Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.08.2021 година град С.З. В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 14.07.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 71 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
Посочено
е в исковата молба, че ответникът е сключил на 11.02.2019г. застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/30/119000472573,
валидна от 11.02.2019г. до 11.02.2020г., за лек автомобил „Фолксваген Поло” с
peг. № ***.
Изложени са обстоятелства, че при ПТП на 05.09.2019г.
около 19:20ч. в с. Б., общ. К., в района на ул. ***, водачът С.Р.К., ЕГН: **********,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № ***, виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, при което били нанесени телесни повреди на В.Ц.С.
- пътник на предна дясна седалка в горепосочения автомобил. Произшествието
настъпило при следния механизъм: водачът К. се движел с несъобразена скорост,
при което изгубил контрол над управлявания от него автомобил „Фолксваген Поло“.
Автомобилът излязъл от пътното платно вляво спрямо посоката му на движение,
ударил се в паркираните лек автомобил „Рено Експрес“ с peг. № *** и лек
автомобил „Пежо 307 СВ" с peг. № ***, след което се ударил странично, от
дясната си страна, в стълб.
Във връзка с ПТП-то е образувано в РУ на МВР гр.К. ДП
№ 1150/2019г.
Вследствие на процесното ПТП ищецът получил следните
увреждания:
Многофрагментни фрактури на пубисните, ишиадъчните
кости и сакрума двустранно с дислокация;
Наранявания в областта на пикочния мехур;
Травматичен пневмоторакс вдясно;
Контузия на белия дроб вдясно;
Счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вдясно;
Подкожен хематом вляво париетално;
Коренчева увреда на ниво S-1 (първи кръстцов прешлен);
Посочено е, че непосредствено след произшествието
пострадалият бил хоспитализиран в УМБАЛ „***“ АД в гр. С.З.в тежко общо
състояние. Оплаквал се от силни болки в контузените места и недостиг на въздух.
Болничният му престой продължил 2 седмици, в които майката на ищеца била
неотлъчно до него. На 06.09.2019г. претърпял две операции. Била му извършена
торацентеза вдясно и дренаж, както и сутура в областта на получените
разкъсвания в областта на пикочния мехур. Изпитвал много силни болки, почти не
можел да спи. Поставен му бил катетър. Пострадалият направил остър цистит и на
19.09.2019г. претърпял нова операция под локална анестезия - трансуретрално
почистване на кр. съсирек от пикочния мехур. Заради получената рана в областта
на главата били поставени 15 шева на пострадалия в тилната област. Проведено
било и медикаментозно лечение. След изписването от болницата ищецът продължил
лечението си в домашни условия. През първите 2 месеца след инцидента бил
постоянно на легло, с поставен постоянен катетър. Не можел да се обслужва сам и
разчитал изцяло на помощта на родителите си в битовото обслужване. Катетърът му
причинявал големи неудобства и дискомфорт. Налагало се да използва и памперси
за ходене по голяма нужда. Къпали го на стол с големи затруднения. Впоследствие
започнал да се придвижва на минимални разстояния из дома си с проходилка и
катетърът му бил свален. Диагностицирана била и коренчева увреда на ниво S-1.
На два пъти - през ноември 2019г. и през февруари 2020г. бил хоспитализиран за
провеждане на рехабилитационни процедури. Повторно направил цистит. Твърди се,
че към настоящия момент продължава да изпитва болки в травмираните места, като
движението му е затруднено.
Изложено е, че в началото на септември 2019г. ищецът
трябвало да започне третия си семестър в HRC Кулинарна академия в гр.С., но
заради нараняванията не може да посещава академията. Сочи се, че изпитва големи
притеснения, че заради получените травми ще има затруднения в бъдещата си
работа като готвач. След инцидента започнал да изпитва тревога и безспокойство
при пътуване в автомобил.
Ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП с
уведомление от 21.10.2019г. и се обърнал към ответния застраховател с молба от
09.12.2019г. за определяне и изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Посочено е, че „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве" АД
отказал да удовлетвори претенцията на ищеца. За причинените му неимуществени вреди
В.С. не е обезщетяван.
Заявено е, че считано от датата на уведомлението,
ответникът дължи и лихва по чл.429, ал.2, т.2 от Кодекса за застраховане, тъй
като застрахованият дължи законна лихва от датата на деликта до окончателното
плащане. Счита, че за периода от 21.10.2019г. до 16.03.2020г. дължимата лихва
върху обезщетението от 80 000,00 лв. е в размер на 2977,00 лв.
Моли, да се осъди ответника да плати на ищеца сумите,
както следва:
- 80 000,00 /осемдесет хиляди / лева, като част от
общо дължими 150 000,00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно
със законната лихва от датата на уведомлението - 21.10.2019г. до окончателното
плащане;
- 2977,00 /две хиляди деветстотин седемдесет и седем/
лева, представляваща лихва по чл. 429, ал.2, т.2 от Кодекса за застраховане за
периода от 21.10.2019г. до 16.03.2020г., като претендира присъждане и на всички
разноски по водене на делото.
Моли, всички присъдени на ищеца суми, включително присъдените
разноски да бъдат преведени по посочената в приложеното нотариално пълномощно
клиентска банкова сметка *** „Адвокатско дружество ***".
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва така предявените искове, като счита
същите за неоснователни и недоказани и моли да се постанови съдебно решение, с
което да се отхвърлят изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да се
присъдят разноските в настоящото производство, в това число юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, моли в случай, че съдът намери исковете за
основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите
са прекомерно завишени.
По отношение за редовността на исковата
молба:
Ответникът счита, че в исковата молба не са изложени
точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на
обезщетение факти.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея
липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат, на което ищецът твърди, че
са му причинени неимуществени вреди. Сочи, че ищецът не е описал механизма на
пътно-транспортното произшествие и липсва точно изложение на релевантните за
спора факти, например в коя посока на движение се е движило процесното МПС, в
което се возил ищецът, в коя част са настъпили ударите, както и в коя част на
пътното платно са се намирали описаните паркирали МПС-та.
Поради гореописаните нередности, ответникът сочи, че не
може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз основа на изложените
в исковата молба обстоятелства не може да се направи извод относно поведението
на участниците с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от самия ищец.
Ето защо, счита, че исковата молба е нередовна, поради
което моли съда да я остави без движение за отстраняване на посочените
недостатъци.
По основателността на исковете:
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства. Моли, да се отхвърлят същите изцяло, като на основание
чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в
това число за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност и в
случай, че исковете се намерят за основателни, то моли да се намали размера на
евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно
завишен.
Намира, че предявените искове са неоснователни,
необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните
съображения:
На 05.09.2019 г., в с. Б., община К., в района на ул.
„9-ти септември“ №33, при управление на застрахованото в „ЗАД Д.Ж.З.” АД МПС
марка „Фолксваген”, модел „Поло“ с peг. № ***, С.К. не е причинил настъпилите
щети, така както е описано в подадената искова молба.
Ответникът признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и С.Р.К., ЕГН **********
- водач на процесното МПС с регистрационен № ***, по силата на Застрахователна
полица № BG/30/119000472573, валидна към датата на ПТП, сключена със „ЗАД Д.Ж.З.”
АД.
Изложени са следните спорни обстоятелства:
Счита, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба
начин. Посочва, че видно от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица Фолксваген Поло с peг. № *** е изгубил контрол в следствие на
несъобразена скорост. Отбелязва, че съставеният протокол е официален
удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила, но твърди, че
съставителите на същия не са наблюдавали и изследвали произшествието пряко,
като по този начин констатациите им относно механизма на ПТП не следва да се
приемат. Твърди, че травматичните увреждания и последвалите ги усложнения не са
настъпили по описания в исковата молба начин. Сочи, че пострадалият В.Ц.С. -
пътник в лекия автомобил Фолксваген Поло не е използвал предпазен колан, с
който е бил фабрично оборудван автомобилът, с което допринесъл пряко за
увреждането. В тази връзка, ответникът заявява изрично възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия по време на ПТП. Ако предпазният колан
е бил правилно поставен и задействан, телесните увреждания щели да бъдат
предотвратени или щели да бъдат с по-малка интензивност.
Оспорва твърденията за получени усложнения в
здравословното състояние на ищеца, като твърди, че същият не е спазвал
лекарските предписания, в това число и предписанията за поставяне/махане на
описания катетър и със собствените си действия и/или бездействия е съпричинил
вредоносния резултат.
Сочи, че твърдените и описани от ищеца травми
противоречат на отразените и по-точно липсват такива в представения като
доказателство Протокол за ПТП №284- р-19541 от дата 05.09.2019 г.
Оспорва механизма на ПТП. Намира, че същият не отговаря
на така описания в исковата молба и представените с нея констативни протоколи.
Според ответника, протоколът е официален удостоверителен документ, но не се
ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като
съставилият го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в
протокола изявлението на страната.
Заявява, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, посоченият
протокол, имащ характер на официален документ, има удостоверителна
доказателствена сила само по отношение на фактите и обстоятелствата, които са
се осъществили от или пред длъжностното лице, което е изготвило този документ.
Твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат,
което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан, като
пътник в лек автомобил. Според ответника, с това си безотговорно и
противоправно поведение, същият е нарушил правилата за движение, поради което е
съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Намира, че
противоправното поведение на ищеца е в пряка и непосредствена причинна връзка с
получените увреждания, поради което следва да бъде отчетено при разпределение
на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Ответникът твърди, че е налице значително съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца и доколкото никой не може да черпи
права от собственото си противоправно деяние, в случай че съдът приеме, че на
ищеца са причинени твърдените неимуществени и имуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, моли съдът да намали обезщетението с оглед изключителното
съпричиняване на вредоносния резултат.
Твърди, че по делото не са представени медицински
документи, удостоверяващи описаното в исковата молба поставяне на 15 шева в
тилната област. В случай, че такива бъдат представени, или доказани, ответникът
твърди, че разкъсно-контузната рана е получена в следствие на удар в стъкло,
поради непоставен предпазен колан.
Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди е необосновано завишено.
Излага аргументи, че съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, времето за възстановяване и др. Според
ответника, от значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се
обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка, счита, че исканият размер на обезщетението
от ищеца е прекалено завишен. Посочва, че съгласно Постановление № 4/25.05.1961
г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда
само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди”.
Оспорва настъпването на твърдяните неимуществени вреди в
сочения размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка
между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахован в ДаллБогг деяние.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на
пътно - транспортно произшествие за ищеца са настъпили описаните в исковата
молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за вида,
медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията
по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищеца, след настъпване
на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност
твърди, че ако са причинени твърдяните увреждания, то настъпването им и/или
забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на
лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания. Твърди, че няма
представени материали по делото, удостоверяващи, че ищецът изпитва болки и
страдания към настоящия момент, като било видно, че същият не е посещавал
контролни прегледи, курсове по физиотерапия, нагревки и др.
Твърди, че описаната в Епикриза към ИЗ № 1797/2020,
издадена от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ
„Тракия“ ЕООД, болка в дясна глезенна става не е в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Твърди, че описаната в ИМ коренчева увреда на ниво S-1 не
е в причинно-следствена връзка с ПТП, а в следствие на ненавременна
рехабилитация и/или дегенеративни изменения.
Оспорва, че ПТП-то е въздействало в емоционален план на В.С.
и че същият „изпитва големи притеснения, че заради получените травми ще има
затруднения в бъдещата си работа като готвач", както и че „започнал да изпитва тревога и безпокойство
при пътуване в автомобил“. Ответникът сочи, че няма данни по делото в
действителност ищецът да учи в споменатия в исковата молба колеж, както и
естеството на бъдещата му професия, а още повече да са му били изписвани или да
е приемал каквито и да е медикаменти за предизвиканото „безпокойство”.
Възразява, на отделно основание, срещу акцесорния иск за
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще
се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.
В случай на евентуалност, оспорва началната дата на
изчисление на дължимата лихва, а по-точно 21.10.2019г., като твърди, че
застрахователната полица е сключена след 11.02.2019 г., поради което за нея се
прилага новият Кодекс на застраховането. Посочва, че на 21.10.2019г. в
дружеството е представено единствено уведомление без искане за обезщетение в
заявен размер, с уточнение в него, че ще бъде получена претенция за обезщетение
на неимуществени и имуществени щети в последствие, като е приложен единствено
Протокол за ПТП с пострадали лица, 2 бр. епикризи и адвокатско пълномощно.
Изложено е, че ползвайки се от правата си, в законоустановения срок от 15
работни дни, на 11.11.2019 г., застрахователят изискал от ищеца допълнителни
документи, с оглед установяване основанието и размера на заведената от него претенция.
Сочи се, че на 09.12.2019 г. е получена повторно претенцията на ищеца, с
упоменат размер на обезщетение и с новопредставени документи.
Заявено е, че въпреки евентуално дължимата законна лихва
да следва да се изчислява от датата последваща изтичането на 3-месечния срок,
на основание чл. 380, ал. 3 във вр. с чл. 409 от КЗ, когато ищецът е изпълнил
задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и е представил
банкова сметка - *** изпадане в забава на кредитора. Твърди се, че с
извънсъдебната си претенция към застрахователното дружество, ищецът и към
настоящия момент не е представил банкова сметка ***, представяйки единствено
адвокатска такава, но без представено изрично нотариално заверено пълномощно,
което да отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ, а именно, че е запознат, че
има право да получи обезщетението лично, но желае същото да бъде преведено по
сметка на неговия адвокат. Ответникът счита, че в случай, че съдът уважи
частично или изцяло исковата претенция, то лихва следва да се дължи от датата
на представяне на банкова сметка, ***олба.
На основание чл. 78 от ГПК претендира и направените от
дружеството разноски в качеството на ответник по настоящото дело, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Моли, да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан, а в случай, че се намери за основателен, то ответникът моли да не се
уважава в пълния му претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението
с направените възражения за прекомерност на същото.
Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която поддържа всички твърдения и всички доказателствени искания от исковата
молба, с изключение на доказателственото искане в т. VI в исковата молба,
доколкото ответникът е признал наличието на валидно застрахователно
правоотношение с деликвента, което обстоятелство моли да бъде отделено като
безспорно.
Уточнява, че в исковата молба е допусната техническа
грешка, която моли да бъде отстранена, като на стр. 2 ред 7 вместо „ДП №
1150/20019г." да се чете „ДП № 1150/2019г.
На основание чл. 372, ал. 2 ГПК допълва исковата
молба, в обстоятелствената й част, както следва:
Вследствие на процесното ПТП ищецът В.Ц.С. е получил
посттравматично стресово разстройство, заради което започнал да се оплаква от
системно безсъние, тревожност, със страхови изживявания особено по време на
шофиране.
Оспорва всички въведени от ответника възражения с
отговора на исковата молба:
Намира за неоснователни възраженията на ответника по
отношение на редовността на исковата молба. Счита, че е налице подробно
описание на механизма на произшествието. Посочва, че съгласно изискванията на
чл. 127, ал. 4 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния
предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че
произтича претендираното с исковата молба право), на петитума (в какво се
състои претендираното право и вида на търсената защита), както и на страните по
спорното правоотношение. Отбелязва, че всички тези задължителни компоненти са
ясно и непротиворечиво изложени в исковата молба по начин, позволяващ на
ответника да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по
иска и да направи съответни възражения.
За неоснователно намира възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Счита, че с
поведението си ищецът не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на вредите
от процесното ПТП.
Във връзка с възраженията на ответника, направени в
отговора на исковата молба за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в
пътуване без поставен обезопасителен колан, заявява следното:
Към момента на настъпване на процесното ПТП В.С. е
пътувал в лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № *** на предна дясна
седалка с поставен предпазен колан.
По възраженията на ответника, свързани с механизма на
процесното произшествие и претърпените от ищеца неимуществени вреди, заявява,
че поддържа всички изложени твърдения в исковата молба.
Счита, че възражението на ответника, свързано с
размера на предявената претенция, с оглед принципа на справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД, е по съществото на спора, поради което отношение по него ще
вземе в хода на съдебните прения, след обсъждане на събрания по делото
доказателствен материал.
Счита за неоснователни
възраженията на ответника за недължимост на законна лихва за периода
предхождащ датата на подаване на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.
380, ал. 3 КЗ, цитира: Непредставянето на данни за банковата сметка от страна
на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Отбелязва, че в
случая, както и ответникът сам посочва, банкова сметка ***ото лице. Според
ищеца, това, че в претенцията е посочена адвокатска клиентска сметка, а не
лична банкова сметка ***, предвид горепосочената разпоредба от Кодекса за застраховането,
според която единственото задължение за пострадалото лице е да представи
банкова сметка ***.
По делото е постъпил допълнителен отговор, в който е заявено от ответника, че поддържа всички направени възражения, оспорвания, представени
доказателства и доказателствени искания.
Поддържа твърдението си относно наличието на
нередовност на исковата молба относно липсата на пълно описание на процесното
ПТП. Счита, че от значение за процеса и за изготвяне на евентуално допуснатата
САТЕ, ищецът следва да укаже на коя седалка в процесния автомобил е пътувал, от
коя страна на МПС е настъпил ударът, в каква посока се е движил автомобилът и
др.
Относно допълненията, направени от ищеца, а по-точно
твърдените „посттравматично стресово разстройство“, „системно безсъние“,
„тревожност, със страхови изживявания, особено по време на шофиране“,
ответникът твърди, че същите са направени едва след отправеното оспорване от
страна за застрахователя относно претърпени емоционални травми. Посочва, че представеният
Амбулаторен лист № 001014 е от дата 10.08.2020 г., 13 дни след входиране на
ОИМ, като освен, че за първи път в представената до момента по делото
медицинска документация, 11 месеца след ПТП, е описан емоционален статус,
листът е издаден от специалист-невролог, а не от психолог/психиатър и отразява
единствено състоянието на ищеца, споделеното от самия него.
В тази връзка, ответникът прави възражение относно
направеното искане за прилагане на Амбулаторен лист № 001014 от дата 10.08.2020
г. по делото и за допускане на съдебно психологична експертиза.
Счита, че не са представени каквито и да били
документи от събеседване или консултация с психолог. Счита, че предвид
описаното от ищеца тежко психологическо състояние, същият е могъл своевременно
да посети специалист, който разполага със специални знания и би му оказал
специализирана помощ и подкрепа.
Във връзка с обсъждането от ищеца на направените от
ответника възражения относно началния период на дължимата лихва и цитиране на
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, прави уточнение, че законодателят изрично е
уредил правилата за банкова сметка, ***зплати обезщетение в чл. 338 от КЗ.
Посочва, че следвайки законовите разпоредби, създадени с оглед защита на
пострадалите лица, застрахователят в срок е указал на ищеца, че представеното
пълномощно не отговаря на изискванията за нотариална заверка и изразяване
изричното съзнаване на възможността да получи обезщетението по лична банкова
сметка ***о адвокатска такава.
Поддържа направеното възражение относно началния
период на евентуално дължимата законна лихва.
Поддържа възражението си за съпричиняване от страна на
пострадалия поради изложените вече с отговора на исковата молба възражения.
Поддържа възражението си и за прекомерност на
претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от
ищеца болки и страдания от една страна, и, от друга страна, като
несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за
процесния период, а, от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на
пострадалия.
На основание чл. 219 ал. 1 от ГПК съдът е
конституирал като трето лице помагач на страната на ответника водача С.Р.К.,
който взема становище, че искът е прекомерно завишен по размер. Съгласно чл.
219, ал. 3 от ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу водача С.Р.К. с цена
26 000 лева, частичен иск от 150 000 лева, с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 пр. 3 от КЗ, който съдът е приел за разглеждане с определение
№ 260431/12.04.2021 г.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на при ПТП на 05.09.2019г.
около 19:20ч. в с. Б., общ. К., в района на ул. ***, водачът С.Р.К., ЕГН: **********,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № ***, виновно нарушил правилата
за движение по пътищата, при което били нанесени телесни повреди на В.Ц.С. -
пътник на предна дясна седалка в горепосочения автомобил.
От
справка, изпратена от Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за лек автомобил „Фолксваген Поло” с peг. № ***,
управляван от виновния
водач С.Р.К., има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Застрахователно акционерно
дружество Д.Ж.З.” АД полица №
BG/30/119000472573, валидна от 11.02.2019г. до 11.02.2020г.
От представените от ищеца доказателства се установява, че
с определение от 23.09.2020г., постановено по НОХД № 1007/2020г. по описа на РС
К. съдът е одобрил споразумение, по силата на което водачът на лек автомобил
“Фолксваген Поло” с рег. № *** С.Р.К. е признат за виновен в това, че на
05.09.2019г. в с. Б. е нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 5, ал. 1;
чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 1, при което по
непредпазливост е причинил на ищеца В.Ц.С. средна
телесна повреда, изразяваща се в: гръдна травма със счупване на VІІІ дясно
ребро, контузия на десния бял дроб, набиране на въздух в дясна плеврална
кухина, набиране на въздух подкожно, която гръдна травма е наложила оперативна
намеса /торакоцентеза/ и е причинила разстройство на здравето, временно опасно
за живота; счупвания на двете срамни и седалищни кости на таза и счупване на
кръстната кост с разместване и травматично увреждане на S 1 коренчетата на гръбначния стълб двустранно – по –
силно в дясно, причинили трайно затруднение на движенията на долните крайници
за срок по –голям от един месец, като може да продължи и до една година;
травматично увреждане на междупрешленните дискове /протрузии/ между трети и четвърти и пети поясни
прешлени, причинили трайно затруднение на движенията на снагата - престъпление
по чл.343а, ал.1, б.”в”, във вр. чл.343, ал.3, б. „а”, във вр. с ал. 1 б. “б”,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание - „пробация”.
Определението, с което е одобрено споразумението има характер на влязла на 23.09.2020г.
в сила присъда по НОХД № 1007/2020г. по описа на РС К..
Ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП с
уведомление от 21.10.2019 г.
С молба от
09.12.2019 г. ищецът е поискал от ответното дружество определяне и изплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, който е отказал да
удовлетвори претенцията на ищеца.
От заключението на съдебно – психиатрична експертиза се
установява:
Процесното ПТП, причинените травматични увреждания и
последвалото лечение са предизвикали у ищеца В.Ц.С. -21 год. Протрахирана
тревожно- депресивна реакция /код по МКБ-10 Р43.22/
У осв. С. не е
налице Посттравматично стресово разстройство, но е налице Протрахирана тревожно-депресивна
реакция.
Към момента на освидетелстването проявите на
Протрахираната тревожно - депресивна реакция са в значителна степен редуцирани,
Персистират оплаквания от непълноценен сън. Прогнозата по отношение на
психичното здраве е благоприятна - до пълно оздравяване.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза се установява:
Пострадалият В. Ц. С. с ЕГН ********** при настъпилото ПТП е получил:
Контузия на гръдния кош. Травматичен пневмоторакс /свободен въздух в плевралната
кухина / в дясно. Счупване на серия ребра в дясно. Счупване на таза в областта
на сакрума, пубисните /срамни/ и ишиадичните /седалищните/ кости. Травматично
разкъсване на пикочния мехур.
Установените и описани травматични
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
При В. Ц. С. е проведено, болнично -
медикаментозно и оперативно лечение, физиотерапевтично лечение и домашно
лечение.
Счупването на три на брой ребра в
дясна гръдна половина са причинили трайно затруднение
в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията са
необходими 2,5 - 3 месеца. Контузията на белия дроб с развил се пневмоторакс са
причинили разстройство на здравето временно опасно за
живота, като тази опасност не се е реализирала благодарение на оказаната
високо специализирана медицинска помощ. Счупването на костите на таза е
причинило трайно затруднение в движението на
долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
оздравителния период до пълно възстановяване на движенията е необходим период
от около 5-8 месеца. Травматичното разкъсване на пикочния мехур само по себе си
е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота, като тази опасност не се
е реализирала благодарение на оказаната високо специализирана медицинска помощ.
На ищеца са причинени болки и
страдания, като през първата половина на оздравителните периоди са били по
интензивни, а в останала част са започнали да отслабват.
Във връзка с получените травматични
увреждания ищецът се е нуждаел от чужда помощ за период от около 2-3 месеца.
В конкретния случай не са налице
невъзстановени увреждания, единствено са били налице усложнения свързани с
травматичните увреждания, които са в областта на лумбалния отдел на гръбначния
стълб, а именно увреждане на лумбосакралните коренчета и дискови протрузии на
ниво L3 - L4 и L4 –L5.
Към днешна дата са налице остатъчни
явления от травмите на лумбалния отдел на гръбначия стълб и задната стена на
тазовия пръстен.
Всички установени травматични
увреждания са получени от лице намиращо се на предна дясна седалка в
катастрофирал автомобил с поставен обезопасителен колан, тъй като ако се
абстрахираме от прекия свидетел, при непоставен обезопасителен колан, травмите
в областта на гръдния кош, щяха да са разположени по двете гръдни половини,
като неминуемо щеше да има и тежки травми в областта на главата и лицето.
Оздравителния процес при ищеца е
протекъл през болнично лечение с наложили се оперативни намеси, домашно лечение
и неколкократно болнично лечение чрез физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури. Извършени са контролни прегледи със специалист невролог,
ортопед-травматолог и специалист по физикална и рехабилитационна медицина.
Общото здравословно състояние на ищеца към момента е
задоволително.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
Платното за движение на *** в с. Бузоград, е без
хоризонтална маркировка. То е ограничено от двете страни с бордюри. Източно от
него има тротоар с ширина 2,8м., а западно - тротоар с ширина 3,4м.
Разрешената скорост за участъка е 50 км/ч.
Скоростта на л.а.Фолксваген към момента в който водачът е загубил контрол
над управлението е била -104,3 км/ч .
Водачът на л.а.Фолксваген Поло е загубил контрол над управлението на около
100м. южно от електрическия стълб. На около 97м. южно от стълба, автомобилът се
е ударил в десния бордюр, качил се е върху него
при което е отслоена, фиксираната при огледа следа. След това ударите в л.а.Рено,
в стълба и в л.а.Пежо са настъпили на западния тротоар на улицата.
Двата паркирани автомобила и електрическия стълб са били разположени на
западния тротоар, който е с ширина 3,4м. Стълба е на 1,0м. западно от западния
бордюр на улицата. Разположението на паркираните автомобили и електрическия
стълб в посока от юг към север, е било в следната последователност. На западния
тротоар е бил паркиран т.а.Рено, насочен с предна част на юг. Левите състави на
автомобила са били на около 1,0м. западно от западния бордюр на улицата. На
около 3,5м. зад него е разположен електрическия стълб и на около 0,6м. зад
стълба е бил паркиран л.а.Пежо, насочен с предна част на север. Десните състави
на автомобила са били на около 0,5м. западно от западния бордюр на улицата.
Ищецът, В.С. е пътувал на предна дясна седалка. Преди да настъпи
произшествието, тялото му е било разположено върху седалката.
При удара в електрическия стълб, тялото на ищеца е полетяло встрани, на
дясно. Това движение не може да бъде възпрепятствано от предпазния колан. В
случая същественото е, че тялото получава удари от деформираните елементи на
купето на автомобила, тъй като деформациите са големи и достигат до мястото на
пътника на предна дясна седалка.
Ищецът е пътувал на предна дясна седалка. Ударът в електрическия стълб е в
предна дясна врата и средна дясна колонка, т.е. ударът е страничен,
съсредоточен в зоната от автомобила в която е разположена предна дясна седалка.
Тялото на ищеца е контактувало с деформираните от удара предна дясна врата,
рамката на вратата и средна дясна колонка /виж приложените копия на снимки от
фотоалбума/.
Произшествието е настъпило на 05.09.2019г. в с.Б., на *** до №20. Улицата е
ориентирана в посока север-юг, с ширина 7,8м., за двупосочно движение. Участъкът
на ПТП е прав с наклон при спускане в посока север. Лек автомобил Фолксваген
Поло се е движил в посока север. Водачът
е загубил контрол над управлението, автомобилът се е отклонил в дясно, качил се
е на бордюра, при което е отслоена следа от триене на автомобилна гума. Следата
започва на 3м. преди точката приета за ориентир и завършва на 9,3м. северно от
нея. След това автомобилът се е отклонил в ляво по посока на движението си,
качил се е на западния тротоар и се е ударил в паркирания т.а.Рено. Ударът е
страничен с приплъзване и за двата автомобила. След този първи удар, л.а.
Фолксваген е продължил да се движи напред и в ляво, като се е плъзгал странично
и е достигнал със странична дясна част, в областта на предна дясна врата и
средна колонка до железобетонен електрически стълб и се удря в него. При този
втори удар е погасена основната част от кинетичната енергия на автомобила. В
момента на удара в стълба л.а.Фолксваген се е завъртял по часовата стрелка,
едновременно с това се е придвижил напред и се е ударил със своята предна част,
в задната част на паркирания л.а Пежо.
Произшествието е настъпило на прав участък и независимо, че скоростта на
л.а.Фолксваген е била по-висока от максимално разрешената, водачът е имал
техническа възможност да премине без да настъпи процесното произшествие. От
техническа гледна точка произшествието е настъпило поради движение на
л.а.Фолксваген Поло със скорост която не е съобразена с
уменията/квалификацията/ на водача и/или поради отклоняване на вниманието му.
Водачът на л.а. Фолксваген Поло е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, като: непрекъснато контролира движението на
автомобила, управлява със скорост не по-висока от максимално разрешената,
избира скорост, съобразена със собствената му квалификация.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Х.А.К. посочва, че участвал в ПТП – то, при което пострадал В..
На 05.09.2019г. в гр. К. свидетелят заедно с В. и С. се качили в колата и
отишли в Б. във високата част на селото, където има пейки и беседки. Тръгнали
на разходка, били тримата. Колата се управлявала от С., свидетелят се намирал
на задната седалка, а В. бил на предната седалка. Според свидетеля В. бил с
поставен предпазен колан, както и С., а самият той не бил с поставен предпазен
колан. Не е видял С. да употребява
наркотични вещества и не знае дали В. е знаел, че С. е употребил наркотични
вещества. ПТП – то станало на връщане от разходката в Б.. Всичко станало много
бързо, разминали се с една кола, завъртели се, усетил един или два удара преди да
колата да спре. Според свидетеля инцидентът станал на влизане в селото, на
около 200 метра след табелата.
Свидетелката Павлина Василева Станчева, която е майка на ищеца посочва, че
след ПТП- то В. постъпил по спешност в болницата. В болницата бил в
реанимацията, в отделението по гръдна хирургия, след това в хирургично
отделение. Повече от половин месец бил в болницата, като състоянието му било
много тежко. Физически имал много наранявания, счупвания в тазовите кости, по
гръбнака, по главата, счупени ребра, правили му операция на белия дроб,
операция на пикочния мехур, хематом в главата
- имал доста шевове.Трябвало да бъде обездвижен доста време, за да
заздравеят раните и костите. След като го изписали от болницата бил вкъщи, също
обездвижен. На контролни прегледи го водили със специализиран транспорт - до
болницата и обратно. Не можел да се обслужва сам, свидетелката била плътно до
него спяла с него в една стая, къпела го, сменяла му памперси. Дълго време бил с катетри дори и извън
болницата. До момента, когато започнал рехабилитация бил с катетър, вследствие
на което получил възпаления, цистити. Според свидетелката и към настоящия
момент, синът й е психически разстроен, защото мечтите му във връзка с учението
се сринали. На моменти бил много нестабилен, искал да приключва, не му се живеело
и искал да скочи през терасата. В. учил в Кулинарната академия в гр. С. и му било
мечта да завърши и да работи тази професия, но тъй като имал все още болки,
това не му позволявало да завърши. Когато се случила катастрофата на следващия
ден трябвало да замине за С. и в понеделник да започне семестъра, но поради
случилото се не могъл да започне. На по - късен етап, когато настъпила
пандемията, му се обадили, че ще учат дистанционно и благодарение на това, че бил
дистанционно този семестър го завършил. Сега му останала практика, но физическото
му състояние не позволява практика. Той бил с постоянни болки, когато легнел да
спи, като се отпуснат мускулите на гръбнака усещал болка и не можел да спи
вечер спокойно. Когато се движел се чувствал по – добре. Не можел да се
натовари с работа, защото започвал да го боли кръста. Болката се проявява
често. Според свидетелката, синът й продължава да е на обезболяващи, пиел Аулин
доста често. Синът й имал белезите от операцията на корема и от шевовете на главата и изпитвал притеснение от тях. Използвал
проходилка известно време, докато се стабилизира. Изпитвал страх при пътуване с
автомобил.
Третото лице – помагач С.Р.К. е дал обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК, в които посочва, че е участвал в катастрофа на
05.09.2019г. в с.Б., като ищецът В. пътувал в неговата кола и седял на предната
дясна седалка. С.Р.К. посочва, че действително е отказал тест за изпробване на
наркотични вещества след настъпване на произшествието, както и че се е движел с
превишена скорост.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 05.09.2019 г. по силата на което „ЗАД Д.Ж.З.” АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № *** трети лица, се установява от справка,
изпратена от Гаранционния фонд №
BG/30/119000472573, валидна от 11.02.2019г. до 11.02.2020г.
Съдът намира, че следва да
приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия
иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО
на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищецът е предявил застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответното
застрахователно дружество на 09.12.2019 г. Поради това съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните
увреждания на В.Ц.С. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил С.Р.К., което е
установено с влязло в сила Споразумение от
23.09.2020г., постановено по НОХД № 1007/2020г. по описа на РС К.. Съгласно
нормата на чл.
383, ал. 1 НПК
одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според
чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ
следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът
е получил следните травми: контузия на
гръдния кош, травматичен пневмоторакс /свободен въздух в плевралната кухина / в
дясно, счупване на серия ребра в дясно, счупване на таза в областта на сакрума,
пубисните /срамни/ и ишиадичните /седалищните/ кости, травматично разкъсване на
пикочния мехур. Към настоящия момент са налице остатъчни явления от травмите на
лумбалния отдел на гръбначия стълб и задната стена на тазовия пръстен. От
свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищеца е
бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след
произшествието, не е можел да се обслужва сам. Оздравителният процес е протекъл
през болнично лечение с наложили се оперативни намеси, домашно лечение и
неколкократно болнично лечение чрез физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури. Вследствие на травмата на пикочния мехур, ищецът е получил хроничен
цистит и възпалителна болест на простатата. Получените травми при процесното ПТП са попречили на ищеца да продължи обучението
си в Кулинарната академия в гр. С.. С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на
претърпените множество травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни
болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и
социален характер. Ето защо
съобразявайки
посочените обстоятелства, сравнително младата и работоспособна възраст на ищеца
– 19 години, към момента на ПТП – то и факта, че към момента не е налице пълно
възстановяване, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата
от 80 000 лв.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Според експертите,
извършили медицинската експертиза, в случай, че ищецът е пътувал без предпазен
колан, травмите в областта на гръдния кош, биха били разположени
по двете гръдни половини и неминуемо е щяло да има и тежки травми в областта на
главата и лицето. Поради това съдът приема, че при процесното ПТП, ищецът е използвал
обезопасителен колан и в този смисъл
възражението е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал.
2, т. 2
и чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и
лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал.
3 и чл. 430, ал.
1, т. 2 от КЗ. В случая ищецът претендира
лихва за забава в размер на 2 977 лв. от датата на уведомяване на ответното
дружество – 21.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба 16.03.2020 г.
Съдът след служебно изчисление установи, че лихвата за забава върху
обезщетението в размер на 80 000 лв. за периода от 21.10.2019 г. до
16.03.2020 г. е в размер на 3 289,
15 лева. С оглед диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди
законна лихва в претендирания размер от 2 977 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „Застрахователно акционерно
дружество Д.Ж.З." АД следва да заплати на В.Ц.С. сумата от
80 000 лв., като част от общо дължими 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП настъпило на
05.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2020г. до
окончателното плащане, както и законна лихва в размер на 2 977 лв. за периода от 21.10.2019г. до 16.03.2020г.
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално
затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана
безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1
от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 3 019, 31 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай Адвокатско дружество „***“ - гр.С. е регистрирано по
ЗДДС и адвокатските възнаграждения се
претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „***“ - гр.С. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер
на 3 623, 17 лв. с ДДС /3 019, 31
лв. х 20 % = 3 623, 17 лв./
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: за изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза възнаграждение
в размер на 330 лв.; за изготвяне на съдебномедицинска експертиза
възнаграждение в размер на 500 лв. или общо в размер на 830 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З."
АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3 319, 08 лв.
и сумата от 830 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт.
С оглед
уважаване на първоначално предявения иск против застрахователя, съдът дължи
произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от Застрахователно
акционерно дружество Д.Ж.З." АД против третото лице - помагач С.Р.К. с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 пр. 3 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на КЗ "Освен в
случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
От
представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р –
19541/05.09.2019 г. на РУ на МВР К. и обясненията на С.Р.К. дадени по реда на чл. 176 от ГПК, категорично се установява,
че същият е отказал да се подложи на проверка за наркотици или други упойващи
вещества. Поради това съдът приема, че при така установените факти, предявеният
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КЗ е основателен и следва
бъде уважен в предявения размер от 26
000 лв., предявен като част от 150 000 лв.
Разноски по обратния иск:
Видно от данните по делото ответното дружество е заплатило
следните разноски: възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в
размер на 500 лв. и за изготвяне на комплексна автотехническа експертиза в
размер на 500 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на
правна помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на
26 000 лв., ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Д.Ж.З." АД сумата
от 407, 34 лв., представляваща
разноските за възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Ответното дружество е осъдено да заплати на Адвокатско дружество
„***“ - гр.С. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца в размер на 3 623,
17 лв. с ДДС /3 019, 31 лв. х 20 % = 3 623,
17 лв./. С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на
26 000 лв., ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Д.Ж.З." АД сумата
от 1 135, 28 лв.
Съдът констатира, че ищецът по обратния иск Застрахователно
акционерно дружество „Д.Ж.З." АД не е внесъл дължимата държавна такса,
която е в размер на 1 040 лв.,
поради което следва с решението да осъди Застрахователно акционерно
дружество „Д.Ж.З." АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер 1 040 лв.
Ответникът
Застрахователно
акционерно дружество „Д.Ж.З." АД по първоначалния иск
е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 3 319, 08 лв., сумата
от 830 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт и държавна
такса по обратния иск в размер на 1 040 лв. С оглед уважения размер на
обратния иск, който е в размер на 26 000 лв., ответникът по обратния иск
следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З." АД сумата от 1 625, 95 лв.
С оглед изложеното ответникът по обратния иск С.Р.К. следва да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З." АД разноски в общ размер на 3 168, 57 лв.
С оглед изложеното С.Р.К. следва да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З." АД сумата от 26 000 лв., като част от 150 000 лв., по предявения
евентуален обратен иск ведно със законната лихва от датата на изплащане на
обезщетението от Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З." АД на В.Ц.С. по основния иск и разноски
в общ размер на 3 168, 57 лв., при условие,
че Застрахователно
акционерно дружество Д.Ж.З." АД
заплати на В.Ц.С. присъденото обезщетение
в размер на 80 000 лв. за причинените му неимуществени вреди при ПТП
настъпило на 05.09.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 17.03.2020г.
до окончателното плащане, както и законна лихва в размер на 2 977 лв. за периода от 21.10.2019г. до 16.03.2020г.,
както и заплати разноските за осъществена безплатна адвокатска помощ на В.Ц.С.
на Адвокатско дружество „***“ в размер на 3 623,
17 лв. с ДДС и заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 3 319, 08 лв., сумата от 830 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт и държавна такса по обратния иск в размер на 1 040 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да
заплати на В.Ц.С., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 80 000 лв.,
като част от общо дължими 150 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди при ПТП настъпило на 05.09.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 17.03.2020г. до окончателното плащане, както и
законна лихва в размер на 2 977 лв.
за периода от 21.10.2019г. до 16.03.2020г. по клиентска банкова сметка ***
„Адвокатско дружество ***“, а именно IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да
заплати на Адвокатско дружество „***“ - гр.С., ***, БУЛСТАТ № *** адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 3 623, 17 лв. с ДДС по клиентска банкова
сметка *** „Адвокатско дружество ***“, а именно IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 3 319, 08 лв.
и сумата от 830 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса
по предявения обратен иск в размер на 1 040
лв.
ОСЪЖДА
С.Р.К., ЕГН ********** *** да заплати на
„Застрахователно
акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** сумата от 26 000 лв., като част от 150 000 лв., по предявения евентуален
обратен иск, ведно със законната лихва
от датата на изплащане на обезщетението от Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З." АД
на В.Ц.С. по основния иск и разноски в общ размер на 3 168, 57 лв., при условие, че Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З." АД заплати на В.Ц.С.
присъденото обезщетение в размер на 80 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди при ПТП настъпило на 05.09.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.03.2020г. до окончателното плащане, както и законна лихва в размер на 2 977 лв. за периода от
21.10.2019г. до 16.03.2020г., както и заплати разноските за осъществена
безплатна адвокатска помощ на В.Ц.С. на Адвокатско
дружество „***“ в размер на
3 623, 17 лв. с ДДС и заплати полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 3 319, 08 лв.,
сумата от 830 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт и държавна такса по обратния иск в размер на 1 040 лв.
Решението
е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника С.Р.К., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: