект на
потребление и кой е потребител на претендираната ел.
енергия. Твърди се, че не се установява наличие на реално доставена и правилно
отчетена ел. енергия до обекта. По тези съображения моли за отхвърляне на
исковете.
В
съдебно заседание страните ответникът, чрез особен представител оспорва
исковата молба и моли за отхвърлянето му. Настоява се, че недоказано в процеса
е качеството на потребител на ел. енергия или собствеността върху обекта на
потребление. Подчертава се, че монтираното в обекта СТИ е извън метрологична
годност.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д. № 2312/2020 г. по
описа на ВРС, 50 състав се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение №1196/28.02.2020 г., с която е разпоредено длъжникът
Р.С.А. да заплати в полза на ищеца следните парични вземания: сумата от 604,85 лв., представляваща главница
за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски
номер * и абонатен номер *, находящ се в гр. *, за период на потребление от 23.01.2019 г. до 22.07.2019 г., за което са
издадени фактури за периода от 04.09.2018 г. до 13.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 33,56лв.,
представляваща сбор от дължимите мораторни лихви,
начислени за периода от падежа на всяка фактура до 24.01.2020 г. Издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е
указано предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Видно от представеното по делото от трето неучастващо
в спора лице удостоверение с изх. №*/22.12.2021 г. за идентичност на лице с различни
имена, издадено от Община *, се установява, че Р.С.А. и *, са имена на едно и също лице.
От представено по делото извлечение от сметка към 24.01.2020 г. се
установява, че на ответника по иска са издадени 8 броя фактури за периода 04.09.2018 г. до 13.08.2019 г. с
посочени суми за плащане по всяка, дата на документа, падеж и лихва към 24.01.2020
г. – общо за 638,41 лева, от които главница 604,85 лева и 33,56 лева лихва.
Посочените фактури са приложени към извлечението.
Представена е
справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по
фактури за периода от 04.09.2018 г. до
13.08.2019 г. вкл., както и са представени съответните фактури и
извлечение от сметка.
Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото
търговско дружество, доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента
суми, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната ел.енергия – чл.26. Цената на ел.енергията се определя с решение
на ДКЕВР.
От представения от трето неучастващо в спора лице „* протокол за монтаж на електромера
на адрес гр. *се
установява, че електромерът на адреса на проверка е монтиран на 03.10.2011 г.
на адреса на потребление.
Съгласно постъпило от Община * писмо с вх. № */10.01.2022 г. по отношение на имот,
находящ се на адрес гр. * е съставен АЧОС №*/19.08.2005 г., в който е
отбелязано, че в имота има построена сграда частна собственост, съгласно НА за
собственост от 28.12.2001 г. Сочи се, че Община * не е собственик на сграда в посочения имот и няма сключени договори за наем.
Видно от приобщената по делото справка по ЕГН от
Агенция по вписвания, служба вписвания гр. *, по отношение на лицето Р.С.А. няма
вписвания, отбелязвания или заличавания.
От представените справки от АГКК се установява, че на
адреса на поземления имот като собственик на имота е вписана Община *, като сградите са отразени в имот с
административен адрес ул. *.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява след
извършена справка в счетоводството на ищеца наличието на просрочени и неплатени
задължени по фактури за периода 04.09.2018
г. до 13.08.2019 г. за обект на потребление като размерът, падежът и
периодът са посочени в табличен вид в таблица 1 към заключението или в общ
размер на 604,85 лева. Мораторната лихва, съобразно заключението възлиза на сумата
от 33,56лв. Съобразно одобрените цени на ДКЕВР количествата ел.енергия по процесните фактури са изчислени правилно.
От заключението на проведената съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
дадено, се установява, количеството ел.енергия, което е отчел електромерът може
реално да бъде доставено и потребено в обекта на
абоната за периода предвид техническите параметри на присъединителните
съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници.
Сочи, че отчетените количества ел. енергия са от редовен месечен отчет, не от корекционна процедура. В с.з. вещото лице посочва, че първата
проверка на електромера е извършена 2011 г., като втората е следвало да бъде
извършена през 2017-2018 г., за което няма данни, от което извежда, че
електромерът е извън метрологична годност.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно си основание в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2312/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав.
В производството по предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже вземането му по
издадената в негова полза против ответника заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по основание и размер, а именно че
ответникът му дължи посочените в заповедта суми на посоченото в същата
основание в издадени фактури суми. Същият следва да установи пълно и точно
изпълнение на задълженията за доставка на ел.енергия до абоната по количество и
цена за посочения период, качеството на потребител на ответника, както и
идентичност на лицето, вписано като титуляр на партидата и от което се претендира
вземането.
Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв /в този
смисъл и ТР №2/18г. по т.д. №2/2017г. на ОСГК по описа на ВКС по отношение
на договорите за продажба на топлинна енергия, което напълно е приложимо и по
отношение на договорите за търговия с електрическа енергия/. Достатъчно е да се
установи по категоричен начин, че ответникът има качеството на потребител на
ел. енергия /така и решение №205 от
28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по описа на ВКС, приложимо в
настоящия случай, доколкото спорно е и титулярството
на собствеността на процесния обект на потребление/.
В настоящия случай съдът намира за установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, че Р.С.А. и *са имена на едно и също лице.
От съвкупния анализ
на доказателствата по делото обаче не се установява при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът има качеството на потребител в процесния обект
и реално е потребил претендираното
количество от ищеца ел. енергия.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установи, че собственик на поземления имот, находящ
се посочения във фактурите при ищеца административен адрес обект на
потребление, е Община *. Последната няма сключени договори за наем с ответника.
Същевременно, съобразно данните, предоставени от община *, в имота има изградена сграда,
която не е собственост на общината, като има вписан собственик от 2001 г. По
делото обаче не са ангажирани своевременно категорични доказателства, чия е
собствеността върху сградата, в частност че същата е притежание на ответника.
Още повече, от представената справка от службата по вписванията не са налице
данни за придобиване на сграда от ответника в процесния период.
С оглед изложеното съдът намира за недоказано при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът има качеството на
потребител в процесния обект, за който се претендира заплащане на фактурираните
от ищеца задължение за потребена и незаплатена ел. енергия.
Отделно от горното, от приобщения по делото протокол
за монтаж на електромер и изслушаната съдебно-техническа експертиза, се
установи, че процесният електромер, поставен в обекта
на потребление, е извън метрологична годност.
Съгласно
чл. 44, т. 3 и т. 4 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства
за измерване, са длъжни да ги заявяват и представят за последваща
проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, както и да не използват средства
за измерване без знак за последваща проверка. Тези
законови текстове са доразвити в Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол /Наредбата/. В разпоредбата на чл. 670,
ал. 3 от Наредбата изрично е посочено, че електромери с оценено съответствие,
използвани за битова и търговска употреба и за употреба в леката промишленост
се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие
със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания
за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последваща проверка.
Предвид
горното съдът намира, че доколкото СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му в
изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по
извършване на последваща проверка през шест години
относно метрологичната и техническата му годност – арг.
от 43, ал. 4 от ЗИ вр. с т. 27 от Заповед №
А-616 от 11.09.2018 г. за периодичност на последващите
проверки на средствата за измерване на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.
Още повече с разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ПИКЕЕ е вменено задължение обслужването на
измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и да включва
проверка на същите.
В случая от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства не се доказа, че ищецът е изпълнил вмененото му
задължение и същият не е положил грижата на добрия търговец относно
експлоатацията и управление на електроразпределителна мрежа, поради което не
може да черпи права от собственото си бездействие. Ето защо, не може да се
приеме по категоричен начин, че фактурираните количества ел. енергия са реално потребени и правилно отчетени в процесния обект на
потребление.
По изложените съображения съдът намира така
предявените искове за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е претендирал разноски и липсват
доказателства за сторени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Е.п.”
АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.С.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, искове за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищца следните суми: сумата от 604,85 лв., представляваща
главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с
клиентски номер * и абонатен
номер *, находящ се в гр. *, за период на потребление от 23.01.2019 г. до
22.07.2019 г., за което са издадени фактури за периода от 04.09.2018 г. до
13.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 18.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 33,56лв., представляваща сбор
от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на
всяка фактура до 24.01.2020 г., за които е издадена по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение №1196/28.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2312/2020 г. по описа на
ВРС, 50 състав, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: